Jeff Waters е роден на 13 февруари 1966-а, в Отава, Канада. През 1984 година създава Annihilator, които с течение на годините се превръщат в най-продаваната канадска метъл група. С нея Waters има издадени 13 студийни албума, в които се изявява като мултиинструменталист - свири на соло, бас и ритъм китара, композира музиката, пише текстовете, а освен всичко това е и звуков инженер и продуцент. Jeff Waters е признат от множество музиканти за човек, който е повлиял значително върху тяхното творчество и метъл музиката като цяло. От 1994 година той е и собственик на звукозаписното студио "Watersound Studios Inc.", което се намира в Отава.
С Annihilator Jeff Waters е гостувал веднъж в България - през 2010 година, като част от фестивала "Kavarna Rock Fest". Вторият концерт на групата предстои да се случи на 3 юни, този път на "Loud Festival" в София, а през следващата една година феновете на Annihilator могат да очакват и излизането на още два студийни албума на групата.
-
Metal Katehizis: Здравей, Jeff! Къде те намираме в момента?
Jeff Waters: В Канада. В момента съм в моето студио и работя.
-
Annihilator току що завършиха краткото си южноамериканско турне. Как мина то? Как ви прие публиката?
Доволни сме от начина, по който премина турнето. Ние предварително знаехме, че в Южна Америка групата ни има много фенове. Не бяхме ходили там от години, така че очаквахме доста хора на концертите. И действително така се случи - част от шоутата дори бяха предварително разпродадени. Поради тези причини ние искахме да сме сигурни, че ще дадем най-доброто от себе си на сцената и се бяхме подготвили доста добре. Имахме много репетиции преди първия концерт. Щом стъпихме на Южноамериканския континент, ние се срещнахме с наистина невероятни фенове, които пълнеха залите всяка вечер. Също така мога да кажа, че промоутърът ни беше много добър, както и техниката, с която разполагахме - осветление, звук и изобщо всичко, свързано с концертите. Изкарахме си страхотно!
-
Какво предстои за Annihilator до края на тази година? Какви са вашите планове?
Предстоят ни няколко концерта в Европа, сред които са тези в Москва и София. Може би ще свирим и тук, в Канада, през август. След което ще издадем нов албум. Това ще се случи през септември или октомври. Щом албумът бъде издаден, ще трябва да тръгнем отново на турне.
-
Това лято вие ще направите втория си концерт в България - този път в София. С какво помниш първото си гостуване у нас в Каварна през 2010-а?
Спомням си само хубави неща. Първото нещо, за което трябва да спомена, това е промоутърът. Той беше истински професионалист, разбираше си от работата и се отнасяше към нас изключително добре. Настаниха ни в чудесен хотел, което не е никак маловажно. Подобни неща спомагат за това да прекараш спокойно и комфортно. Хората, с които се срещнахме, също бяха прекрасни. Видяхме невероятни фенове на концерта си. Цялата продукция на фестивала в Каварна беше на много високо ниво - техниката, екипите и всичко, свързано с организацията. Насладихме се на прекрасна храна и ще го повторя още веднъж - свирихме пред изключителна публика. За жалост, не можах да разгледам града. Този път обаче ще имам време и за това. Очаквам с нетърпение гостуването ни във вашата столица. Доколкото знам, ние и Slayer ще закрием фестивала. Чух, че и Meshuggah ще са част от това събитие. Ще бъде фантастично!
-
Какво сте ни подготвили този път? Колко време ще свирите и какво да очакваме от Annihilator на "Loud Festival"?
Все още не съм съвсем сигурен колко дълъг ще е нашият сет. Предполагам, че ще бъде или 60, или 75 минути. Вероятно ще свирим същите парчета, които изпълнявахме сега в Южна Америка. Там направихме един доста "твърд" сетлист, сякаш те удря чук и то много мощен. От първата до последната минута. Така че вероятно ще го повторим в Москва и София.
-
Организаторът на фестивала спомена в едно интервю, че две от групите, които ще участват, ще се качат едновременно на сцената за изпълнението на една или две песни. Дали пък това не са Annihilator и Slayer, които закриват втория ден на "Loud Festival"?
Не знам точно какво е казал промоутърът, но аз помолих Kerry King да се качи на сцената с нас и да изпълним заедно песен на Slayer. В момента чакам да ми отговори дали ще приеме предложението ми.
