Gus G.: "Повечето ми китари стоят заключени в мазето"

   За втори път Бургас ще бъде домакин на "Burgas Jam". На 7 юли на Морската гара ще се изявят Славчо Николов (Б.Т.Р.), Васил Първановски (ODD CREW), Николо Коцев (КИКИМОРА, BRAZEN ABBOT), Александър Мариновски (СИГНАЛ), Бисер Иванов и много други. Гвоздеят обаче ще забие гръцкият китарен герой Gus G. За него е изговорено много, затова е по-добре той сам да каже няколко думи. През април музикантът издаде и нов албум - "Fearless".

   Интервюто с Gus G. (FIREWIND, екс-Ozzy Osbourne) е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 2 юли.

От другата страна: Привет, мистър G. Нека в началото да поговорим за участието ти на "Burgas Jam 2018". Какво ще предложиш на това събитие?
Gus G.: Както обикновено, възнамерявам да свиря на китара.

Но това концерт ли ще бъде или нещо като мастър клас?
Не, това ще бъде концерт с моята група. Имам нова банда, която вече е трио, пауър трио. Ще бъда с Dennis Ward, който пее и свири на бас и Felix Bohnke на ударните. Трябва да изсвирим цял сет. Има планове накрая да направим джем с всички китаристи, които ще участват. Идеята е да изпълним нещо класическо. Не знам точно как ще протече това и какво точно ще изсвирим, но ме попитаха дали бих се съгласил да участвам в специален джем накрая на шоуто. Ще бъде интересно. Предполагам, че ще свиря с някои български китаристи.

Познаваш ли някого от тях?
Всъщност не. Никого.

Значи ще е изненада за теб...
Точно така. Ще бъде изненада. Надявам се, че ще се получи. Ще бъде чудесно и интересно.

Смени лейбъла. Преди беше към "Century Media Records", а сега към "AFM Records", който е по-малък...
Така е, но и двете компании са независими. "Century Media Records" бяха купени от "Sony" и в момента са нещо като тяхна дъщерна компания, която се дистрибутира от "Sony". Те и преди го правеха, но сега като техни собственици. Идея се нямам какво точно става там, защото имаше много промени. Много от служителите бяха уволнени. Офисът им в САЩ беше закрит. Независимо, че "Century Media" бяха погълнати от "Sony", откъм служители се превърнаха в малък лейбъл. "AFM Records" са все още независима компания, но са собственост на "Soulfood Music Distribution", които са най-големият независим разпространител в Германия.

Попитах те за лейбълите, защото искам да узная, къде се чувстваш по-добре - в мейджър или при независима и по-малка звукозаписна компания, където артистът получава повече внимание?
Прав си за последното. Това е основната причина, заради която реших да направя промяна. Нямаше как да продължа със "Century Media". Същият пич, който подписа с мен, когато бях на 21 години, все още работи там, в добри отношения сме, той все още иска да продължим, да работим заедно, но, за да съм честен, не смятам, че този лейбъл има нужда или му пука за изпълнител като мен. Те имат в каталога си много по-големи риби. За мен е по-важно да съм в звукозаписна компания, която - да, може да е по-малка, но в същото време има финансова стабилност, която на мен също ми е необходима и има добра мрежа, за да разпространява изданията ми. В този случай ще бъда техен приоритет и малко по-високо в стълбицата от изпълнителите им. Това беше замисълът и затова подписах с "AFM Records". Засега всичко изглежда наред. "Fearless" е първия ми солов албум, който те издават.

А FIREWIND май още са към "Century Media Records"?
Всъщност и FIREWIND приключиха с този лейбъл. Все още не е официално, но най-вероятно ще подпишем с "AFM Records". Мисля, че има смисъл да продължим в тази посока. Все още не съм взел последното решение, но водим разговори и май е по-логично и двата ми проекта да са под един покрив.

