Интервю с Петър Петров ("Balkan Entertainment Company")

Верен ли е слухът, че в последния момент български работници са достроявали сцената в Белград?

Вярно е, да. Ние имахме много български екипи там - охрана, работници и т.н. Все пак се водехме съорганизатори на концерта, така че е нормално да си вземем и наши хора, които да ни помогнат да свършим своята част от работата. Хора, на които може да се вярва и да се разчита. Така че да, вярно е - българи дострояваха, а след това и разглобяваха сцената. А и от друга страна там местният промоутър малко се поизложи, но това не ми се коментира.

Точно една година по-късно AC/DC са на път да изнесат първия си концерт в София и организатор на събитието си ти. Кога всъщност разбра със сигурност, че тази група ще идва у нас?

Ние така или иначе се борим много отдавна това събитие да стане. През цялото време сме им обяснявали, че искаме те да дойдат тук, защото първо, България е рок държава и второ, специално те са нещо като богове на рока за българските фенове. Хора от всяко поколение ще дойдат на стадиона. Именно поради тези причини ние от самото начало се опитвахме да ги убедим, че те трябва да направят концерт тук, а не в Белград. Така или иначе това не се случи. Все пак успяхме да постигнем целта си и това стана миналата година около септември месец. Проблемът, който съществуваше, се изразяваше в това, че тази група вече от две години беше на турне. Двегодишно турне, всеки ден да си в различен град по света - страшно е уморително. Убийствено е за музикантите, независимо, че се ползват с всякакви грижи и екстри. Да не забравяме, че тези музиканти не са и на по 20 години. Умората си казва думата. Проблемът беше главно с Brian Johnson - дали ще реши, че иска да продължи с турнето или не. Знаете как пее той, гласът му е специфичен. И за певец натоварване от такава степен в продължение на цели две години е нещо наистина уморително. Но както виждате - случи се! За радост на всички фенове, това ще стане.

Как се чувстваш като организатор на този концерт? До колкото знам, това е твоя отдавнашна мечта.

Да, така е. По принцип, в нашия бизнес ако някой тръгне да прави концерти само на групи, които харесва, 90 процента е сигурно, че ще фалира. За моя радост AC/DC е една от бандите, чиято музика навремето започнах да свиря. Станах басист покрай тяхната музика. Не съм и мечтал, че някой ден ще организирам техен концерт, нека не си говорим глупости. Аз изобщо не съм мечтал и че ще ставам промоутър. Но това е страхотно голяма продукция, това е групата, която независимо от факта, че свири възможно най-опростения рокендрол, го прави по невероятен начин и в музиката им има толкова мощ, че е просто невъзможно да не ти е страшен кеф, когато си на техен концерт. Усещането е невероятно! А когато прибавиш и факта, че ти си замесен в организацията на събитието - страхотно е! Още повече, че аз страшно си обичам работата. За мен това дори не е работа. Винаги е било преди всичко хоби и удоволствие.

Как преминаха преговорите с AC/DC? Имаше ли някакви проблеми и спънки, които да изскачат на пътя, докато подпишете договор с тях?

Не. Не е имало никакви спънки. Още повече, че - както знаете - аз и David (David Lieberberg - партньор в "Balkan Entertainment Company", б.ред.) имаме така наречения "senior partner" - Marcel Avram, който е в бизнеса от над 40 години и е правил турнетата на AC/DC много от отдавна. Познава се с членовете на групата и е приятел с тях. Беше въпрос на време да им обясни, че си струва да дойдат и в София. Така че не мисля, че е имало кой знае какви трудности. Пак повтарям - проблемът беше единствено свързан с тяхната умора от дългото турне. Самите музиканти да решат, че искат да направят още петнайсетина концерта.

Цените за концерта са едни от най-ниските в цялото турне (ако не и най-ниските). Как се постига това? До колкото знам, хонорарът на AC/DC е един и същ навсякъде, а не варира в зависимост от страните, в които гостуват. Или греша?

Точно така - не варира. По принцип е въпрос на договорка, а и някой друг да не реши, че си струва да наддаде по-висока цена. Когато можеш да купиш нещо за 100 лева, а някой друг идва и казва, че ще даде за същия продукт 150 лева, естествено е, че той ще го купи. В случая, разбира се, нямаше такова наддаване, още повече, че, пак казвам, Marcel е много близък с групата и дори да имаше подобно нещо, то щеше да бъде безсмислено. Хонорарите са същите, каквито са по цял свят. Билетите са на такава ниска цена не за друго, а защото аз принципно нямам намерение да стана богат от този концерт, а и все пак да може да се плати цялото това нещо и събитието да се случи. От друга страна, сравнено със западните държави, цените може и да са ниски, но за българския фен не е така. В крайна сметка това е положението - цените са направени така, че ако се напълни стадионът, всичко да бъде платено.