-
Ще бъде чудесно, ако се съгласи! Ако нямаш нищо против, бих искал да те върна малко по-назад във времето. В периода 1994-1999, освен соло китарист, бас китарист, композитор, текстописец, продуцент и звуков инженер, ти бе и основен вокалист на групата. Защо след 1999-а промени това и продължи да наемаш различни музиканти, които да записват основните вокали в албумите ти?
Винаги съм харесвал да изпробвам различни барабанисти, китаристи или вокалисти, когато записвам албумите си. Съответно, когато започна някое турне, отново наемам нови и различни хора. Ако трябва да съм честен, когато започнах да записвам вокалите сам, това се оказа доста успешно. За пръв път го направих в албума "King of the Kill" и той до ден днешен е един от най-продаваните ни и харесвани от нашите феновете албуми. След като продължих да работя по този начин в един или два албума, осъзнах, че е много трудно за мен едновременно да свиря и да пея по време на целия сет, когато изнасяме концерт. Адски уморително е. Затова отново започнах да търся вокалист. Смених няколко, докато намеря Dave Padden, който стана член на Annihilator през 2003-а и оттогава е неразделна част от групата.
-
Точно сега щях да те питам и за него. Dave Padden е в Annihilator вече почти 10 години. Той е най-дълго задържалият се в групата певец. Смяташ ли, че това е най-добрият ви вокалист?
Той е интересен с това, че има собствен стил на пеене, но в същото време може доста добре да имитира стила на предишните ни вокалисти. Освен това притежава и още едно силно качество - той е изключително добър китарист. Което е много важно, когато групата свири на живо. Между другото, няма как да не кажа, че всички вокалисти на Annihilator са били на супер високо ниво. Randy Rampage беше най-подходящ за албуми като "Alice in Hell" и "Criteria for a Black Widow". Coburn Pharr, който записа с нас "Never, Neverland", бе перфектният избор за този албум. Моят глас пък пасна идеално в "King of the Kill". В цялата история на групата вокалистите са се справяли много добре. За мен винаги е било много важно да имам около себе си различни хора, всеки от които притежава свой специфичен глас.
-
Често те сравняват с Dave Grohl от Foo Fighters - той също като теб свири на много инструменти, композира музика и пише текстове. Някои хора дори те определят като "гениален мултиинструменталист". Какво мислиш за подобни сравнение и определения?
Dave Grohl е гениален композитор, текстописец и певец. Той е един от най-любимите ми музиканти за всички времена. Бих добавил и хора като Sting и Eddie Van Halen, който, между другото, също е мултиинструменталист. Аз лично започнах да свиря на различни инструменти, защото знаех какво точно искам да чуя записано на бас китара или барабани, примерно. Казаното за мен е прекрасен комплимент, но тези неща са ми просто едно хоби. Аз се забавлявам, докато ги правя. Хващам някакъв инструмент и започвам да свиря. Ако не се лъжа, съм записал бас китарите на всички песни на Annihilator, с изключение на една-единствена, която е от албума "Waking the Fury".
-
Говори се, че под различни псевдоними си написал множество хитови песни за различни изпълнители в поп и кънтри жанровете. Вярно ли е това?
Да, вярно е, ха-ха-ха!
-
Само това ли ще ни кажеш по въпроса?
Това всъщност е нещо, което започнах да правя през 1993 година. Усетих, че хората харесват по-мелодичната музика, написана от мен. Песни като "Phoenix Rising", примерно. Направих тази композиция заедно с Ralph Murphy, който написа текста й. Той се занимаваше доста с кънтри и поп музика, затова двамата се събрахме и направихме няколко парчета. И до днес работим заедно от време на време. Някои от песните ни се изпълняват от различни музиканти, други пък се ползват от телевизионни предавания. Пишем музика също за филми, видео игри и т.н. Интересно е да се занимаваш с подобно нещо като хоби, но, в интерес на истината, по този начин могат да се изкарат и добри пари.
-
В албума "King of the Kill" от 1994 година има един прекрасен инструментал, който се казва...
Казва се "Catch the Wind".
-
Да. Освен всичко друго, бас линията в него е изключителна! Като фен винаги съм искал да те попитам защо никога не го изпълняваш на живо?
