Christofer Johnsson от THERION: "Записвали сме някои части от "Beloved Antichrist" по 60 пъти"

   Симфоничните метъл пионери THERION издадоха най-амбициозното си произведение - метъл/рок операта "Beloved Antichrist" на 9 февруари. Тя ще бъде представена на живо и в България. Не в нейната цялост, но със сигурност феновете ще се докоснат до музикалното пиршество в нея. На 10 март по покана на "BGTSC" THERION ще направят трети концерт у нас и втори в София (поръчай билет онлайн). Лидерът на шведите Christofer Johnsson много добре си спомня предишното гостуване на бандата в столицата.

   Интервюто с Christofer е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 12 февруари, както и в предаването "Евробокс" на програма "Хоризонт" на БНР.

"От другата страна": Привет, Christofer. Скоро ще гостувате в България и сигурно ще представите новия проект на THERION - метъл операта "Beloved Antichrist"?
Christofer Johnsson: Да, ще има нещо такова. Но няма да представим операта в нейната цялост. Концертът в България ще бъде част от нормално турне, на което ще изпълним и няколко песни от новото ни произведение. Идеята е то да бъде представено през втората половина на 2018-а на театрални сцени. Проектът е много голям. Необходими са ни много певци, продукцията е много скъпа. Така че първо ще направим едно нормално турне и след това ще се съсредоточим върху представянето на операта на живо.

Какво те провокира да създадеш подобно произведение?
Трябва да се върна някъде около 2003 г. Тогава започнах да композирам оперно произведение - класическа опера. Обаче усещах, че нещата не се получават, защото съзнанието ми беше изкривено от рок музиката. Мислех като рок музикант. Изпитвах нужда през цялото време музиката да бъде за забавление. А в класическата опера има много детайли - като свързващите части между различните арии и рецитали - комбинация от говорене и пеене, при които историята да се развива. Например, ако има само пеене, отнема много време да изкажеш онова, което можеш да кажеш само с няколко думи. Тогава осъзнах, че тъпча на едно място почти 10 години в опити да я завърша и се отказах. Реших, че ще преаранжирам музиката, която съм написал, за албумите на THERION. И ще направя метъл рок опера, в която ще обединя метъла с класическа музика.

Имаш ли музикално образование?
Не, самоук съм.

Операта не е толкова просто изкуство...
Рихард Вагнер е най-големият музикален гений, който е живял на Земята. И той е самоук. Мисля, че е вземал само уроци по пиано от приятел на семейството, които са му дали само някаква основа за композирането. И щом той може да създаде подобни произведения без да е учил как, мисля, че много хора могат да го постигнат...

Кое е най-важното качество, за да се създаде опера?
Трябва да има посока, защото произведението е много продължително. То трябва да забавлява, трябва да има много нива, историята трябва да е добра. Виж, ако искаш да привлечеш публика, която да гледа опера на Вагнер и да остане в залата шест часа, можеш да правиш, каквото си искаш. Но ако искаш публика, която да задържиш в залата час и половина - два или хора, които посещават концерти и дори любителите на киното, които трудно издържат филми над два часа, ако не са интересни, трябва да имаш история, която търпи обрати. Защото никой няма да издържи монолози от по 50 минути. Трябва да има действие, нещо да се случва. Също така в музикален аспект трябва да има много вариации. Трябва да използваш много акорди. Например в рок музиката феновете предпочитат определени съзвучия. Ако слушаш музика в колата или свириш в метъл група, трябва повечето песни да са създадени в ла минор и ми минор. Което ще доскучее, ако произведението е три часа и половина. За нашата рок опера китарите са настроени в пет различни тоналности с отворени строеве. Композирал съм много в си минор, което обикновено не правя и никога, ама никога не съм създавал песен в сол минор. А този път голяма част от музиката е в сол минор. Т.е. разнообразието в акордите е задължително в този случай. Също така и в темпото, и в размера. При нас той е три четвърти. Което е твърде неизползван размер в рок музиката. Така че има различни трикове, които да направят произведението интересно. Също така накрая премахнахме някои от сцените. Онова, което влезе в записа, е произведение с дължина три часа и десет минути. Просто махнахме някои части. И все пак музиката продължава да е много и за това тя трябва да се движи в завладяващ поток. Същото се отнася и за продукцията. В групата имахме много спорове. Някои настояваха тя да е тежка, както в метъла. Да, обаче за това дълго произведение, хората в един момент ще се уморят и ще ги заболят ушите. В случая са необходими чисти и нежни части. Разбира се, че няма да премахнем китарите, защото все пак сме метъл банда, но би трябвало продукцията да е по-балансирана. И не на последно място между метъла и операта трябва да има симбиоза. Имаме само рок пасажи и само класически пасажи, но през по-голямата част от произведението те се изпълняват едновременно, за да можем да задържим вниманието на слушателя за дълъг период от време.

