След пет години и пет поредни издания фестивалът "Spirit of Burgas" може да се похвали, че многото му сцени са видели какво ли не. Безспорно обаче едно от най-колоритните и запомнящи се изпълнения е на британските "екстремисти" Cradle of Filth по време на първото издание на фестивала през август 2008 г. Трябваше да минат още пет години преди най-сетне Dani Filth и компания да гостуват и в столицата ни. Това ще се случи на 28 юни в зала "Универсиада". Предстоящото събитие бе поводът "Metal Katehizis" да се свърже с най-постоянния член на групата след лидера й - китариста Paul Allender. Разговорът с него бе изключително приятен и увлекателен, а по-долу ще намерите пълната му "стенограма":
-
Metal Katehizis: Здрасти, Paul! На 28 юни очакваме Cradle of Filth за втори път в България. Помниш ли вашия първи концерт тук?
Paul Allender: Да - помня го. Не се сещам как се казваше града, но си спомням, че концертът беше на плажа и се получи доста добре.
-
Да - това беше на фестивала "Spirit of Burgas". А какво сте ни приготвили за предстоящия концерт?
Не съм сигурен колко точно време ще имаме да свирим, но ви гарантирам, че ще е забавно и ще свирим много стари парчета. Ще включим и няколко по-нови песни, но основното ще бъдат Cradle-класики.
-
Ще бъде хедлайнинг концерт, така че се надявам да свирите поне час и половина.
Аз също, ха-ха-ха.
-
По твое мнение доколко важен ще се окаже последният албум "The Manticore and Other Horrors" за кариерата на Cradle of Filth?
Този диск определено е стъпка напред за нас. Всъщност бих казал, че всеки един албум е важен, защото, когато записваме, винаги се оказва че новият материал звучи малко по-различно от предходния. Смятам, че това е една от основните причини групата да се задържа на сцената толкова дълго - развиваме се и поддържаме музиката си свежа и различна. Така, когато се зададе нов албум, феновете никога не са абсолютно сигурни какво точно ще чуят - все още можем да ги изненадваме.
-
Много банди използват сатанински символи и имидж единствено, за да изглеждат по-атрактивни в очите на аудиторията. Какво мислиш за това?
Това си е решение на хората, които използват подобни неща. В крайна сметка този имидж винаги е подхождал на метъл бандите и не случайно е използван още от зората на рока и метъла, защото (както и ти спомена) това изглежда атрактивно и скандално. Но няма да намериш много банди, които наистина да са навътре в тази идеология - повечето ползват единствено визуалната й страна. А и щом този похват работи, не виждам защо да не го прилагат.
-
Питам те защото първите няколко албума на Cradle of Filth винаги са били отнасяни към блек метъл жанра, а той от своя страна е неразривно свързан със сатанинските символи и текстове.
В ранния период на Cradle of Filth бяхме блек метъл група. И тогава за нас и за други групи се е тръбило, че сме сатанисти и подобни глупости. Истината е обаче, че ние просто използвахме символиката защото подхождаше на музиката ни. В наши дни вече това толкова се е преексплоатирало и комерсиализирало, че визуалните елементи, свързани с дявола, се използват от какви ли не групи. Да, Cradle of Filth тръгнаха от блек метъла, но постепенно се развихме и се отдалечихме от този жанр и сега имаме свой специфичен и разпознаваем звук.
-
В такъв случай как би описал стила на групата в момента?
Като "Cradle of Filth", ха-ха-ха. Това си е просто нашето звучене, нашата музика.
-
Заговорихме за Сатаната и др. подобни неща. Та в този смисъл ти в какво вярваш?
Не съм религиозен и не вярвам в нито един бог.
-
Тоест си атеист?
Да - абсолютно. Аз съм от типа хора, които щом някой им каже Сатаната - това или Господ - онова или еди-кое-си се случва защото Бог е решил и т.н., то аз трябва да получа някакво физическо доказателство, че тази висша сила е намесена, за да повярвам в нея.
-
Ти си част от състава, който записа "The Principle of Evil Made Flesh" (първият диск на Cradle of Filth), а в последните повече от 13 години си в групата отново. Как би сравнил дебютния албум с актуалните ви издания?