Това изглежда като стъпка назад...
За мен днес светът е различен. Не е както в началото. Вече няма противопоставяне между големите и малките лейбъли. Вече е въпрос, кой може да покрие нуждите ти. Ние не сме група в самото начало на нейната кариера, не сме и голяма банда. Ние сме от средното ниво. И като група от там имаме определени изисквания и нужда от определен бюджет, ангажименти, маркетинг. Така че, ако можем да получим от лейбъла онова, което е необходимо на групата и там са сериозни, когато поемат ангажименти и ги осъществяват, тогава не ме интересува дали сме подписали с мейджър или независима звукозаписна компания. Това вече не е от значение. Само за сведение - преди 5-6 години основах собствен лейбъл в Америка и чрез него издадох в САЩ последните два албума на FIREWIND. И успях да продам много повече дискове сам, отколкото "Century Media" успяха за всички тези години. Дори и нямам офис в Америка. А съм само едно момче от Гърция. Какво ти говори това? Така че големината на лейбъла няма значение. Оказва се, че можеш сам да свършиш много по-добра работа от мейджър лейбъла, стига да имаш правилната настройка, стратегия и маркетинг... И точния продукт, разбира се.

"Fearless" е твоя четвърти албум...
Не, третият е!

"Guitar Master", "I Am the Fire", "Brand New Revolution" и "Fearless"...
Не-е-е... "Guitar Master" не е албум, а страничен проект, който записах за моя стар лейбъл. Това не са мои песни, дори не са песни, а само аз, свирейки върху симбек.

Значи "Fearless" е твоят трети солов албум и заглавието му звучи като заявление...
Оригиналното заглавие трябваше да бъде "Homeless". Така мислех да го нарека, но изборът нямаше да е добър. Сметнах, че албумът трябва да носи по-позитивно послание. "Fearless" е нещо като посока, нещо като състояние на духа и бих казал - състояние на живота. Нали се сещаш - хората порастват и започват да съжаляват, че са направили едно, а не друго. А истината е, че трябва да осъзнаеш, че живееш един живот и просто трябва да вървиш през него. Трябва да го изживееш. Без извинения. Прави онова, което смяташ, че трябва да направиш. За това е и новият ми албум "Fearless".

Знам, че артистите не желаят да сравняват изданията си, но "Fearless" май е най-добрият ти солов албум...
Благодаря, подобно твърдение изказаха и много други хора. Предполагам, че е така. Горд съм с този запис. За мен "Fearless" е най-фокусираният ми албум от трите. Не смятам, че останалите два са лоши, в тях също има много добър материал. Но "Fearless" е най-концентрираният солов албум, който някога съм правил. Знам, че в него има определена посока. Усещането ми е, че съм открил начина, по който трябва да правя нещата като соло изпълнител. Това ми отне време. Същото беше и при FIREWIND. Трябваха ни 3-4 албума, за да установим и открием стила на групата. Дори в началото, когато започнах самостоятелна кариера, експериментирах много. При "Fearless" обаче експериментите са по-малко за сметка на директния подход. Сега композиционният процес е по-зрял, което е по-добрият вариант за мен.

Коя беше водещата идея в началото на соловата ти кариера и коя е сега?
Когато започвах, просто исках да изкарам този вид песни от себе си. Създадох доста различни неща в сравнение с FIREWIND, защото исках нещо по-различно. Също така, този период се оказа добра възможност да си почина малко от групата. И днес соловият ми проект вече живее свой собствен живот. След всеки мой албум правех дълги турнета. И очевидно този проект пасна не само на пауър метъл феновете, но и на почитателите от други стилове. Определено нещата се развиват нагоре.

Попитах те, защото в началото на соловите си кариери, артистите искат да демонстрират способностите си, а едва след това започват да отделят внимание на песните...
Моите солови албуми не са построени по този начин. От първия "I Am the Fire" винаги съм привличал за участие различни музиканти. Всичките ми издания са ориентирани към песните. Композициите са в основата им. Има няколко инструментала, в които показвам китарните си умения на принципа - "вижте ме какво мога", но и първият и вторият албум са ориентирани към песните - т.е сме аз и различни вокалисти, изпълнявайки добри хард рок композиции. Така мисля. По време на моето израстване харесвах някои инструментални албуми, издадени от любимите ми китаристи. Но израствайки, слушах Michael Schenker, че дори и Yngwie в първите му записи от 80-те, John Sykes и Gary Moore. Всички те са невероятни китаристи, но в същото време са и талантливи композитори и използват и използваха целия си талант в създаването на добре изпипани рок и хеви песни. И това е пътят, по който и аз искам да вървя и да се развивам.

