Adrian Hates (DIARY OF DREAMS): "Изключено е да създадем фалшива музика"

   DIARY OF DREAMS са свирили и по-рано в България. За разлика от много други банди обаче това се е случвало само веднъж - през 2008 г. От тогава изтече много вода. DIARY OF DREAMS издадоха и много нова музика. За това и нов концерт (поръчай билет онлайн) на немската дарк уейв банда беше наложителен. И на 5 март по покана на "BGTSC", с подкрепата на VELIAN, шоуто ще стане факт. Подробности за него от лидера на DIARY OF DREAMS Adrian Hates.

   Интервюто с Adrian Hates е излъчено в "От другата страна" по радио Варна на 27 февруари.

От другата страна - Привет, Adrian. С DIARY OF DREAMS вече сте идвали в България...
Adrian Hates - Да, първият път беше през 2008. Разбира се, че си го спомням добре, беше страхотно преживяване, обичам хората, харесвам публиката, хареса ми тогава колко са важни песните ни за феновете, колко ентусиазирано бяха посрещнати. Това са ми спомените. Нямам търпение отново да се върна в България, да се сдобия с нови спомени, отново да се срещна с феновете. Получаваме много молби и оплаквания, че идваме толкова рядко при Вас, така че е време да се върнем и доста се вълнувам от този факт.

Какво се приготвили като сетлист?
През последните няколко седмици променихме доста сета, защото от много време той беше фокусиран върху последния ни албум. В момента сме в процес на завършване на новия ни диск и решихме, че щом ще посещаваме страни, в които вече сме били през последните две години, ще поосвежим сета и ще включим в него много от старите класики, за които феновете постоянно настояват. Така че върнахме тези композиции в изпълненията ни. Получи се страхотен сет лист. А това доведе и до повишаването на нашия ентусиазъм, което пък ни носи пълно удоволствие. Самите ние приехме много добре завръщането на старите ни класики, така че без притеснение можем да определим сета, който ще направим в България като "Най-доброто от DIARY OF DREAMS". Ще изпълняваме композициите от него през следващите няколко месеца, докато не издадем новия албум, след което отново ще го променим.

Новият албум кога ще бъде факт?
Не знам. Но със сигурност ще излезе през втората половина на годината.

Ще предложите ли нещо ново с него?
Вярвам, че всеки наш албум е различен в определена степен, особено ако следваш развитието ни от първия ни диск от 1994 до последния. Смятам, че между тях и има голяма разлика. Наясно съм, че някои фенове искат от нас да продължаваме да звучим, както през 1994, но аз съм артист, движа се напред, развивам се, искам да променям песните си, да ги подобрявам, да подобрявам собствените си възможности за композиране, продуциране, пеене, всичко. Мисля, че промяната на звука е естествен процес. Опитите да бъда по-добър, са много важен аспект от създаването на музиката. Това е очевидно в новия албум. Второто нещо, което промених, е целият технически процес на създаване на композициите. Оборудването в студиото ми е изцяло ново. Продадох всичко и купих напълно различна техника. Доста вдъхновяващо ми подейства. В началото ми отне много време, докато се адаптирам към новия начин на работа, но новата система е страхотна. Много е яко да работя с нея. Мощта на новото оборудване е зашеметяваща. По тези причини много се вълнувам от новите песни, защото в тях има много енергия, много органичност. Те са много хващащи и в същото време мрачни и меланхолични. Смятам, че създадох много силни композиции и съм убеден, че пред новият ни албум се очертава светло бъдеще.