Операта на THERION "Beloved Antichrist" се доближава повече до класическите опери или е по-модерно произведение?
Не бих искал да се сравнявам с Вагнер. Има части, които са трибют към него, доста по-вагнериански създадени. Обаче ние не сме на неговото ниво. Никой всъщност не може да го достигне днес. Хората, които се опитат да създават класическа музика и опера, въобще не могат да доближат старите композитори. Така че ще е смешно и ние да се сравняваме с тях. Обаче сме се вдъхновили от тях. Също така сме се възползвали и от модерните технологии за разработването на ритъма например и то по начин, който не е правен тогава. Но когато става дума за силните мелодии, съм черпил вдъхновение от Вагнер, защото той наистина е много добър композитор. Всичко е комбинация от двете епохи - преди и сега. Когато става дума за инструментална класическа музика, предпочитам руските композитори. Защото в техните произведения са вплетени по чудесен начин печал и меланхолия. Така че сме се вдъхновили и от тях. Включили сме и различни грабващи части, повлияни от народната музика. Подобни пасажи могат да се чуят в "Славянския марш" на Чайковски. Убеден съм, че всички метъл фенове го познават, защото точно това ACCEPT използват в "Metal Heart". Имаме влияния от френския композитор Ектор Берлиоз. От унгарския чардаш. Дори и да не е руско произведение, бих отбелязал влиянията като цяло от славянските композитори. Унгарците хем се доближават до тях, хем имат и нещо свое, нещо различно. Като цяло източните композитори са много отворени към използването на фолклорни елементи в класически произведения, което по някакъв начин ги прави много завладяващи. От този подход съм също вдъхновен.

