Барабанистът на KATATONIA Daniel Moilanen: "Концертът ни в Пловдив ще бъде единствен за тази година"

   Наближава 17 септември, а с това и един от малкото концерти на известна чужда метъл банда в България след началото на пандемията. Този петък шведската група KATATONIA ще свири в Античния театър в Пловдив (поръчай билет онлайн).

   По този повод предаването "От другата страна" по радио "Варна" осъществи интервю с барабаниста Daniel Moilanen (участващ и в RUNEMAGICK). То бе излъчено снощи, 13 септември, а сега ви даваме възможност да се запознаете с разговора и на нашия сайт.

Привет, Daniel, къде те намирам?
Почивам си след репетицията днес.

Репетирате за предстоящи концерти или се поддържате във форма?
И двете. Най-вече репетираме за концерта в Пловдив.

Като музикант как гледаш на ситуацията, в която живеем през последната година и нещо?
Беше трудно. Беше трудно за цялата културна сфера по света. За нас като музиканти беше опустошително. Напоследък попадам на много конфликтни истории в различни сайтове за музика. Основно се разразяват дискусии за това дали трябва или не трябва да се започват турнета. Положението постоянно се променя. В същото време обаче ние сме се ваксинирали и сме готови за рок.

Какво е положението на групата?
За групата времената са тежки. Без концерти нямаме приходи. Положението е доста трудно и натоварващо, но лично за мен не е толкова тежко. За останалите от бандата е същото. По принцип ние сме си изолирани. Можем да се справим със самотата. Не е проблем да си останем вкъщи и да сме сами. Изолацията не ни се отразява толкова негативно.

След тези месеци на изолация преосмисли ли значението на музиката?
По-скоро не нейното значение, а начините за нейното разпространение и как това ще се отрази на изпълняването ѝ. Какъв ще е пазарът. Много от творците и феновете се обърнаха към социалните мрежи. Стриймовете станаха още повече. Регулирането и настройването в тази посока продължават. За KATATONIA това не е от значение, защото бандата не е ориентирана толкова много към социалните мрежи. Така и положението ни е по-усложнено.

Спомена, че репетирате за концерта в Пловдив. Вече сте свирили там. Дори имате издадено DVD. Сега какво ще покажете?
Изпълнението ни ще бъде като всяко друго. Ще бъдем само KATATONIA. Сетлистът обаче ще е по-различен. Концертът в Пловдив ще е единственият ни за 2021 г. и в същото време ще е първи от онлайн стрийма, който направихме преди година и половина. Очакваме да е по-специално преживяване, както за нас, така и за публиката. Подготвили сме песни, които никога не сме изпълнявали на живо. Също така композиции, които не са попадали в сетовете ни, откакто аз съм в групата. Това стана преди шест години. Ще се върнем към по-старите албуми на KATATONIA. И, разбира се, ще изпълним и някои неща от "City Burials". Този път обаче нямаме планове да снимаме концерта, както стана предишния път на същото място.

Стрийминг концертите ли са бъдещето на музиката? Бандата ще свири някъде, а там където няма да има концерти, ще предава на живо шоуто?
Смятам, че точно това е бъдещето. Според мен, това е много по-важно, отколкото в момента си мислим. Ако не и напълно, концертният бизнес ще се преобрази по този модел. Според мен все повече групи и изпълнители ще се насочат към онлайн концертите като в същото време ще се опитват да стриймват всяко участие, което правят. Това е бъдещето на живата музика.

Тогава концертите ще се превърнат в репетиции.
Онлайн излъчването от репетиционната не е за групи като KATATONIA. Това е нашето лично пространство. Предпочитаме концертът и шоуто, което правим, да е по-специално, отколкото просто феновете да ни гледат как репетираме. За някого може и да е интересно, но не мисля, че е нещо кой знае колко специално.

Главната причина да определиш един концерт като специален?
По равни части от нашето представяне и феновете. Ако ние се чувстваме подготвени и в същото време екипът и мястото, където свирим, ни вдъхват увереност, ако феновете проявяват отношение към групата, реагират на изпълнението ни, ако ни харесват, това прави един концерт перфектен. Само свирене не е достатъчно.

