Фронтменът на TURISAS: "Стига ни толкова некадърен румънски поп, водка и сушена риба"

   Навръх Гергьовден българските фенове на фолк метъла ще могат да видят за първи път на живо една от най-ярките емблеми на жанра - финландците TURISAS. Съпорт са унгарците LEECHER, мястото е клуб "Mixtape 5", билетите са в продажба в мрежата на "Eventim" (поръчай онлайн).

   Този понеделник, 23 април, в предаването "От другата страна" по радио "Варна" беше излъчено интервю с фронтмена на TURISAS Mathias "Warlord" Nygard. В него музикантът разказва за предишните си гостувания на Балканите, най-вече в съседна Румъния. Оказва се, че групата винаги е била задържана на границата и забавяна с часове. Които секстетът е запълвал със слушане на "некадерън местен поп", пиене на водка и ядене на сушена риба. Цялото интервю може да прочетете по-долу:

Привет, Mathias, как си?
Mathias Nygard: Благодаря, добре. Занимавам се тук със скучна работа в офиса, като разпращам имейли и правя разни други подобни неща. Нищо специално и вълнуващо.

Нещо, свързано с TURISAS?
Да, свързано е с групата. Тъй като се грижа за много неща около нея, подреждам ангажиментите и такива работи. Не винаги се занимавам само с музика и композиране, измисляне на различни идеи. Мисля, че това е положението с почти всеки творец. Независимо дали е писател или музикант, има и много други отегчителни задачи, с които трябва да се занимават.

Нямате ли си мениджмънт?
Сътрудничим си по определен начин с мениджъри, но аз самият съм доста въвлечен в тази работа.

Колко време на ден си в Интернет и социалните мрежи, за да изпълняваш тази т. нар. административна работа?
Честно да си призная, не използвам толкова много социалните мрежи, защото не ми харесва да кисна в тях, както всъщност и в личния ми живот не проверявам постоянно кой ми пише. Не ме привлича идеята групата да присъства постоянно в социалните мрежи. За това се грижат други. Обаче ми се налага да следя за ангажиментите на бандата и за бизнес страната на нещата. Обикновено си определям няколко дни, в които съм в офиса, за да отговарям на имейли и т.н. Не се притеснявам и не сърфирам из Интернет постоянно. Обаче знаеш как е - появяват се някои неща, на които трябва да обърна внимание и да ги придвижа напред. Все пак, трябва да разпространявам файлове, особено когато създаваме музика. Не е нещо трудно, но всяка личност, която се занимава с изкуство, полага някакви усилия, за да бъде все пак в онлайн пространството. Един вид да се занимава и с дейности, който нямат нищо общо с креативността. Но трябва да им се обръща внимание, защото без тях нищо в другите сфери от живота на твореца нямаше да работи както трябва.

В момента е разпространено мнението, че ако не присъстваш в социалните мрежи, то ти не съществуваш за света?
В някаква степен съм съгласен, но от друга страна много неща стават и извън социалните мрежи. Разбирам тези, които твърдят горното, защото социалните мрежи за тях са главният канал за всичко, така разбират какво става с приятелите им, също така с любимите им банди, новините, обаче понякога резултатите не са толкова добри, ако разчитат само на новинарските канали в социалните мрежи. Виж, това не го правя в личния ми живот, което означава, че и за групата някак си не ми се получава естествено. TURISAS и аз имаме регистрации в "Туитър", които от време на време използвам. В някаква степен там ми харесва, защото не ми се налага постоянно да разпространявам снимки. Просто няколко думи свързани с работата и толкова. Не ми се налага да влизам в разговори, мога да пускам по нещо всеки ден или цял месец да не влизам в профилите. И двата варианта са приемливи за мен.

