Интервю с Barney Greenway от Napalm Death

Градчето се казва Каварна, а фестивалът, на който свирихте - "Trash ‘till Death".

Да, точно така. Нямаше някакви по-интересни истории покрай това участие, но съм го запомнил, защото се получи чудесно шоу, а и все пак беше първото ни идване в България.

Феновете ви тук още пазят ярки спомени от третия ви концерт, който беше в София. Тогава ти имаше проблеми с глезена и излезе на сцената с патерица, демонстрирайки истинска отдаденост към публиката, независимо от болката, която очевидно изпитваше.

Даааа - спомням си, това се случи след инцидент в Сърбия. Но, знаеш ли, доколкото зависи от мен, ако мога да си стоя на краката, никога не бих подвел феновете и бих изнесъл концерта. Разбира се, бих могъл да подвия опашка, но аз непрестанно се боря за групата и ще продължа, докато съм в състояние да издържа. А тогава бяхме точно в средата на турнето и решихме, че е по-добре да свирим, отколкото да не свирим.

Нека се насочим вече към новия албум. Първоначално той трябваше да излезе през октомври 2011-а, но в последствие беше отложен за 2012 г. Каква беше причината за това решение?

Имахме доста оферти за участия в чужбина, а и не беше задължително на всяка цена да изкараме албума през октомври, макар че беше предварително планирано за тогава. Така стигнахме до варианта да отложим малко неговото издаване и да изнесем допълнителните концерти.

А какво означава заглавието на диска - "Utilitarian"?

Това е философска концепция, основана на идеята, че добрите действия водят след себе си положителни последици. Ако поставиш това в контекста на съвременния свят, би трябвало да получиш едно много по-добро място за живеене, най-малкото от морална гледна точка. Желанието ми обаче беше не просто да опиша тази идея, а да очертая паралел между реалността и хипотетичното битие, което би възникнало в резултат на тази концепция. Не мога да кажа, че аз самият съм утилитаристично настроен, тъй като не смятам, че личните ми възгледи се вписват изцяло в някаква конкретна философия, но смятам, че ако в ежедневието си трябва да взема решение, което би навредило някому, то вероятно не бих го взел. Оттам насетне следващият крайъгълен камък са съмненията. Всеки си има своите лични съмнения дали се е справил добре или не, но истината е, че дори да живееш по описания начин, не е сигурно, че ще видиш резултата от действията си, тъй като последствията често не се случват на момента и се преминава през период на несигурност. За мен заключението е: ако имаш възможност да се съобразяваш с хората около теб, докато си живееш живота, то е истински важно да го правиш. Защото начинът, по който живееш, сам по себе си е форма на протест срещу нещата, с които не си съгласен. А - от друга страна - ако спреш да се съобразяваш с околните, се стига до ситуация, в която можеш да ги експлоатираш, тъй като хората често са уязвими. Това е.

Едва ли определението, което дадох, е достатъчно комплексно, но съдържа в себе си основната идея на тази философия.

Всичките текстове в албума ли са посветени на утилитарната концепция или само някои от песните се отнасят за нея?

Понякога си е доста трудно през целия албум да спазваш стриктно онова, което е зададено като тематична посока от заглавието. Текстовете засягат и други теми, но в общи линии се въртят около утилитарната идея.

Поканихте ли някои гост-вокалисти за новия диск?

Гост-вокалисти нямаше, но имаше гост-саксофонист - John Zorn. На някои хора може и да им се стори странно, но все пак не за първи път този инструмент се появява в грайндкор албум. Shane [Embury, басистът на Napalm Death, бел. прев.] имаше интересна идея за включването на соло на саксофон в една от песните, свърза се с John и получи положителен отговор. John Zorn е джаз музикант, който е участвал в множество проекти (от соло дискове, през джаз записи - та чак до хардкор и грайнкор албуми) и има доста широк музикален светоглед, така че сътрудничеството беше ползотворно.

Какво ще бъде различното в новия диск на Napalm Death спрямо предходните ви албуми?