В такъв случай "Beloved Antichrist" е пиршество за ушите или ще бъде атракция за очите?
Произведението е създадено, за да бъде представено на сцена. Голяма част от произведенията, които са композирани, ако не бъдат изсвирени на живо, губят значението си за мен. Има много музика в операта "Beloved Antichrist", която би звучала странно, ако е поставена до някой от другите албуми на THERION, като композицията "Palace Ball". Тя не звучи като типичните неща на THERION и едва ли някога ще се появи в типичен албум на групата. А и THERION едва ли ще го направят. Една трета от операта, обаче, звучи като типична THERION-музика. Някои от феновете най-вероятно няма да приемат част от произведението, други са по-широко скроени и ще харесат онова, което чуят. Всеки път, когато THERION издават нов албум, винаги има коментари, че сме предали почитателите си и последният ни албум не струва. За първи път ми се случи, когато издадохме втория си диск "Beyond Sanctorum" през 1992 г. Забелязал съм, че има една такава тенденция, че новият албум на една група никога не струва според феновете. Смятам обаче, че ако хората прочетат историята, а не само обърнат внимание на музиката, операта ще придобие повече смисъл за тях. Ако обаче само си пуснат музиката, докато са във влака или в колата, ако не си проследят историята, разказана в него, албумът няма да има същото значение. Същото е и ако слушаш версията на "Jesus Christ Superstar" от Андрю Лойд Уебър на диск. Има наистина много хващащи моменти, които можеш да усетиш само, ако слушаш музиката. Има и други, които придобиват смисъл, единствено ако вникнеш в историята. Всъщност "Jesus Christ Superstar" е най-доброто произведение, с което мога да сравня "Beloved Antichrist", защото хората говорят за нов албум на THERION, но изданието не е точно това. Ако аз гледам "Jesus Christ Superstar", на първо място няма да се замисля за това, как е бил записан, а за сценичното му представяне. Много хора, които са гледали "Jesus Christ Superstar", никога не са си пускали произведението на диск. На тях не им пука за записа. Когато създаваш рок/метъл опера като нашата, ти не я създаваш само за феновете, ти я създаваш за по-широк кръг от слушатели, за мейнстрийм публиката. На нея може би въобще не ѝ пука за THERION и дори е възможно въобще да не са чували за нас. В случая ние се нуждаем от музикален промоутър, който да им продава билети за представлението. Което е много важно и необходимо, ако искаме нашата рок опера да има повече представления от едно или две специални шоута. Защото това е много скъпа продукция. Когато правим рок концерти, ние пътуваме от град до град, за да направим следващия концерт. А с тази голяма продукция, която "Beloved Antichrist" изисква, ще е необходим поне ден, за да се подреди всичко по сцената, както и още един ден, за да се събере. Така че ако направим само едно шоу в един град, ще трябва да платим на екипа за три дни само за едно представление. Просто няма смисъл да го правим. Това, от което се нуждаем, е да правим многократни концерти на едно място. Да оставаме в един град цяла седмица и то само в по-големите населени места. По този начин съм убеден, че първата вечер, ще бъде разпродадена и в залата ще има само фенове на THERION, но в останалите дни ще се нуждаем от мейнстрийм публиката. Което означава, че музиката трябва да е много достъпна. Не точно комерсиална, а достъпна, което означава, че ако майка ти реши да отиде на представлението, тя няма да е слушала преди това диска, както ти ще направиш. Ти ще познаваш произведението, но тя не. За това и музиката трябва да е достъпна за нея, да ѝ задържи вниманието, да я забавлява. Същото е и с ходенето на кино. Предварително не гледаш филма. Така че музиката трябва да е разбираема и директна. Да може да грабне вниманието още от първото слушане. Което е предизвикателство за нас като творци.

Според теб, феновете на оперната музика ще се превърнат ли и във фенове на "Beloved Antichrist"?
Ако са широко скроени. Много почитатели на операта слушат и рок музика. Ако харесват и операта, и рока, със сигурност ще харесат и "Beloved Antichrist". Обаче познавам много почитатели на симфоничната музика, които си падат малко сноби. Те признават само класическата музика, оперната музика, така че нашето произведение не е за тях. Тази ситуация е показателна и за екстремната сцена. Днес симфоничният метъл става все по-популярен и привлича все повече фенове. Обаче ако се върнем в началото на 90-те и попитаме някогашния фен, дали слуша опера, той ще ни се изсмее в лицето. Смятам, че всяка сцена може да стане по-отворена за външни влияния. Освен симфоничния метъл, забелязвам, че и други стилове започват да обръщат внимание на подобно жанрово сливане. Конкурсът "Евровизия" е пример за това. Там имаше един певец, който използваше оперно пеене. Което ме кара да се надявам, че операта става все по-достъпно изкуство. Така и любителите на оперната музика осъзнават, че добри певци и добро пеене има и извън оперното изкуство, което ги провокира да чуят нещо по-различно. Обаче, за да съм честен, не очаквам голяма подкрепа от почитателите на оперното изкуство. Дори и да бях създал класическа опера, никой нямаше да се поинтересува от нея, защото никой не се интересува от нова музика. Хората искат големите стари композитори. Никой не се интересува от произведения, които са създадени след 50-те години на миналия век. Трябва да поставиш "Огненият ангел" на Сергей Прокофиев, произведение, което се изпълнява понякога, за да предизвикаш някакъв интерес. Но всичко, създадено след 60-те, среща трудности с привличането на нова публика. Имам чувството, че трябва да си мъртъв от известно време, за да те забележат хората и да привлечеш вниманието на почитателите на класическата музика.