Как откриваш нова музика - някой ти дава касети и дискове или влизаш в "Ютуб"?
Днес всичко е вече дигитално в Мрежата и не мога да си спомня кога за последно си купих диск. Всичко вече може да се прослуша под формата на стрийм. Имам регистрация в "Спотифай". Вярно е, че не всичко, издадено по света, може да се намери в дигиталните платформи, което малко ме връща на горния въпрос - че ако не е в социалните мрежи, значи не съществува. Примерно, ако си в дълбокия ъндърграунд и те няма във видеоканалите или някоя друга платформа за слушане на музика. Тогава за хората, които вече не си поръчват дискове и не купуват физически носители, музиката на тези ъндърграунд изпълнители няма да достигне до тях и те няма да я открият. Аз обаче май не слушам чак толкова много музика. Разчитам на моите идеи и нещата, които аз създавам. След като приключа с тях, не чувствам необходимост да си пусна новия албум на JUDAS PRIEST например. При мен нещата не работят по този начин. При мен вдъхновението често е резултат от другите форми на изкуството като литературата например, визуалните изкуства, театъра и също така музиката, изпълнена на живо, което е съвсем различно от това да си пусна албум вкъщи. Винаги съм имал желание да присъствам на колкото е възможно повече концерти, да видя колкото е възможно повече групи на живо, защото е много вдъхновяващо преживяване. Няма значение дали концертът е на блек метъл банда или на някой поп изпълнител. Аз самият правя концерти и да гледам изпълненията на други музиканти ми действа вдъхновяващо. Винаги има детайли и елементи, които могат да послужат на моята група или да ме накарат да се позамисля за някои неща. Концертите са наистина голямо преживяване. Не слушам много често музика вкъщи.

Кой беше последният концерт, който посети?
Последният концерт, който гледах, беше на SATYRICON от новото им турне. Бяха в Хелзинки преди седмица.

И като говорим за концерти, скоро сте в България. Какво ще чуят феновете? Последният албум на TURISAS е от 2013. Подготвяте ли нещо специално за този концерт?
Нали не бъркам, че това ще е първият ни концерт в България. Това означава, че няма да сме под напрежение да представим нещо, което не сме изпълнявали на предишните ни три концерта, ако ги е имало. Към шоуто ще подходим от гледната точка на новото място, което посещаваме за първи път, където ще свирим на живо за първи път и ще изпълним композиции от цялата дискография на TURISAS. Все пак нямаме нов албум, който да представяме, защото последният е вече доста стар. Така че сетът ни за концерта в България ще бъде съставен от най-големите ни хитове. В такава посока ще работим. И тъй като е хедлайнърско шоу, няма да се съобразяваме със сетовете за фестивали, където трябва да изпълняваме най-известните ни композиции или тези, които са по-особени. Хедлайнърският концерт ни дава възможност да изпълним някои по-неизвестни песни, да покажем прогресивната страна на групата или композиции, които няма как да изпълним на един 45-минутен фестивален сет. Ще направим нещо по средата - за първи път сме в България, ще останем повече на сцената и ще изсвирим разнообразен материал, с акцент познатите хитове на TURISAS и съобразен с очакванията на феновете.

Нещо ново?
Нямаме нови песни. Но винаги се опитваме да подобрим сета за концертите с някои нови идеи и изненади. Винаги е интересно, ако изпълним композиции, към които не сме посягали от 10 или 15 години. Те няма да бъдат променени драстично, но винаги се опитваме да вкараме по нещо ново в живите ни изпълнения. За да е по-интересно.

А кога феновете ще чуят нов материал от TURISAS?
Въпрос, който постоянно ни задават. Обаче нямам конкретен отговор. Ако ме беше попитал преди две години, щях да отговоря, че вече сме издали нов материал, но в момента нямаме такъв. Опитвам се да избягам от идеята, че групата е работа, а с работата си трябва да изкарваме пари. А това означава да издаваме албуми и да правим постоянно турнета. Гледам да се отърва от тази гледна точка. Когато започнахме с TURISAS, идеята ни беше да се концентрираме и да правим нещата, които ни харесват и то по нашия начин. Разбирам и гледната точка на мениджърите, че трябва да издаваме - колелото трябва да се върти и новините от нас да не прекъсват. Обичам да композирам, но ако усилията ми са свързани с крайни срокове и задължението да има албум на пазара, тогава изкуството губи смисъла си. Работя върху някакви идеи, но бавно, без напрежение и без притесненията, че изпускам бизнес момента и интереса на феновете към TURISAS. Има толкова много музика, която се издава само заради договорни срокове или натиск от лейбъли, за да може групата да се върне на пътя за турнета. В края на краищата тази музика може да е добра, но за мен не е достатъчно интересна. Защото създаването на песни, които не ми носят пълно удовлетворение, които записваме само за да тръгнем на турне, не е моят начин на работа.

Не се ли страхуваш, че по този начин феновете могат да изгубят TURISAS от фокус?
Да, това със сигурност може да стане. Живеем в 2018 година. Реалист съм и съм наясно, че днес не е както през 2008 или 2012. Особено след като с TURISAS не бяхме много активни последните години. Разбирам, че можем да изчезнем от радара на феновете, но аз създавам музика заради музиката и издавам нов материал, за да представя точно радостта си от музиката. За мен издаването на албуми, само за да задържаме вниманието на феновете върху групата, е погрешен подход. Накратко - не работя под напрежение, за да градя кариера. Стресът при мен е резултат от процеса да издам материал, който означава много. Предпочитам да кажа нещо, когато имам какво да кажа, а не просто да вдигам безсмислен и безсъдържателен шум. Това ми е главното притеснение - не се концентрирам върху кариерата, а върху съдържанието.