Концертът на AC/DC е първи от европейското им турне. На пресконференцията, когато го обявявахте, ти спомена, че поради тази причина цялата техника, сцена, и т.н. ще са тук една седмица преди концерта. Това прави ли по-сложна организацията на събитието или напротив?

Не я прави по-лека, но пък не е и по-сложна. Да, това им е първият концерт от последната част на турнето и тъй като те преди това ще почиват, нормално е цялата продукция да изисква достатъчно време, за да може всичко да се построи предварително. Сцената, звукът, осветлението - всичко трябва да се изпробва как работи. Ако самите музиканти са решили да променят нещо в сценичното поведение или в осветлението - да могат да го изпробват предварително. Това са чисто технически неща, които не затрудняват, но и не правят ситуацията по-лесна. За мен е радостно, че това ще им е първият концерт, защото се надяваме самата група да бъде в София ден-два преди шоуто.

Това щеше да бъде следващият ми въпрос - дали AC/DC също ще бъдат тук няколко дни преди концерта или ще дойдат направо на 14 май?

Не се знае. Обикновено, когато става въпрос за групи от такъв ранг, нещата се развиват така: те имат някаква база в Европа, като това обикновено е или някъде в Италия, или в Париж, или в някоя европейска държава, в която си заслужава да спиш, за разлика от София. Сутрин се качват на самолета и все едно, че отиват на работа в даден град, а вечерта след концерта се прибират при семействата си. Защото обикновено семействата им пътуват с тях. Така става, когато групата трябва да изнесе пореден концерт от турнето. Но в нашия случай, понеже концертът е първи, има наистина голям шанс няколко дни преди датата те да бъдат тук. Все още е много рано да се каже дали това ще се случи.

Ти лично виждал ли си се с тях по време на преговорите? Имаш ли представа какво е тяхното отношение към факта, че ще изнесат концерт у нас (ако изобщо има някакво по-специално отношение)?

Да, виждал съм се с тях в Белград. По принцип, тази група е от малкото, които много се грижат за феновете си. Те примерно не позволяват промоутърите да пускат много високи цени на билетите за концертите им. Желанието им е всеки, който иска да чуе тяхната музика на живо, да има възможността да си плати билета. Това е едно от условията, които те поставят, що се касае до цените на билетите. Може би знаеш, че когато правиш някакви финансови планове, те предварително се одобряват от мениджмънта на групата и от самите музиканти. Те дават или не дават съгласието си. Не можеш да си позволиш да кажеш, че ще пуснеш билети по 500 лева за AC/DC. Групата ще ти отговори, че не можеш да го направиш, защото феновете, които искат да ги видят, няма да могат да си го позволят финансово.

Иначе групата е трудно да се види. Защото ако навсякъде, където те отиват, всеки, който иска да ги види го направи, те ще полудеят. Аз самият примерно, не искам всеки ден да се виждам с милиони хора. А мен никой не ме знае, представи си за какво става въпрос при тях. Всеки иска да ги докосне, да ги пита по нещо... Нормално е, поне аз така го приемам, да са малко по-дистанцирани и да си гледат спокойствието.

Всъщност, би ли ни разказал как върви процесът, как точно се провеждат преговорите с групи от ранга на AC/DC, Metallica, Rammstein и т.н. Обикновеният фен си няма ни най-малка представа относно това как се случват тези работи. Би ли дал малко разяснения по този въпрос?

Когато вече си станал промоутър с име и имаш някаква история зад гърба си, големите агенти, които не са много - да речем около десет, те уведомяват, че даден артист тръгва на турне. И съответно те питат дали имаш интерес към тази група или изпълнител. Що се отнася до групи от ранга на AC/DC, The Rolling Stones или U2, това, че те ще тръгват на турне, някак си витае из въздуха. Не е нужно дори някой да те уведомява, ти в крайна сметка предварително се интересуваш от това кога тези групи ще са на турне. Знаеш го и питаш агента може ли да направиш концерт на еди кой си изпълнител в еди кой си град. В случая ние да направим концерт на AC/DC в София. От там нататък те ти казват: "Предложи цена." Което, държа да подчертая, е не цена на хонорар, както си мислят много хора, включително и данъчните. Това, което ние плащаме, не е хонорар на групата. Ние плащаме цена на шоу. Т.е. агентите искат от нас ние да си направим някаква бегла калкулация и да отправим оферта. В каква зала искаме да направим концерта (дали на открито или на закрито), какъв е капацитетът на мястото и каква е средната цена на билетите. Тя излиза малко кръчмарска тази сметка, но така или иначе те си смятат при съответната зала, цена на билетите и прогнозна посещаемост, какво можеш да изкараш като пари. Какъв приход може да се получи. Изпращаш им също така и разходите, които ти би имал за съответното събитие, и те виждат какъв е остатъкът. Т.е. какво би могъл ти да платиш за шоуто. И или не ти отговарят, или ти казват: "Далече си още от истината! Предложи нещо друго." Ако изобщо не са ти отговорили, значи си прекалено далеч от това, което те искат. Ти започваш полека-лека да вдигаш цената, за да успееш да привлечеш съответния артист. Случва се много често агентите да ти кажат: "Аз имам много по-добра цена за същия концерт от друг български промоутър." Става някакво надлъгване - все пак това е бизнес. Или стигате до някакво споразумение, или казваш: "Аз съм до тук."

