WARDRUNA показаха музикалната магия на руните на 25 февруари в София

  Като предисловие бях написала нещо дълго и напоително, но се отказах от него. Единственото, което си заслужава да се отбележи е че тези, които не присъстваха на събитието снощи, независимо поради каква причина, изпуснаха нещо, което се вижда, чува и чувства рядко в световен мащаб, а какво остава в при нас - в страната на "групите от касетките от едно време".

  Ако някога отново се обяви подобен концерт, съберете за няколколкото месеца предизвестие тези 70 лева. Заслужава си.

   Пристигам в НДК около 19:00 ч. и няма как да не отбележа нещо, което допринася за атмосферата - момичетата и момчетата, които проверяват билетите са изключително приветливи и любезни. Посрещат с усмивка, пожелават ти "прекрасно прекарване", даже правят комплименти на тези, които са се постарали да изглеждат концептуално. Не те подмятат грубиянската от ръка на ръка, докато те пребъркват дали случайно няма да внесеш АК-47. И ето, веднага след като са скъсали билета ти, разбираш какъв е първият огромен плюс на "странния" избор на зала - целият седми етаж на НДК е на твое разположение. Можеш да чакаш пред залата, можеш да обикаляш, можеш да излезеш на терасата, за да пушиш.

   Влизам в самата зала, все още е рано и има само тридесетина човека, та мога да разгледам. Сцената е поставена от дългата страна, решили са да не използват стационарния соц подиум в дъното. Това е изключително добре съобразено - всеки има лесен достъп до баровете, а освен това по време на концерта може да използва "ложата", която е над самите барове. Кой би използвал тази ложа, ще попитате. Първо - едни от първите гости, които влязоха за концерта бяха доста възрастни дами, по-късно се появиха и майки с деца. Удобството от тази ложа за тях е незаменимо. И второ - всеки, който иска може да се качи и да гледа от там концерта, защото сцената е абсолютно фронтално. Другото добро решение е наличието на няколко високи маси пред баровете, така че да можеш да си оставиш питието без опасност някой да ти го стъпче и разлее.

   Към 19:30 ч. залата започва да се пълни. Интересно е да наблюдаваш хората, които влизат през вратата, защото разнообразието е особено голямо. Както казах - забелязват се дами и господа на достолепна възраст, майки и бащи с малки дечица, младежи с тениски на GORGOROTH, такива които сякаш отиват на участие в LARP (сплетени коси, викингски туники), момичета с токчета и такива с шарени хипарски поли. Тъкмо се радвам и изумявам на различните типажи, когато една девойка до мен сериозно повиши тон на приятеля си, че не си е "сплел косата като Рагнар", а "толкова му отива!". Започва се "поправяне на грешката", като за жалост накрая липсва ластик. Е, аз вадя един от "викингския имърджънси кит" и им го давам. Няма да се излагаме : ) Виждам Einar от WARDRUNA, който се промъква на сцената и поглежда към залата. Момичето от преди малко го забелязва също и се втурва напред. Намества се на първия ред, за да не изпусне никакво раздвижване повече и остава там до края на концерта. Младежът е оставен да доовърже косата си сам, а тя явно е по-големият фен от двамата.

   Началото е обявено за 20:00 ч. и в този миг залата вече започва да се пълни. Тези, които са влезли по-рано, вече са изпили първите си бири и са заели пространството пред сцената. Няма как да не отбележа и репликата на един младеж, който пита "Може ли да ми пазиш мястото, отивам да си изхвърля кенчето?" Ей, кога започнаха да се търсят кошчета по концертите, вместо да правиш "приятното" мазало по земята? Естествено и за това е помислено - има достатъчно кошчета на удобни места. До края на концерта не можах да се подхлъзна на нито един кен или чаша, което е абсолютна новост за мен.

