Ardek от CARACH ANGREN: "Най-голямата обида за един артист е, когато го копират"

   На 9 декември DARK FUNERAL най-сетне отново ще направят концерт в България, този път в София по покана на "BGTSC" (поръчай билет онлайн). С тях за първи път у нас ще дойдат холандските представители на хорър метъла, както те самите се определят, CARACH ANGREN. Повече за това какво представляват музиката, и по-специално - концертите на бандата, ще научите от основния композитор Clemens Wijers или "Ardek", който както се оказа пребивава в Мексико заради приятелката си...

   Интервюто с Clemens "Ardek" Wijers е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна".

Привет, Ardek, съвсем скоро CARACH ANGREN ще бъдат за първи път в България с DARK FUNERAL...
Clemens "Ardek" Wijers: Много сме щастливи, че ще направим концерт в при вас. Мисля, че сме свирили вече веднъж, но не съм напълно убеден, защото е било преди доста време (CARACH ANGREN не са гостували досега в България, б. ред.). Винаги представяме много театрално шоу, не разчитаме на стандартните концерти, защото по време на нашите разказваме истории. Смятаме, че феновете ни заслужават да получат нещо специално. За това и изиграваме песните, които изпълняваме и историите, които разказваме. Феновете би трябвало да очакват един наистина специален концерт.

Тогава коя част от концерта на CARACH ANGREN е най-ефектната?
Това е комбинация от много неща. Seregor е много добър фронтмен, който постоянно снове по сцената. Когато изпълнява текстовете, гледа феновете в очите и наистина успява да ги уплаши, да ги порази с поведението си. И тримата представяме композициите не просто със свирене. През целия концерт за по-добро внушение използваме различни светлини, сменяме маски и облекла. Изпълненията ни не са просто сбор от песни, а разкази от душата, които представяме по филмов маниер. Надявам се феновете да го оценят.

Музиката на CARACH ANGREN е доста сложна - предимствата и недостатъците от живото ѝ изпълнение?
Заради това, че е много сложна и бърза би трябвало да сме много добре подготвени. Ако не сме, нещата се прецакват, не звучим добре, което е недостатък. За това трябва да репетираме много. Иначе ни пада нивото. За да ни се получи театралността, трябва да имаме много добър контрол над инструментите. Защото ако през цялото време сме съсредоточени върху тях, няма да успеем да успеем театрално да представим концерта. Предизвикателството е голямо - едновременно да играем ролите си, да имаме пълен контрол върху изпълнението и да сме в постоянен контакт с феновете. Сложността на музиката се компенсира от допълнителните елементи, които представяме и това е предимство. Създавам по-голямата част от композициите. Оркестралните партии не са усложнени целенасочено, а точно обратното - те са сложни, за да звучат епично и да докоснат слушателите. Предимството в случая е, че по-този начин успяваме да пресъздадем и предадем повече емоции.

Спомена, че на сцената разказвате истории - не е ли трудно да ги предадете в пълнота? Все пак сетлистът Ви е събран от различните албуми на бандата...
Наистина е така, но не срещаме трудности, защото представяме различни части от концептуалните истории. Познаваме песните много добре и лесно можем да преминем от един албум към друг. Вземи песента "Bloodstains on the Captain's Log" - когато я изпълняваме, можеш да ни видиш как интерпретираме люлеенето на кораба, когато плава по вълните. Ако следващата песен е "Killed and Served by the Devil" от "This Is No Fairytale", която е много ударна композиция, тогава се смазваме от хедбенгинг. При нея пресъздаваме поведението на децата, за които става дума в песента, при срещата им с ужаса. Става дума, че е лесно да преминаваме от една тема в друга. Надяваме се и феновете да ни последват в това приключение.

Доколко са важни феновете по време на вашите изпълнения?
Много. От моята гледна точка, феновете заслужават всичко онова, което им предлагаме. Защото бачкат яко, изкарват пари, за да си платят и дойдат да видят CARACH ANGREN. Концертите ни са нещо като бягство от реалността. Може би те искат точно това и ние им го даваме. Опитваме се да ги забавляваме. Ако не са те, едва ли и концертите ни щяха да изглеждат по този начин. Защото в основата си ние сме композитори. Но когато сме на сцената и усетим, че феновете се увличат от музиката ни, тогава можем да усетим енергията им, която им връщаме с нашето изпълнение. И това ни задължава да даваме най-доброто от себе си.

Какви истории разказвате, когато сте на сцената - ужасни или забавни?
Не са толкова забавни, но понякога изглеждат такива. Стоим на върха на всичко онова, което е в границите на метъла. Понякога се държим като мимове на сцената. Разказваме истории на ужаса. Не става дума за кръв и насилие, а за приказки с начало и край. Можем да представим части от историите, които да предизвикат усмивки, за да можем в следващия момент да ударим феновете в земята със следващата песен. Изпълненията ни са много контрастни, какъвто е реалният живот. Бих ги сравнил с филмите на ужасите и слашърите, в които има добра история. Нашите композиции се движат точно в тази посока.