Ти донякъде отговори и на следващия ми въпрос - има ли възможност за пазарене при преговорите? Или се казва някаква цена и ако те устройва, подписваш договор, а ако не - нещата директно пропадат.

Пак казвам - те не ти казват цена. Говоря специално за по-големите групи. При по-малките може да има такова нещо, но за големите цена предлагаш ти. То е като при вас - както вие си знаете вашите колеги какво правят, така и аз знам моите колеги в Европа какви цени плащат за дадената група. По този начин се ориентирам горе-долу какво трябва да предложа. Защото е смешно една група да струва един милион примерно, а ти да й изпратиш оферта за сто хиляди. Те не само, че няма да ти отговорят, но и ще си помислят, че си решил да си фантазираш. Така че цените на шоутата се знаят горе-долу в какви рамки вървят и ти си правиш твоята сметка и решаваш - можеш да намериш спонсор за концерта или ще имаш достатъчно приходи от билети, което за жалост почти никога не познаваме. Поне аз не познавам някой, който да ми каже предварително точно колко хора ще дойдат на концерта. Правим някакви сметки без кръчмар и предлагаме някаква цена. Това е.

А кое беше по-лесно за договаряне? AC/DC или "Sonisphere Festival"?

Това са две коренно различни неща. Фестивалът си е един от най-известните вече в Европа и там сделката е друга. Собствениците гледат да разширяват възможностите си и искат той да се провежда в повече страни. Но и за двете неща - AC/DC и "Sonisphere Festival" - общо взето няма трудности. Всичко е въпрос на цена. И, разбира се, другата страна да ти повярва, че можеш да се справиш с организацията. България отдавна е на картата на световния шоубизнес. Все още има артисти, които не искат да ходят по-на изток, но общо взето у нас отдавна се случват концерти. В България вече станаха няколко много големи събития. Madonna примерно е огромен концерт за миналата година. Общо взето никой не ни подценява и въпросът е дали можем да платим за даден артист. И можем ли да разчитаме на това, че ще съберем достатъчно публика.

Как ти дойде идеята да направиш фестивал от подобен мащаб в София?

Ами във всеки случай не е защото искам да правя конкуренция на Цонко Цонев или на "Spirit of Burgas". Първо, заради партньорите си имам тази възможност да взема такъв вид фестивал и той да се провежда в България. Когато имаш такъв шанс и когато в столицата няма друго подобно нещо, което да се провежда ежегодно и да е сериозно и реномирано, тогава няма какво толкова да му се мисли. Просто го правя и това е. Бъдещето ще покаже дали това начинание е успешно.

Кой всъщност стои зад марката "Sonisphere"? Чувал съм, че част от хората са музикантите от Metallica.

Зад "Sonisphere" стои John Jackson, който е тур агент на Metallica и на много други групи, заедно със самите музиканти от Metallica. По тази причина те отново, както и миналата година, ще бъдат хедлайнър на фестивала. Но това, разбира се, не означава, че догодина Metallica отново ще дойдат тук.

А защо от "Sonisphere" избраха Балканите? С какво тук сме по-привлекателни от в пъти по-платежоспособните фенове в Западна Европа? И тук визирам не само цена на билети, но и покупки на мърчандайз.

Фестивалът се провежда в много държави, голяма част от които са доста богати. Това, което правят собствениците на марката "Sonisphere", е разширяване на кръга си. Може да се окаже, че след 10 години "Sonisphere Festival" ще се провежда в цяла Европа. Не трябва да търсим някаква конкретна причина защо се провежда точно у нас. И пак казвам - ние сме в Европейския съюз. Това дали го усещаме по джоба си, е друг въпрос. Но така или иначе хората навън смятат, че щом сме в Европейския съюз, то ние сме цивилизована държава. И си струва и тук да се организират подобни събития. България не трябва да се подценява, защото тук наистина се случиха много големи концерти. И всички виждат, че те са успешни. Поне от нас - по-големите промоутъри, западните агенти не са имали никакви проблеми нито с плащания, нито с каквото и да е било друго. Което всъщност е важното. Това да си промоутър се превърна в нещо като мода. Всеки реши, че може да стане такъв и да направи концерт. Част от тези хора не успяха да си платят задълженията и за тях е невъзможно да организират подобно нещо. Но при нас, при "Sofia Music Enterprises" и "Joker Media" нещата се случват и финансово, и технически, така че проблеми няма.

Как стана подборът на групите за "Sonisphere Festival"? Вие имахте ли думата относно това кои групи ще свирят тук или просто ви беше даден списък с имена?