Електронният звук е много важен при индъстриъл бандите, ти обаче работиш ли аналогово при музиката на DIARY OF DREAMS?
Всеки път е различно. Понякога създавам песни само на пиано, след което сядам зад компютъра и изсвирвам тези партии отново, но този път с помощта на компютърна програма, което ги променя и ги превръща в електронни звуци, след което хващам акустична китара, която сменям с електрическа, понякога оставям акустичните компоненти в песните. Процесът е много различен. Харесва ми свободата в създаването на музика, не следвам определени стандарти, които да повтарям отново и отново. Всяка песен предполага различен подход, както и различно начало и край на процеса на създаване. За това и наистина много обичам свободата, която композирането на музика носи. Ако трябва да стоя и да правя всяка песен по един и същ начин, дори и като начало и край, ще се отегча до смърт. Пред ограниченията, които еднообразието в процеса на композиране би ми носило, ще предпочета да си намеря нормална ежедневна работа. Ние обичаме експериментите. Понякога извличаме семпли, друг път просто правим шум, записваме го и го семплираме, понякога използваме гласовете си, за да създадем различни дигитални компоненти, след което ги превръщаме в звук, който вкарваме в песента. Много е яко да имам уникален подход към всяка композиция и да знам, че звукът и конфигурацията на техниката, които използвам, са също неповторими и никое друго човешко същество не ги е използвало, защото аз съм ги създал, смесил и то сам, защото това е моят поглед към нещата. Това прави всяка песен на DIARY OF DREAMS уникална. Чувството е страхотно. Винаги се опитвам да работя по този начин, да вкарвам в музиката нещо, което я отличава, придава й индивидуалност, създава различен образ на DIARY OF DREAMS - за това и групата е многообразна. Имам страхотен състав от музиканти, екипът по продукцията е също много добър - Daniel Myer работи с мен. Thomas Hannes е също в отбора и също така моите момчета Hilger и Gaun:A на китарите, като вторият и пее, също така Max на клавирите, както и аз. Събрали сме се много добър отбор, който работи много добре. Когато съм без вдъхновение, само пет минути с тези пичове и съм отново в топ форма.

Най-нетрадиционното вдъхновение за песен?
Има толкова много различни случки, които са ме вдъхновили. Ето една, която може би предизвиква любопитство. Летях веднъж със самолет и се чувствах жалък, защото нямах никакво пространство. Нямаше къде да помръдна, защото съм доста висок и през повечето време самолетите са истинско мъчение за мен. Не можех да помръдна, да хапна нещо, да спя, да седя, да правя каквото и да било. Чувствах се ужасно. Опитвах се да медитирам, за да се успокоя, а не да продължавам да се товаря от ситуацията, в която се намирах. В един момент ми стана почти смешно, защото положението ми по своему изглеждаше и забавно. Започнах да пиша текст за песен, за ситуацията, в която се намирах и в който описвах много подобни моменти, в които съм изпадал. Понякога подобно неразположение, може да предизвика вдъхновение за създаването на песен. Спомням си как веднъж стоях в Русия в бекстейджа на един клуб в Петербург. Стоях си там и се чувствах вдъхновен от пътя, който изминахме, за да свирим на това място. Пътуването се оказа доста зареждащо. Тогава написах цяла песен, която се превърна в "A Day in December". Създадох я в бекстейджа. Подобни ситуации са много важни за мен, сграбчвам състоянията и извличам най-доброто от тях. Използвам всеки момент, в който се почувствам вдъхновен. Използвам реалността максимално. В моите очи е много важно да имам възможността, да усещам тези моменти, да ги използвам, за да работя върху идеи, които са поставени на креативна основа. Това е нещо, което трябваше да науча. Не знам дали процесът е характерен за всеки музикант или артист, но аз трябваше да се науча да откривам правилното време за създаването и композирането на музика. Понякога обаче разбирам, че е по-добре да се изчака. Когато седна да пиша и усетя, че не съм в точното настроение, зарязвам всичко и отивам да се поразходя за около час. След като се върна отново в студиото, използвам настроенията, които са ме споходили по време на разходката - от срещите ми с хората или от това, което съм видял. Всичко може да се окаже достатъчно мотивиращо, за да създавам музика.

По какъв начин останалите от твоя отбор те провокират да бъдеш на върха на твоите възможности?
Зависи много от настроението между двама души. Това е като при тениса - връщаш топката, която си получил. Топката е вдъхновението. Можеш да я отбиваш постоянно и да я получаваш постоянно, като увеличаваш скоростта. Така идеите стават все по-добри. Всеки има собствени хоризонти, начин на мислене, начини на създаване на музика, на работа, начина на изпълнение на акордите. Каквото и да е. Например аз изсвирвам нещо, някой друг добавя някаква друга част и това допълнително ме вдъхновява за следващия акорд или за мелодия, или за думи, за каквото и да било. Получава се нещо подобно на верижната реакция. Така най-добре мога да опиша работния процес съвместно с останалите. Ефектът на пеперудата - едно действие, провокира следващото. Така се вдъхновявам от хората ми. Също така реакцията може да е провокирана от разговор, както с теб сега, общуването с приятелите ми, няма значение, може да е с всеки и с всичко. Тази верижна реакция може да започне от различно състояние и момент. Това е вдъхновяващо. Усещането ме вдига, харесвам го. Така съм мотивиран и силен, уникален, чувствам се страхотно, невероятно. Всеки обича да е в правилното настроение. Това да създаваш музика от нищото е невероятно!

