Интервю с John Lawton




Автор: Ози
Снимки: Авторът

   На 10.12.2008 г. се състоя първият концерт на John Lawton в София. Мястото бе клуб "Камино", а около час преди началото на събитието бившият вокалист на Uriah Heep бе така любезен да отдели време за читателите на "Metal Katehizis" и да отговори на нашите въпроси. Изключителен като събеседник, Lawton сподели с нас интересни факти около най-новия си проект, участието си в Uriah Heep, отношенията си с Ken Hensley, мнението си за David Byron, както и какво представлява България през погледа на един чужденец, който има желание да опознае родината ни в детайли.


   Metal Katehizis: Здравей! Нека да започнем с въпроси относно последния ти проект, който се нарича O.T.R. Как дойде идеята за тази група и кои музиканти включва тя освен теб?
   John Lawton: Това е по-скоро един проект, а не група. Започнахме развитието на тази идея може би преди 18 месеца. Срещнах се с човек, който се нарича Jan и е свирил в групата Focus. Проектът включва още трима бразилски музиканти. Аз се срещнах с Jan, той дойде в Лондон, изсвири ми някои от идеите си и аз си помислих, че това е страхотно. Реших, че можем заедно да работим. Тогава той предложи тримата бразилци, които беше срещнал преди това - Xande Figueiredo, Marvio Ciribelli и Ney Conceicao. Аз се съгласих. Казах му: "Да, ако познаваш тези музиканти и смяташ, че са достатъчно добри - това е чудесно." Той отиде в Бразилия и записа част от музиката с тях, а демо записите вече бяха направени в Ротердам. Когато се върна, аз записах вокалите отново в Ротердам. Албумът беше миксиран в Сао Паоло, Бразилия, в едно страхотно студио. Така се роди O.T.R., което всъщност означава On The Rocks.

   С тази група имате записан един албум - "Mamonama". Какво представлява този албум, каква е музиката в него и откъде идва това име?
   Музиката в албума е смесица между рок, хард-рок, блус и малко джаз... Добър микс е и събира в себе си хубави песни. Що се отнася до името - "Mamonama" (такова е името и на водещото парче), това всъщност не означава нищо. Това е едно измислено място. Ако искаш да отидеш някъде, в твоите сънища, където всичко е прекрасно... Някакъв вид утопия. Отиваш там и просто не искаш да се връщаш. Така че, ако искаш - качваш се на влака за Mamonama и отиваш там. И оставаш там.

   След като имате вече един записан албум, смяташ ли да направиш турне или някакви концертни изяви с O.T.R.?
   Надявам се. В момента проблемът е, че светът е в икономическа рецесия. Хората не харчат вече толкова пари за луксозни неща или за билети за концерти, примерно. Пестят си парите. За това си мислим, че ако тръгнем на турне, то ще е следващата година - може би януари или февруари - и ще направим няколко концерта. Ако всичко е наред, наистина бих искал да го направя.

