Интервю с Blackie Lawless oт W.A.S.P.


W.A.S.P.

Автори: Андон "Whiplash" Донев и Адриан "Maldoror" Лазаровски
Големият, скандален и непредсказуем Blackie Lawless застава за пореден път пред "Metal Katehizis" за опита ни да хвърлим сноп лъчи върху неговата необятна творческа вселена. Верни на себе си, подложихме "Пурпурния идол" на титанична разходка из множество теми, сред които спомените му от досегашните концерти в България, предстоящото шоу на "Loud Festival 2012", бъдещият албум на W.A.S.P., съвременната политика, либертарианството, модерният свят и какво ли още не… Верен на себе си, той пое щафетата и се включи в разговора с онази непринудена естественост и обезоръжаваща искреност, белязала най-въздействащите му творби. Впрочем, уверете се сами!
  • Metal Katehizis: Здрасти, Blackie - радвам се да те чуя! С W.A.S.P. сте свирили в България пет пъти. Има ли нещо, свързано с България, което никога няма да забравиш?

    Blackie Lawless: Когато си някъде за пръв път, то най-често (е, не винаги, но най-често) тъкмо този пръв път запомняш най-ярко. А когато си в група, която пътува толкова много, нерядко се случва да не можеш отличиш в спомените си едно място от друго, но ако имаш късмета да прекараш няколко дена в съответния град или държава, то тогава започваш да усещаш хората. И това винаги помня от България - хората са изключително приятелски настроени.

  • Свирили сте няколко пъти в София, също така в Каварна и в Ловеч. Имало ли е някакви откачени истории, които са се случвали, докато сте били у нас?

    О, винаги има откачени истории. Но, знаеш ли, преди малко ме попита за ярки спомени - сещам се, когато бяхме в Каварна, как просто си седях една сутрин на брега на Черно море и гледах изгрева. Нагазих във водата и се наслаждавах на издигащото се слънце.

  • Следващото ви участие тук ще бъде в София, на "Loud Festival". Какво ще ни предложите този път?

    За да съм честен, трябва да ти кажа, че в момента подготвяме нов албум и наистина не съм сигурен какво ще включват сетлистите ни за летните фестивали. За съжаление не мога да споделя много за и предстоящия диск, защото той трябва да излезе през септември. Новият запис ни занимава най-активно в момента. И все пак, както съм казвал винаги, нашето поведение на концерт е като на боксов мач в тежка категория - излизаме на сцената с намерението да нараним някого, да нокаутираме публиката.

  • Спомена предстоящия албум, с което събуди любопитството ми.

    Не искам да говоря за него, защото в много случаи музиката се променя спрямо първоначалния замисъл. И може да не се получи така, както искаме да го направим. Ще дам само един жокер: през 2012 г. празнуваме 30-годишнината от създаването на групата (и, както знаете, по-късно през годината ще има специално турне по случая). Феновете не би трябвало да забравят, че тази година се навършват и 20 години от издаването на "The Crimson Idol". Просто ви давам тема, върху която да размишлявате...

  • Добрееееее... Новият запис ще бъде нещо като продължение на идеите от "Babylon", или ще бъде нещо различно?

    Няма да ти кажа нищичкооооо, ха-ха-ха.

  • OK, ха-ха-ха, просто пробвах. Но, добре - спирам с въпросите за бъдещия диск. След като си написал и издал толкова много албуми с W.A.S.P., по-трудно ли идва вдъхновението за нови парчета?

    Не. Това е все едно да кажеш, че след като са минали 20 години, вече няма нищо, което да те вълнува. Докато си жив, винаги има какво да те вълнува, а когато е така - можеш да намериш вдъхновение навсякъде.

  • Питам, защото най-често младите музиканти имат нужда да се бунтуват и щом открият цел за своя бунт, тя се превръща в тяхно вътрешно гориво. А това сякаш постепенно отшумява с годините.

    Когато младежите са в тийнейджърските си години, те си мислят, че имат ексклузивни права над подобни бунтарски идеи. А това е едно от най-идиотските твърдения, които съм чувал! Подобни идеи не секват. Никога! И нека ти кажа: когато годните започнат да се трупат, откриваш дори още повече неща, които да те вбесят, отколкото си откривал като по-млад. Не знам как да го подчертая достатъчно дебело.

  • Така и така си говорим за млади музиканти: интересуваш ли се от съвременната метъл сцена? От модните тенденции и т.н.?