Историите, които разказвате са вдъхновени от живота или са резултат на въображението ви?
И от двете. Понякога се събираме и си говорим за филмите, които сме гледали или за книгите, които сме прочели. Или просто споделяме истории, които са ни впечатлили и се опитваме да ги обединим в една. Тук вече голяма роля играе въображението. Понякога това може да са били лични преживявания, през които всеки от нас е преминал в някаква степен. Или нещо, което е много важно - опитваме се да си представим, как биха се чувствали героите, които участват в историите. Да се поставим на тяхното място. Ако става дума за емоции, както в последния ни албум, където разказваме за деца, които страдат, защото семейството им е много лошо и те бягат от него, като композитор се опитвам да си представя как бих се чувствал, ако съм на тяхното място, за да усетя те как се чувстват - дали изпитват страх, гняв, тъга. И си задавам въпроса, как тези чувства биха се трансформирали в музика. Това е необходимо, защото ако искам да опиша отчаянието на децата, няма как да стане с фанфари и тромпети. За нас емоциите са много важни и е много важно, когато представяме историите, те да комуникират с емоциите.

А ти самия от какво се страхуваш най-много?
Добър въпрос. Мисля, че най-големият ми страх е войната. Като дете съм бил свидетел на военни действия. Спомням си много ясно нахлуването на САЩ в Ирак. И днес не мога да си обясня защо им е на едни хора да убиват други. Като дете това много ме наплаши и днес ситуацията не се е променила. Какво друго. Сетих се - паранормалните явления - не знам дали вярвам в тях, но когато чета за подобни случаи с изчезнали хора, се плаша доста. Майка ми ми е разказвала една история, когато съм бил малък - бил съм в банята и тя ме е оставила за няколко минути, когато съм започнал да крещя и когато тя е влетяла през вратата, съм ѝ казал, че някой ме е дърпал под водата. Когато се сетя за това преживяване, настръхвам, дори и да не си го спомням, а да го знам само от разказа на майка ми.

И тук откриваме корените на вашата музика?
Определено мисля, че е така. Винаги съм се интересувал от чудовища и истории за призраци. Нещо като хоби ми е. Seregor е същия като мен.

Връщаме се на концертите - има ли нещо в публиката, което днес те разочарова?
Понякога публиката, пред която свирим, не е отдадена на шоуто ни. Чувството не е от най-приятните. Друго си е феновете да откачат. От друга страна това не е толкова разочароващо, докато има и един фен, който си е платил билета, за да ни гледа. Не го приемам за даденост, за това и не се дразня на публиката, но виж, някои банди ме дразнят, когато смятат, че имат право на определени неща. Дали става дума за пари или за кампаниите за набиране на средства за записи на албуми. Разбирам ги в някаква степен, но смятам, че подходът е погрешен, защото зад тези действия се крият други цели и нисък морал. Винаги съм създавал музика. Моя работа е дали мога и успявам да се издържам от нея и за да го постигна, резултатът трябва да отговаря на очакванията на феновете, защото те заслужават само най-доброто. Те трябва да получават хубава музика и да виждат здраво работещи групи. Днес обаче някои банди не спират да се оплакват от публиката или имат постоянни претенции за пари, за това и понякога тези неща ме дразнят.

Тогава коя е най-голямата обида за един артист?
Добър въпрос. Смятам, че това е когато те копират. Когато видиш, че работата ти е повторена едно към едно или много тънко са те подпряли. Нямам предвид, когато някой е вдъхновен от нас. Това е супер. Защото резултатът е друг, а и днес няма как да си изцяло оригинален. Обаче понякога се натъквам на буквално копиране от нас. Може да става дума за снимка, за идея. И това е обидно, защото едно копие не е проблем, но сто вече са.

