Cristina Scabbia (LACUNA COIL): "Не искаме да издаваме многократно един и същ албум, само защото ще се купува"

   LACUNA COIL са идвали само веднъж в България. Преди пет години и на фестивал, на който не бяха хедлайнъри. Сега обаче при завръщането си италианската готик метъл банда ще направи два последователни концерта. За този на 17 ноември билети отдавна няма. За този на 16 ноември са на път да свършат (поръчай онлайн от тук). Заедно с LACUNA COIL на софийска сцена ще излязат още швейцарците CELLAR DARLING (интервю, с което ви ги представихме преди няколко дни) и италианците SINHERESY.

   Интервюто с фронтдамата на LACUNA COIL Cristina Scabbia, което ще намерите по-долу, е излъчено в две части в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 30 октомври и на 6 ноември.

От другата страна: Привет, Cristina, с LACUNA COIL ще имате два последователни концерта в България, като единият е напълно разпродаден...
Cristina Scabbia: На първо място, сме много развълнувани. Не можехме да повярваме, че билетите за шоуто са свършили. Много сме щастливи. Тогава решихме да обявим още един концерт в деня, в който по принцип трябваше да почиваме. По този начин смятам, че повече фенове ще имат възможност да ни видят и да дойдат на концертите, защото възможностите се увеличават. Още повече, че не идваме в България толкова често. И заради това сметнахме, че ще е добра идея да се съгласим да направим още едно шоу. Дори ще променим някои от песните в сета. Разбира се, че всеки концерт е различен, защото поведението и реакцията на публиката не са постоянна величина, а се променят от дата на дата. Надявам се, че и на нас ще ни е интересно да направим два поредни концерта. Дори смятам, че ще има фенове, които ще присъстват и на двете дати. Нямам търпение.

Спомена, че сетът може да се различава двете вечери, в каква посока?
Няма да се различава коренно. Имаме композиции, които можем да сменим с други. Няма как да направим напълно различен сет втората вечер, защото изпълнението на песните е съобразено с осветлението на сцената, както и с оборудването. Така че няма как да сменим всички композиции, но със сигурност ще има разлика между двата концерта.

Кой избра съпорт бандите - вие или мениджмънтът?
По принцип изборът на съпорт банди зависи от много фактори и от съответните концерти. В случая предложенията бяха наши, но изборът се падна на мениджмънта и промоутъра. Не сме обмисляли кои групи ще вземем с нас на турне. Преди е ставало, но доста рядко. Все пак ние като банда имаме много задължения и задачи, които трябва да отметнем, преди да тръгнем на път. За това в повечето случаи съпортът се избира от мениджъри и агентите, които уговарят концертите.

Защото си говорим за концерти, кои групи са перфектният съпорт за LACUNA COIL?
Наистина не знам. Бих отбелязала, че нашите фенове наистина са широкоскроени. Не мога да кажа, че не им пука с какъв съпорт сме, но едва ли очакват, че ще тръгнем на турне с групи, които свирят точно като нас. Почитателите ни са много отдадени и оценяват случаите, в които свирим с банди, които са коренно различни от LACUNA COIL. Защото им се отдава възможност да чуят нещо ново. Смятам, че няма група, която да определя като перфектна за съпорт на LACUNA COIL. Също така не е необходимо бандата, която свири с нас, да идва от готик сцената. Е, ако вземем на турнето техно музиканти, едва ли ще се приеме добре от феновете, а и няма да е правилно от наша страна. В стиловете рок и метъл обаче всяка група може да ни бъде съпорт. Но тук говорим за качествени банди. Когато става дума за музика, трябва да предлагаме качество, страст и отдаденост в онова, което правим.

Коя група според теб е пример за живи изпълнения?
Най-любимата ми банда за концерт са RAMMSTEIN. Те са страхотни изпълнители, разполагат с огромен бюджет за шоутата, които правят, за техника, сценография, декори. След тях бих добавила SLIPKNOT, IRON MAIDEN, METALLICA. Разбира се, те са най-големите концертни артисти с най-голямата продукция, а тя е важна. Някои банди са велики, защото свирят страхотно на живо, други са още по-велики, защото имат страхотна продукция. Напоследък много си падам по GOJIRA, защото имат много добро сценично осветление и са невероятни изпълнители. Обаче RAMMSTEIN са над всички и правят най-добрите концерти.