Знаеш ли, това е една добра идея, която може би ще е добре да бъде използвана за нашето следващо турне. Би било наистина чудесно! Този инструментал е в коренно различен от останалата музика на Annihilator стил. А публиката на нашите концерти идва, за да чуе бързи траш песни. Или пък бавни и твърди композиции. Дори и балади. Инструменталите, особено тези като "Catch the Wind", които са с прогресив елементи, са съвсем различно нещо. И повечето хора биха се изненадали, ако в средата на сета изпълним подобна композиция. Това е и причината досега да не сме я правили никога на живо.
-
За разлика от много други групи, Annihilator никога не измениха на траш стила. Защо? Не ти ли се е искало понякога да правиш по-комерсиална музика и по този начин да промениш звученето на групата?
Истината е, че аз обичам комерсиалната и поп музиката. Когато една песен е добра, няма никакво значение дали стилът й е джаз, блус, кънтри, поп, рок или реге. Това е без абсолютно никакво значение. Хубавата песен си е винаги хубава песен. Обичам да пиша балади, обичам да пиша и инструментали. Същото е и с траш музиката. Смятам, че във всеки наш албум има известна промяна. По всяка вероятност по-следващият ни албум, не този, който ще излезе до края на годината, а след него, ще е с доста по-голяма промяна от досегашните. Ужасно харесвам класическите хард-рок парчета, като "Touch Too Much" и "Highway to Hell"на AC/DC или някои от парчетата на Van Halen. Мисля, че нещо подобно, с малко по-опростен ритъм, повече барабани и по-бавно темпо, ще представлява албумът ни, за който ти говоря. Което не значи, че оттук нататък ще правим все такава музика. Просто в момента това ми допада и го чувствам най-близо до себе си. Истински, класически, тежък рок.
-
Как си обясняваш факта, че групата и персонално ти получавате много повече признание за приноса си към метъл музиката от критиката и феновете в Европа и Азия, отколкото в САЩ и Канада?
Записвам песни и албуми с Annihilator поради две причини. Първо, защото обичам музиката и второ, защото обичам феновете ни. Разбира се, надявам се това, което правя, да се хареса на звукозаписните компании и критиката, но ако те не харесват или не разберат моята музика, тогава да вървят на майната си! Не ми пука! Докато продължавам да продавам албуми на феновете ни, няма да спра да правя музика. Изобщо не ме интересува дали Annihilator ще стане голяма и известна група, защото моето вътрешно аз няма потребност от това да съм на кориците на списанията, да притежавам златни плочи или да печеля милиони от продажби. Целта ми е да имам достатъчно пари, които да ми позволят да продължа да правя тази музика за тези хора. Това е единственото, което ме интересува. Не желая да се променям и не желая да влизам в игрите на големите корпорации, които издават музика. Ще ти кажа нещо - познавам много музиканти, които са ужасно известни и повечето от тях не са щастливи хора.
-
А как се чувстваш като човек, който е повлиял на множество музиканти и групи и който има голямо влияние върху метъл сцената изобщо?
Ето това е нещо, което е много по-значимо за мен от продажбите. През годините, когато съм свирил с Annihilator, винаги съм казвал какво влияние са имали върху мен китаристите на Judas Priest и Iron Maiden, Kerry King, Angus и Malcolm Yong, Eddie Vah Halen, Gary Holt от Exodus и много други. Наистина обичам да посочвам онези, които са били пример за мен и са повлияли върху моята музика. И днес, в средата на моята кариера (поне се надявам едва да съм достигнал средата й), е повече от чудесно да чувам от младите китаристи, че съм повлиял на тях и тяхната музика. Групи като Trivium, Lacuna Coil, Slipknot, HIM, 3 Doors Down, Nickelback - всички те са казвали, че в малка или голяма степен са били повлияни от моите албуми. Това означава много за мен и при всички случаи е доста по-добре да имаш влияние върху музикантите след теб, отколкото да окичват с твоите снимки кориците на списанията.
-
За албума ви от 2007 година ти покани множество гост музиканти: Jeff Loomis (Nevermore), Michael Amott и Angela Gossoe от Arch Enemy, Alexi Laiho (Children of Bodom), Jesper Stromblad (In Flames), Corey Beaulieu (Trivium), Willie Adler (Lamb of God) и други, а на барабаните беше фантастичният Mike Mangini, който днес е в Dream Theater. Албумът бе приет много добре както от критиката, така и от множество музиканти. Защо реши да направиш подобен проект и лично ти доволен ли си от резултата?