Напълно различни са - това е следствие от еволюцията на групата. Защото, ако свирехме постоянно едно и също, щяхме откровено да се отегчим. Има много групи, които записват музика, базирана на една и съща формула, през цялата си кариера. Ние се опитваме да вкарваме различни елементи в своите композиции като по този начин ги поддържаме по-интересни за самите нас. Сега изданията на Cradle of Filth звучат значително по-зряло, отколкото в началото. Показателно е и това, че продължаваме да привличаме нови фенове, на които пък старите ни албуми не се харесват, но оценяват високо новите.
-
Кой смяташ, че разбира по-добре музиката, която създавате - новите или старите ви фенове?
Хммм…. Мисля, че всички. Много хора си купуват албума просто защото е албум на Cradle of Filth. Но когато го чуят всички те изказват някакво мнение, което е много добре. Не мисля, че е имало случай едната половина от феновете (нови или стари) да влиза във Facebook-страницата ми и да казва, че актуалният ни диск е супер, а другата половина да твърди, че е боклук. Голямата част от мненията са положителни, но някои хора признават, че са им трябвало повече от 2-3 слушания, за да възприемат новия материал.
-
Кой обикновено дава идеите за мърчандайза на бандата (фланелките, артуърк и т.н.) и визията на групата? Имате ли пълен контрол над този аспект?
Да - контролираме процеса напълно. Най-често Dani идва с повечето готови идеи, а аз правя дизайна на фланелките.
-
Ти лично как би описал своя стил на свирене? Изучавал ли си някога музикална теория?
Не - никога. Но ми е трудно да опиша собствения си стил. Казвали са ми, че е специфичен; казвали са ми, че имам характерен звук… Но от моя гледна точка аз просто свиря. Използвам доста траш похвати, много мелодии и някои пънк влияния, защото този стил ми е оказал определено влияние.
-
Когато започваше да свириш кои бяха твоите основни вдъхновения сред китаристите?
Glenn Tipton и K. K. Downing от Judas Priest и Dave Murray и Adrian Smith от Iron Maiden.
-
Музиката ли повлиява на стила ти на свирене или твоят китарен стил повлиява на музиката (в контекста на Cradle of Filth)?
Смятам, че по-скоро стилът ми на свирене влияе върху музиката отколкото обратно. Защото най-често ритъмът на барабаните ме вдъхновява да измислям рифове. Обикновено програмирам някакъв съвсем базисен бийт и започвам да свиря с него до момента, в който не попадна на нещо, което ми се струва наистина готино. От там насетне започвам да изграждам песента и да си записвам идеите. Когато имам нещо готово го пращам на барабаниста ни и той си разработва партиите и ми го връща обратно. Продължаваме да композираме по този модел докато песента не получи някакво цялостно оформление.
-
Така ли композираш песните си обикновено?
Да - винаги.
-
При всичката модерна техника, с която разполагат китаристите, не съществува ли риск да се загуби индивидуалността на отделния музикант?
Не, никак даже. Когато записваме с Cradle of Filth аз продължава да свиря всичките си партии, а не да правя копи/пейст на някакъв отделен пасаж из цялата песен. Така че за мен лично процесът си е същият както при записването на лента, но в случая вече всичко е на дигитален носител. Използвам да копирам различни рифове единствено докато композираме, за да експериментирам с идеи, но когато влезем в студио просто свиря риф след риф. Така че това, което чувате в дисковете ни си е моето свирене.
-
Всъщност аз имах предвид преди всичко това, че когато слушаш някоя модерна група техният звук в 90% от случаите е като валяк, който те прегазва. И оставаш с впечатлението, че музиката им сякаш… не "диша".
О, да - разбирам те и това е нещо, което винаги съм се опитвал да направя със звука на Cradle of Filth - в него да има пространство. И мисля, че се получава.
-
Ти си изучавал доста сериозно бойни изкуства още от малък. Какво беше да растеш с това занимание в живота си?
Беше чудесно. Тренирах всеки ден. След това когато напуснах училище продължих да тренирам в обедните си почивки както и всяка вечер в клуба, който посещавах. Между другото свирех и на китара, макар и тогава да не бях много добър все още - просто в тийнейджърските ми години се фокусирах предимно върху усъвършенстването на бойните изкуства.
