Интервю с Michael Romeo от Symphony X

Колко песни ще изсвирите на концерта? Питам, защото Dream Theater, примерно, на фестивал удрят по 3-5 парчета и не че това е проблем, но е весело...

Ха-ха, ами в този тип ситуация - фестивал, сетът винаги е по-различен и съобразен с това. На самостоятелно шоу можем да свирим колкото си искаме - по 90 минути или два часа. Можем да изсвирим по-различни, повече и по-дълги песни. На шоуто ще забием доста от новите парчета.

Много ми харесват новите песни. Малко закъснявам за купона, но бих искал да те поздравя "на патерица" за "Iconoclast" - мисля, че е най-завършеният ви и тежък албум досега!

Благодаря ти. Той все още е "новият ни албум" и ще изсвирим доста добро количество материал от него, но винаги се опитваме да извадим и нещо по-старо, така че ще изсвирим хубав и разнообразен сет. А на фестивал, знаеш как е, опитваш се да побереш възможно най-много песни и трябва да задържиш някои от наистина дългите парчета.

Това сигурно включва доста стратегическо мислене...

Хах, да, човече! Обикновено събираме нещо, за което чувстваме, че се е получило яко, че има разнообразие. Но, както казах, "Iconoclast" все още е доста актуален, така че ще изсвирим голяма част от него.

Страхотно! Любопитно ми е какво мислиш ти за "Iconoclast" - албумът вече е на пазара от доста време, споделих и какво мисля аз.

Мисля, че е може би любимият ми албум. Вярно, че винаги е така - когато се появи нов албум, той става любимец на бандата. Но го обожавам, човече! Нали знаеш, с всеки албум става все по-трудно да се опиташ да намериш нещо ново.

Мога да си представя - вие сте прогресив банда, изсвирвате стотици рифове и мотиви във всеки албум.

Да, трудно е да си креативен и да измислиш нещо различно и нов начин, по който да го представиш. Когато започнахме да говорим за този албум, още преди да започнем да го пишем, се опитвахме да намерим идеи и теми за текстове и обсъждахме тази идея за човека срещу машините. И сe замислих, че с нея можеш да направиш много, да опиташ различни неща, усещания, фонове, да изпробваме нещо с клавирите.

Темата за унищожението на човека от машините си е доста "метална"!

Разбира се! Не ми пукаше дали някой друг го е направил вече - искахме да го направим за себе си, да намерим нещо, от което можем да направим добра музика - нещо различно и интересно. И щом започнахме да го пишем и вече имахме няколко основни идеи, видяхме как започва да се оформя албумът и влязохме в ритъм: "Това е яко, човече, ето какъв ще бъде този албум!". Определено е по-тежък, просто така се получи. И когато започнахме да го композираме, музиката просто се лееше. Но най-трудното нещо винаги е да намериш старта. От толкова години ни има, имаме много албуми и понякога става трудничко да намериш нещо, за което да се хванеш и да направиш албум от него. Но досега винаги се е получавало, всеки път успяваме да го направим.

Да, вас ви има от много време. Понеже "Iconoclast" е най-мрачният и тежък албум на групата досега, искам да те попитам как всъщност се получи така?

О, ами, не знам - както казах, във всеки албум се опитваме да направим нещо различно. Мисля, че "Paradise Lost" (2007) и дори "The Odissey" (2002) също са си доста тежки.

Безспорно, но в "Iconoclast" има нещо повече - това си е метъл до дупка! Всяко парче е със стоманен звук на китарата и с много здрави рифове.

Да, знам, човече, но това е доста яко. В този, а даже и в предните два албума, започнах да се връщам назад към музиката, с която пораснах и започнах да свиря на китара - Sabbath с огромните им рифове, Ozzy и Pantera. Това ме накара да се замисля колко вълнуващо беше, когато слушах новите албуми и учех рифовете като по-млад. И това някак си произлезе от подсъзнанието ми. Все още обичам всякакви прогресив неща, харесвам много различни видове музика - класическа и други.

Значи този път просто си искал да свириш метъл. Не че предишните албуми не бяха по-малко здрави, но "Iconoclast" наистина оставя впечатление за метъл албум. И освен това е адски техничен!

Да, и мисля, че това има много общо с тематиката му. "Paradise Lost" също беше доста мрачен, имаше много мрак в темите и също си беше тежичък. А тук имаме битка между човека и машината и трябваше да му придадем по-механично усещане, по-абразивен и агресивен звук.

Значи това е и артистично решение - нещо подобно на това, което правят Meshuggah?

О-о, да, тези момчета са побъркани! Обожавам ги. Та и ние направихме нещо подобно. Но се опитахме да балансираме с мелодия и винаги мислим за песента - трябва да има основен мотив и мелодия. Въпреки че парчетата са тежки и някои секции са доста комплексни на места, най-важното е да има песен - с припев, с рифове, и да включим всичко това е едно от най-трудните неща във всеки албум.

Как става писането на песни в групата? Толкова сложни и разнообразни композиции сигурно ви струват много работа.

Обикновено нещата се случват така: първите няколко месеца си седя сам в студиото си и измислям основните идеи за песните. Подготвям малко демота с дръммашина, чернови на клавирите - аз свиря на пиано от много малък - и така се получават основните идеи. След това сядаме с момчетата да ги преслушаме, да направим някои промени, да видим дали се получава песента, и след това я записваме.