Не, не ни е бил даван списък, въпреки че John Jackson повлия и помоли някои от неговите артисти да вземат участие в първото издание на този фестивал. Иначе ние се опитахме да направим някакъв подбор на групи, които да се връзват горе-долу стилово с хедлайнерите. Беше важно да направим така, че Голямата четворка да бъде на една сцена в първия ден, защото ни се стори, че това ще е атрактивно за феновете и същевременно ще помогне на продажбата на билетите. А за втория ден имахме възможност да вземем Alice In Chains и го направихме. Стремежът винаги е групите да имат някакво музикално сходство помежду си. Имахме възможност да вземем дори и Nick Cave с опция да свири в деня на Rammstein. Само че къде стилово е той и къде са те? Много са различни.

А имаше ли групи, които искахте да привлечете за фестивала, но поради една или друга причина не успяхте?

Не мога да цитирам конкретно име, но по принцип има толкова много интересни групи, които си струва да бъдат поканени, че човек просто не може да смогне. Първоначалната идея беше дори за тридневен фестивал, но ни се стори, че ще дойде малко в повече. Нали все пак нещата опират до това хората да имат пари и да могат да си купят билет. Още един ден означава още веднъж дневната цена и всичко става вече много скъпо. Освен това не всички групи, които ни се иска да вземем, пътуват по това време на годината. Някои пък вече бяха резервирани от други държави за същите дати. Така че и да ти се иска, няма как да ги поканиш.

Как и защо стана привличането на Manowar на фестивала? Това ваша идея ли беше?

Manowar е група, която вече два пъти е свирила у нас и двата пъти събира много сериозно количество публика. Отделно от това, преди около месец имах възможността във Франкфурт да се запозная с Joey DeMaio. Вечеряхме заедно и говорихме по тези въпроси. Всъщност той иска Marcel Avram да се занимава сериозно с бизнеса на Manowar в Европа. Истината е, че това е може би единствената в света западна група, която направи доста за българските фенове. Дори и химна ни изпя на български. Готина банда са и си струва да бъдат поканени на този фестивал.

Не се ли притесняваш, че Metallica бяха твърде скоро у нас и това ще накара доста хора да не отидат на концерта?

Metallica са от групите, които си имат сериозно количество фенове, а те от своя страна биха искали да видят любимата си група ако може и всяка година. Освен това, ако следваме някаква логика, първият концерт на групата у нас, който се състоя в Пловдив, бе посетен от далеч по-малко хора, отколкото когато дойдоха за втори път. Metallica в момента стоят много сериозно на музикалния пазар и не са от групите, които можем да наречем "пенсионери". Напротив - те продължават да поддържат страхотно ниво, а последния им албум се оказа и доста успешен. По тези причини си струва човек да ги кани пак. Ще ти дам едно сравнение - по мое мнение колкото и пъти да поканиш Deep Purple или Whitesnake у нас, всеки път проблеми с разпродаването на билетите няма да има. Metallica са точно този тип група за публиката в България и аз съм щастлив, че те отново ще свирят в София. От друга страна, като гледам какви са първоначалните продажби на билетите за първите 24 часа от пускането им в системата на "Eventim", се оказва, че сме били прави да ги поканим отново.

Всъщност, колко хора очакваш във всеки от двата дни? Каква е твоята прогноза?

Нека да не казвам точна бройка, но така или иначе очаквам стадионът да се напълни. Радостното в случая е, че феновете масово купуват двудневни билети. 90 процента от продадените до момента билети са точно такива, което означава, че хората ще присъстват и на двата дни.

А не се ли притесняваш от факта, че се събират много неща накуп, които се случват за първи път в София? Двудневен фестивал с доста групи, много сериозни имена накуп, къмпинг, вероятно масирано присъствие на фенове от чужбина и т.н.?

Не само, че не се притеснявам, но дори се радвам! Много от тези неща с течение на годините ние сме ги "прогонили" и знаем как стават. Къмпингът поне за мен е нещо ново, но не смятам, че не може да бъде организирано цивилизовано. Е, няма концерт, на който всичко да е минало толкова гладко, че да не е имало нито един проблем. В крайна сметка за това сме хора - допускаме и грешки. Хубаво е да се учим от тях. Сигурно и този път ще има някакви грешки, надявам се да са по-малко и по този начин да се научим да не ги допускаме догодина.

Откъде очакваш да дойдат проблемите покрай организацията на този фестивал? Защото, сигурен съм, че когато се организира събитие от подобен мащаб, проблеми неминуемо има.

