Zakk Wylde: "По-вероятно е Ozzy и аз да умрем от смях, отколкото от свръхдоза"

   Няколко часа преди концерта на проекта "Metal Allstars" в столичната зала "Арена Армеец" да започне, от WeRock.bg се срещнахме с китариста Zakk Wylde (Ozzy Osbourne, BLACK LABEL SOCIETY), а той от своя страна бе така любезен да отговори на нашите въпроси. Как би описал "Catacombs of the Black Vatican" - последното (засега) студийно творение на групата му, откъде идва името на албума и какви са в неговите очи Dimebag Darrell и Ozzy Osbourne? Затворена страница ли е за Wylde работата с "Принца на мрака", как се създава хит като "No More Tears" или "Mama, I'm Coming Home" и кои според него са най-добрите китаристи за всички времена? Какво иска да каже с книгата "Bringing Metal to the Children" и успява ли въпреки натовареното си ежедневие и честата липса от дома си, да обръща достатъчно внимание на своето семейство? Всичко това, както и други интересни неща, ще разберете по-долу.

Jeffrey Phillip Wielandt, по-известен като Zakk Wylde, е роден на 14 януари 1967 година в градчето Бейоун, намиращо се в Ню Джърси, САЩ. Започва да свири на китара едва осемгодишен. През 1985-а завършва средното си образование в Джаксън, като по това време упражнява китарните си умения по 12 часа на ден. Първата група, в която свири, е STONE HENGE, а малко по-късно се присъединява и към ZYRIS. През 1987 година Zakk Wylde изпраща своя демо касета на Ozzy Osbourne, който по това време търси нов китарист за групата си. В следващите 21 години Ozzy и Zakk записват заедно пет студийни албума (“No Rest for the Wicked”, “No More Tears”, “Ozzmosis”, “Down to Earth” и “Black Rain”), в които присъстват значително количество композиции, превърнали се с времето във вечни метъл класики. През 1998-а Wylde създава и своя собствена група – BLACK LABEL SOCIETY, с която до момента има записани девет студийни албума. Музикалната критика често го сочи като един от най-добрите съвременни метъл китаристи. Zakk Wylde е женен за съпругата си Barbaranne, с която имат четири деца: дъщеря Hayley-Rae и трима сина – Jesse John Michael (истинското име на Ozzy е John Michael, той е и кръстник на детето), Hendrix Halen Michael Rhoads (комбинация от имената на Jimi Hendrix, Eddie Van Halen, Mike Piazza, и Randy Rhoads) и Sabbath Page (кръстен на групата BLACK SABBATH и китариста Jimmy Page).

WeRock.bg: Здравей, Zakk. Изключително се радвам да те видя. За мен е чест да разговарям с един от моите китарни герои. Нека да започнем с въпрос, свързан с групата ти Black Label Society. През април ви предстои издаване на нов албум - “Catacombs of the Black Vatican”. Как би го описал? По какво си прилича и по какво се различава от предишните ви албуми?
Zakk Wylde: Здравей! Ние в групата си имаме една такава шега: новият ни запис е същият, като предишните ни осем албума, само че имената на песните са различни, ха-ха-ха! Положението е горе-долу същото, като при любимите ми групи. Led Zeppelin, Black Sabbath или The Rolling Stones примерно. Каква чак толкова голяма разлика ще намериш, ако сравниш “Sabbath Bloody Sabbath” с “Vol. 4”? За мен това е просто още един страхотен албум на Black Sabbath. Феновете имат възможност да чуят повече велики парчета на тази група. Същото е и ако съпоставиш “Led Zeppelin IV” с “Houses of the Holy”. Няма нещо кой знае колко различно между двата записа. Просто получаваш нова порция чудесни композиции на Led Zeppelin. Общо взето всичко опира до настроението на съответния музикант. Ако слушам някакъв албум или песен на Neil Young, неминуемо ще усетя в какво настроение е бил, когато е писал въпросния материал. По-важното обаче е, че няма как да не разпозная неговия стил. Той присъства във всичко, което Neil е създал като музика. Такова е положението и при нас – просто сме седнали и сме записали определен брой нови песни.