Значи ти си главният мозък на бандата?

Ха-ха, да, в един момент просто така се получи. Но това все още е група - аз просто сглобявам "скелета" на песента и, като се съберем, всеки допринася с нещо. Ние правим много записи на момента, понякога просто оставяме нещата да се случат. А за текстовете, аз и Russ (Allen - вокалист) се събираме за няколко седмици и опитваме различни варианти. Мятаме се в кабината и изпробваме идеи за вокали... и така надграждаме нещата, малко по малко. Вместо да направим песента и да я репетираме стотици пъти, за да я запишем по начина, по който е звучала предната вечер, за нас този подход работи по-добре. Нещата се случват много по-спонтанно и естествено.

Супер. Като спомена репетиции - колко често и продължително репетирате, за да запомните такива дълги и сложни композиции?

Ами, не знам - това сме ние, това са нашите неща и на мен не ми е толкова трудно. Вярно, има предизвикателства понякога - когато трябва да звучим стегнато или някои секции трябва да ги репетираме малко повече. Когато решим коя песен искаме да изсвирим, примерно нещо от "The Odissey", я репетираме доста, просто защото е дълга. Забавно е - изглежда ти толкова дълга и комплексна, но като я засвирим, направо профучаваме през нея. Когато свириш собствените си неща, не ти се вижда чак толкова трудно.

Но все пак сте способни и образовани музиканти...

Да, така е.

Michael, ти си в групата от самото й съдаване. Колко трудно ви беше да поддържате бандата жива през всички тези години?

Като във всяка друга група и при нас е имало моменти на възход и падение, но мисля, че сме големи късметлии. През повечето време нещата си вървят плавно. Ние влагаме много във всеки албум. Винаги се опитваме да направим новия албум по-добър, за да видим, че се развиваме, че продаваме повече. Увеличаваме феновете си, опитваме се да спечелим с музиката си нови хора. И всичко това отнема време.

Изглежда, че бандата се движи с пълна пара! Всеки нов албум е по-добър от предишния, а и ето - тази година ще свирите в България.

Да, и наистина се опитваме да го поддържаме. За последните три албума пътуваме наистина много, а в началото не правихме много концерти, защото имахме сделки само за Япония и Щатите. А в средата на 90-те тук в САЩ метъл сцената изобщо не беше голяма. Така че просто записвахме албуми, пробихме в Япония и най-после отидохме там. След това започнахме да обикаляме из Европа, да правим повече концерти и в Америка, но всичко това определено ни отне време, човече - не беше лесно! Връщайки се назад, всичко беше наред. А сега нещата са стабилни.

Сега грижата ви е само да правите музика и концерти?

Да, наистина е така. Всички други простотии отпаднаха.

Предполагам, че вече се издържате само от музика?

Да, ха-ха, имаме си повече от достатъчно работа покрай бандата. С всеки албум се опитваме ако не да надминем предишния, то да го направим поне толкова добър и това отнема време.

А и не става насила.

Абсолютно. Да, определено отнема време. Така че това ни е работата - да се опитваме да пишем готини неща, ха-ха!

Да-а! Като техничен китарист, какво е мнението ти за преобладаващата техничност в съвременния метъл? Изглежда, че напоследък всеки млад китарист шредва като демон, а преди не беше така.

Да, не беше. Това е добре! Добре е, но понякога идва прекалено много и започват да губят фокус над песента. Мисля, че е въпрос на баланс. Ако можеш да шредваш, прави го, когато е необходимо, и се връщай обратно към песента - представи я така, че всичко да изглежда на място. Помня, че имаше период, когато никой китарист не искаше да шредва и бързото свирене не беше популярно, но сега много момчета "съдират" китарите си и това е страхотно!

Имаш ли си любими нови банди или китаристи? Като Tosin Abasi?

О, Боже, има толкова много музиканти, толкова много групи! Ето, тъкмо си говорихме за Meshuggah - велика банда, но те си правят своето си нещо. И мисля, че това е най-важното - да правиш нещо изцяло собствено.

Мислил ли си да продуцираш други банди или нов солов албум?

Да, от време на време ме питат разни групи дали можем да работим заедно. Но последната година беше много натоварена за нас, пътувахме много. Има и друго - напоследък започвам, малко по малко, да мисля как ще пишем следващия албум, за да не ни отнеме толкова време. Знаеш, че винаги има големи "дупки" между албумите ни, и това е най-вече заради турнетата. На турне сме 1-2 години и не мислим за следващия албум, докато окончателно не сме приключили турнето, а тогава вече са изминали 3 години. Мислил съм и че ще бъде хубаво, ако запиша още един солов албум - толкова време мина. Ще бъде готино просто да си седя с китарата и пак да направя нещо такова. Въпросът все още е в пространството, но може би ще се опитам да се позанимавам през лятото.

Супер! Въпросите ми към теб свършиха, Michael. Какви са изискванията и пожеланията ти към българските фенове?

Определено нямаме търпение да излезем на сцената и да видим всички. Никога не сме били в България и сме любопитни и развълнувани да видим как ще мине. Благодарим на феновете, които ще дойдат - надявам се, че ще дойдете и ще ви хареса шоуто. Всички ще си прекараме добре, човече! Ще бъде много яко!

Сигурен съм, че ще си изкараме яко. Благодаря ти за времето и интервюто, Michael!