Автор: Nespithe
Последва 30-минутен разговор за предстоящия първи концерт на групата в България, убийствения им нов албум "Deathhammer", любопитни моменти от дългата история на бандата и проблемното състояние на съвременната дет метъл сцена. Bob e много печен и отговори честно и подробно на дългите ми въпроси, без да пренебрегне и спести абсолютно нищо. Освен това той и Asphyx направо изгарят от нетърпение да забият на българска земя - от интервюто научихме, че групата е отменила шоу в Тел Авив, за да дойде тук!
-
Metal Katehizis: Bob, 2012 година е много важна за феновете на Asphyx в България. Не само, че издадохте абсолютно размазващ нов албум, но предстои и първият ви концерт тук, на "Loud Festival" през юни заедно със Slayer и Meshuggah!
Bob Bagchus: Да, това е вярно.
-
Харесва ли ви да пренасяте истинския олдскуул дет метъл на места, които не сте посещавали досега? Радвате ли се, че Asphyx ще делят сцената с толкова важни за метъла групи?
Да, много е вълнуващо! Никога не сме мислили, че ще свирим заедно със Slayer, но още по-важното е, че досега не сме свирили в България. Когато получихме офертата за фестивала, си казахме "Окей - това е много интересно за нас", защото никога не сме били в България, а тя е едно от местата, където наистина искаме да отидем. Не знаем каква е метъл сцената там, дали е добра или не, така че сме много любопитни и развълнувани!
-
Това звучи страхотно! Какво друго, освен новите песни, ще чуем на шоуто ви на "Loud Festival"?
Кои песни ли? Да-а-а, разбира се - няколко нови от "Deathhammer", но и по-стари парчета като "Wasteland Of Terror", "Vermin", "M.S. Bismarck" от "The Rack" (1991) и "Last One On Earth" (1992), "Forgotten War", може би "The Sickening Dwell" и "Pages In Blood"... не знаем още. Зависи колко време ще ни отпуснат за шоуто. Нормално на фестивали свирим по един час, но на клубни шоута свирим по два.
-
Знаеш ли, вие сте банда, която може да унищожи целия свят в рамките на един час, тъй че нямаме никакви съмнения за качеството на шоуто! "Deathhammer" вече е на пазара от известно време и получава страхотни оценки и внимание от пресата. Ние също му направихме ревю и го оценихме с 9 от 10 точки. Мислиш ли, че това е най-добрия албум на Asphyx досега? Бихте ли променили нещо по него, ако можеше?
Да, мисля че е най-добрия албум на Asphyx досега. Вярно, всяка банда казва за последния си албум, че е най-добрият, но е истина! Това наистина е най-добрият ни албум. Продукцията е такава, каквато я искахме. Целта ни беше да звучи както ние в репетиционната, като запис на жива банда и този път се получи. Постигнахме доста брутален звук на бас китарата...
-
Да, звучи почти като Motorhead...
Да! Също и самите песни са много завършени - много атмосферични, много мрачни. Не бихме променили нищо по албума - дори да можехме да върнем времето назад, пак щяхме да го направим по същия начин.
-
Очевидно се гордеете с работата си, и има защо! Разкажи ми как пишете и записвате песни днес. Все още ли се събирате в репетиционната с идеите си и просто ги свирите, както през 1987? Значимо влияние ли оказаха на звука на финалния продукт възможностите на дигиталния запис?
Днес правим следното: Paul [Baayens - китара] ни изпраща поредици от рифове с барабани от дръм машина по имейл, за да чуем дали ни харесват или не. След това Martin или аз му се обаждаме по телефона, за да му кажем какво да остави или да промени. Когато имаме достатъчно рифове, отиваме в репетиционната, и за един ден обикновено правим две песни от тях. По същия начин подготвяме и другите.
-
Правите две песни само за ден? Страхотно.
Да. А "Of Days When Blades Turned Blunt" я направихме за 12 минути!
-
Звучи като че сте били доста жадни да правите нова музика и да я пуснете навън...