Когато композираш нова музика, го правиш с очаквания към реакциите на слушателите или просто изразяваш себе си?
Не се впускам в мисли какво би очаквала публиката или какво не би очаквала. Защото това би оказало негативно влияние върху мен. Ако вярвам, че това което правя, е твърде сложно за моята публика или твърде експериментално, по този начин то ще окаже влияние върху начина ми на работа. Не смятам, че това би било здравословно за мен като музикант. Имам много елементарна теория за начина по който работя - вярвам, че всичко онова, което пиша, винаги трябва да извира сто процента от сърцето ми. И през цялото време трябва да съм убеден, че това е правилният начин. Най-важната част е, че харесвам онова, което правя. Ако крайният резултат се хареса и на публиката - това е супер. Ако обаче не се хареса, нямам проблем, защото съм напълно убеден, че онова, което правя е правилно. Представи си обратното - правя нещо, защото съм убеден, че хората ще харесат. Обаче те не го харесват, което означава, че съм предал себе си. Тогава има опасност нито да съм честен със себе си, нито хората да споделят емоциите от музиката ми. Вместо да е обратно. Това е личната ми творческа теория и работя с нея от първия ден на DIARY OF DREAMS. И вярвам, че това е правилният начин на работа. Трябва да съм верен на себе си, на корените ми, на онова, което харесвам и обичам и колкото по-дълго се чувствам напълно удовлетворен и напълно убеден, че това, което правя, е правилно, всичко ще е наред. Ако публиката е разочарована, това е жалко, много жалко, неуспехът на новия албум ще бъде неприятен за всеки, който по някакъв начин е участвал в процеса на създаването му, не само за хората в студиото, но и за тези, които харесват музиката на DIARY OF DREAMS. Обаче съм на мнение, че ако съм нечестен със себе си, това ще е най-голямото разочарование за всички.

Тогава има ли фалшива музика?
При DIARY OF DREAMS е изключено! Но иначе има много фалшива музика. Бих казал, че 80-90 процента от музиката не струва. Защото в по-голямата част от бизнеса имаш хора, които продуцират композиции за определени вкусове. Голямата част от музиката е изкуствена. Създадена е по определени стандарти и заради определени категории слушатели. Направена е по определени модели и методи, за които се смята, че ще удовлетворят публиката. Една песен да стане известна, това предизвиква масова тенденция моделът да бъде следван. Ето ти още един вид верижна реакция, но прекопирана верижна реакция. Това не е полезно за развитието на артиста, защото води до неговото самоубийство. Не ми пука всъщност, защо го правят по този начин. Смятам, че има фантастична и невероятна музика. Може да е само 20 на сто в тази индустрия, но и това е страшно много. Така че не съм разочарован от положението. Специално аз слушам много банди, така че не съм нито отвратен, нито ядосан. Ако обаче си пусна германска радио станция, ставам свидетел на истинска катастрофа. Не мога да изтърпя и 15 минути от музиката, която пускат по радиото тук в Германия, защото е ужасна. Така стоят нещата с голяма част от мейнстрийм музиката, която можеш да си представиш. В нея няма грам вдъхновение, а наоколо има толкова много добри артисти. Защо трябва да обръщаме внимание на глупостите, които големите студия продуцират, вместо да погледнем към тези малки, страхотни музиканти, които са толкова талантливи и чувствителни, и могат да дадат толкова много? Защо на тях да не бъде даден шанс в медиите? Заради интересите на големите корпорации.

Връщаме се на концертите - има ли песен от сет листа, която изпълняваш с истинско удоволствие?
Разбира се, това зависи много от моментното ми състояние, но обикновено предпочитам песните, които са по- енергични и по-искрени. Имаме една композиция на немски с латинско заглавие - "Malum", която много харесвам да изпълнявам на живо, защото е много енергична и в същото време много спокойна, дълбока, с бавни части, след което отново експлодира и се превръща в агресивна и шумна. Харесва ми това редуване на ускоряване и ограничаване на темпото. Като емоциите, които предизвиква возенето на влакче в увеселителен парк. Този модел в музиката много ми допада. И той е неделима част от живите ни изпълнения. Обикновено свирим "Malum" по средата на сета. Всъщност много от песните, които изпълняваме, означават много за мен. Харесва ми да ги свиря и ми харесва да наблюдавам реакцията на феновете, когато ги преживяват по концерти. Това води до емоционални взаимоотношения между мен и публиката, проводник на които са композициите ни. Ние не сме мейнстрийм. Никога не сме били и никога няма да бъдем. Музиката ни винаги ще си остане алтернатива. Това ни носи определена свобода. И тази свобода е често срещана и при феновете, които идват на концертите на DIARY OF DREAMS.