Да, доволен съм. Идеята всъщност не беше да вкарам всичките тези имена в албума си просто ей така. По онова време моята приятелка ми беше и мениджър. Докато си говорихме с нея за това какъв ще бъде следващият ми запис, спонтанно ми дойде идеята да поканя различни известни гост-вокалисти и музиканти за всяка една от песните. Помислих си, че това би било страхотно, а и без съмнение ще привлече повече внимание върху албума. Тогава моята приятелката ми каза, че това не е добра идея и че ще бъде далеч по-хубаво, ако поканя не известни хора, а преди всичко музиканти, които са мои приятели или просто фенове на музиката ми. Каза ми: "Направи го като забавление, а не като някакъв голям корпоративен продукт. Направи го заради музиката". И точно това се получи. В крайна сметка в албума взеха участие едни страхотни музиканти и приятели. Такива, които харесват моята музика или пък аз харесвам тяхната.
-
Смяташ ли в бъдеще да направиш отново нещо подобно?
Не. Нямам подобни планове. Но, ако ми се отдаде възможност Eddie Van Halen да свири соло в някоя моя песен - ето това е нещо, което със сигурност не бих пропуснал! Но не и албум, в който има много гост-музиканти. Веднъж вече съм го направил. Сега е ред на нещо различно.
-
Защо свирите толкова рядко в Канада, след като Annihilator са най-продаваната канадска метъл група изобщо?
Всъщност, през миналото лято направихме три концерта тук. В Канада имаме ужасно много фенове, но от друга страна нямаме никаква подкрепа от звукозаписните компании и пресата. А това прави нещата много, много трудни за каквото и да е било - издаване на албум, турне и т.н. Затова и си казах: майната им, няма да издаваме албуми тук! Все пак се опитваме да свирим на живо, макар и рядко. Това ни прави уникална група в Канада - направим ли концерти, те се разпродават, но в същото време по магазините не се продават наши дискове, ха-ха-ха!
-
Ти спомена за концертите ви миналото лято в Канада. Ако не се лъжа, това са вашите първи изяви на живо в Северна Америка от 1993 година насам. Как се чувстваше пред родна публика след толкова много години?
Беше невероятно! Чувството е неописуемо! Почувствахме се така, сякаш никога не сме спирали да свирим тук. Концертите бяха разпродадени за около 6 минути. А извън залите имаше огромно количество хора, които не можаха да влязат вътре, защото нямаше повече билети. Как мога да обясня подобно нещо? В един момент бях много разтроен, едва не започнах да плача, защото осъзнах, че може би през годините назад е трябвало да правя доста повече концерти в Канада. Едва сега разбрах колко много истински фенове имаме тук. И всичкото това се случи без абсолютно никаква подкрепа от пресата или звукозаписните компании. Нямаше начин да знаем предварително, че нещата ще бъдат такива. Беше доста специален за мен момент.
-
Знам, че не е лесно да избираш от собствените си албуми, но все пак, кои са трите албума на Annihilator, които ти лично би посочил като най-добри?
О, това е лесен въпрос. Мога да отговоря на него, без да се замислям. Любимият ми албум на Annihilator се казва "Never, Neverland", след него се нарежда "Schizo Deluxe", а на трето място е "King of the Kill".
-
Jeff, благодаря ти за отделеното време! Би ли казал накрая няколко думи специално за читателите на "Metal Katehizis"? Доста от тях със сигурност ще бъдат на концерта на Annihilator на 3 юни в София.
Искрено се надявам да се видя с всеки един от вас в прекрасната София. Едно е сигурно - с групи като Slayer, Lacuna Coil, Meshuggah, Annihilator и W.A.S.P. шоуто ще си струва и ще се получи един невероятен уикенд! Заедно с мен идва и семейството ми, както и няколко мои приятели. Те също ще присъстват на концертите. Всички групи ще си купонясваме здраво, а вероятно към нас ще се присъединят и част от феновете. Сигурен съм, че това ще бъде един от най-добрите фестивали през лятото и с нетърпение очаквам да се срещна с някои от вашите читатели.