Да, много лесно пишем песни. Просто свирим в репетиционната, решаваме какво ни харесва и песента е готова. Тогава Martin започва да работи над текста, а за записите - когато имаме 3-4 песни, наемаме студио, където записвам моите партии на барабаните. След това ги носим в нашето студио в къщата на Paul, където той записва китарите, а Alwin [Zuur] - баса. Пращаме записите обратно в студиото, където съм записал барабаните, и Martin отива да запише вокалите. Всичко това после пътува към Швеция, където се миксира и мастерира.
-
Швеция, казваш? Това e интересно, понеже в ревюто на "Deathhammer" отбелязах, че албумът има доста характерно за стария шведски дет метъл звучене, защото ритъмът на барабаните е много изчистен и праволинеен, а китарите са огромни и сякаш ще ти изядат физиономията - точно по шведски! Има ли влияние от шведската сцена в ASPHYX или просто така трябва да звучи истинският дет метъл? Знам, че през 1992 г, ако не се лъжа, сте били на турне с Entombed...
1991 година, да. Но те не са ни вдъхновители. Разбира се, че обичаме шведската сцена, но не сме се вдъхновявали от никоя шведска банда. Продуцентът ни - Dan Swano (Edge Of Sanity) е от Швеция и ни придава онова сурово звучене, което много ни харесва. Но вдъхновенията на Asphyx са Hellhammer, Venom, Slaughter...
-
Старите гиганти.
Да! Това са нашите вдъхновения... Necrophagia... такива неща, също и старите Messiah от Швейцария...
-
Много ти благодаря, че уточни. Сега ще ти задам въпрос като за барабанист. Още ли свириш на барабаните си от 1987 година?
Да! Даже ползвам столчето от 87-а. И записах "Deathhammer" със същия сет.
-
И на турнетата ли свириш с него?
Не, използвам го само за отделни концерти. Когато си носим собствено озвучаване, взимам и барабаните си, но обикновено промоутърът се грижи за беклайна.
-
Звучи разумно - та барабаните ти са истинска реликва!
Така е. Те са черни, и освен това са много мръсни - никога не съм ги чистил.
-
Правилно - не бива да заличаваш историята...
Много са им ръждясали болтовете и металните части, всичко е кафяво по ъглите!
-
Очевидно това е допринесло за звученето на барабаните в албума. Те просто мачкат...
Така си е. Това са първите ми барабани и последните ми барабани. Много е смешно!
-
Asphyx е една от най-старите все още активни дет метъл групи, и 25 години по-късно сте си същото чудовище. Дори сега звучите по-добре от всякога, ти също се съгласи...
Да...
-
...но, както много добре знаем, годините от 2000 до 2007-а бяха направо ужасни за метъла. Тогава ASPHYX се разпаднаха и си мислехме, че е завинаги. Ню-метълът ли ви накара да се откажете?
Ъм, да-а... нямаше го духът на бандата. Отказахме се през 2000 г. Когато записах последното парче от "On The Wings Of Inferno" (2000), казах "- Това беше, това е краят за мен. Не ми е забавно вече." Метъл сцената тогава беше много зле, имахме и други неща на главите си, но най-вече го нямаше духът на групата.
-
Тоест животът се намеси?
Трудно е да се обясни. В един момент просто разбираш, че огънят вече е спрял да гори. Отиваш в репетиционната да правиш нови песни, но си мислиш "по-добре да си бях останал вкъщи да гледам телевизия". Всички се чувствахме така.
-
Очевидно сте били изтощени, затова, в крайна сметка, сте решили да направите най-доброто за групата...
Да. И затова се разделихме след този албум.
-
Много банди правят грешката в такъв момент да останат заедно и да развалят великолепното си наследство с банални и насила изсмукани от пръстите албуми. В тази връзка, какво ще кажеш за новия Morbid Angel?
Даже не ми се говори. Чух точно една минута от него в Италия. Казаха ми, че това е новият Morbid Angel, а аз казах "- Спрeте го, ужасен е!".
-
Нали? Не е като да чуеш първата минута на "Deathhammer" и веднага да си кажеш "Човече, това е истината!".
Да! Ние не си правим разни експерименти със странни неща, и никога няма да правим.