От музикална гледна точка това си е албум на Napalm Death - можеш да го кажеш още в момента, в който завъртиш диска в плейъра. По-скоро разликите са в погледа от по-различни и алтернативни ъгли към някои аспекти от нашата музика. Имам предвид различни old school пънк и мрачни пост-пънк влияния от групи като Swans, Jesus and Mary Chain, The Birthday Party и други подобни. Ние обаче не ги имплантирахме само в по-бавните парчета, а ги използвахме и в бързите песни, което придаде малко по-различен нюанс на "Utilitarian". За рифовете на места пък са използвани някои специфични китарни техники. Бих обобщил, че албумът е различен, но тези различия идват естествено и логично, така че все пак си остава диск, характерен за Napalm Death.

Ще те отклоня за малко от музиката. Ти винаги си имал много стабилна гражданска позиция, така че няма как да не те попитам за мнението ти относно ситуацията в Европа. Какво мислиш за масовите улични вълнения в Англия от миналата година, за проблемите с еврото...?

За вълненията в Англия ще ти кажа, че според мен те не са това, което изглеждаха на пръв поглед. Вниманието от тях беше отклонено много бързо, тъй като хората, политиците и медиите твърдяха едва ли не, че става въпрос за младежи, които вандалстват по магазините и ги обират. Само че когато създаваш консуматорско общество, ти казваш на хората "купувайте и задвижвайте икономиката, бла-бла-бла...". А след като си моделирал такъв сценарий, би трябвало да очакваш, че хората ще правят точно това, дори и в негативни ситуации като тази, за която си говорим. Това е конкретно за вандалствата. Иначе по отношение смисъла на самите събития трябва да се упомене, че голяма част от участниците в тях бяха хора, поставени в неизгодно социално положение. А когато са третирани като животни, е нормално те да реагират по животински начин. Много им е лесно на медиите да критикуват, особено пък младите, но всички (включително и аз самият) носим частична вина за случилото се.

По въпроса с еврото: на мен ми допада идеята за обединена общност, но мисля, че тя трябва да е малко по-филантропски ориентирана - да помага повече на държавите, отколкото да разчита основно на идеята за отворен пазар. А европейската общност се обляга най-вече на второто. Щом имаш такъв съюз и възникне ситуация като тази в Гърция - когато принципите не сработят - останалите държави би трябвало да протегнат ръка, а не да обръщат гръб и да твърдят, че това са си проблеми на гърците и те трябва да си се справят с тях. Не смятам, че това е правилно. Взаимопомощта би трябвало да е основната движеща сила, безусловно - щом някой е в нужда, значи трябва да му се помогне. И нямам предвид само Евросъюза - в глобален план политиката също трябва да е ориентирана по този начин. Сега финансовата страна е водеща, а не моралната. Заради това и хората, които имат власт, могат да спекулират с пазарите и да съсипват живота на обикновените граждани. Мисля, че този урок вече сме го научили и не е нужно да продължаваме да вървим по същата пътека.

Вярваш ли, че светът ще свърши през 2012 г.?

Ъъъъъъ... не, ха-ха-ха...

Ще те върна на темата за Napalm Death. Ти или останалите членове на Napalm Death занимавате ли се текущо с някакви странични проекти? Lock Up извадиха нов албум...

Мисля, че Brujeria скоро ще издават нов албум. Доколкото ми е известно, приключиха записите преди няколко месеца, но към момента и аз самият не знам повече подробности. Също така Lock Up, но ти ги спомена… Ами, май се сещам само за тези. Иначе Shane непрекъснато работи по нещо, но за това вече трябва да попиташ него.

Поглеждайки назад във времето, кой според теб е най-важният албум на Napalm Death?