Тази тишина, която е около TURISAS, не означава край за групата?
Не, не разглеждам ситуацията по този начин. Разбирам, че за някого, който не е запознат с работата ни, паузата от "Turisas 2013" е голяма и хората се чудят какво става и къде изчезнахме. За човек като мен обаче, който става всяка сутрин и се занимава с проектите, в които е въвлечен, положението не изглежда по този начин. За мен паузата е резултат от дълъг и сложен творчески процес, който продължава, а аз съм в положението, че и идея си нямам накъде ще се развие той и неговото бъдеще не е още съвсем ясно. Обаче, както отбелязах, не се притеснявам много за това, защото съм по-концентриран върху неговото развитие и надграждане. Когато всичко е готово, ще го издадем и ще го чуете. Не сме решили да се отказваме и някакви подобни работи.

Сменяме темата - можеш ли да споделиш някоя забавна история от турнетата на TURISAS?
Доста неща са ни се случвали. Особено, когато бяхме по-млади, преди 15 години, когато обикаляхме навсякъде и за нас всичко беше ново. Комбинацията от млади момчета и алкохол, водеше до доста интересни преживявания. И по много. Сега освен България ще посетим и Румъния. Там сме били няколко пъти. И винаги сме били без късмет, защото сме били задържани на границата по осем часа или транспортът ни не е бил допускан да влезе в страната. Така ни се е случвало да изкарваме по цял ден на някоя румънска бензиностанция по средата на нищото. Това, което обикновено правехме тогава, а в онези недалечни времена, все още се продаваха дискове по бензиностанциите, та, ние купувахме всички дискове с местни румънски хитове, водка и сушена риба и си спретвахме много интересни купони. Някъде по пътищата на Румъния, дори и без да имаме концерт, а само да преминаваме през страната, слушаме много силно много некадърен местен поп, пиейки водка и хапвайки някаква сушена риба между 8 и 10 часа. След което обръщаме и се връщаме в Полша. Сега се надявам освен румънския поп, водката и сушената риба, да стигнем и до концерт. Надявам се, че ще го направим, защото този път не пътуваме с толкова голяма продукция.

Спомняш ли си как стигнахте да сценичния грим?
Не го бяхме планирали. Всичко в групата става по някакъв естествен път. Когато основахме TURISAS, не сме го направили с ясната идея каква музика ще изпълняваме, какви дрехи ще носим и дали ще се рисуваме постоянно. През 90-те блек метъл бандите все още ползваха корпспейнт. Когато започвахме, през втората половина на 90-те беше и пикът на втората блек метъл вълна. Сега изглежда странно, защото музиката на TURISAS се разви в съвсем различна посока, но тогава слушахме блек метъл и чувствахме, че идваме от тази сцена. Усещахме обаче, че музиката, която създавахме, не носи в себе си същата естетика като блек метъла. По някакъв начин обаче искахме да пренесем в TURISAS визуалните детайли на онези групи и да ги развием в по-органичен аспект, вдъхновен от природата. По-малко нихилистично черно-бяло, а повече цвят от корените ни и фолклора. Тогава дори фолк метълът като концепция още не съществуваше, както е днес. Бяха много впечатляващи години, защото чувствахме, че вървим по собствен, неначертан път. Лека-полека станахме близки с други финландски банди като MOONSORROW и ENSIFERUM. Изненадани бяхме, че сме вдъхновени от едни и същи групи и създаваме подобна музика. Да познаваш тези банди от самото начало и да виждаш как всяка една от тях стигна до международно признание, израствайки и тръгвайки от съвсем малка музикална общност, е страхотно. И да се върна на боята - в началото експериментирахме, като се цапотехме, пресъздавайки мръсотия, смесена с малко изкуствена кръв. По време на турнетата обаче, концерт след концерт, все се намираше някой, който се покриваше с все повече изкуствена кръв. Така след две турнета, стигнахме до сегашния ни сценичен образ. Всичко стана случайно. Никой не го беше планирал предварително. Получи се с натрупване ден след ден, нощ след нощ, докато един ден не завършихме визията на TURISAS. Този начин на действие ми харесва, защото се припокрива с всичко, което групата е постигнала. Нещата при нас никога не са били строго дефинирани. Надграждани са стъпка по стъпка.