-
Като спомена за "експериментирането" и за категоричната позиция, която ти и другите от групата държите срещу изпробването на нови неща, идва ред на най-дългия ми въпрос. Напоследък се образува много отчетливо разграничение между така наречения "олдскуул" дет метъл и "модерния" или "техничен" дет метъл. Млади групи като Gorod, Spawn Of Posession, Beyond Creation влязоха в обувките на Atheist и Cynic и внедриха в дет метъла множество други жанрове, правейки музика, която звучи доста експериментална, прецизно изработена и изпипана. Което е пълната противоположност на "олдскуул" дет метъла с неговата праволинейност и бруталност...
Точно така.
-
Сега феновете оценяват тези качества като прийомите на "истинския дет метъл". Боб, ти си ветеран, който свири тази музика от самото й зараждане. Какво е мнението ти за посоката, в която се движи стилът днес, и защо ASPHYX заявява на всеослушание, че е "истинска дет метъл банда"?
Да, ние сме истинска дет метъл банда, и мразим експерименталните прог-джаз-фюжън банди, които споменаваш. Изобщо не считаме музиката им за дет метъл! Смятаме я за боклук, за отпадък, и мразим да ги слушаме - това не е начинът, по който трябва да звучи! Когато искаш да слушаш истински дет метъл, си пускаш старите демота на Massacre, Deathstrike, Posessed, Slaughter - това е истински дет метъл. От там започва тази музика, това е нейният замисъл. През последните десет години изведнъж се появи тази вълна от хипер-технични групи, които се наричат "дет метъл", а изобщо не са. Те са просто помия! Единствената им работа е да се фукат с това колко са добри с инструментите си, колко рифа могат да натъпчат в една песен, колко са бързи карданите... ужасно е! Като ги питаш тези банди какво мислят за Hellhammer, те ти се смеят и казват "Пф, това е скука, прекалено е просто." И аз отвръщам "- Значи вие се наричате дет метъл банда, а си правите майтап с Hellhammer? На нас не ни дреме колко сте добри с инструментите си. Просто пишете добри, брутални, и праволинейни песни! Или не се наричайте повече дет метъл група, защото не сте!".
-
Може би трябва да напишете едно отворено писмо на сайта си до всички такива банди. Аз лично харесвам част от техничните групи, намирам ги за много интересни и изобретателни. Но съществуват и такива разклонения като деткор бандите...
Да, деткора - това е другото нещо. Той няма нищо общо с дет метъла, абсолютно нищо - дори не знам какво е, не искам да го слушам! Нямам такива дискове - лейбълите ни пращат понякога, но не им обръщаме внимание. Мразим ги! Понякога свирим на фестивали, разхождаме се край сцените и чуваме тия технични глупости и се чудим защо въобще ги има. Но поне можем да си пием бирата, докато те свирят. Тези банди са много зле. Затова написахме песни като "Deathhammer" и "We Doom You To Death" - те са за тях!
-
Ахаа... да, сега всичко си дойде на мястото.
"Deathhammer" е като присъда. И нарочно не отпечатахме текста на "We Doom You To Death" - той е толкова директен и брутален, че някои наши познати може да се засегнат не на шега. Но може би трябва да го качим на страницата ни в Интернет.
-
Трябва, да. Все пак не е като всеки да може да разбере бруталните ревове на Martin. Което ме води към следващия въпрос. Считам вашият колосален, плюещ киселина по микрофона певец мистър Van Drunen за един от най-важните атрибути на Asphyx...
Да!
-
Би ли ми разказал как го направихте част от групата, след като той напусна могъщите тогава Pestilence? Те изобщо не струват сега...
Да-а, наистина са зле. Познавам Martin от дните ни в гимназията в средата на осемдесетте. Разменяхме си демота - на Hellhammer, старите неща на Posessed и Massacre. След училище отивах до тях с нови касетки, той също си намираше нова музика отнякъде...
-
Значи сте били приятели?
Да, приятели сме още от 85-а, 86-а. Познаваме се от много отдавна. Asphyx и Pestilence започнаха по едно и също време, но имахме различни стилове. През 1990 г, когато Pestilence се върнаха от турне в Щатите с Carcass и Death, той дойде и ми каза, че ги е напуснал. Имали разправии с Patrick [Mameli].
-
На музикална основа или на лична?