   Точно 20 минути след обявения начален час сцената светва в лилаво и синьо и SMALLMAN излизат. Фронтменът, Цветан Хаджийски, застава пред микрофона. На врата му има руна. Рейд/Рад, разбира се - както отбелязвам наум. Руната, чието значение е свързано с пътуването, движението, еволюцията. Седи няколко секунди със затворени очи, сякаш се опитва да се слее с публиката и светлината, сякаш медитира. Знаете как обикновено публиката чака с нетърпение "подгряващата" група да свърши, за да се появят хедлайнърите. Тук такова нещо нямаше. Това, което последва, е трудно да се опише с думи и безспорно отсъства при сценичното представяне на която и да било друга българска група. Когато Цветан посяга към гайдата, която виси на стойката за микрофона, цялата зала избухва. Той се движи и диша с музиката, изнася тялото си назад с разперени ръце и затворени очи, сякаш за да освободи гласа си от вените, от сърцето. Отстрани изглежда че изпада в транс, някаква нечовешка сила движи тялото му. Публиката крещи и куфее. Разпознават песните още при първите акорди. Пълна симбиоза между музикантите и хората пред сцената. Преди една от песните, Цветан казва на микрофона, че това е паметна вечер, защото се сбъдва една мечта. "Нека не спираме да мечтаем и да гледаме напред, защото ето - мечтите понякога се сбъдват." Точно тогава се сещам за момента (преди доста години вече), когато момчетата от новата група SMALLMAN пуснаха в Интернет песента "Evolution" от първия им, едноименен албум. Тогава я изслушах сигурно 20 пъти един след друг и официално обявих, че "ето това е точно моята музика". SMALLMAN не страдат от проклятието на много български групи - да издадат един албум и след това - всеки по пътя си. С цената на много работа, те придобиват все по-голяма популярност, като публиката им е разнородна, точно както е сега, в тази зала. Винаги съм мислела, че изкуството, което остава, в частност - музиката, е с такава насока, че да могат хората да го оценят отвъд индивидуалното си чувство за естетика. Затова SMALLMAN са велики и за това няма две думи. За тях ще се говори и след 10, и след 20, и след 30 години.

   Светлинно шоу и Цветан, който поглъща всички погледи в себе си, защото се движи като един трансцедентален фавн. Отнесеният му, протяжен глас, с който ти разказва приказки отвъд миналото, отвъд настоящето и отвъд бъдещето и които прииждат сякаш спуснати директно от вечността. В текстовете и музиката на SMALLMAN винаги си личи инстинктът за движение, но и за обединение на това което е било "преди" и това, което ще бъде "след". Еволюцията в пълната ѝ цялост. Това са SMALLMAN. Сетът е стегнат, без излишни приказки между песните. Когато всичко се покрива с гъста синя мъгла и SMALLMAN слизат от сцената, публиката дълго ги аплодира.

   И ето че дойде този миг, в който започва обратното броене до появяването на WARDRUNA. Голяма част от хората излизат на терасата и със сигурност отново наум благодарят на организаторите за страхотния избор на зала. Дори гледката от седмия етаж на НДК ми се вижда абсолютно концептуално замислена - мракът, мъглата, и ярко осветените алеи, които ги разсичат.

   Точно в 21:25 ч. залата е обгърната от плътен мрак и WARDRUNA (името означава "пазител на тайните" или "тази, която шепне" ) се качават на сцената. Важно е да се каже, че трилогията Runaljod се основава на най-старата руническа азбука "elder futhart", използвана между II в. и VIII в. Тази азбука е разделена на три части, по 8 руни, така нареченият "aettir" модел. Затова и руническата трилогия на WARDRUNA е разделена на 8 песни всяка, като композициите съответстват на различна руна. С тази разлика, че основателят на групата Einar Selvik решава да не използва познатият "aettir" модел, а да ги комбинира според своята персонална интерпретация и посланието, което иска да предаде.