    Откровено казано - не. И е така още откакто W.A.S.P. съществуват. Когато хората ме попитат каква музика слушам, аз им отговарям: "Какво? Всъщност аз не слушам музика. Единственият ми досег с модерната музика е когато си пусна радио в колата." И те се изненадват и ме питат защо не слушам повече музика. Е, ако вие бяхте автомобилни механици и работехте по цял ден върху нечии спирачки, бихте ли желали да се приберете вкъщи и да работите над спирачките на собствената си кола? Колкото и да обичате коли (а аз много обичам коли), не бихте искали да се занимавате с тях по 24 часа в денонощието. Добави към това и факта, че когато си в студиото по 12 часа на ден, щом излезеш от него се чувстваш абсолютно побъркан и трябва да намериш начин да се отърсиш от музиката. Защото ако не го направиш, започваш да губиш своята обективност.

  • Имало ли е нещо, което си искал да постигнеш в музиката си, но никога не си успял да реализираш с W.A.S.P.?

    Да направя перфектния албум.

  • Хм, ако си говорим за W.A.S.P., бих могъл да посоча поне два диска, които са извънредно близо до определението "перфектен албум".

    "Извънредно близо" не означава "перфектни". Знам какво имаш предвид и наистина съм се доближавал няколко пъти, но тези записи не са били съвършени. В момента работя над албум, който има потенциала да бъде перфектен. Дали ще стане, или не? Не знам, но ще се опитам да го направя такъв. Като автор на песни аз имам определена визия какво представлява идеалната песен. И това не винаги означава популярна песен. Когато чуя някое парче (без значение кой го е написал), аз мога да преценя, от собствената си перспектива, дали песента е перфектна, или не. Тук не говорим за изпълнението - това е съвсем отделен въпрос, - а за идеално композираната песен. Нека ти дам пример от авторския ми материал: "Heaven’s Hung in Black" (от "Dominator") е перфектна песен; "Crazy" (от "Babylon") също е такава. Идеята ми е да направя цял албум от парчета с такова качество, но все още не съм успял да го постигна. И това е моята движеща сила - това ме "бута" повече от всичко друго. Стига се дори до там, че има нощи, в които не мога да спя; превръща се във фикс идея.

  • Чувал съм малцина музиканти да твърдят, че тяхната собствена група е любимата им, защото представлява отражение на тях самите. Би ли могъл да кажеш подобно нещо за W.A.S.P.?

    (дълго мълчание) Не бих използвал думата "любима". Само ще кажа, че от музикална гледна точка това е една от най-добрите банди в света. Точка. Музикантите, които са в групата в момента, са убийствено добри. И аз се чувствам привилегирован да съм част от W.A.S.P. - откровено ти го споделям. За мен е истинска чест да свиря с тези хора. Обаче да нарека бандата "любима"... Ако трябва да ти отговоря с една дума, бих казал: "Не". Защото не искам да придавам на бандата чак толкова голяма важност.

  • Известен си с това, че винаги имаш наблюдения върху политическия живот в Америка. Какво мислиш за закони като PIPA и SOPA, които правителството се опитва да прокара?

    Не съм особен почитател на правителствата. Смятам, че животът на всички хора ще е значително по-добър, ако всички правителства просто се разкарат. Вярвам в хората и в идеята, че те трябва да се управляват сами.

  • Въпросът ми беше продиктуван от опита тези закони да се представят като средство за защита авторските права на творците. А нелегалният даунлоуд се явява най-същественият враг на музикалната индустрия днес. Т. е. - най-вече се надявах да споделиш позицията си като автор на музика.

    Нямам особено доверие на политиците, преди всичко защото те са тези, които първоначално предизвикват усложненията. Твърдението "нелегалният даунлоуд убива музикалната индустрия" може и да изглежда вярно. Но само на пръв поглед. Нека за момент да погледнем стария библейски закон "око за око, зъб за зъб". Ако някой краде от друг (какъвто е например случаят с Napster, който си беше точно това - кражба), трябва ли виновният да бъде санкциониран? Трябва ли да понесе някакво наказание? Просто ако досегашните закони се прилагаха по начало, нямаше да имаме нужда сега от новите закони, които политиците се опитват да ни наложат. Всъщност целта на политиците е да управляват живота на хората до такава степен, че да не можеш да отидеш до тоалетната, без да поискаш разрешение от някое официално правителствено лице. Веднъж чух изказана мисълта, че всеки път, когато конгресът заседава, той отнема по малко от свободата ни. Всеки път! И това е не само в Америка, а навсякъде по света. Защото всяка приета разпоредба цели да ограничи някого някъде. Вече имаме достатъчно закони - не се нуждаем от още повече. Ако съществуващите се прилагат както трябва, всичко ще си бъде наред.

  • Схванах идеята ти. Но ти лично чувстваш ли се свободен в модерния свят?