Би ли споменал концерт, който никога няма да забравиш?
С KATATONIA бяхме на европейско турне в подкрепа на "The Fall of Hearts". В Лондон концертът по някакъв начин беше празничен, защото с него отбелязахме 25-годишнината на бандата. Тогава направихме два сета. В първата част изпълнихме целия "The Great Cold Distance". Втората беше посветена на най-доброто от дискографията на групата. Буквално изсвирихме композиции от всеки албум на бандата. Тогава финализирахме концерта с първата песен от първия диск на KATATONIA. За мен беше много специална вечер, защото съм израснал с първия албум на групата. По някакъв начин с изпълнението на тази песен затворих кръга. За мен това е най-запомнящият се концерт с KATATONIA. Ако говорим за странни места за свирене, не мисля, че сме попадали на много от тях, но шоуто, което направихме с филхармонията в Пловдив преди пет години в Античния театър, може да бъде определено като странно. Всъщност това е най-необичайният концерт, който някога сме имали. Обаче не мога да се сетя за нито една локация, която бих определил като странна за концерт.

Как се чувстваш като част от група, на която си фен?
Странно е, ако мисля по въпроса. Но не го правя. Слушам KATATONIA от времената, когато бях хлапе. Израснах с тяхната музика. Винаги съм ги слушал. Купувах си албумите им, следях всяка информация за тях. Преди десет години на едно турне се запознах с момчетата. Установих, че те са хора като всички нас. Може да са музикални гении, но нищо човешко не им е чуждо. Запазихме връзка, станахме приятели. Не изглежда толкова странно. Но ако се върна в миналото, когато съм бил на 13, онова момче, никога нямаше да си помисли, че може да свири с KATATONIA.

Присъединяваш се към KATATONIA през 2015 г. Как се промени след това групата според теб?
Не мисля за историята на групата като "преди" и "след" мен. В музикалната си кариера KATATONIA проявяват и показват много артистични лица. Бандата в различни жанрове, като всяка стъпка е съпроводена и с промяна на логото. Бих определил моето присъединяване към KATATONIA, като още едно от нейните лица. На мнение съм, че самият състав на групата не е от толкова голямо значение. На първо и единствено място са музиката и текстовете, които Jonas и Anders създават. Останалите сме добри музиканти и правим всичко по правилния начин. Моето присъединяване, както и това на Roger, не променя нищо. Ние сме просто две нови лица, в което няма нищо по-вълнуващо. Разбира се, че в музикален аспект има развитие и то най-вероятно е свързано с моята поява, защото аз съм, може би, по-техничен барабанист от Daniel Liljekvist. Което предполага опити за по-технична музика от страна на останалите. В крайна сметка това е още едно ново лице в кариерата на KATATONIA.

Попитах те, защото миналото ти е свързано с по-екстремни групи, а и продължаваш да свириш в дет/дуум бандата RUNEMAGICK.
Опитът ми не е толкова релевантен за музиката на KATATONIA. За нас е по-важно да сме свързани на личностно ниво. Jonas и Anders са по-големи от мен, но и тримата сме израснали с шведския блек и дет метъл от началото на 90-те. Ние сме свързани на това ниво. Моят опит с екстремните банди може и да помага, свиренето ми може и да е от полза, но то не се отразява на музиката на KATATONIA.

Трудно ли е да свириш едновременно в две толкова различни групи?
Не е толкова трудно, но всеки път трябва да се пренастройвам. Правя го повече от 20 години. По едно и също време свирех в RUNEMAGICK и една грайндкор банда. Винаги съм смесвал стиловете. Постоянно и по едно и също време, защото ме вдъхновяват различни неща в зависимост от периода, в който се намирам. Не бих бил толкова добър барабанист в KATATONIA, ако не свирех дуум/дет метъл. В същото време нямаше да свиря толкова добре дуум/дет метъл, ако не бях част от KATATONIA. В този случай, както моят стил на свирене влияе на групата, така и тя оказва влияние върху начина ми на свирене. Jonas и Anders създават музиката и те имат идея за онова, което възнамеряват да е звука на KATATONIA. Останалите изпълняваме онова, което те са написали. В същото време, те двамата имат по-голяма свобода в създаването на музика, защото имат мен и по-специално Roger. Така моите способности при свиренето на барабани най-вероятно оказват влияние на техния начин на композиране, както и върху посоката, която биха искали да зададат на песните по отношение на ударните, а в случая с Roger - при пеенето и китарите. Но KATATONIA пасват идеално на моя стил на свирене.

Последният албум на RUNEMAGICK "Into Desolate Realms" е от 2019-а. "City Burials" на KATATONIA е от 2020-а. Имаш ли планове за бъдещи издания и с двете групи?
С RUNEMAGICK имаме планове за нов албум. Влизам в студио за няколко седмици, за да запиша някои неща. Не знам дали ще е албум и кой ще го издаде. Но подготвяме нов материал. Що се отнася до KATATONIA - постоянно се пише нещо ново. Музиката не спира. Когато завършихме работата по "City Burials", Jonas вече работеше по нови идеи. Все още обаче нито сме запазили дати за записи, нито сме взели решение да издаваме нов албум.