Т.е. музиката трябва да се представя и визуално?
Да, защото музиката е изкуство. Същото е и когато отидеш на театър и пред теб излязат актьорите. Ако те играят пиеса на Шекспир, не очакваш да са на сцената с екип за джогинг или по пижами. Те трябва да са облечени в костюми, които да съответстват на постановката, която играят. По този начин подходящото облекло обогатява изпълнението. Интересно е, че някои хора смятат, че щом една група излезе на сцената с костюми, тя иска да отвлече вниманието от музиката. Аз обаче не гледам така на нещата. Едно е да си пуснеш диска вкъщи или да слушаш mp3, докато си вършиш работата. Друго е да отидеш на концерт. Така че, ако нямаш възможност да представиш невероятна сценография на сцената, трябва, когато правиш концерт, поне да изглеждаш добре, за да приковеш вниманието. Трябва да взаимодействаш с хората пред теб. Защото на концерт връзката музикант - фен е по-директна. Феновете са пред артиста и артистът е пред феновете. От едната страна са те, от другата - музикантите. Между тях трябва да има комуникация. И тя освен музикална е и визуална. Защото двете страни са в непрекъснат контакт. Така че визията има голямо значение. Обожавам групи, които полагат усилия концертите им да не са само музикални, но и визуални.

До каква степен визията е важна за концертите на LACUNA COIL?
Бих казала 50:50. И музиката, и визията са важни. Дори не мисля, че в нашия случай могат да бъдат разделени. Е, може би не са важни точно наполовина, защото качеството на музиката е най-важно, но визията е нещо, което хората вече очакват, когато посетят наш концерт. Те знаят какви изпълнители сме, наясно са как пеем и свирим, но визуалната част на един наш концерт ни дава възможност да ги изненадаме.

Кой е отговорен за имиджа ви?
Ние самите. Правим всичко сами. Решаваме сами как да изглеждаме. Костюмите за "Delirium" са дело на всеки един от нас, без мен всъщност, защото имам едно момиче, което живее в Канада и ми помага за външния вид. Аз съм дизайнерът, а тя изработва облеклото. Иначе ние решаваме как ще изглеждаме, какъв грим ще ползваме, въобще какво ще правим.

Внушенията на албумите ли са причината да се променяте визуално от диск до диск?
Всеки албум е различен, с различни теми, а също така като хора ние се развиваме във времето. Странно е да се смята, че съм същата, каквато съм била преди десет години. Няма как да е така. Много неща в живота ми се променят, музиката, която слушам, се е променила, влиянията ми са различни. За мен са неразбираеми усилията на някои музиканти да спрат развитието си, да се концентрират и да повтарят едно и също, само за да удовлетворяват феновете, защото по този начин са сигурни, че ще продават повече албуми. Ние искаме да сме честни със себе си. Обичам рока и метъла и нямам намерение никога да напусна тази среда, но в същото време усещам, че трябва да се развивам, че трябва постоянно да подобрявам способностите си като музикант и като човек. Просто ще е нечестно винаги да издавам един и същ албум, само защото феновете ще го купуват. Това не е изкуство, това е създаване на продукт. Един и същ продукт всеки път. LACUNA COIL не са такива.

Ще се превърнете в работници, не в артисти...
Така би било по-лесно. Някои хора обаче не ни разбират. Много е ясно, че за един музикант е много по-лесно всеки път да преиздава копия на един и същ успешен албум. Има и още нещо - ние не сме сигурни, че ако го направим, ще постигнем същия успех. Като слушател ти обичаш даден диск, защото музиката в него е свързана по определен начин с определени аспекти от живота ти, които в някакъв момент остават в миналото. Ще ти дам пример с наш албум. Защото не искам да говоря за други групи. Някой си пада много по "Comalies", издаден през 2004-а. През онази година той е бил на определена възраст, случили са му се определени неща, срещнал е момичето си за първи път, напил се е безпаметно с приятели и си е изкарал невероятно. Ако обаче издадем същия албум след десет години, слушателят вече е друг човек. Той ще погледне на него по различен начин, ще го възприеме по различен начин, усещанията няма да са същите. Така стоят нещата.

Тогава чувстваш ли се свързана с ранния материал на групата. Има ли го чувството, че е създаден и записан от същото момиче?
Абсолютно го чувствам близък. Все едно да разглеждаш стари свои снимки и да те спохождат спомени за различни преживявания. Разбира се, аз отдавна не съм същата. Някои неща съм изоставила, натрупала съм опит, малко по-голяма съм, по-способна съм, но винаги ще обичам онова, което съм направила. Това е опитът, който съм натрупала през живота ми. Не съжалявам за нищо, защото всеки албум е снимка на състоянието ни в съответния момент. И това всъщност е опитът, който ни е направил такива, каквито сме днес.