Откъде биха могли да дойдат проблемите? Нали знаеш, че не може да има угодия за всички. Много често след голям концерт доста хора казват: "Не можах да вляза от еди кой си вход!" За съжаление българският фен все още има какво да учи. В крайна сметка такъв ни е манталитетът. Аз ще ти кажа, че опитът ми с концерта на Metallica от преди по-малко от две години ми показва, че хората идват на стадиона и за да не заобиколят 100 метра и да влязат от там, откъдето им пише на билета, всички се опитваха да влязат от едно и също място. След което се жалват, че не са могли да влязат бързо на стадиона. Ами няма как да влезеш бързо, след като се опитваш да го направиш през вход, за който нямаш билет. Въпросът е хората да се научат, че трябва да се спазват тези правила, които важат за определеното събитие. И тогава самите те ще разберат, че може и да няма никакви проблеми. Така че ако очаквам някакви проблеми, то те са точно от такова естество. Всички като овце да се бутаме през един вход. Иначе що се отнася до табели, затворени улици, паркинги и т.н. - всичко това ще бъде направено. Ако хората искат да се насладят на концерта и си спазват това, което им е указано като правила - аз проблеми не очаквам.

Още един въпрос относно цените на билетите - как успяхте да постигнете такива цени за този фестивал? Нека си го кажем направо - за толкова като брой и качество групи цените са си направо ниски и феновете го признават. Реално погледнато, човек може да гледа Metallica, Slayer, Megadeth, Anthrax, Heaven and Hell, Rammstein, Manowar и Alice in Chains дори срещу 89 лева!

Много се радвам, че такова е мнението на феновете и единственото, което ми остава да кажа в този случай е: хора, купувайте билети! Поне не очаквам някой накрая да каже: "Цените на билетите бяха много ниски и аз затова не отидох", ха-ха-ха! Радвам се, че сме успели да постигнем такива цени и щом българинът казва, че това е по неговите възможности, аз съм направо щастлив. Ако всички тези приказки, които се изприказват по Интернет, са верни, очакванията ми са двата дни стадионът да бъде пълен. При това положение всички ще сме щастливи.

Как се намират спонсори за събития от подобен мащаб и то в условията на жестока финансова криза?

Много хубав въпрос. Става все по-трудно. Първо, световната криза се усеща по джоба на всички ни, но аз лично я приемам като една огромна конспирация на най-богатите хора в света, които според мен си разпределят пазарите. Така или иначе тази криза ни удари и нас. Както знаете, нашата държава е единствената в света, която успя да продаде всичките си собствени предприятия на чужди компании. Така че сега чуждите компании са тези, които определят дали тук да има бюджет за реклама и колко да е той. Днес най-честото оправдание, което фирмите използват, за да не вземат участие в някое събитие като спонсори, е кризата. Трудно е. Много! Но за моя радост фирми като "Каменица" са разбрали, че има смисъл в това нещо, че то е успешно и това е причината след две приказки да се съгласят да участват. Когато аз отивам при различните фирми, не им предлагам някакъв продукт, който те не познават и който трябва да им обяснявам какво е. В случая само като им кажа AC/DC, Metallica и Rammstein, би трябвало в този момент просто да спра да говоря. И ако срещу теб имаш някой нормален, трезво мислещ човек, той веднага ще разбере за какво става въпрос. Но повечето ПиАр-мениджъри у нас са служители, които заради кризата гледат така да си кютат, да не предприемат нищо, само и само в края на месеца да си вземат заплатата и да се приберат вкъщи. Не искат да поемат никаква отговорност и никакъв риск. Макар че да се олицетвориш с AC/DC не е никакъв риск, а е гордост! Но така или иначе те са такива. Мишки, които просто не разбират. Това прави много трудно убеждаването им, че това си струва, дори при условие, че предлагаш AC/DC. Защото аз на всичките рекламодатели казвам: "Хора, аз покрай концертите ви предлагам стандартните неща - плакати, клипове по телевизия и радио и т.н. Но от вас зависи вие да обвържете вашия продукт с този концерт. Бъдете креативни!" За жалост обаче 90 процента от тях не са.

Имате подписан тригодишен договор със "Sonisphere Festival". Какво ще стане след изтичане на тези три години? Ще изчезне ли фестивалът Sophia Rocks?

Три години е период, в който ще се докаже дали си струва да се прави този фестивал в София. Дали той ще се развие в правилната посока или по някакви си причини ще се провали. Причините могат да бъдат от всякакво естество. Или че ние не можем да го направим като хората, или че такъв вид фестивал с толкова много групи не върви в България. Всичко е възможно. Показателно ще бъде първото издание - колко хора са го посетили, как ние сме успели да го организираме, дали феновете ще останат доволни от нас, от групите и от всичко. За тези три години се надявам, че ще успеем да го превърнем във фестивал, който си струва да се прави в София. Защото - обърни внимание, че на всички фестивали, които се организират по нашето Черноморие, 90 процента от хората идват от София. Така че не е логично да се правят фестивали по морето, а на мястото, откъдето идват хората, да няма такъв фестивал. Това всичкото, разбира се, са просто теории и следващите три години ще трябва да ги докажем. Надявам се, че това ще стане.