Звучи като кауза без стойност...
Арво Пярт е много добър естонски композитор и има хора, които харесват модерната класическа музика, но ако поставиш нещо от неговото брилятно творчество, може би ще напълниш за няколко вечери Кралската опера или някоя концертна зала. Но ако обявиш изпълнение на "Пръстенът на Нибелунгите" на Вагнер, залите ще бъдат разпродавани всяка година. Всеки път, когато се играе, е лудост да си намериш билет. Същото е всяка Коледа, когато се поставят "Лебедово езеро" и "Лешникотрошачката". Представленията са винаги разпродадени. Опитай се обаче да създадеш нов балет - никой няма да му обърне внимание. Разбира се, хората, които имат пари, понякога си позволяват да поставят по-модерни неща. Обаче те ще бъдат играни няколко пъти, ще отидат да ги гледат някои по-любопитни почитатели и това е. Повече тези произведения няма да бъдат поставяни. Едва ли си чувал за някого, който е създал нещо ново, което е имало голям успех и хората говорят за него, както говорят за Бетовен, Бах и Вагнер.

Каква е ролята на произведението на Владимир Соловьов "Кратка повест за Антихриста" за действието в рок операта на THERION "Beloved Antichrist"?
Когато започнах работа по класическата опера, първоначалната идея беше да претворя "Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков. Но впоследствие осъзнах, че няма как да развия тази велика, детайлна и продължителна история в една опера. Осъзнах, че трябваше да създам нещо като на Вагнер - "Пръстенът на Нибелунгите" например - произведение, което да се играе четири дни. Приех, че е твърде амбициозно за първата ми опера. Също така тя да е основана на едно от най-великите произведения в историята на литературата, е също много амбициозна работа за първото ми оперно произведение. Представи си, ако някой беше направил опера по "Властелина на пръстените" през 80-те преди филмите. Освен ако не е брилянтна, всичко друго би унищожило композитора. "Майстора и Маргарита" на Булгаков е толкова популярна в Русия - не мога просто да я прецакам с моите опити. За това си казах, че трябва да съм по-малко амбициозен и да започна с нещо по-леко. Но все пак исках да е нещо мрачно и зловещо, защото ми е по-лесно да създавам подобна музика. Тогава се запознах с "Кратка повест за Антихриста" на Владимир Соловьов. И си казах, че е страхотна за начало. Когато започнах работа по нея, осъзнах, че в творбата има няколко препъникамъка и един от тях е, че в цялото произведение няма нито един женски образ. Което чисто музикално ще е много оттегчително и също така ограничава действието. Женските образи са необходими за развитието на историята, няма значение дали ще е любовна или семейна драма. Трябва да има динамика. Така измисих много женски образи, пренаписах някои от ролите от мъже за жени, развих други малки образи от книгата, до по-важни за моето произведение, промених финала, защото мразех този на книгата. Много, много е странен. Все едно на Соловьов му е свършило мастилото или химикалът. Или е използвал последния си лист, на който е успял да напише едва още три реда и хартията е свършила. И когато веднъж започнахме да променяме нещата, не можехме да спрем. Отбелязахме, че началото ще е много трудно за поставяне на театрална сцена. За филм ще е добре, но за театър - не. Така пренаписах началото. Поставих цялата опера в различен контекст. По футуристичен, стийм пънк мисля, че му казват - технологиите от 19-век ги прехвърлих в бъдещето. Което ни предостави повече гъвкавост. Действието се развива в бъдещето. Още повече, че в книгата имаше много пророчества, които никога не са се сбъднали. Но в същото време предпочитам старите техники, с които разполага операта - когато има бойна сцена, там се изправят човек срещу човек, а не се използват съвременни технологични оръжия. В края мога да отбележа, че метъл операта "Beloved Antichrist" е вдъхновена от книгата и частично се основава на нея. Има няколко сцени, които са точно взети от произведението на Соловьов, както и някои от образите като Антихриста, който е описан почти точно, както в "Кратката повест…" Но 75 процента от историята е мое дело. То, обаче, никога нямаше да бъде възможно без книгата на Соловьов.