   В последната една седмица ти обикаля България и снима филм за нашата страна. Би ли ни разказал за какво точно става въпрос? Какъв е този филм, от кой е поръчан и за кого е предназначен?
   Бях помолен да направя филм за България. Идеята ми хареса. Аз дойдох тук за пръв път преди 5 години, когато направих първия си концерт в Каварна. Това беше първият рок концерт изобщо правен там. Тогава се влюбих в тази страна. Имам втори дом и той е в Каварна. Там имам апартамент. Хората от телевизия СКАТ ме попитаха дали имам нещо против да направя филм, пътувайки из България. Казах, че за мен би било удоволствие. Идеята е да се представи България през очите на един турист. Не толкова през очите на един английски турист, който не знае да говори български и единствено желае да отиде на плажа в Слънчев бряг. Трябваше да науча повече за страната, да пообиколя, да се срещна с хората... Да отида на онези малки местенца, които обикновения турист никога не би видял. Просто защото не се интересува. Всичко това записах с камера и един вид казах: "Ето това е, което трябва да видите." Защото хората в чужбина получават една брошура, на която им се казва: "Ето това е България. Това е Бургас. Това е Банско. Това е Варна. Това е София." Те не виждат всичко, не виждат важното... Но ако им представиш нещата визуално и то с хубава музика и им покажеш малките, интересни неща, си мисля, че нещата биха били много по-интригуващи за тях.
   Вече снимахме филм за Бургас и околностите му. Следващата година ще снимам филм за Приморско, Царево и Созопол. Това ще стане преди да е дошъл летният сезон. И след това се надявам да дойдем и да снимаме тук, в София. Някъде през пролетта. После ще пообиколим страната. Ще снимаме различни краища и ще се опитаме да покажем на хората, че България е прекрасна страна. Когато за пръв път дойдох тук да изнеса концерт, някой на моята възраст ме попита: "Какво знаеш за тази страна?" Аз отговорих: "Знам името, знам, че е на Черно море, знам горе-долу къде се намира, но под Румъния ли е, над Румъния ли е, на къде се намира от Турция?! Трябва да погледна." И смятам, че това не е правилно. Всеки мисли за България като за една бивша комунистическа държава. Но щом веднъж дойдеш, виждаш, че хората са прекрасни. Наистина прекрасни - всеки е толкова мил с мен. Освен това си имате сезони, имате си и лято и зима. В София могат да се карат ски. Хората в чужбина не знаят тези неща и това, което се опитвам, е да им покажа, че България е прекрасно място. България е това, което Испания беше преди 30-35 години. Сега в момента Испания е едно от най-отвратителните места, на които можеш да отидеш. Единственото, от което се интересуват хората, отивайки в Испания или България, е плажа. Аз се опитвам да покажа, че има още много какво да се види. Да не говорим за многовековната ви история. България има велика история. При това една от най-старите. Всеки ден научавам по нещо ново за страната. Преди нямах представа за тези неща. Затова и правя тези филми.

   Бил си вече няколко пъти в България. Имаш поне 4 или 5 концерта у нас, включително и клубни изяви. Какви са ти впечатленията от музикантите, с които си свирил? Имам предвид момчетата от Б.Т.Р. от една страна и музикантите, с които си в момента, от друга.
   Б.Т.Р. е чудесна група. Дори току-що, преди интервюто, говорих с Наско по телефона. Ние сме наистина добри приятели. Обичам ги. През октомври трябваше да направим заедно с тях концерт в Киев, но за жалост концертът беше отменен. Имаше някакви проблеми със залата. Трябваше да дойда в София, за да репетираме с Б.Т.Р., и след това да летим за Киев. Страшно съжалявам, че се провали концертът. Но мисля, че ще бъде пренасочен за друга дата, евентуално за януари или февруари месец. Обичам да свиря и пея с тях. Също както и с Ясен и момчетата от Бургас. Ние вече сме свирили акустично в бара на Ясен в Бургас и смятам, че той и останалите са чудесни музиканти. Работим добре, те пеят чудесно. С тях правим само акустични версии на песните. Без барабани. Акустично пиано, акустичен бас и акустична китара.

   Въпреки не малкото ти участия в България, до сега не беше изнасял концерт в столицата ни София. След клубното ти участие тук, ще направиш и концерт в старата столица на България - Велико Търново. Какви са очакванията ти за тези два концерта?
   Не знам какво точно да очаквам от тези концерти. Първо, трябва да се извиня, защото имам някакъв вирус в гърлото. Бях вчера в Бургас да ме види специалист и той каза, че гласните ми струни не са засегнати. Така че нямам представа как ще протекат концертите в София и Търново. За пръв път ще съм на тези две места. А и това няма да са нормални концерти. Както вече казах, ще бъдат акустични. Надявам се на хората да им хареса. Ще изсвирим класически парчета, каквито те очакват да чуят. В Търново съм бил само веднъж да обядвам. Така и не съм разгледал града. Имам планове да снимам и Велико Търново в тези филми, които правя. Така че чакам с нетърпение да се разходя из града и да го разгледам. След концерта там имам една седмица почивка, която ще прекарам в апартамента си в Каварна, след което е концертът във Варна. А на 20-ти декември се прибирам в Англия за Коледа.

