Басистът на AMORPHIS Olli-Pekka Laine: "Един творец не трябва да разкрива смисъла, който е вложил в произведението си"

   Гостувалите шест пъти в България финландски метъли AMORPHIS ще издадат новия си студиен албум "Queen of Time" този петък, 18 май, чрез "Nuclear Blast". По повод премиерата WeRock.bg се свърза с басиста на групата Olli-Pekka "Oppu" Laine, който се завърна в състава ѝ след 17 години отсъствие. Какво каза той за предстоящата творба, собственото си развитие като музикант, отношенията в бандата и др. може да разберете от интервюто по-долу.

 

Здравей, Oppu. Чуваме ли се?
Olli-Pekka Laine:Да, всичко е наред. Съжалявам, че се обаждам по-късно, но графикът ми е доста натоварен...

Няма проблем, напълно те разбирам. Благодаря ти, че все пак отдели време, за да проведем интервюто.
Всъщност, това е последното за днес, така че може да поговорим малко повече. Откъде каза, че се обаждаш?

София, България...
О, това е прекрасно! Имах щастието да посетя София през далечната 1998 г. С AMORPHIS имахме фестивална изява във Финландия. Веднага след това аз и жена ми потеглихме към Тайланд. Мисля, че беше някъде през май, не съм сигурен. Останахме в София за два дни и си прекарахме доста готино. Надявам се, че с издаването на „Queen of Time“ и турнето след това, ще имаме възможността да посетим София, за да ѝ се насладя отново.

Да поговорим за завръщането ти в AMORPHIS. Нямаше те седемнадесет години. Какво мислиш, че научи през това време, което ще бъде от полза както за теб самия, така и за групата?
Хм, това е доста добър въпрос. Голяма част от нещата, които научих са по-скоро музикални. Продължих да бъда активен музикант, участвайки в няколко различни банди през годините. С MANNHAI се научих да свиря по-добре на бас. Звученето ни беше доста сурово. Нямаше друг китарист или клавирист, който да ме „покрие“. Затова ми се наложи да свиря много повече, отколкото бях свикнал с AMORPHIS. Заедно с BARREN EARTH трябваше да се науча да композирам. По време на престоя ми в AMORPHIS написах някои от тогавашните стари парчета, но крайното оформяне на парчетата беше общ процес. След това, както споменах, с BARREN EARTH ми се наложи да вдигна нивото, защото трябваше да се науча да композирам и аранжирам сам. Също така, през годините претърпях сериозно личностно израстване. Мисля, че всички ние съзряхме доста през тези години. Приемаме, че всеки един от нас има различно мнение по отношение на света и случващото се около нас. Успяваме да се адаптираме към различните характери много по-лесно, защото вече не сме толкова стриктни. Готови сме на повече компромиси, което само по себе си е и добро и лошо нещо. Повтарям си думите, но от една страна ще доведе до повече компромиси по отношение на музиката, докато от друга така нещата са много по-спокойни, което е много по-хубаво от това постоянно да се караме. Днес настроението в групата е много по-смирено в сравнение с това от 90-те. Момчетата са страхотни, всеки свири по-добре. Удоволствие е отново да имам честта да застана рамо до рамо с тях. Приятели сме от 90-те години и никога не сме имали жестоки караници за каквото и да е. Отношенията ни са още по-изгладени. Радваме се, че сме заедно и се наслаждаваме на компанията си дори повече отколкото преди.

Имаше ли предварителни очаквания преди да започнете композирането на новите парчета?
Не мисля, че някой от нас е очаквал нещо специфично. Искахме да създадем песни, които харесваме. Ако не ме лъже паметта, мисля че написахме около 16 песни. Jens Borgren, който е дългогодишен приятел и продуцент на бандата, избра десетина от тях, които записахме. Винаги сме широкоскроени спрямо материала, който създаваме и това, което всички в AMORPHIS правят. Не се опитваме да насилваме нещата, за да поемем в определена посока. Каквото се случва, се случва от само себе си. Спомням си колко развълнувани бяхме, когато чухме крайния резултат за пръв път този януари. Всички го харесахме. Смятам, че всичко е страхотно. Jens свърши много добра работа по отношение на оркестралните и хоровите изпълнения. Могат да бъдат чути и прекрасни гост-участия от различни музиканти. Има редица нови неща, което е повече от важно за нас. Това е нещо, което групата се опитва да прави с всеки свой албум - да разшири музикалния си хоризонт, което смятам, че се случи и с "Queen of Time".