-
Доколкото знам бойните изкуства не са свързани само с физическите упражнения, но и с някаква философия.
Да - абсолютно. Всъщност аз съм доста… целеустремен и тренировките подобриха много моята дисциплина. Това е едно от нещата, на които бойните изкуства ме научиха. Дори и сега, когато трябва да свърша нещо, аз съм изключително дисциплиниран, за да мога да го постигна и да извлека максималният възможен резултат.
-
Понеже си говорим за концерти, нека ти задам няколко бързи въпроса за твоите лични концертни преживявания. Помниш ли първия рок концерт, който си посетил?
Да - беше на група, която се казваше Spider. Музиката им много приличаше на Status Quo, но тогава бях хлапе и за мен това не беше проблем защото така или иначе не бях слушал много музика. И групата направо ме отвя. От този момент нататък вече бях зарибен и започнах да посещавам буквално всеки рок концерт, който можех.
-
Какво е най-странното място, на което си свирил на живо?
Амиии… май ще да е онзи концерт на брега на морето. Дотогава не бяхме участвали на плажно парти, ха-ха-ха.
-
Кои са твоите най-добри и най-лоши спомени от концерти?
Не мога да посоча един най-добър. Има наистина много наши добри концерти, които страшно харесвам и помня много ясно. От друга страна относително рядко се случва да ми остават в главата наистина неприятни спомени. Все пак е имало различни проблемни гигове, в които не се чуваме какво свирим защото просто озвучаването е било ужасно. И се получават ситуации, в които едната половина от групата започва да свири една песен, а другата половина свири песента след нея в сетлиста, ха-ха-ха.
-
Ха-ха-ха - това ще да е било интересно. Иначе си мислех, че за неприятен момент ще посочиш онзи инцидент, който си имал преди няколко години на сцената когато са те контузили.
Имаш предвид "Bloodstock Open Air"? Да - по някаква причина на този фестивал продаваха едни твърди бонбони наречени "gobstop", които са с размерите на топка за крикет и са също толкова твърди. Имаше хора (всъщност си мисля, че беше един човек, но няма как да съм сигурен), които хвърляха тези бонбони по сцената докато ние свирехме. В един момент докато бях с гръб към публиката един от тези "снаряди" ме удари в гръбначния стълб и ме заболя зверски. Да - бях леко замаян, стоях прав и казах на останалите, че съм добре, но за мое добро групата настоя да отида в болницата, за да ме изследват.
-
Предполагам, че си чул за процеса, който се води срещу Randy Blythe от Lamb of God в Чехия. Той беше за това, че действия на вокалиста по време на концерт са станали причина за смъртта на фен няколко седмици след шоуто. Тогава в медиите се повдигна въпроса дали не трябва да има по-голяма дистанцираност между група и публика.
Не съм наясно какво точно се е случило на този концерт, но до колкото разбрах от познати става въпрос за инцидент, а не за нещо, което Randy е направил умишлено. Но не бих могъл да коментирам по-конкретно защото не съм запознат с фактите. Обикновено на нашите концерти има ограждения между групата и публиката и е истинска рядкост някой фен да успее да се качи на сцената. Това е една от задачите на охранителите все пак - да не допускат случването на такива инциденти.
-
Нека да завършим с нещо малко по-позитивно: кой е най-забавният слух, който си чувал за себе си? Или пък за Cradle of Filth?
Честно да ти кажа не се сещам за нито един. Всъщност, това което ще ти кажа не е точно слух, а нещо, на което винаги съм се забавлявал: как хората се опитват да дефинират стила на групата. Съответно понякога се започват аргументирани спорове, които завършват с определения от типа на (това е последното, на което попаднах) "vampire dark metal"! Ъъъъ.... моля? От къде, мамка му, го измислихте това??? Ха-ха-ха!
-
Ха-ха-ха, това беше готино. Нека да го оставим като загадка за музикалните журналисти. Заключителни думи за това интервю?
Надявам се българските ни фенове да се забавляват на шоуто защото ние ще дадем най-доброто от себе си. Очакваме с нетърпение да дойдем в България. Благодарим ви за подкрепата защото ако не бяхте всички вие този концерт нямаше да може да се случи. Ще се видим скоро!
