Задушаващата прегръдка на демонична омраза - SUFFOCATION, BELPHEGOR и HATE в София

   В ранната вечер на 4 март, след като цял ден се трупаха и размотаваха небрежно по небето, облаците сякаш се сетиха, че имат работа да вършат, плеснаха се образно по челото, рекоха си: "Абе довечера има концерт на BELPHEGOR и SUFFOCATION, бе, атмосфера (ха-ха) трябва да се създава", запретнаха ръкави и се заеха да изливат стабилен дъжд. Градът потъваше в сумрак, а най-мрачните пътища вкупом започнаха да водят към "Mixtape 5". Часът на срещата наближаваше, а когато срещата е организирана от "BGSTC", знаеш, че трябва да си точен, защото графикът се спазва, а при пет групи в работен ден това е голям плюс. BELPHEGOR и SUFFOCATION са на съвместно турне от миналата година, преминаха веднъж през Европа, след това през САЩ и отново се завърнаха в Европа за "Europe Under the Black Death Metal Fire II" в края на февруари, този път със стабилната подкрепа на специалните гости HATE и съпорт, вариращ за различните дати. На нас ни се "паднаха" шведите CARNOSUS и гърците SHADOWMASS.

   Така, малко преди 19 ч., пред (все още) шепата публика в клуба, на сцената излязоха CARNOSUS. Задачата на шведската петорка не беше никак лесна. Момчетата свириха за пръв път у нас, не изглеждаше да са добре познати на феновете, а и са само с едно издадено EP зад гърба си. Дебютният им албум "Dogma of the Deceased" е предвиден за издаване по-късно през март и вероятно надеждата е да събудят повече интерес към него с изпълненията си на живо. Дет метълът, който представиха с парчета като "Insidious Saviour" и "Deceptive Authority", видимо допадна на повечето от присъстващите и задържа интереса към краткия сет на шведите. След като дадоха всичко от себе си в отреденото им време, шведите отстъпиха място на следващата група, която също свири за пръв път на родна почва.

   SHADOWMASS са интересна група, която направи завой в стиловата посока на вечерта и изстреля порция траш и спийд в мрачни краски. Четворката от южната ни съседка до миналата година се подвизаваше като FADOM и под това име има издаден един траш албум ("Pantophobia", 2014). След прекръстването на SHADOWMASS издават едноименен албум през 2019 г., от който чухме парчета като "Final Blow" и "Felicity". Постараха се да се представят добре на сцената пред увеличаващата се публика и свириха с много хъс и енергия.

   След тези две сравнително млади групи дойде ред на истински ветерани в дет/блек метъла - и трите банди, които очаквахме да чуем, са сформирани в началото на 90-те години на миналия век. Да се задържиш толкова дълго на сцената, означава, че правиш нещо както трябва, а опитът и класата си казват думата - разликата бе видна с просто око и чуваема с просто ухо още при първите тактове от "Into Burning Gehennaa", с която поляците от HATE започнаха своя сет. Клубът вече се беше понапълнил, на сцената се бяха разположили черепи и рога, подобни на зловещи тотеми върху осветените си колове. През дългата история на съществуването си групата преживява много промени в състава си и ако човек не следи изкъсо какво се случва, може да не е сигурен точно кой кой е под мъртвешкия грим, с който музикантите излизат на сцената, но една фигура е абсолютно невъзможно да бъде объркана. Предвождана от вокалиста Adam Buszko - ATF Sinner, тоест Adam the First Sinner, - четворката се зае да покаже на публиката, която посрещна появата ѝ с одобрителни възгласи, силата на черната омраза. Второто явяване на HATE пред българската публика е твърде кратко. Шест парчета, включително "Sovereign Sanctity" от актуалния единадесети албум на групата ("Auric Gates of Veles", 2019), преминават като на един дъх. Няма почивка нито за миг, когато от сцената се лее специфичният дет метъл с блек заемки, славянски привкус и сатанинска душа. Плътни вълни отекват в костите, гърмят в черепа, блъскат в ребрата. Коварната мелодичност на "Sovereign Sanctity" увлича в опасни дълбини, барабаните в "Luminous Horizon" са ритуал за мрачен екстаз. Чухме още "Valley of Darkness" и съвсем новото "Perun Rising", но гладът на феновете не остана задоволен и викове "още, още" изпратиха музикантите след изтичането на отреденото им време.