Разкажи ми за създаването на парчетата. Какво беше чувството да се завърнеш при останалите от AMORPHIS?
По време на първоначалните репетиции е малко трудно да разбереш как биха звучали песните. Когато записахме демото, бързо осъзнахме, че ще има доста тежки вокали, което е супер за мен, защото през 90-те бяхме започнали да се отдалечаваме от тях, а аз ги харесвам адски много, защото съм фен на дет метъла, особено на олдскул бандите от тази вълна. Jens беше човекът, който ни посъветва да добавим повечко тежки вокали, за сметка на чистите. Смея да твърдя, че "Queen of Time" звучи като естественото продължение на своя предшественик "Under the Red Cloud". Надявам се, че ще вървим в тази посока, докато в същото време продължаваме да израстваме.

Живеем в доста забързано общество. Смяташ ли, че някои хора няма да отдадат нужното внимание на "Queen of Time"?
Прав си, че това е албум, който изисква стопроцентово внимание, както и поне няколко изслушвания. Спектърът на използваните идеи е наистина широк. "Queen of Time" не е от онези творби, които ще чуеш веднъж-два пъти и след това ще забравиш. Написахме тези парчета с идеята да издържат на изпитанието на времето. Напишеш ли нещо, което няма да омръзне дори след двадесет години, то ти си успял.

Текстовете отново са дело на Pekka Kainulainen, нали?
Да, точно така. Той е стар приятел на Tomi Joutsen. Запознаха се преди десет години в родния им град, където Pekka е доста известен. Освен с поезия, той се занимава и с рисуване и редица други неща. Става ли въпрос за изкуство, Pekka е способен на всичко. Уговорката, която има с AMORPHIS е да му представим определени стилови рамки, в които той трябва да се вмести при създаването на лириките. Предполагам знаеш, че един от основните източници на вдъхновение е Калевала, където поемите имат определена метрика, която следват. Искаме текстовете ни да са актуални дори след век. Важно е, че хората успяват да намерят себе си в тях, което ни позволява да изследваме различни тематики, чрез които слушащият да се адаптира и асоциира с музиката. Това предразполага към по-лесно запомняне на песните, защото човек може да си каже "Слушах тази песен, когато се чувствах по този начин" и т.н.

За пореден път AMORPHIS показват страхотна обложка, наситена с редица различни елементи...
Създадена е от Valnoir, който направи и тази на "Under the Red Cloud". Адски разнообразна е и отнема време, докато откриеш всички неща. Например, пчелата олицетворява живота, защото пчелите са едни от ключовите елементи, нужни оцеляването както на хората, така и на природата. Те са неразделна част от екосистемата. Другото, което се набива на очи, е черепът, олицетворяващ смъртта, която ще ни сполети ако пчелите изчезнат. Разбира се, това е само една гледна точка по отношение на обложката. Всеки е свободен да достигне до собствено значение, описващо индивидуалното му преживяване с "Queen of Time".

Крие ли се красотата на изкуството в загадъчността му?
Абсолютно. Един творец не трябва да разкрива смисъла, който е вложил в произведението си. Така се губи магията и желанието на отсрещния да поеме на пътешествие, за да открие свой собствен смисъл в песента, която слуша или картината, която седи пред него.

Трудно ли е за музикантите в днешно време да достигнат до младите поколения заради вярванията им, че стрийминг платформите са най-добрия начин за слушане на музика?
Донякъде е така, защото младите имат навика да слушат песни, но не и цели албуми. Преди време не беше така, защото тогава си купувахме албума, слагахме слушалките и започвахме да слушаме, докато в същото време четем текстовете. Смятам обаче, че нещата стоят по-различно при метъл феновете. Не знам защо, но почитателите на тежката музика все още вярват в концепцията за дългосвирещи албуми. Оценяват факта, че групите влагат време, усилия и енергия в това, което държат в ръцете си. Може би и защото метъл феновете ходят на концерти и искат да са запознати с песните, които групата ще изпълни. Понякога не е напълно ясно кои парчета от албума ще влязат в сетлиста, затова е по-добре човек да се запознае с цялостната творба преди да посети концерта. Това е може би една от причините. AMORPHIS е една от групите, чиято фенбаза е съставена от няколко поколения. Някои от тях си купуват албумите ни, други просто идват на концертите. Притеснително е колко бързо се разрастват стрийминг платформите, но никога не можеш да бъдеш сигурен какво ще се случи. Може би един фен на феновете ще спре да им пука за дългосвирещите албуми, което за момента едва ли ще се случи. Трудно е да предскажа какво ни чака, а и не е моя работа. Аз просто свиря и не обръщам такова внимание на бизнес страната.