“Catacombs of the Black Vatican” – откъде идва това име?
Името на моето студио е “The Black Vatican”. То пък е свързано с наименованието на групата ни – Black Label Society. “Vatican” е използвано в смисъл на място, от което се командва и ръководи всичко. А “Catacombs” – това би трябвало да са самите песни в албума. Разбираш ли? Ето колко гениален мога да бъда аз, ха-ха-ха!

В албума има песен, която се казва “Dark Side of the Sun”. Има ли тя нещо общо с Pink Floyd и с албума им “Dark Side of the Moon”?
Не, няма, въпреки че харесвам много Pink Floyd. Тук просто има игра на думи. Слънцето е символ на светлината, но щом има светлина, задължително ще има и мрак. За това се пее в песента. Композицията донякъде представя моята, нека да я наречем, мисия за световен мир, ха-ха-ха! А тя е свързана със създаването на “Black Label” джубокс барове! Където и по света да възникне военен конфликт, аз ще откривам по един такъв бар, в който всеки ще може да си пие пиенето и да слуша парчета на The Rolling Stones, The Beatles, Led Zeppelin и Black Sabbath. Така на никой няма да му се участва в каквито и да е било военни действия!

Прави ми впечатление, че до 2006-а Black Label Society издават албуми почти всяка година, а от тогава насам сте направили само два нови студийни записа. Каква е причината?
Между тези два албума ние непрекъснато концертирахме. Турне след турне! Не че и преди това положението не беше същото. Тогава бяхме постоянно в цикъла “турне-албум”, “турне-албум” и така до безкрай. Просто така стоят нещата в нашата професия. Аз лично нямам нищо против да работя и по двата начина – с по-дълги или с по-кратки паузи между отделните записи. Все пак трябва да се знае, че в тези четиригодишни периоди, за които ти говориш, освен че изнасяме концерти, ние правим и други неща. Едно от тях е издаването на концертното ни ДВД “Unblackened”. Реално погледнато, ние сме постоянно заети с нещо.

Една от най-хубавите песни, които си писал, е от албума на Black Label Society “Mafia” и се казва “In This River”. Тя е посветена на трагично загиналия Dimebag Darrell, с когото бяхте близки приятели. Какъв беше той за теб като човек и като китарист?
Мисля, че вече всеки знае колко изключителен беше Dimebag като китарист. Днес за него можем съвсем спокойно да говорим като за една китарна легенда. Що се отнася до това какъв е бил като човек, то мога да ти кажа, че той беше един от най-приятните и най-готини хора на света. Слънчев човек. Ще ти го обясня така: ако имаш лош ден, настроението ти е скапано от нещо и в този момент Dimebag влезе в стаята, можеш да си сигурен, че усмивката ще се появи на лицето ти веднага. Господар на доброто настроение, така бих го описал. Обичаше живота. Страхотен живец имаше в него, независимо какво правеше. Пак ще повторя – влезеше ли в стаята, той я осветяваше.

Едва 19-годишен ставаш китарист и беквокалист в групата на Ozzy Osbourne. Как гледаш на тази случка в живота ти от днешна гледна точка?
Аз съм вярващ човек и не минава ден, без да благодаря на Господ за нещата, които са се случили в моето битие. Изключително съм благодарен за това, че Ozzy се появи в живота ми. Няма никакво съмнение, че ако не беше той, сега нямаше да седя тук и да си говоря с теб. Black Label Society нямаше да съществуват. Нямаше дори да познавам много от приятелите, които имам днес. Дължа доста на Шефа.

Затворена страница ли е за теб работата с Ozzy Osbourne или е възможно някога пак да работите заедно?
Отношенията ми с Ozzy са същите като отношението на едно дете към неговия родител. Много често съм казвал, че съм благословен, да имам до себе си от една страна страхотен човек, какъвто беше баща ми и от друга – Ozzy. Той сякаш ми е по-голям брат. Във всяко семейство е така – това, че не живееш повече в семейната къща, не означава, че не обичаш родителите си или братята и сестрите си. Много близък съм с Мама и Шефа (Sharon и Ozzy Osbourne – бел. ред.). Когато и да поискат нещо от мен – аз съм насреща.