Групата съществува от 13 години и нямате нито една промяна в състава. Къде е тайната на това положение?
Разрешаваме си проблемите без оръжия. Може да прозвучи странно, но на първо място трябва да има уважение между членовете на бандата. Понякога при нас то се постига трудно, защото и тримата сме много различни характери и правим нещата по различен начин. И тримата имаме своите качества и лоши страни. През годините сме се научили да се справяме с тях. Понякога си спретваме по някой въргал. Аз съм този в групата, който се опитвам да потушава споровете и да държи юздите й в ръце. Е, има моменти, в които не е възможно и се стига до раздаване на удари, обаче, това ни прави по-силни. Ако не се борим и игнорираме чувствата си, в един момент разривът е гарантиран. Много банди постъпват точно по този начин и резултатите са налице - разделят се, защото не могат да се понасят повече. В CARACH ANGREN и тримата сме различни, внасяме различни неща, но не можем един без друг, защото се познаваме много добре. Всеки оставя егото си на страна, защото сме осъзнали, че групата е като машина, която може да работи единствено с нас тримата. Без някого от нас няма да има CARACH ANGREN. Бандата ще бъде съвсем друга и няма да функционира по същия начин. Осъзнали сме този факт. Така уважението между нас се увеличава все повече. Разбира се, че е трудно, защото на последното турне бяхме заедно два месеца, далече от дома, виждахме се всеки ден, за това е хубаво понякога да спазваме определена дистанция - както при сърдечните връзки. Но и ангажиментите не са като средностатистическото работно място, където имаш колеги, прибираш се вкъщи и това се повтаря всеки ден. При нас не е така и защото животът ни е друг, и за да бъде такъв, какъвто е, той е зависим от отношенията в групата.

До каква степен класическите композитори имат влияние върху музиката ви, защото усещам много Стравински в нея?
Благодаря за комплимента. Влиянието на класическите композитори е доста директно и то по много. Слушам музика през целия ми живот и в един момент се бях отегчил от поп музиката, дори от рока и метъла. Това ме отведе до великите класически композитори като Бетховен, Чайковски, Стравински - слушал съм много неговото произведение, балета "The Rite of Spring", което има голямо индиректно влияние върху мен. Не точно в използването на начина на композиране. Ако погледнеш клипа на песента "When Crows Tick on Windows", в началото исках да пресъздам домашното насилие в къщата - разни неща летят из въздуха, хаосът в отношенията и стилът, по който Стравински е композирал, е добър подход за това. Различните фрагменти, музикалния модел, противопоставянето на звука от вятъра на звука от стъкло - всичко това се опитах да изразя в интрото на песента. В това отношение Стравински е бил нестандартен. Когато неговият балет "The Rite of Spring" е бил поставен за първи път, хората в залата са се смеели, защото не са го разбрали.

Интересното е, че при вашата музика, ако разделим тежката част от класическата, те звучат някак си незавършено...
Като главният композитор в CARACH ANGREN първо създавам класическите части, но в същото време съм наясно и с тежките. Т.е. първоначално за всичко използвам класически инструменти, като ритъмът на китарите е композиран и изсвирен на пиано и чело. Още в началото всичко е по местата си. Когато обаче дойде време за добавянето на метъл партиите, като бласт бийтове и рифове, нещо трябва да бъде премахнато от класическите инструменти. Защото иначе се получава несъответствие между китарите и челата например. Имам композиции, които са създадени като класически произведения. Но когато трябва да ги превърна в метъл, част от оркестрациите отпадат и ги замествам с китари. Така работя. Днес виждам много групи, които правят грешката, когато работят с оркестър да включат абсолютно всичко от неговото изпълнение, защото просто "имат шанса да работят с оркестър", без да оставят място за инструментите на бандата. Това, което единствено правят, е да ги добавят. Обаче тогава забелязвам, че много елементи започват да си пречат. Все едно да имаш няколко китари, които свирят коренно различни партии. Получава се някаква какофония. Ако вземеш последния ни албум, ако чуеш класическите части отделно от китарите, ще усетиш, че не са пълни. Заедно обаче създават илюзията за нещо солидно. Точно така обичам да работя. Обичам да създавам илюзии в музиката - слушаш и си представяш как свири цял оркестър, а всъщност партията е изпълнена само на две чела.

Какво хората, които слушат друга музика, не могат да разберат във вашия блек метъл?
Това, че хората може би си мислят, че блек метълът трябва да е онова, което беше в миналото - със скандинавските банди от 90-те. При нас има влияния от онзи период, но ние самите се разграничаваме от него. Определяме се като хорър метъл, защото в музиката ни има много други елементи - траш метъл, дет метъл, класически части. Така че феновете, които слушат по праволинейните банди, няма как да са чували за нас или и да ни знаят, не се интересуват от CARACH ANGREN. Нашата цел е да достигнем до хората, които харесват метъл по принцип, а не се концентрираме към блек публиката, независимо че корените ни са там. Защото искаме да разказваме истории на ужасите и го правим по най-добрия възможен начин, на който сме способни.

И накрая заради името на бандата CARACH ANGREN - какво захапвате с железните си челюсти (Името е взето от укрепена скална местност във "Властелинът на престъните" и означава "Железни челюсти", б. ред.)?
Сладолед!... Добър въпрос... Захапваме всяко предизвикателство като всеки нов албум. В момента и тримата сме впили зъби в новите песни и трябва да захапем още по-дълбоко, за да направим всичко както трябва. Следващият албум на CARACH ANGREN трябва да излезе през 2017 г.