Освен AC/DC и "Sonisphere festival", ти организираш и концертите на Rammstein и Eric Clapton в Белград? Не са ли прекалено много тези неща и като бройка, и като имена за един български промоутър?

То не зависи дали промоутърът е български или американски. Промоутърът си е промоутър. Това също означава, че аз търся възможности за развитие и за повече концерти. За сравнение ще кажа, че братът на моя партньор David e един от най-големите, за да не казвам най-големият, промоутъри в Европа. Вярно е, че работи на немския пазар, но той има по 3-4 концерта всеки ден. Това е по-скоро въпрос на организация. Надявам се, че и с по-големия обем от работа около мен ще има повече хора, които да работят, да получават възнаграждение, да бъдат обучени и така да се развива бизнесът. Аз и за това казах преди малко, че ако само каня групи, които на мен ми харесват, вероятно ще фалирам. В крайна сметка бизнесът трябва да се развива, да се мисли внимателно и да се върви напред. А не да правиш три концерта в годината и да смяташ, че нещо си постигнал.

А защо организираш Rammstein и Eric Clapton в Белград? Причината само в липсата на зала у нас ли е?

Липсата на зала у нас е важна причина, но тя е само едно от нещата. Просто имам възможност да стъпя и на сръбския пазар, който отдавна е много по-развит от нашия. Залата им наистина е много хубава, с всякакви екстри и всякакви възможности. Много от артистите сами предпочитат да отидат в Белград точно защото искат да пеят в Арена, а ние нямаме такава. Такъв е случая с Eric Clapton и Steve Winwood. Това просто е още една възможност да си развивам бизнеса - да правя концерти и на други пазари. Още повече, че Белград е на 400 километра от тук. Това е все едно да не го правя в София, а да го правя във Варна. Горе-долу е същото. Трябва да ти кажа, че шефът на залата и целия му екип са страшно готини хора. Той лично е живял и работил в България, изключително интелигентен и готин мъж, който страшно много ни обича нас българите. Разбирам се перфектно с него дори когато аз му говоря на български, а той на мен - на сръбски. Така че нещата просто се случват.

Кажи няколко думи за мотосъбора, къмпинга и изобщо какво можем да очакваме от тези неща?

Първо искам да кажа, че се радвам, че се запознах с Ники Славчев, който след малко сам ще ви каже няколко думи за организацията на мотосъбора. (по времето, по което интервюирахме г-н Петров, се случи така, че Н. Славчев също имаше среща с него, б. ред.) Той е много готин пич и интелигентен мъж. Знае какво прави и както преди разговора ти споменах, той е от онези моторджии, чиито мотори са наистина хубави и класни. Това са хора, които искат не само да отидат и да покарат някъде моторите си, но искат и да го направят качествено и да си доставят удоволствие.

Що се отнася до къмпинга, то факт е, че не са много местата, на които може да се направи подобно нещо. Споменаха ми преди време за някакво място около Враня, но то било частна собственост. А на хиподрума в Банкя аз самия имах намерение да правя концерти и все още го имам. Там е едно огромно поле, което освен, че има достатъчно място за всичко, допълнителното условие е, че от там минава влакът за Банкя. Има и автобуси, които возят до града, не е много далеч и от стадиона. Има дори възможност да се хване метрото и да се слезе до самия стадион. Стори ми се, че е подходящо като място. Ние с Ники ще се постараем да го направим и цивилизовано, няма просто да предложим една гола поляна. Ще има кетъринг, където хората ще пият, ядат и ще се веселят, ще има тоалетни и т.н.

Планираме и мислим по въпроса за сцена. Струва си и там да направим една, на която да се изявяват български групи. Може да стане така, че да поканим и някои групи от съседните ни държави - Румъния, Гърция, Сърбия. Това ще го съчетаем с еуфорията покрай AC/DC, а после и покрай самия фестивал.

Хората питат за палатките - те ли да си носят или там ще има?

Палатки там няма да има, хората ще трябва да си носят. Но освен на палатки, там има възможност да се спи и в самата Банкя, където има множество хотели. Ще посочим на сайта на "Sonisphere - България" локацията на тези хотели и всякаква полезна информация. Изобщо, ще се опитаме да направим нещо наистина хубаво. Както казах, тази първа година е много важна и ще направим всичко възможно през тези три години, за които говорихме, фестивалът наистина да се наложи. Ще крадем от западния опит, защото топлата вода е измислена отдавна и няма смисъл ние отново да я откриваме. Искам да дадем на хората това, което като го видят на Запад си казват: "Ей, гледай как са го направили!" Трябва да стане така и у нас и мисля, че няма проблеми да го направим. Идеята е там да се получи едно истинско афтърпарти, а не просто някакъв къмпинг.

