WHITESNAKE обявиха и списъка с песни на новия си албум

ozzyyes 20.01.2011 12:28:28 отговори + 0 – 0
"Demon A Go-Go" -радвам се, че споделяш мнението ми. Албумът на Thin Lizzy от 1983 ми обърна вниманието към Джон Сайкс, оттам е една грандиозна песен - Sun Goes Down, Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Demon_A_Go-Go 19.01.2011 23:44:50 отговори + 0 – 0
"ozzyyes" 100% съм съгласен ! От друга страна Doug Aldrich според мен вече е легенда. Самия факт че Дио и Ковърдейл го викат/ха за всеки нов албум/турне е показателен. Аз лично харесвам творчеството на Джон Сайкс в пъти повече от неговите предшественици "класици" и Steve Vai, който по неофицилна информация е получил 1 милион долара за да измисли/изсвири само солата на '89. @ozzyyes ако не си слушал албума Thunder and Lightning с John Sykes препоръчвам го горещо. Буквално променя стила на групата, както го прави и в Whitesnake де . Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

ozzyyes 19.01.2011 09:14:12 отговори + 0 – 0
....продължавам, че нещо се скапа връзката... та няма нищо лошо групите да звучат различно във времето. Това означава класа и широкоскроен музикален поглед. Винаги ще чакам с нетърпение следващ албум на Снейк, та дори Дейвид вече само да шепне. Надявам се само да ограничи турнетата, на последния концерт 2008 г. в София Девид така се мъчеше, че мислех да повикам бърза помощ. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

ozzyyes 19.01.2011 09:10:19 отговори + 0 – 0
Мисля, че човекът, който промени Whitesnake завинаги, се казва Джон Сайкс - един от най-гениалните и незаслужено пренебрегвани китаристи! Именно неговата Still of the Night /защото той е създателя на парчето, а Дейдив - само аранжьор и текстописец на песента/промени групата и метъла въобще в края на 80-те. Благодарение на тази песен, метълът изведнъж стана популярен и "мултиплатинен". Звукът на Сайксовата китара стана запазена марка за много групи и Снейк излязоха от "оковите" на Deep Purple. За "1987" е любимия ми албум на Снейк, но не исмак да бъда погрешно разрбан. Харесвам и периода до 1984, но просто сянката на Пърпълите бе неизбежна. В крайна сметка, няма нищо лошо една група като Снейк да звучи различно във времето. Това означава Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Анонимен 19.01.2011 09:01:17 отговори + 0 – 0
на всички групи, чиито начало е в 70-те ил 80-те години, най-силните албуми са от онова време. В последните 20 години старите рок и метъл групи не са в състояние да създават такива велики химни, но това е нормално, времената се сменят, всяко десетилетие носи свий дух, абе всяко нещо с времето си. Whitesnake не правят изключение. Естествено през 80-те бяха на пиедестал. 1987 е най-успешният им албум и то с право. той е нещо като Master of Puppets, The Final Countdown, Slippery When Wet или Keeper of the Seven Keys, демек албум, без който все едно го няма половината творчество на групата, независимо дали има още 20 албума зад гърба си. Трудно може да се каже, че Ковърдейл грачи по това време, в днешно време , да. Най-важното е,че повечето стари групи съумяват да продължават напред, да правят музика, концерти, да привличат нови фенове от нови поколения, иначе само щяхме да слушаме стари записи и дори да не сме ги гледали на живо заради тъпия соц. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

весо 19.01.2011 08:59:58 отговори + 0 – 0
http://www.youtube.com/watch?v=zjiX5InF8p8 Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

stormbringer 19.01.2011 00:09:08 отговори + 0 – 0
аз пък не съм съгласен с никой от вас - абсолютно всички албуми на Whitesnake ми харесват .. като разбира се имам забележки на доста места .. но безгрешни хора няма Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Bobby 18.01.2011 22:26:30 отговори + 0 – 0
Въпреки правописните грешки и слабата пунктуация се съгласявам с метала. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Danny Carey 18.01.2011 22:26:13 отговори + 0 – 0
Всеки си има мнение по въпроса. Мен пък точно двата албума от 1987 и 1989 ме кефят най-много. Причината са двамата гениални китаристи Сайкс и Вай, особено Стив Вай, който изсвири Slip of the Tongue по един невероятен начин.
Всъщност, като се замисля, също харесвам Restless Heart и Starkers in Tokyo.
Другите ми са безинтересни, особено последния от 2008 - това е бахти буламача. Толкова безидеен и разхвърлян албум, че едва го изтраях два пъти и повече и не съм си помислял да го чуя отново. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

метала 18.01.2011 22:12:08 отговори + 0 – 0
и обложката си е същата и песента явно си е същата и спекулацията с името whitesnake си е същата,добре че от 1987 година не спекулират и с оригиналния натпис.иначе аз мисля ,че whitesnake въпреки,че се върти от един човек създаде своите НЕОТМЕНИМИ традиции,които след 1984 бяха безцеремонно нарушени.когато се споменава това име е кощунство да не се свързва със задължителния Джон Лорд,с неповторимия Мики Муди,с брилянтния Бърни Марсден,и неговия заместник Мел Гели,с универсалния Джон Сайкс,феноменалния Нийл Мъри и какво да кажа за неповторимите ударници Дейвид Доул,Ян Пейс та дори и Кози Пауъл.и върху цялата тази хармония и уникална атмосвера която създаваха тези сърцати и НЕПОВТОРИМИ музиканти стоеше величествения и плътен глас на Ковърдейл,който през 1987 година мутира в някакво стържащо грачене върху музика,която не знам как да квалифицирам съпоставена с направеното до 1984.това е някакъв измислен уайт снейк,който е НЕКОРЕКТНО от страна на Ковърдейл да пробутва пред хората които са съвременници на WHITESNAKE.тези музики са различни от оня неповторим състав,който издаде едни от най-великите албуми в историята на музиката и затова както смени оригиналния надпис беше редно да смени и името! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

stormbringer 18.01.2011 20:30:54 отговори + 0 – 0
клавирите са на Тимоти Дрюри, който въпреки, че напусна бандата малко преди записите, за да гони соло кариера, участва като .. един вид сесиен музикант ...
а иначе .. днес сутринта си мислех, след като четох за концерта им с Judas .. "няма ли най-сетне да излезе списък с песни" Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.