Всичко това звучи доста сложно…
Най-трудната част беше от огромния материал да отделим онова, което ще остане в операта. Записахме три часа и половина, което е достатъчно за четири албума, т.е. записахме четири албума наведнъж. Обикновено, когато записваш ударни за десет или единадесет песни, си напълно изтощен от слушането на записите на барабаните за десетте композиции. А сега трябваше да го направим за музика с продължителност четири часа. Същото е и с китарите. Появи ми се брилянтната идея да използваме всеки риф по 18 пъти. Има един трик, намаляваш дисторшъна на китарите почти до нула и след това ги презаписваш 16 пъти. Така получаваш много чист и мощен звук. Всяка китарна част, която чуваш в записа, е изпълнена по 18 пъти. Обаче това, което чуваш, не е онова, което сме свършили. Повечето от записите ги изхвърлихме. За да останат тези 18 части за всяка партия, сме ги записвали по 60 пъти. Само за да изберем 18-те, които ни трябват. За да изпълним това количество китари за четири часа беше истинска лудост. Всеки може да си представи, колко усилия ни костваше това. Дори помолихме нашия басист да изпълни част от китарите, защото за нас беше непосилно да се справим.

В миналото THERION бяха първата дет метъл банда, която използва клавири в музиката си. Защо чак сега излиза тази опера?
Предполагам, че тогава съм имал достатъчно други идеи. Операта е логичното развитие на бандата. От друга страна тя изисква много време. За да създадем и запишем достатъчно материал за четири албума, ние сътворихме три часа и половина музика, която съкратихме от три часа и десет минути, за да се събере в три диска. Но музиката, която създадохме е достатъчна за четири албума, а за да бъдат създадени те, е необходимо време. Когато бяхме в пика на кариерата ни в края на 90-те и в началото на 21 век, беше невъзможно да отделим шест години, за да напишем опера. Звукозаписната компания нямаше да ни позволи да изчезнем за толкова време, защото трябваше да издаваме нови албуми. И щяха да са прави. Тази пауза нямаше да се отрази добре на кариерата ни. Животът е върхове и спадове. Спомням си, че в началото на 90-те не беше много удачно да се изпълнява хеви метъл. Всички големи стадионни групи от 80-те като IRON MAIDEN, SAXON, JUDAS PRIEST, MOTORHEAD - те всички свиреха в малки клубове. Гледал съм SAXON в Стокхолм пред 200 души. Но за всичко си има време. Има я тази тенденция с новите течения, че след определен момент те вече не са модерни, защото следващото поколение не иска да слуша музиката на своите родители. Появява се носталгията и музиката от преди отново става търсена и почва да не се влияе от времето. Спомням си този тренд много добре. Видях SAXON пред 200 души в Стокхолм, а след няколко години те бяха хедлайнъри на "Wacken Open Air". Наясно бях, че същото ще стане и със симфоничния метъл. Това се случва с всяка музика. "Sitra Ahra" е последният популярен албум на THERION. Когато го направихме, бях убеден, дори и никой още да не го беше чул, и да не беше чул нито една част от него, че интересът от страна на медиите ще бъде нищожен. Те подходиха към него като към просто още един албум на някаква стара група. Тогава си казах, че е хубаво да сътворим нещо извън модата. Моментът беше много подходящ да си вземем повече време и да издадем произведение, което не се вписва в традициите на THERION. Дори ако трябва да чакаме шест години, нямаше да е проблем, защото, може би, когато го издадем, носталгията към старото отново ще е на мода. Дори и тогава интересът към албумите да е много малък. Ако през 90-те SAXON и MOTORHEAD издаваха албуми, хората, които се наричаха техни фенове, и имаха записите им от 80-те, нямаше да знаят за това. Не исках да изпадам в подобно положение. Затова се опитвам да извлека максималната полза от всяка ситуация. Така че ако изпаднем в позиция, която ни оставя извън модерните течения, трябва да я използваме и да използваме времето, което ни се предоставя, за да създадем нещо голямо.