Едно и също оборудване и китари ли използваш в студиото и по време на концерти?
Малко или много - да, бих казал. Основният звук е от моите сигнатурни китари - "Jackson" и "Blackstar" усилватели. В последния ми албум "Fearless" използвах комбинация от усилватели. Освен моя специален "Blackstar", свирих и с "EVH 5150 III", който е малък, колкото кутия за обяд. Използвах и различни китари за отделни части от албума. Свиря на модел "Fender Stratocaster Ratio" и китари "Charvel" с пасивни адаптери за припевите, защото придават по скриптяща атмосфера. Основният звук обаче е винаги от основните ми китари "Jackson Gus G." и усилвателите "Blackstar". С това оборудване излизам и на концерти. Тази комбинация използвам от години.

Предполагам, че има технически разлики между китарите, които ти използваш и тези, които се предлагат на пазара?
В моя случай има три различни модела, които се продават на три различни цени. Китарата, с която аз свиря, също може да се намери в поръчкови магазини. Но е много скъпа. Върви между 4 и 5 хиляди долара. След което има китара от средна ценова категория, от порядъка на 800, или може би 1000 евро, наречена "X Series", тя има повечето от техническите джаджи на моята китара, буквално е същата, но не е правена по поръчка в отделни бройки, а е масово произведена във фабрика в Индонезия. И следва най-достъпният вариант на модела, който аз използвам. На дребно е около 350-400 евро. Добра китара е, но не съдържа всички технически характеристики на персоналния ми модел. Има различни адаптери, ключовете са други, хардуерът също и, разбира се, дървото. Ако някой се интересува от тези китара, може да ги изпробва. Всичко зависи от нивото на уменията му и какъв китарист е - дали е начинаещ или вече има някакви умения. А може и да е напреднал много. Обикновено хората, които си купуват много скъпи китари, имат добра работа и стабилни доходи. И обикновено са колекционери или големи фенове. Аз използвам много китари от средния ценови диапазон и като резервни инструменти, когато съм на сцената. Това е. Има всякакви трикове, които могат да ти влязат в употреба.

А как стои въпросът с усилвателя ти "Blackstar"?
Създадохме моя специален усилвател "Blackstar" преди шест години. Но в ограничена серия от 200 броя. И май вече са разпродадени. Бяха много скъпи. Тежки са. По 200 вата. Не са за всички. Това е продукт от висок клас. Да ти призная - искам да създам усилвател, който е на по-достъпни цени. Не толкова тежък, за да може да се носи по-лесно. Това и на мен ще ми е от помощ, когато летя или участвам на фестивали. В същото време използвам и други "Blackstar" усилватели, не само моя персонализиран модел. На живо например свиря с "Blackstar Series One 100" и дори с "Blackstar Series One 50". Но обикновено обичам да свиря със стоватовия.

Няма как да не те попитам и за Ozzy Osbourne и участието ти в неговата група...
Няма никакви тайни. Всичко, което е могло да бъде казано, е казано. Много пъти съм го обяснявал пред пресата. Групата е негова. Той реши да направи прощална обиколка. Върна Zakk Wylde за втората част на турнето "No More Tours". Това е страхотно, защото има много история. Така или иначе Ozzy и Zakk бяха заедно на оригиналното "No More Tours" след албума "No More Tears". По този начин Osbourne прави едно обобщение на кариерата си. Няма какво друго да се каже. Всичко се получи в рамките на добрия тон. Миналата година ми се обадиха и ми казаха какво смятат да направят. Благодаря на Sharon и Ozzy. Аз продължих по моя път, а те с техните неща. Бог да ги благослови. Надявам се, че са добре. Сигурен съм, че се справят чудесно.