Ще ти дам пример с двата най-големи фестивала в Европа - "Rock am Ring" и "Rock im Park", които между другото се организират именно от брата на David. Те така са си направили организацията през годините, че ако пуснат билетите за догодина сега, ще ги разпродадат без дори да се знае още кой ще свири тогава там. Просто хората знаят, че там е купон. Такова нещо трябва да се случи и тук.

На концертите, организирани от "Balkan Entertainment Company", деца под 10-годишна възраст влизат безплатно, при положение, че е общоприета за подобен вид събития 7-годишната възраст. Някои промоутъри дори определят височина от 120 сантиметра. Каква е причината за това ваше отношение към децата? Някакъв вид възпитание на подрастващото поколение към Праведната Музика?

Това е един от правилните отговори. Искам наистина децата да слушат качествена музика, без да твърдя, че точно аз съм човекът, който предлага чрез концертите, които организира, най-качествената музика. Второто е, че дори и през акъла не може да ми мине, че като е на седем години, аз трябва да го пусна без пари, а когато вече е на девет или десет, трябва да стана по-богат с примерно 50 лева. Това е абсурд! Също така изключително огромно внимание отделям и ще отделям на хората с увреждания. Това са хора, които са страхотни фенове и заслужават да бъдат на концерта. Тези от тях, които са с колички, обикновено имат придружител. И ме питат дали трябва да се взима билет за придружителя. Не, за него не трябва. Не може ти да си инвалид и да си купил вече един билет за себе си, след което този, който ти помага да стигнеш до там, и той да трябва да си купува. Няма да стана по-богат от още 50 билета примерно. Или от децата - доста тъпо е да започна да печеля от тях! Нека да ходят, нека да се учат. Преди няколко дена дойде тук едно дете на десет години в офиса ми. Надуло главата на баща си, че иска да гледа AC/DC. Значи детето ги е чуло и вече ги харесва. Баща му си купи билет, но той е да речем на 40 години, за него е нормално. За дете билет не трябва да се купува! Много често ми се обаждат по телефона и ме питат: "Детето ми в момента няма десет години, но когато дойде месец май и концертът на AC/DC, то вече ще ги е навършило. Трябва ли да му купувам билет?" Аз сега какво трябва да кажа за някакви си 3 месеца? "Дайте ми 80 лева!" - това ли?! Тъпо! Дали е на десет години и три месеца или на десет години без три месеца е абсолютно все тая.

Какво би казал на онези фенове у нас, които се оплакват непрекъснато и за всичко, независимо от това какво се случва с концертния живот у нас - ако не е за цената, то ще е за мястото; ако не е за мястото, то ще е за групите; ако не е за групите, то ще е за звука; ако не е за звука, то ще е за това, че бирата е 3 лева и т.н.?

За съжаление има много такива фенове. Няма угодия! Ние българите сме странно племе - все от нещо не сме доволни. Ако всичко, което се случва тук на концерт, се случва и в Германия примерно, същите тези ще казват: "Леле, гледай колко е супер всичко!" Когато нещата се случват у нас, той все намира под вола теле. Такъв ни е манталитетът. Едно време, когато бях музикант, впечатленията ми бяха, че една част от публиката, която си е купила билет, идва на концерта не за да се забавлява, не за да ти се кефи, а за да ти търси кусури. "Ей, скивай тоя как сбърка на еди кой си тон!" Същото е и сега. И на такива им казвам: стойте си вкъщи, гледайте си телевизия и отидете някъде на Запад на концерт, за да сте доволни! В България правим това, което можем. Повече няма как да стане.

Ясно е, че ние също допускаме грешки. Далеч съм от мисълта да твърдя, че сме безгрешни. Но във всичко да търсиш лошото?! Пак казвам - има хора, които идват само за да търсят кусури. На такива какво да им кажеш? Като знаеш, че е кофти защо идваш?! Стой си вкъщи!

Да очакваме ли нещо друго, освен до сега обявеното, от "Balkan Entertainment Company" за тази година?

Разбира се! Работим по въпроса и за септември и за октомври. Нещата не се изчерпват само с AC/DC и фестивала "Sofia Rocks". В крайна сметка, живот и здраве, AC/DC ще се случи сега, но това не може да се случва всяка година. Така че бизнесът си продължава с нормалното си темпо. Знаеш, правили сме много концерти в Зала 1 на НДК, както и на други места. Щастлива възможност е да направим концерт на такава голяма група и да организираме такъв голям фестивал. Но иначе аз не мога да живея само от тези две неща.

AC/DC, Metallica, Rammstein - накъде по-нагоре смяташ да стъпиш оттук нататък? The Rolling Stones или U2 може би?