Когато си на сцената използвате ли свободата, за да импровизирате ли или стриктно спазвате структурата на песните?
Песните имат определени аранжименти, структура, определено развитие, към което се придържаме. Разбира се, че има малки части, които ни предоставят много възможности за импровизации. Това от своя страна води до леки промени в композициите, обогатявайки звука им или начините на свирене на китара, пеенето. Има много възможности за импровизация, които с удоволствие използваме. Но не трябва да забравяме, че има един основен аранжимент, който не ни позволява да променяме много елементи по време на концертите, защото преди всичко използваме много електронни инструменти на сцената. Тяхната роля е и да ни водят по време на изпълненията. Но въпреки тях има достатъчно пространство за импровизации. И ние го използваме. Особено във вокалните партии между мен и Max. На живо двамата променяме доста начина си пеене, което е забавно. Понякога спираме изведнъж, поглеждаме се на сцената, усмихваме се един на друг, защото осъзнаваме, че сме направили нещо, което не сме очаквали. Готино е и е яко да го правим. Но разбира се, не сме като блус или джаз бандите, при които процентът на импровизация е много висок. Ние не сме като тях.

Имаш ли дневник?
Да, имам дневник. Основната причина да създам DIARY OF DREAMS е, защото бях написал една песен на акустична китара, която се казваше "Diary of Dreams" и беше на немски. Създадох композицията, защото исках да облека в музика онова, което пишех в дневниците ми. Смятах, че ще е много интересно да имам музикални дневници, вместо само писмени дневници. В миналото просто пишех разни неща и имах обикновен дневник. По-късно осъзнах, че за мен ще е по-добре, да изписвам мислите си в думи, които да превръщам в текстове за песни, към които да добавям музика. Така че с право мога да кажа, че днес моите албуми са моите дневници.

И кое беше последното нещо, което написа в дневника си?
Беше нещо иронично. Написах го преди два дни. В момента работя по песен за новия албум. В припевите се обяснява, че всичко е супер, хубаво и красиво - буквално обрисувам съвършения свят. Следващата част е точно на обратно, в нея обяснявам, че гледната точка е тотално погрешна, че трябва да си отвориш очите и да видиш дали нещата са истински, да погледнеш фактите и света отвън и сам да си изградиш вярна представа. Обяснявам, че трябва да се набляга на фактите. За това пиша в момента. Поглеждайки обаче навън, на света в тази декада, трябва да си непоправим оптимист, за да дадеш позитивна оценка на онова, което виждаш. Има толкова много странни неща, които се случват, има много странни хора, които ръководят тази планета, така че страхът взема надмощие над хората на Земята. И не смятам, че в подобни дози той е полезен. Такива теми ме вълнуват, когато пиша. Пиша много за човешките възприятия, за развитието на хората, за човешкия начин за справяне със страха, гнева, мъката, меланхолията. Тези теми са непрекъснат извор на вдъхновение.

Ти обаче не звучиш като депресиран?
Аз съм много меланхоличен, но никога не се депресирам. Не изпадам в душевни болестни състояния, не вземам медикаменти, не участвам в никакви терапии, защото музиката е моята терапия. Не се намирам в опасно състояние на духа, но смятам, че гледайки на заобикалящия ни свят през призмата на широко отворените очи и откритото възприемане на реалността, няма как да остана позитивен, като виждам какво се случва на тази планета. Бих се нарекъл градивен песимист. Което означава, че не гледам на нещата в положителна светлина, но съм мотивиран да ги променя и да ги направя по-добри. Този подход смятам за много важен. Стоейки вкъщи и бидейки тъжен, невеж, гневен, не помагам на никого с нищо. Но имайки силата и енергията да си кажа, че ще се боря, за да направя нещата по-добри, дори и в малка степен - дори да е само около къщата ми, пред собствената ми врата, за съседите или за хората, които означават нещо за мен, или за хората, които ме слушат, усилията си струват, защото това е някакво начало за промяна. Това е позитивно отношение и то е важното. Това смятам, че е правилното поведение на човешкия вид. А не да си стоиш вкъщи, да си невеж, да си циничен и саркастичен към всичко, което те заобикаля.