   Твоята музикална кариера е доста дълга. Минал си и през не една и две групи. Кой период от кариерата ти усещаш най-близко до сърцето си и ти е най-скъп?
   Ето това е един много добър въпрос. Не мога да сложа някой от периодите на първо място. Всички периоди са ми любими. Дните ми с Lucifer's Friend в Германия бяха прекрасни. Същото мога да кажа и за дните, прекарани в Les Humphries Singers. Естествено, харесвам и времето прекарано в Uriah Heep. Имахме прекрасни моменти. За това не мога да кажа, че някой период стои пред другите. Не мога да кажа и че дадена група е била по-добра от друга. Всички бяха добри. Les Humphries Singers примерно не свириха Rock 'N Roll. По-скоро изпълнявахме госпел и поп. Бяха голямо име в Германия и Европа. Правехме чудесни концерти. С Uriah Heep случаят беше друг. Това беше рок. С тях обиколих много и прекрасни места. Направихме големи хитове. Все още съм добър приятел с Mick Box и останалите от групата. Работя с Ken Hensley, включително в България имахме няколко концерта заедно.

   За разлика от много изпълнители, чиито гласове отслабват с времето, твоят си е все така същият, както преди повече от 20 години. Как го поддържаш, има ли някаква специална рецепта?
   Не смятам, че гласът ми е същият, какъвто беше преди 20-30 години. Всеки губи от гласа си с времето. Губиш височините. Губиш октавите. Едно време имах три октави и половина. С времето загубих половин октава, но съм щастлив, че все още имам три. Е, разбира се, няма да достигна три октави тази вечер, това не се случва често. Но се опитвам да давам най-доброто от себе си. Няма конкретна рецепта, която спазвам. Дори и не репетирам като повечето певци. Не стоя под душа да си пея и упражнявам гласа си три часа преди концерт. Не правя такива работи. Просто пия повече вода и обикновено по един Jack Daniel's преди всеки концерт и приемам гласа си такъв, какъвто излезе, какъвто се получи.

   Предполагам, че има много причини, но коя беше най-важната, за да напуснеш Uriah Heep?
   Най-важната? Наистина имаше много причини, но мисля, че най-важната беше, че музикално ние вървяхме в различни посоки. Това е най-важната причина. Те искаха да вървят по един път, а аз не се съгласявах с тази музикална посока. Което доведе до напрежение и разрив в отношенията ми с Ken Hensley. Най-вече с него. Заради неговия начин на писане... И заради моя начин на писане... И за това, че тези два начина не можеха да работят заедно. За това решихме, че ще пробваме късмета си някъде другаде.

   Тогава си имал много различия и конфликти с Ken Hensley. През 2001-а година обаче двамата сформирате Hensley Lawton Band и правите голямо турне. Миналата година също ви видяхме на една сцена у нас. Как се стигна до това събиране и какви са взаимоотношенията ви днес?
   Събирането стана през 2000-а година. Имаше Uriah Heep Convention в Лондон. Самите Uriah Heep не можаха да дойдат, защото имаха концерт някъде другаде по същото време. Аз бях част от екипа, който организираше въпросното събитие. И тогава предложих да опитам да привлека Ken Hensley. Не бях говорил с него повече от 20 години. Пратих му имейл с питане какво мисли по въпроса. Той отговори, че с удоволствие би се присъединил. Дойде и се срещнахме за пръв път от 20 години. Прекарахме добре. Записахме албум и решихме да тръгнем заедно на турне, под наименованието Hensley Lawton Band. Това беше вероятно най-голямата грешка, която някога съм правил. Всичко продължи 2-3 седмици и аз разбрах, че ние все още не можем да работим заедно. Дори след тези 20 години. Не можем да работим като група - невъзможно е. Ken е велик музикант и аз го обичам истински. Но неговата персона, неговият характер не може да се понася с моя. За това го уволних. Той продължи по своя си път, а аз - по моя.
   Понякога хората казват: "Може ли вие двамата да се съберете и да направите концерт?" Аз говоря с него, той казва: "Да, разбира се, защо не? В крайна сметка след като не можем да бъдем група, това не означава, че не можем да направим един концерт." Съответно правим концерта, казваме си "Довиждане" след края му, той си отива в Испания, а аз идвам в България или отивам в Англия. И не се виждаме, което е страхотно.