Свиренето с KATATONIA предполага ли по-специфично отношение?
То се появява със самото изпълнение. Не ми се налага да се настройвам предварително все едно, да предам посока на чувствата си. Случва се, когато засвиря парчетата. Това се отнася и за петимата ни в KATATONIA. Ние не сме депресари. Но музиката наистина събужда нещо подобно в нас, когато изпълняваме песните.

Какво точно събужда музиката?
Трудно е да се каже. Това е вид емоционална връзка с музиката, която изпълняваме, с начина, по който я изпълняваме и посоката, която ѝ задаваме. Трудно е да дам точно определение. В същото време и за петимата в групата, тази емоционална връзка е различна. В същото време тези емоции могат да са коренно различни за други изпълнители. Но подходът и връзката между музикантите работят в една посока.

Кой е най-важният момент кариерата ти и защо?
Когато си купих първия дет метъл албум. Това беше "Blessed Are the Sick" на MORBID ANGEL. През 1993 година. Без този албум, нямаше да съм тук и сега.

Днес какво те вдъхновява?
Все още се вдъхновявам от този албум на MORBID ANGEL. Започнах да свиря, защото исках да правя участия на живо. Ходех на концерти, гледах бандите и исках да съм на сцената. Така започна всичко. Дори не предполагах, че един ден ще запиша албум. Просто свирех, репетирах, свирех, репетирах. И неща се развиха от самосебе си. Няма нищо по-дълбоко. Просто слушам дет метъл, пия вино и свиря на барабани.

Имаш ли любими барабанисти?
Имам много любими барабанисти. В Топ 3 влизат Pete Sandoval от MORBID ANGEL, Mick Harris от NAPALM DEATH и Sean Reinert от CYNIC и DEATH. Тези тримата са основното ми вдъхновение, за да се захвана с ударните. В стила на KATATONIA няма барабанисти. Вдъхновява ме музиката, а не определени музиканти. Брат ми е китарист и беше силно мое влияние, когато бях малък. В същото време всичко, което е направено добре, ми оказва влияние по някакъв начин. Що се отнася до барабаните, слушам една шепа барабанисти, които продължават да ме вдъхновяват.

KATATONIA получава ли онова, което заслужава, 30 години по-късно?
И да, и не. Определено смятам, че групата заслужава много повече. Според мен трябва да е по-голяма и трябва да получава повече признание. KATATONIA не е ъндърграунд банда, но понякога се чувстваме точно по този начин. Понякога имаме усещането, че продължаваме да дълбаем в ъндърграунда. Че не сме излизали от там. Въпреки че сме голяма ъндърграунд група, имаме усещането, че не сме голяма група. Според мен KATATONIA заслужават по-голямо признание. Не лично за мен, а за музиката, която създаваме.

Защо 30 години по-късно това не е станало?
Свързано е с музиката. Тя не е се възприема много лесно. В същото време привлича определи фенове, определени емоционално обвързани фенове. Ние не сме прог група и не ни припознават в прог средите. Не сме и дуум банда, което ни отдалечава от дуум кръговете. Все още има хора, които смятат, че сме готик/дуум и искат да ни видят на турне с подобни изпълнители, но KATATONIA не се вписва в тези стилове. От това и припознаването ни е затруднено. Не съм много сигурен, просто изразявам мнение.

Отдавна си част от екстремната метъл сцена - какво би посъветвал младите музиканти и новите групи?
Настроен съм леко носталгично. Всички съвети, които бих дал, са свързани с моето израстване, а днес все по-малко се интересуваме от миналото. Съветът, който бих дал, не се различава по нищо от съвета, който би дал всеки по-възрастен човек. И той е - "Свири онова, което мислиш. И имай предвид онова, което свириш." Не се натиквай в симфоничния блек метъл, защото е модерен в момента, примерно. Не свири поп музика, само защото ще те направи известен. Така няма да стане. Ще си известен и удовлетворен, когато свириш онова, което сърцето ти нашепва. В миналото за кратко участвах в групата на Snowy Shaw NOTRE DAME. Той от своя страна е свирил с KING DIAMOND и MERCYFUL FATE. Snowy Shaw беше един от моите ментори като по-малък. Той ме посъветва да свиря опростено и да мисля повече за паузите между ударите, отколкото само за самите удари. Т.е. да се съсредоточа върху моментите в песента, в които не участвам и няма да изсвиря, вместо върху това, което изпълнявам. Тук не става въпрос за всички удари, бийтове и ноти, които ще изсвиря, а за онова, което съм решил да не изпълнявам.