Има ли предизвикателства пред вас, които все още ви се изплъзват?
Никога не сме имали възможност да създадем цял саундтрак. Нещо, което ми харесва страшно много и искам да направя. Обичам саундтракове, обичам филми, видеоигрите. За мен ще е много интересно и ще бъде голямо предизвикателство да композирам саундтрак, който да бъде посветен на някакъв визуален продукт, който ме е вдъхновил. Ще е настина страхотно, ако стане. Също така с LACUNA COIL не сме свирили навсякъде по света, като Африка например. Има и други места, които бих искала да посетя. Тези две неща със сигурност до момента не съм ги осъществила.

Има ли нещо, което винаги си искала да опиташ, но си била твърде уплашена, за да го направиш?
Твърде уплашена? Винаги съм искала да скоча с бънджи или с парашут от самолет. Много ме привличат подобни изпълнения, но от друга страна, си давам сметка, че не е необходимо да правя нещо, което е толкова опасно. Буквално съм раздвоена - винаги съм искала да опитам, но съвестта ми ми нашепва да забравя за тези изпълнения, защото не се нуждая точно от подобно преживяване. Някак си така се чувствам в живота. Това е нещо, което бих искала да опитам, но съм твърде уплашена. С LACUNA COIL обаче няма нещо, което се страхуваме да опитаме. За всички тези години сме направили всичко, което сме искали. Последното предизвикателство пред мен беше актьорската роля, която имах в два от нашите видеоклипове. Защото в предишните ни клипове винаги съм била себе си. За първи път обаче ми се случи обратното при снимките на видеата за "Blood, Tears, Dust" и "You Love Me 'Cause I Hate You", където имах буквално кино роля. Беше наистина голямо предизвикателство. Оказа се, че не е никак лесно да си актриса. Много е изморително, изтощително и сложно. Радвам се, че опитах. Наистина беше предизвикателство за мен.

Значи вече си направила първи стъпки в киното...
Това са твърде силни думи. Разбира се, че видеоклипът не е филм. Но беше великолепно преживяване, което продължи пет дни и от което научих много. Пет дни снимахме. Режисьорът си разбираше много от работата. Той е участвал в много италиански филми и е правил и други видеоклипове. Опитът беше много ценен. Бих искала да го повторя, но не мисля, че съм станала по-добра. Това просто беше възможност да вляза в образа на героиня, която не е Cristina Scabbia, а съвсем различна жена.

Сменяме темата - как гледаш на постоянните сравнения?
Не знам, настина. Дори не знам защо го правят. Може би защото могат. Може би заради това. Не съм сигурна, че има конкретна причина. Не ме вълнува с коя от другите певици ме сравняват. Хората така или иначе непрекъснато сравняват една вокалистка с друга и се опитват да ги вкарат в някакъв измислен конфликт. Постоянно се случва. Мога да посоча и пример с мен - хората си мислят, че има някакво съревнование между мен и Amy Lee от EVANESCENCE единствено защото сме вокалистки. Когато чуя за подобно разделение, се чувствам неприятно, защото ми звучи доста сексистко, и то в музиката. Ние не мислим за това. Ние просто пеем и не сме с нещо по-различни от вокалистите. Наистина тези изкуствени разделения не ни интересуват.

А според теб защо днес бандите с фронтдами привличат все по-голямо внимане?
Защото е нещо относително ново по някакъв начин. В Европа това една банда да има дама зад микрофона, е вече нещо нормално. И то от много години се приема за нормално. Спомням си, когато започвахме, имаше едва няколко групи с жени в състава. А днес подобни състави се приемат все по-добре от все повече хора. Дори и в публиката вече можеш да видиш много повече момичета, които подкрепят не само готик сцената. Също така днес, колкото повече дами има в публиката, толкова повече ще се престрашат да опитат да бъдат в група. Това вече се приема за нормално и съм щастлива, че има толкова смели момичета.