Ти си единствения оригинален член в THERION - има ли нещо, което би искал да промениш в историята на групата?
Дори и когато правехме грешки, имаше положителни последствия от тях, защото се учехме и помъдрявахме. Но има едно нещо за което съжалявам - това беше второто турне на групата в САЩ. Когато направихме първото, просто искахме да видим какво е, изгубихме много пари и резултатът от него не беше никак задоволителен. Трябваше обаче да го направим. Искахме да пробваме нещо ново. Феновете ни там чакаха 10-15 години, докато им се отдаде шанса да ни видят за първи път. Така че имаше някакъв смисъл да го направим, въпреки че беше пълен провал. Но да се върнем за втори път в САЩ беше голяма грешка. Това е нещото от наша история, което бих искал да променя, ако имах възможността да се върна назад.

Днес да се правят пари от албуми е много трудно. Как ще си възстановиш разходите, които си направил за операта?
В случая имаме добър звукозаписен договор, който ни осигури добър аванс. Произведението е платено от лейбъла. Да, накрая, когато балансът излезе, сигурно ще загубим приходи, но не ми пука. Живеем основно като пестим и печелим от концерти и продажба на тениски. Има едва няколко изпълнители, които биха ти отговорили, че отчисленията от нови албуми са важни. Ако печелиш от продажба на дискове - супер, повечето обаче не го могат, защото разходите са големи. За нас приходите от албумите са бонус. Обикновеният сценарий е - правиш големи разходи за записи и популяризиране на крайния продукт и след това се образува една голяма черна дупка, където потъват всички приходи. Така и не виждаш никакви постъпления от продажбите или почти никакви.

Къде бърка тогава днес музикалният бизнес?
Аз съм старомоден и вярвам, че групите трябва да имат албуми на физически носител. Харесвам цялата концепция на албума от отварящото парче, през останалите, до последното, обложката - дискът предлага музикално приключение. Така трябва да е. Обаче не бих съдил потребителите, че не купуват албуми, защото много групи издават отегчителни и лоши произведения и хората просто не искат да платят за цял диск. Дори самият аз съм се сблъсквал с много албуми, в които има една-две добри песни и си ги свалям от "iTunes". Плащам си за тях, но не искам целия албум. В 99 процента от случаите обаче си купувам изданията. Положението днес може да се сравни с появата на дисковете - тогава започнаха да се правят разширени версии на албумите с по-голяма продължителност, като в тях се вкарваха композиции с по-ниско качество, само защото имаше място и дискът позволяваше да се създават албуми от час и половина - защо тогава да не се добавят още 14 песни примерно. При което слушането се превръща в досада. Когато царстваше винилът, имаш десет песни и в повечето случаи и десетте са добри. Или имаш осем добри парчета, а две не са, преживяваш го. А днес като бонуси се добавят много композиции, които свалят качеството на албума. Което подкопава имиджа на изпълнителя. Разбира се, че развитието на технологиите върви напред и няма какво толкова да направя. Не харесвам идеята на "Spotify", където се стриймват емпетройки с ниско качество, хората си правят някакви плейлисти и дори не разпознават изпълнителите. Така обаче живее младото поколение. То взема собствени решения как да се наслаждават на музиката.

"Beloved Antichrist" ще се появи ли на винил?
Със сигурност, но малко по-късно през годината. Винилът се завръща. Графикът на лейбъла обаче е доста презапълнен. Трябва да им дадем мастърите четири месеца по-рано или нещо такова. За дисковете и три са достатъчни. А ние завършихме всичко в края на крайния срок. Така че винилът ще се позабави с месец. Но ще съдържа цялото съдържание на метъл операта "Beloved Antichrist".