Лични проблеми. Patrick се мислеше за рокзвезда или нещо такова. А Martin си е нормален, знаеш си го. Той просто му каза да си го навре с тези глупости, а те го обвиняваха, че се държи непрофесионално. Реши, че няма да толерира повече подобно отношение, и така. А пък ние, също както и Martin, стояхме настрана от такива изцепки, и понеже винаги съм го искал за вокалист на групата, реших да го попитам дали няма да се присъедини към Asphyx. Той каза, че ще ни посети в репетиционната. Пуснахме му няколко песни, а по това време вече се бях обадил на "Century Media", които също харесваха Martin. Събрахме се с него в репетиционната и като чу по-бавните ни песни - Martin е много голям фен на Black Sabbath, той каза "- Чувам стария Black Sabbath!". Освен това много му хареса звукът на китарата на Eric [Daniels] - онзи звук като от бензинова резачка. Той беше удивен от мощта на звука в репетиционната ни. Никога не беше чувал нещо толкова шумно! За Martin Asphyx беше групата. Също като мен, и той обича простата музика - това е, което правим най-добре. Да свирим проста, брутална, тежка музика.
-
Предай му сърдечни поздрави следващия път като се видите. Той е изумителен, наистина! Вярно ли е, че записва по-голямата част от вокалите си на един път?
Предимно наведнъж, да. Аз бях там, когато той записваше вокалите за "Deathhammer". 90 процента от всичко той записа наведнъж, по един тейк за всяка песен - аз съм свидетел.
-
90 процента? Значи всичко е възможно най-неподправено и реално...
Да, така е. Аз бях там, и докато записваше, поглеждаше към мен, и виждаше как се кефя. Като видеше, че съм усмихнат и че нещата се получават, той се надъхваше още повече. Martin приключи със записите за два дни!
-
Никога не съм се съмнявал в таланта му, затова съм му огромен фен. Нека те питам сега, как изглежда бъдещето на Asphyx? Надявам се, че нямате намерение да се разделяте за още седем години...
Ау-у, не знам! Подписахме със "Century Media" за още два албума, даже отсега работим над следващия. Написали сме няколко песни, имам ги в пощата... мисля, че ще бъде още по-мрачен и дуумаджийски.
-
Страхотно! Аз обаче пропуснах един съществен въпрос. Преди да те питам за бъдещето, исках да те върна малко в миналото. Как всъщност решихте да съчетаете бързата екстремност на дет метъла с екстремната мачкаща бавност на дуум метъла? Дори днес няма много банди, които да го правят.
Да, как всъщност започна.. ами, така се случи. Винаги съм харесвал бавния дет метъл. Аз съм много голям фен на Celtic Frost, на Venom, Slaughter; на бавното, средно дет метъл темпо. Колкото по-бавно свириш, толкова по-тежко звучиш! Ставаш още по-брутален...
-
Да, по-дуум ориентираните парчета от "Deathhammer" звучат абсолютно зловещо!
Да, хехе. Като "Minefield" и "Der Landser" ли? Да, мисля, че бавните песни са голяма сила на Asphyx. Обичаме да свирим бързо, но колкото по-бавни ставаме, толкова по-мощно звучим.
-
Албумът е самото доказателство за това. Е, Боб, изглежда, че въпросите ми към теб свършиха. Искаш ли да кажеш нещо на българските фенове? Давам ти думата си, те ще издивеят, когато излезете на сцената на "Loud Festival" през юни!
О, надявам се! С нетърпение очакваме шоуто в България, наистина! Това е концертът, който най-много чакаме за тази година - дори отменихме концерта в Тел Авив заради българското шоу! Така че се надявам да бъде страхотно.
-
Ние сме най-посещаваният български метъл сайт, така че това ще достигне до всички фенове! Убеден съм, че ще ви покажем колко сме ви благодарни за това на "минното поле" на "Loud Festival"...
Хехехе, надявам се, че няма да е на минно поле! Гледаме напред към шоуто в България! Ще дадем най-доброто от себе си, ще изсвирим най-бруталните си песни и мисля, че никой няма да остане разочарован!
-
И аз така мисля! Много ти благодаря за отделеното време. Ще се видим на "Loud Festival"!