Не искам да цитирам имена, но така или иначе полека-лека вече се говори и за второто издание на "Sonisphere Festival", кои биха могли да бъдат хедлайнъри. Защото първо се определят хедлайнерите, а после около тях и останалите групи. Между другото, много е важно да се разбере, че Metallica и Rammstein са хедлайнъри, но останалите групи по никакъв начин няма да бъдат подценени. Не бива да ги тълкуваме точно като подгряващи. Те си излизат и си изнасят своите си шоута. Т.е. на такива фестивали си има все пак някаква равнопоставеност. Да, до известна степен може да се гледа на тях и като на подгряващи, но при такива имена не е точно така. Аз няма как да отида при Slayer, Megadeth или Alice In Chains и да ги убедя, че ще излязат на сцената, за да изсвирят едно-две парчета и ще се приберат.

Много ми се иска да започна да налагам по-младите и по-модерните групи. Доста пъти съм говорил по този въпрос с радиостанциите, да спрат да пускат само "умрели" банди, а да обърнат внимание и на новите неща. Групи, които в момента се развиват и правят много стойностни неща. За да може хората да ги харесат, да ги научат, а ние съответно да започнем да ги каним. Има страхотни млади банди! Но тук никой не ги знае. И в крайна сметка всичко опира до пари - аз трябва да ги платя. И ако поканя някоя група, а накрая има пет човека в залата, нещата ще се отразят негативно за мен. За това се надявам медиите да помагат в това отношение. Включително и вие, като Интернет медия. Въпреки че специално вие сте в правилната насока. При вас няма проблем. Но с някои радиа не е точно така. Онзи ден направо ми идваше да изхвърля радиото си от колата! Цял ден слушам Boney M! Или Queen, които аз обожавам, но ги пускат само с Freddie Mercury. Ами те издадоха и друг албум - пускайте нещо и от него!

Така или иначе вече мислим и за догодина. А какво да очаквате? Със сигурност не очаквайте Jimi Hendrix или The Beatles. Всичко останало е възможно. Невъзможни неща вече няма.

Благодаря ти за това интервю! А сега ще попитаме Ники за малко подробности относно мотосъбора и къмпинга, които ще се организират на хиподрума в Банкя. Ники, кажи ни първо с какво се занимаваш, а после и какво да очакват феновете като организация от вас?

Николай Славчев: Едно от заниманията ми е свързано с Moto.bg - това е уебпорталът на българската мотоциклетна общност. Ние организираме - или по-скоро помагаме при осъществяването на по-големите събития, които се случват в страната, свързани с любителите на мотоциклетите. Всъщност, едни от най-хубавите места у нас за мото събори са две - Берковския Балкан, защото от платото, където провеждаме събора, при хубаво време се вижда дори река Дунав, и Велико Търново, защото се намира в центъра на България и е общо взето удобно място за всички. След като си подадохме ръка с Петър Петров от "Balkan Entertainment Company" аз смятам, че и София ще стане едно добро място за провеждане на мото събори. Идеята ни е да променим начина на правене на тези събори. От типично български, дребни мероприятия, да реализираме нещо наистина сериозно, което да бъде на европейско ниво. За да може националният мото събор в София да стане дестинация и за мотористите от Европа.

Общо взето ще направим първи опит тази година. Планираме покрай концерта на AC/DC, освен място за къмпингуване и забавление на хората, да направим и една търговска площ с отстъпки за моторджийски неща. Като тук включвам всичко - дрехи, кожени изделия, части и аксесоари за моторите. Разбира се, както и Петър каза, планираме да има сцена, на която да свирят групи. Забавлението след AC/DC ще продължи именно там. Истински се надяваме да успеем да променим начина, по който този вид събори се случват у нас. Това да стане място не само за мотористи, но и за всички хора, на които са им интересни моторите, рок музиката и този начин на живот. Защото е много важно да се разбере, че - както Петър каза за децата, които трябва да се научат да слушат правилната музика, така и ние искаме да помогнем на по-младите мотористи да разберат, че карането на мотор не е само да отвинтиш ръчката на газта и да вдигнеш 200 километра в час, а е начин на живот и на отношение към околните. Истинският моторист уважава другите, толерантен е. Не знам дали ви е направило впечатление, че ако има спрял на пътя моторист и друг мине покрай него, спира и той, за да го попита какъв е проблемът. За жалост това в България не се случва масово. И ние мислим, че това е култура, която трябва да влезе в главата на българина.

На самия фестивал "Sofia Rocks" смятам, че нещата около къмпинга ще бъдат още по-мащабни. Добре дошли са всички, не само мотористи. Предвидили сме дори и места за каравани. Всеки, който иска да се забавлява, ще има тази възможност. Работи се по въпроса да се осигури мобилен Интернет център, така че хората да могат да контактуват със своите близки. Мислим да излъчваме и картина от Националния стадион, ако групите ни позволят, разбира се. Желанието ни е там да направим един център, който да бъде в помощ на тези концерти, партито да стане много по-обширно и голямо, а хората да се забавляват. Входът, който ще бъде 20 лева на човек, гарантира екстрите, които ние искаме да направим. Мястото просто трябва да се облагороди - ще има охрана, в палатките ще има електричество, естествено ще изградим и медицински пункт, а цените на храната и напитките ще бъдат нормални.