    Никой от нас не е. Не знам дали знаеш какво е "либертарианец". Това е човек, който вярва в идеята, че всеки трябва да е свободен да прави, каквото пожелае, стига то да не вреди на останалите хора. И тогава светът ще е едно значително по-добро място за живеене.

  • Според теб Америка все още ли водещата страна в нашето съвремие?

    (отново дълго мълчание) Хм, това си е за цяло отделно интервю. Какво по-конкретно имаш предвид?

  • Най-вече политическото и културното влияние на САЩ. Това, че когато нещо започне да се случва в Америка, то най-често намира своето отражение и в много други държави по света.?

    Мисля, че ти в голяма степен отговори на собствения си въпрос, не е ли така? И не, не се опитвам да бъде забавен. Просто влиянието на Америка по линия на културата е огромно. Не можеш да отидеш никъде по света без да видиш знаците на "Coca-Cola". Или на "McDonalds". Или пък да чуеш израза "Rock and Roll". Това са все американски продукти, продукти на поп-културата. Защото когато останалият свят гледа към САЩ, той вижда филмите, музиката, телевизията - вижда именно създадената поп-култура.

  • Нека да се върнем към музиката. Можеш ли да кажеш, че предсказанията, които изпя в "Babylon", са се изпълнили?

    (дългото мълчание залива слушалката за трети път) Днес си ми подготвил сериозни въпроси. Което е добре, всъщност. Хммм... И да, и не. Много от текстовете бяха вдъхновени от "Откровението" (или "Апокалипсис"), последната книга от Новия завет. И голяма част от нещата, за които пях в предния албум, все още предстои да се случат. Най-добрият начин да чуеш дадено пророчество е преди то да се е случило - и това беше моята основна идея.

  • Смяташ ли, че "K.F.D." беше правилният албум за времето, в което се появи? Питам те, защото това е един от албумите на W.A.S.P., който винаги е предизвиквал дискусии сред феновете на групата - едни го харесват, а други го причисляват към най-слабите ви дискове.

    Смятам, че много повече хората успяват да оценят този албум сега, отколкото във времето, в което се появи. "K.F.D." е от онзи тип записи, които или обичаш, или мразиш - няма средно положение. От композиционна гледна точка смятам, че е от най-добрите ни албуми. Най-дразнещо за слушателя обаче е миксирането - то е с доста по-индъстриъл уклон. Това беше нещо, което аз и Chris (Holmes, тогавашният китарист на групата, бел. ред.) чухме, когато за пръв път дойдохме в Европа през 1984 г. До ушите ни достигаше музиката от дискотеките и тя не беше рок - на нас и не ни пукаше особено за песните - но звукът... Беше все едно се сблъскват гигантски метални плочи. (Blackie се опитва да имитира): ПХЪЖ!!! Забелязахме това, а не бяхме чували нищо подобно преди. Ако можехме просто да вземем някои от тези звуци и да ги имплантираме в новата рок музика!... Мислехме върху това непрекъснато. А когато в началото на 90-те довърших "The Crimson Idol" и "Still Not Black Enough", започнах да чувам как други групи експериментират с подобен звук. И щом Chris и аз решихме, че искаме отново да работим заедно, една от първите теми на нашите разговори беше: "Помниш ли звука, който чухме в Германия през 1984 г.? Мисля, че трябва да използваме нещо подобно". Именно така се появиха голяма част от идеите за "K.F.D.".

  • Понеже въпросите ми привършиха, бих искал да ти благодаря - беше истинска чест да си поговоря с теб. Предоставям ти възможността за завършващите думи в това интервю.

    Очакваме с нетърпение да се върнем при вас. Както казах и по-рано: помня България чрез начина, по който ни посрещнаха хората там. Всяка банда си има своите специални места, на които обича да се връща, и никой не знае защо ТОЧНО на тези места хората я приемат толкова възторжено. Да речем, че днес свирим в София или Каварна, а на следващия ден пропътуваме стотици мили до друга дестинация - примерно Швейцария - и там почти никой не ни обръща внимание. Въпреки че предната вечер сме направили великолепен концерт в България. Почти всички банди имат този проблем. Спомням си, когато в средата-края на 70-те Kiss бяха в пика на популярността си, Ace Frehley ми разказваше как свирят в някой щат (примерно Арканзас) и разпродават залата. Но после отиват в Мисисипи и не могат да продадат дори и 10 билета. Никой не знае защо се случва и никой не може да го обясни. Така че когато открием място, където винаги ни приемат радушно, ние го ценим изключително много, понеже сме наясно, че не навсякъде ще бъде така. Затова на феновете ни в България искам да кажа: "Благодаря ви!"