   Както в самите албуми, така и на концертите, WARDRUNA имат стройна концепция за подредбата на песните и тяхното значение. Това, което видяхме и чухме във вечерта на 25 февруари беше свързано с кръговрата на енергията, с пътя на душата между раждането и смъртта.

   Една от първите песни е "Hagal" - руната, която балансира между създаването и деструкцията, тази която изчиства пътя от "старото", за да даде път на "новото". Einar пее за Едноокия, който пронизва душата ти като гарван, но и чийто дъх на скитник и мъдрец, дарява живот.

   Einar ту шепне, ту извисява глас. Шаманските тъпани звучат точно като ударите на сърце. Момчето, което стои от лявата ми страна протяга ръце напред и навежда глава със затворени очи. Това ме кара да се огледам. Почти всички са затворили очите си и се поклащат под звуците на тъпана като под хипноза. Einar гледа право нагоре, сигурна съм че ако и аз погледна, ще видя Едноокия бог, който се спуска от небето. Тъпанът, който отмерва ударите на сърцето, малко по малко забавя своя ритъм, което до края на песента заглъхва съвсем, за да премине в звуците на дръмбой (jaw harp), което подсказва че започва "Bjarkan" - това е руната, чието име означава "бреза" и се свързва с новото, с възкресението на майката природа, отбелязва раждането и вдъхновението. Следват трите свързани песни "Loyndomsriss" , "Heimta Thurs" и "Thurs", които са свързани с руната на оръжието, мъжеството и конфликта. Неслучайно точно те са използвани в сериала "Викинги" (чийто саундтрак създават WARDRUNA) при сцената с Кървавия орел, който Рагнар причини на ярл Борг. Един от най-въздействащите моменти не само в сериала, а в киното въобще. На сцената всичко е обляно в тъмночервена светлина. Панелът, който е поставен зад групата, изглежда сякаш по него тече кръв. Einar шепне "Den tridje er deg, ok tri ek nemnar." - "ти си третият и Три ще те зова", "Med den tridje du ris, ok vegen er nemd." "като трети се роди, и пътеката ти вече е избрана". Е, това трябваше да го шепне Gaahl, но както разбрахме - него го няма, защото не е с WARDRUNA вече.

   Einar и компания ни разхождат из първите два албума от трилогията, като от време на време вкарват и песни, които ще чуем студийно в последния трети и засега изпълняват само по концерти (като "Gjallarhorn", в която се призовава Хеймдал да отвори древните врати към Асгард). Разбира се, концертът завърши с "Helvegen", традиционният край на всяко участие на WARDRUNA. Преди да я изсвирят, тя беше представена като "Песента за смъртта, песента за тези, които са преминали от другата страна преди нас". Емоцията е достигнала връхната си точка - ръцете са вдигнати, всички пляскат. Дланта на Einar е отляво до сърцето му, така сякаш изпълнява химн. Самата песен завършва с цитат от Хавамал (отделна поема в поетическите Еди, която е свързана с повелите на Один), в която се казва, че всичко умира, ние ще умрем също, само едно нещо е вечно - славата на достойните и смелите.

   Никой не може и не иска да излезе от паралелната вселена, в която ни потопиха норвежците. Затова, когато групата се поклони на публиката и след наздравицата "Skal!" слязоха от сцената, се чуха подкани за бис. Аз си тръгвам, защото осъзнавам че този бис няма как да се случи. WARDRUNA завършиха кръговрата, което беше концепцията на целия концерт.

   Возим се на ескалаторите от седмия до първия етаж в пълно мълчание. Никой не проронва дума. Няма и как. Във вените ни все още тичат вълци и летят гарвани. Всяка изречена дума би била знак на неуважение. Към преживяването, към Едноокия бог и неговите повели.

Текст: Morrigan
Снимки: Герасим Трифонов

   В галериите ни може да разгледате и снимки от концерта на WARDRUNA и SMALLMAN в София.