Не мога да посоча конкретен запис - за мен всеки от тях си има своето съществено място в историята на групата. Разбира се, едни хора винаги ще сочат "Scum" и "From Enslavement to Obliteration" като едни от най-важните албуми. Други ще ти кажат, че "Harmony Corruption" е бил най-значимият, тъй като тогава Napalm Death беше обновена група, с по-различна концепция - взехме най-доброто от първите албуми и го доразвихме в различна посока. Естествено, към този списък трябва да се добави и "Enemy of the Music Business", който се появи в един по-експериментаторските периоди на бандата. Та, ако попиташ феновете, те вероятно ще посочат някой от тези дискове, но за мен лично всеки албум е ново предизвикателство, ново лице на групата. Обаче именно мнението на хората извън бандата е това, което прави едни албуми по-важни от други.

Освен всичко друго феновете много обичат да спорят и по един друг въпрос: коя е първата грайндкор банда - Napalm Death или Repulsion? Твоето мнение?

Определението за грайндкора като жанр е леко относително - всички са твърде едностранчиви и имат различно мнение по въпроса. Repulsion понякога са наричани дет метъл група, друг път - грайндкор група, а някой ще ги назове пънк банда. Аз също не мога да ти дам твърд отговор на въпроса - мога да избера коя да е от двете банди, но също така мога да кажа и D.R.I. или пък Siege, или някоя друга група от нюйоркската сцена... Просто всяка от тях е свирила бързо и яростно и смятам, че определянето на това кой е първи е твърде субективно.

Като фен - кой е за теб най-добрият албум за 2011 г. и кой те разочарова най-много?

За 2011 г. най-доброто, което чух, беше Retox - "Ugly Animals". Това е американска банда, която е към лейбъла на Mike Patton - "Ipecac Recordings", а самият албум съдържа 11 песни и е дълъг само 14 минути. А това (дори за грайндкор) си е доста интензивно, пък и парчетата са убийствени. Така че творението на Retox е моят албум на 2011 г.

А разочарование... ммм... да ти призная честно, не съм слушал достатъчно много нова музика през изминалата година, за да успея истински да се разочаровам от някоя група. Пък и в общия случай избягвам да слушам групи, които принципно не харесвам.

Какво е състоянието на сцената в Бирмингам? Има ли някоя млада и талантлива група, която би препоръчал?

На първо четене се сещам за Mistress и разни други подобни банди. Но истината е, че сцената в Бирмингам не е кой знае колко голяма в момента. Има групи, подвизаващи се в разнообразни жанрове, но не мога да кажа, че има подем в ъндърграунда тук. Това са си мои наблюдения, разбира се - някой друг може и да ме опровергае.

А какво мислиш за ролята на Интернет в съвременния музикален бизнес?

Има хора, които го отричат, защото Интернет върви против традиционните формати за разпространение на музика - плочи, дискове, аудио касети и т.н. Но нещата са такива, каквито са - технологиите се развиват и това е естественият им курс. Добре е, че глобалната мрежа дава независимост на групите - те могат да се промотират благодарение на многото си приятели в MySpace или Facebook. Въпросът е, че след като са добили популярност чрез социалните мрежи, се стига до момент, в който трябва да излязат от дигиталния свят и да влязат в материалния. И ако тогава не могат да запазят популярността си, то те не са издържали теста да бъдат истинска група. Аз в случая не мога да застана от коя да е от двете страни на барикадата "за или против Интернет" - просто приемам ситуацията.

Мислиш ли, че Англия ще има сили да стане европейски футболен шампион през 2012 г.?

Не - не мисля, че ще успеят. За Англия винаги се приема, че едва ли не трябва да стигне най-малко до полуфинал, но в наши дни футболът не е като преди 20-30 години, когато няколко държави диктуваха модата в играта. Сега има доста държави, които имат силни отбори, добри треньори и добра система за развитието им, така че на англичаните няма да им е никак лесно и имат толкова шанс за титлата, колкото който и да е от останалите тимове.

Последни думи за това интервю?

Искам да благодаря на всички в България за подкрепата. Знам, че ни отне много време, докато дойдем да свирим при вас, но вече имаме няколко наистина готини концерти във вашата страна. Радвам се, че дори след над 20-годишна музикална история, все още има хора, които идват на концертите на Napalm Death и оценяват музиката ни. Благодаря ви!