Как би се отразило на индустрията, ако фенове и музиканти се фокусират повече върху нещата, които са наред, вместо върху тези, които не са окей?
Не трябва да приемаме случващото ни се за даденост. Не е утвърдено правило, че ако новият ти албум се справи добре на пазара, то ще се случи същото и със следващия. Факт е, че продажбите на физически носители намаляха през последните години, но индустрията се адаптира бързо към дигиталните платформи, които дистрибутират музика. Музикантите получават все по-малко и по-малко пари от отчисления и трябва да намерим нови начини, чрез които да изкарваме прехраната си. Позитивната промяна е, че хората все по-често посещават концерти, което от своя страна принуждава музикантите все по-често да бъдат на път, което пък води до нуждата от по-често издаване на албуми, за да задоволим нуждата за нова музика. Хубавото е, че в AMORPHIS има страхотни композитори, които работят здраво още от самото начало на бандата. Не сме от мързеливите творци, които чакат всичко да им дойде на готово. Обичаме музиката и работим здраво, за да се занимаваме с нея. Упоритостта и оригиналността са ключовите елементи за продължителна и успешна кариера.

Всеки един от нас в един момент бива съборен от живота. Как успяваш да се изправиш на крака и да продължиш напред?
Успявам да се успокоя чрез медитация. Практикувам я от доста време, но само и единствено в моменти, в които съм стресиран, не знам какво се случва в главата ми и се опитвам да намеря вътрешен покой. Важно е човек да слуша в сърцето си, за да достигне необходимото равновесие. Не винаги е лесно да се вслушаш в себе си, заради трескавия и забързан свят, в който живеем. Освен медитацията, водя дневник, в който пиша за случващото се около мен и собствените ми чувства. Понякога се обръщам и към жена ми, която също адски много ми помага. Това са част от нещата, които правя, за да се разсея и да си стъпя на краката. Хората имат вредния навик да премислят прекалено много нещата, което също е проблем в съвременно общество. Изключването на телефона и прочитането на книга са повече от препоръчителни, за да се почувстваш по-добре.

Депресията, тревожността и други психични проблеми неведнъж оставиха своя отпечатък върху музикалното общество, а и не само. Ако някога си имал нещастието да попаднеш в тази тъмна хватка, как успяваш да се пребориш с нея, за да достигнеш до момент на катарзис?
О, ами... Интересен въпрос. Това е сериозен казус, на който не се обръща достатъчно внимание. Много по-често срещан е, отколкото си представяме. Смятам, че отговора се крие в това, че хората трябва да бъдат достатъчно смели, за да покажат слабостите си. Трябва да се чувстват комфортно, за да го направят и да получат нужната помощ. Да стискаш зъби, без да показваш какво всъщност се случва с теб е наистина опасен подход. Аз самия бях депресиран преди доста време. Потърсих помощ, отивайки в клиника, където се погрижиха за мен както трябва. Това се случи през 90-те и десетина години по-късно попаднах в същия капан. Медицинското лечение също е добро решение. Не трябва да бъде пренебрегвано, защото може да ти помогне да се върнеш обратно. След това идва моментът, в който всичко зависи от теб. Трябва да започнеш да работиш върху себе си. Доколкото си спомням, най-трудно ми беше да преглътна факта, че не съм добре. Да призная пред себе си, че нещо не е наред, както и че няма да мога да се справя сам със случващото се. Не бива да отричаш проблема твърде дълго, защото това има своите последици. Например, може да имаш главоболие, което всъщност е следствие от депресията, която отричаш. Искам да кажа, че в един момент се проявяват и физически симптоми. Колкото по-рано забележиш проблема и започнеш да работиш върху решаването му, толкова по-добре, защото може да завърши по нелеп начин, а това се случва прекалено често.

С какво разнообразяваш ежедневието си, за да се почувстваш по-добре?
Обичам да излизам сред природата, да се разхождам, да спортувам... Понякога излизам на по бира с приятели.

Всички знаем какво значи "излизам на по бира с приятели", когато идва от устата на някой финландец...
Ха-ха, да. Носи ни се славата, че пием доста. Вече не успявам да го правя в големи количества, защото с годините организмът се променя и докато като млади изпивахме по няколко бири и на сутринта всичко беше супер, то вече се събуждаме със здрав махмурлук. Просто не успяваме да се справим с темповете, които поддържахме като млади. В днешно време пием, колкото да се отпуснем. Обожавам да отида в планинската си вила, където съм далеч от всичко и да си сипя чашка, на която да се наслаждавам, докато се възхищавам на заобикалящата ме природа.

Това беше всичко. Има ли нещо друго, което би искал да кажеш?
Благодаря ти за проявения интерес. Надявам се да посетим София в най-скоро време.

Стискам палци да успеете. Знам някои страхотни бирарии, които можем да посетим. Желая ти всичко най-добро, Oppu. До скоро!
Ха-ха, приемам това за бирариите като обещание. До скоро!

Автор: Eino