На мен ми изглеждаше като използван и захвърлен...
Беше добро преживяване. Общо седем години. Съжалявам, че си го почувствал по този начин. Винаги съм бил наемник в групата на Ozzy. Няма какво повече да споделя. Това не е моята банда. Знам как изглеждат отстрани нещата. Има хора, които са разочаровани. Обаче от друга страна, когато се присъединих към групата на Ozzy, много повече бяха онези, които бяха разочаровани заради уволнението на Zakk. Повечето фенове обичат да ги виждат заедно, защото двамата са преживели много. Освен това няма какво друго да добавя. Работата беше страхотна. Оригиналната сделка беше за един албум и за едно турне за срок от година и половина. А всичко продължи повече от 7 години. Така че няма от какво да се оплаквам, беше страхотно.

Това, което се чува, котка ли е?
Да, това е котката ми. Винаги прави така, когато давам интервюта.

В първия момент помислих, че това е дете, което вика...
Обикновено котката ми реагира така, когато правя интервюто и говоря на английски. Хората си мислят, че плаче дете, но не - котката е.

Твоята популярност помага ли на гръцката метъл сцена?
Има много групи на пазара. Повечето екстремни като ROTTING CHRIST и SUICIDAL ANGELS. FIREWIND и аз сме единствени известни мелодични банди от традиционния хеви метъл. Повечето като ROTTING CHRIST и SEPTICFLESH са в екстремните стилове. Съществуват от много време. Подвизават се в ъндърграунда. Обаче продължават да правят онова, което правят с години. Имат успех, особено днес, защото са верни и непоколебими в действията си. Ние сме добър пример за това, че когато вървим напред, без да се оглеждаме или да залитаме по модните вкусове, а правим онова, което искаме, в един момент ще заемем мястото, което заслужаваме. Което е много добре и съм щастлив за всички, които са го постигнали и по-специално за тези от страната ми.

Чувстваш ли се като локомотив за гръцките банди?
Аз съм най-младият от тази генерация, която показа на хлапетата, че могат да постигнат международна кариера, независимо че идват от малка страна, каквато е Гърция. В което няма абсолютно нищо непристойно. Буквално разбихме бариерите с участия по много големи фестивали, с турнета в Азия, Америка и по целия свят. Тази тема вече не е табу в Гърция. В продължение на много години се смяташе, че ако идваш от скапана държава като нашата, няма как да успееш, няма как да правиш това, което правим ние. А това не е вярно. Със сигурност сме вдъхновили някое хлапе да хване китарата и да мечтае. И това е супер. Винаги е приятно, когато чуеш някого да казва, че си го вдъхновил да предприеме някакви стъпки. Страхотно е!

Да сменим темата - коя беше първата песен, която се научи да свириш на китара?
Не си спомням. Може би "Nothing Else Matters" на METALLICA, защото е с отворен строй.

А спомняш ли си първата китара, с която се сдоби?
Разбира се, още я имам. Това е една евтина класическа китара, която баща ми ми взе. А първата ми електрическа китара е "Fender Stratocaster (Humbucker, Floyd Rose Sunburst)". Прилича на моделите от средата на 90-те. Имам я от 1993 или 1994 г. И още е при мен. С нея съм записал първите албуми на FIREWIND и някои неща на DREAM EVIL. Дори е тук в стаята.

Всъщност колко точно китари притежаваш?
542! Шегувам се. Някъде между 30 и 40.

И всичките ли ги използваш?
Не едновременно, мога да свиря само на една китара в даден момент. Да си призная, не ги използвам всички. Имам две или три китари, на които свиря, и две основни, които винаги взимам на турне. Както и няколко резервни. На други две или три свиря само в студиото, за да постигна определен звук. Използвам и няколко акустични. Повечето от китарите стоят заключени в калъфите си, подредени в мазето.

Накрая - кой е твоят най-рокендрол момент?
Идея си нямам. Все още не съм хвърлял телевизор през прозорец. Трябва да го направя.

Може би ще го направиш в Бургас?
Може би, или да строша китара на сцената...