   Кратка техническа пауза и зазвучава атмосферично интро, което притегля като с магнит хората, разпилели се да полафят с приятели, да пийнат или изпушат по цигара отвън. Реквизитът е на мястото си на сцената - кости, свещи, скоро се разнася и миризмата на тамян. Светлината е приглушена, музикантите заемат местата си на сцената, все още с гръб към публиката, наелектризираното очакване се примесва с тържественост и рязко всичко отива по дяволите, по-точно, по демоните, а най-точно, право в пастта на коварния демон Белфегор. Жанрово оставаме в блека, гарниран с декорите, грима и театралния размах в изпълнението на живо, и в дета с умопомрачителните технични умения на музикантите, парещата скорост, с която се изстрелват рифовете, отличителните вокали и специфичния звук на групата. След 11 албума, последният, "Totenritual", издаден през 2017 г., и почти три десетилетия опит, на сцената бандата е добре смазана машина и еталон за професионализъм. BELPHEGOR атакуват със "Sanctus Diaboli Confidimus" (което вече от доста време се води "ново, неиздавано парче), преляла в "Swinefever - Regent of Pigs" от последния диск, и по реакцията на публиката се вижда колко въздействаща е групата на живо. Следват още две парчета от последната творба, "The Devil's Son" звучи като същината на BELPHEGOR, събрана само в една песен, а "Totenkult - Exegesis of Deterioration" е гръмовен залп покосяващи акорди, който някак успява хем да те смачка, хем да те потопи в дяволска наслада. След края на това турне австрийците обещават да се посветят на записите на новия албум, който би трябвало да излезе тази година, и припомняйки по този великолепен начин предшественика му, още повече засилват нетърпението и очакването.

   Разбира се, внимателно подреденият сетлист се връща назад чак до албуми от зората на хилядолетието като "Lucifer Incestus" (2003) с едноименното парче. Helmuth зад микрофона и на китарата е величественият жрец на мрачния ритуал, с който краде души, призовава демони и превръща публиката във врящ и кипящ котел от мятащи се глави и коси, размахващи се юмруци и дерящи се гърла.

   След края на изпълнението феновете продължават да искат още и изглежда, че BELPHEGOR ще срещнат топъл прием и при ново, четвърто посещение в страната ни.

Сетлист на BELPHEGOR, 4.03.2020 г.

01. Sanctus Diaboli Confidimus
02. Swinеfever - Regent of Pigs
03. The Devil's Son
04. Totenkult - Exegesis of Deterioration
05. Belphegor - Hell's Ambassador
06. Conjuring the Dead/Pactum in Aeternum
07. Virtus Аsinaria
08. Lucifer Incеstus
09. Baphomet
10. Bondage Goat Zombie

   Време е обаче за съвсем първата поява пред българска сцена на американците SUFFOCATION, едни от пионерите в развитието на дет метъла. Славят се със своя техничен стил, който вдигат на ново ниво със страстта и хъса, с които свирят, а както успяхме лично да се убедим, се впускат с жар и плам и в изпълненията на живо. За банда с толкова дълга история е нормално да се случват промени в състава в течение с годините. Голям плюс за нюйоркчаните е, че въпреки тези промени държат постоянно високо ниво. Разбира се, щеше да е голямо удоволствие да видим зад микрофона Frank Mullen, един от основателите на групата и неин вокалист от самото начало чак до 2018 г., когато обяви пенсионирането си от тази "длъжност". Сега мястото заема Ricky Myers и по всичко личи, че преходът е успешен и Ricky се вписва повече от добре сред колегите си.

   Сетлистът на SUFFOCATION бе добре балансирана смесица от стари и нови парчета. Старите ни връщаха чак до дебютния албум на бандата, "Effigy of the Forgotten" (1991), та дори още малко по-назад, до "Catatonia", "първото парче, записано от групата". Класики като "Pierced from Within" докарваха тълпата до екстаз с шеметни сола сред тежките юмруци на рифовете, които налагаха тълпата. Погото се вихреше дори на извадките от "...Of the Dark Light" (2017), последния диск, приет малко по-резервирано от предишните. Мрак и студ, адски пламъци, зверски ревове, демонични китари и брутални барабани, енергия, изливаща се на помитащи талази, натегната като пружина ярост, освободена внезапно, изстреляла се като отровна змия, море от звук, небе от звук, суров, безжалостен, помитащ. Някакъв невъобразим водовъртеж, който нямаш време да осмисляш и в който се хвърляш с главата напред, за да те изплюе накрая изцеден, разтърсен, почти прероден.

   Виждали сме и групи, по-щедри на хвалби към българската публика, но изглежда че музикантите се наслаждаваха искрено на преживяването и реакцията на феновете. След като заглъхнаха последните ноти на "Infecting the Crypts" и трябваше това да е краят на сета, бандата се върна за бис, с който вече довърши публиката и сложи точката на паметната си първа среща с българските си почитатели. Няма да откажем още веднъж още от същото.

Сетлит на SUFFOCATION, 4.03.2020 г.

01. Thrones of Blood
02. Jesus Wept
03. Clarity Through Deprivation
04. Funeral Inception
05. Cataclysmic Purification
06. Pierced from Within
07. Liege of Inveracity
08. Breeding the Spawn
09. Effigy of the Forgotten
10. Bind Torture Kill
11. Catatoniа
12. Infеcting the Crypts
---
13. Abоmination Reborn

Текст: Гергана Стойчева - Нуша
Снимки: Иво Канин

   В галериите ни може да разгледате над 150 снимки от концерта на SUFFOCATION, BELPHEGOR и HATE в София.