Работил си с Ozzy много години. Той дори е кръстник на твоя син. Можеш ли да ни кажеш няколко думи за него? Какъв всъщност е Ozzy Osbourne?
Той е истеричен, човече! Сърцето му е много по-голямо от тялото, ако ме разбираш. Освен че е легендарен като музикант, икона в тежката музика, той е и много истеричен, в добрия смисъл на думата. И това е така, защото не му пука от абсолютно нищо. Непрекъснато си прави майтапи със самия себе си. Ако си около него, само след пет минути ще ти текат сълзи от смях.

Като част от групата на Ozzy ти си съкомпозирал велики метъл класики като “No More Tears”, “Mama, I’m Coming Home”, “Road to Nowhere”, “Perry Mason”, “See You on the Other Side” и много други. Как точно се създава хит? Защо едни песни стават изключително известни, а други не?
Ъъъ... Не знам! Наистина нямам представа, човече. Вероятно трябва да зададем този въпрос на Paul McCartney, John Lennon, George Harrison и Ringo Star, имайки предвид, че те са световните шампиони в тежка категория за всички времена по правене на хитове и качествена музика, ха-ха-ха!

За теб се говори като за един от най-големите китаристи на нашето време. А кои според теб са тримата най-добри китаристи на всички времена и защо би посочил точно тях?
Няма как да кажеш точно кой е най-великият китарист. Има много, които са велики, и всеки от тях е различен от останалите. Всеки от тях е изключителен по своя си начин. Ако трябва да посоча онези китаристи, които са ми повлияли най-много, то естествено ще спомена първо Tony Iommi, защото прослушах музика с Black Sabbath. След него е Randy Rhoads – беше наистина невероятен като китарист на Ozzy. Изключителен! Frank Marino има огромно влияние върху мен. Jimmy Page също. Jimi Hendrix, Al Di Meola, John McLaughlin, Paco De Lucia – всеки един от тези, които изредих, е велик майстор на китарата. Уникален по свой собствен начин. Обичам ги всичките. Затова не мога да изброя само трима. Все едно да ме попиташ коя ми е любимата храна. Обичам италианска, японска, индийска и тайландска храна. Харесвам суши и хамбургери. Всичко зависи от това в какво настроение съм в момента. И всяка една от тези храни е вкусна.

Ти написа книгата “Bringing Metal to the Children”. Защо се реши на това начинание и какво точно искаш да кажеш с тази книга?
Книгата е епична! Заглавието, разбира се, е шега. Абсурдно е да обучаваш децата на метъл, ха-ха-ха! Истината е, че в един момент ми писна от всички простотии, които са свързани с музикалния бизнес. А те, за жалост, заемат огромна част от времето на музикантите. С Black Label Society е същото – когато правим музика, ние даваме всичко от себе си и се отнасяме с голяма сериозност към тази работа. Но оттам нататък има ужасно много глупости и идиотщини, свързани с музикалния бизнес. Също така има и много смешни моменти. С Ozzy често сме си говорили, че никой от групата няма да умре от свръхдоза. Е, може би някой ще си отиде блъснат от кола на улицата, ха-ха-ха! Но най-вероятно е да умрем от смях! В нашето ежедневие се случват много смешни неща. Ето защо реших да седна и да опиша странните ситуации, които се случват в живота на един рок музикант.

Семеен човек си. Имаш и четири деца. В същото време непрекъснато обикаляш цялото земно кълбо с групата си. Как съчетаваш работата на китарист с това да си добър баща и съпруг? Успяваш ли да отделиш достатъчно време за децата си?
Да, мисля, че успявам. Хубаво е да си до децата си във важните за тях моменти. Също така е добре да им обясняваш какво представляват нещата от живота, независимо дали става въпрос за музика, спорт, работа и т.н. Това, което тях ги интересува и към което имат влечение, трябва да им бъде обяснявано. И да бъдат подкрепяни в старанието си да научат нещо ново. Всъщност, най-важното е желанието ти като родител в края на деня децата ти да са щастливи. Това е! Трябва да намериш път към щастието.

Доколкото знам, ти си дълбоко вярващ човек, а в едно интервю дори говориш за себе си като за “войник на Христос”. Срещу какво и срещу кого воюва този войник?
По-скоро го разбери така – всеки ден полагам усилия да бъда добър човек. “Войник на Христос” означава “войник на Доброто”. И аз непрекъснато се старая да бъда такъв.

Zakk, благодаря ти за това интервю!
И аз ти благодаря. Ще се видим довечера на концерта.

Текст: Ози