Имаш участия в проекти на страхотни банди като APOCALYPTICA, MEGADETH, PARADISE LOST, има ли артисти, с които ти се иска да работиш, но не си имала все още възможност?
Споменах по-рано RAMMSTEIN, които харесвам много и с тях ще е яко да направим нещо заедно. Винаги съм споменавала в тази посока и Jonathan Davis от KORN, защото ги харесвам и ми допада как Jonathan Davis създава музика и текстове. Намирам гласа му за много хипнотизиращ. Също така е личност, която познавам и която много уважавам. Той е артистът, с когото със сигурност бих работила с удоволствие.

А извън сферата на музиката?
Споменах, че съм имала малка актьорска роля и ще е яко да участвам във филм на Rob Zombie. Така сътрудничеството ни ще бъде свързано на музикално и приятелско ниво и ще направя нещо, което ми допада, защото наистина харесвам хорър жанра. Ще ми е забавно да опитам.

Какво ви струва, за да сте част от група като LACUNA COIL?
Преди да спомена музикалния талант, който е в основата и на който наблягаме като музиканти и певци, най-важното за нас е да бъдем семейство. Наскоро сменихме някои от членовете на бандата и новите, които се присъединиха към нас, отдавна бяха станали част от семейството. Барабанистът ни Ryan Folden е с нас от години като дръм-техник, имаше шанса много време да бъде с нас по турнета, да пътува с нас в тур-буса, да е с нас по 24 часа в денонощието. Познавахме го и като характер, и знаехме, че е точният човек, на когото да се спрем и когото да изберем. Точно защото го познавахме от много време и то перфектно. Защото ако вземем под внимание дългите турнета, винаги сме искали да сме с хора, които са ни близки. Все още не мога да си обясня как има групи, които само работят заедно, а връзката между тях, ако не са на сцената, я няма. Направо ще откача, ако и на нас ни се случи подобно нещо - различни автобуси, различни стаи... Мразя този начин на живот. Така че бих заявила, че приятелството между музикантите в LACUNA COIL е много важно, за да си част от бандата. Имаме много силно семейно чувство в групата.

Спомена тур-бусовете, успяваш ли да си намериш личното пространство в тях?
Когато сме на турне, наистина не се нуждая от толкова лично пространство. От типа съм, който обича общуването, хората и пак ще кажа, че останалите от LACUNA COIL са ми като семейство. Така че нямам проблеми да са около мен през цялото време. Наистина се наслаждавам на тяхното присъствие. Единственото лично време, което имам, е когато се озова в койката си. Хубаво е, когато имаме отделни хотелски стаи, но в тях се чувствам самотна. Да, вземам душ, почивам си, гледам телевизия, но аз обичам да съм заобиколена от хора. Пък и едва ли щях да съм в група, ако бях социопат.

Последно, ако имаше шанса да срещнеш 20-годишната Cristina Scabbia, какъв съвет би ѝ дала?
Нека да помисля... Може би да се тревожи по-малко, защото, когато си по-млад, понякога се притесняваш излишно много за онова, което хората мислят за теб. Понякога това води до загуба на спонтанността, защото искаш да се представиш по най-добрия начин, само заради онова, което хората говорят за теб. Когато обаче осъзнаеш, че това не е от значение, не е от значение как си, как изглеждаш, какво е отношението ти, разбираш, че самият ти продължаваш да си специален и уникален, и друг като теб в света няма. Така че, ще ѝ кажа да се тревожи по-малко, да бъде каквато си е и да не ѝ пука за мнението на останалите, докато е щастлива и удовлетворена. Защото помня времената, в които страшно много се интересувах от това какво ще кажат за външния ми вид, как изглеждам, дали съм перфектна... Вярвам, че не е необходимо да се притеснявам чак толкова много за това.

Последен въпрос - кой е твоят най-рокендрол момент?
Има много и трябва да помисля за някой, който може да бъде споменат… В музикално отношение това със сигурност е моментът, в който Lemmy ме покани да изляза с него на сцената, за да изпълним заедно "Killed by Death". Това беше по време на "Gigantour” с MOTORHEAD, MEGADETH и VOLBEAT. А аз отказах, защото го уважавам страшно много, защото уважавам страшно много MOTORHEAD, за да си позволя да опропастя песента. Отговорих му, че просто няма начин да се кача на сцената и да объркам текста. MOTORHEAD са си MOTORHEAD и не искам с присъединяването си към изпълнението им и шанса, който ми се отдава, да прецакам групата. Днес съжалявам за тази своя постъпка. Би ми се искало да се бях съгласила. Обаче фактът, че Lemmy ме покани и ме попита дали не бих искала да го направя, е безценен за мен. Никога, никога няма да го забравя!