Това издание сигурно ще бъде невероятно. Някога мислил ли си да издадеш първите дет метъл албума на THERION, но в симфоничен вариант?
Не, определено не. Много неща могат да се направят, но имам толкова много идеи, а разполагам с толкова малко време. Ако някой открие как денят да има 40 а не 24 часа, тогава може и да се захвана с тяхното преиздаване.

И накрая можеш ли да си спомниш участието си в албума на MESSIAH от 1994 година?
Казва се "Underground". Всъщност не бях точно част от бандата, а те ме наеха да пея в албума, защото техният вокалист напусна, за да обиколи Китай или нещо такова. Свирихме с MESSIAH заедно на един фестивал в Полша. Паснахме си много добре. Китаристът им организираше концерти и беше направил един на THERION в Швейцария. Тогава ми се оплака, че вокалистът им се е запилял някъде из Китай и ме попита дали не искам да съм гост-певец в новия им албум. Веднага се съгласих - защо не, още повече, че харесвах групата. След което те решиха да променят доста стила си, което доведе и до промяна на моите вокали, което се оказа тъжна работа. Изглеждаше, че съм част от групата, но не беше така. Останалите обаче настояваха да се присъединя към тях, защото нещата им с мен се получаваха. В албума ме обявиха като вокалист на MESSIAH. След което се появиха и концертите. Опитаха се да ме задържат с една или друга хватка. Сега смятам, че част от композициите в "Underground" не са толкова добри. Но половината албум наистина си струва и се гордея, че съм бил част от него. Той обаче беше много различен за феновете. Беше голямо предизвикателство за тях и повечето въобще не го харесаха. След което в групата започнаха караниците. Мен започнаха да ме обвиняват заради различните вокали, но по време на записите всичко уж беше страхотно. А след като хората не харесаха диска, започнаха да ме обвиняват защо съм направил партиите по този начин. В края на краищата атмосферата в MESSIAH се развали. Нямаше големи скандали, но всичко оставяше горчив вкус. Всеки искаше да е много креативен, но когато получиха онова, за което настояваха, се отрекоха от него. Смятам, че не беше най-добрият ми период. Като пример ще посоча CELTIC FROST. Възхищавам се на поведението на Tom G. Warrior, когато издаде "Cold Lake". Албумът въобще не струваше. Пълен боклук. Обаче той пое цялата отговорност за провала. Сам признаваше пред себе си, че дискът е боклук, но не съжаляваше, че го е издал. Казваше - "Стореното, сторено. Стоя зад албума." Така се чувствах тогава, този период беше част от моя живот, трябваше да направя точно това. Т.е. ако направиш стъпка, която ти се струва добра в даден момент, обаче всеки сметне, че тя не става, трябва да се поспреш и да си кажеш, че може би си сгрешил и си направил нещо грешно, но трябва да си мъж и да поемеш отговорността за онова, което си сторил. Обвиненията за работата ми по албума на MESSIAH не бяха необходими. В края просто можехме да си кажем, че сме си изкарали страхотно и сме направили нещо различно, което за добро или лошо не проработи.

И на концерта на THERION - може би феновете ще чуят най-доброто от дискографията на групата?
Разбира се. Това е нормално турне, на което ще изпълним само някои части от метъл операта "Beloved Antichrist". Планираме театралното ѝ поставяне през есента. Защото продукцията изисква голям ресурс. На предстоящото турне ще изпълним шест-седем сцени от рок операта само като музика. В общи линии за това турне третираме "Beloved Antichrist" като обикновен албум. Говорейки за България, сме свирили в София само веднъж и имам много ярки спомени от този концерт. Спомням си добрата публика и невероятната горещина. Беше в някакъв малък салон, в който имаше повече хора, отколкото можеше да съберат и беше много задушно. Липсваше въздух за дишане. Потта потече по нас само след една песен. Чувствахме се като в сауна без кислород.