   Това отговаря на следващия ми въпрос - имаш ли някакви бъдещи планове свързани с Hensley Lawton Band?
   Не. Когато се случи нещо инцидентно, като концертите в България миналата година - да. Но това не са бъдещи планове. Това са изключения.


   Би ми било интересно да чуя твоето мнение за David Byron като певец и музикант.
   Велик певец! Наистина е страхотен! Беше ми трудно в началото... Да отида в група, в която той е пял. Никога не съм го срещал лично. Никога не съм си стискал ръката с него, нито пък сме разговаряли. Единственият път, когато сме се виждали, беше в бекстейджа на един концерт на Uriah Heep в Лондон. Аз вече бях в групата и се готвех да се кача на сцената. Вървейки към нея, се разминах с него - той вървеше в другата посока. Когато се разминавахме, той ми кимна и ми намигна за поздрав. Аз направих същото. И това беше. По-късно той почина. Така че аз никога нямах шанса да му кажа: "Ти си страхотен певец, човече! И аз не се опитвам да се състезавам с теб." Защото това е истината - аз никога не съм се опитвал да се състезавам с David Byron. Има само един David Byron. И аз никога не бих се опитвал да бъда него. Затова и когато аз се включих в Uriah Heep, се опитвах да бъда с абсолютно различен от неговия имидж. Различен грим, различен стил, различен начин на обличане. За да знаят хората, че аз не съм David Byron. Още веднъж ще кажа - той е страхотен изпълнител!

   Бих искал да ти задам един въпрос, за който не знам дали отговаря на истината. Чувал съм го само като слух и ти най-добре ще ми кажеш дали е истина или не. Вярно ли е, че когато си се явявал на прослушване за вокалист на Uriah Heep, сред кандидатите е бил и David Coverdale, но в крайна сметка групата се е спряла на теб?
   Да. Вярно е. И те имаха своите причини да изберат мен, а не него или някой от останалите кандидати. Защото известните изпълнители, към които хората от Uriah Heep са се обърнали и са ги поканили да дойдат на въпросното прослушване, не са взели нещата присърце, не са ги приели насериозно. Някои дори са дошли на прослушването пияни, без да са научили песните. Т.е. те не са показали какъвто и да е било интерес да станат вокали на групата.
   Когато Ken се обърна към мен и ме попита дали бих дошъл за прослушване, аз знаех кои са Uriah Heep, но не знаех нито една тяхна песен наизуст. Затова и първото нещо, което направих, е да отида в магазина да си купя техен "Best Of". Защото Ken ми каза: "Можеш ли да научиш "Stealing", "July Morning" и "Easy Livin'"? Когато дойдеш в Лондон ще искаме да ги изпееш." Тогава аз купих въпросния албум, научих песните, явих се на прослушването и ги изпълних. Докато имаше други, които не ги интересуваше тази работа и се явяваха просто за да видят за какво става въпрос. Нямаха истински интерес. А и защо да имат подобен интерес? David Coverdale си е David Coverdale. Нуждае ли се от друга група?

   Ако трябва да избереш един певец или музикант, с който никога не си работил...
   Paul Rodgers.

   Ха-ха-ха... Ти дори не изчака въпроса. А той щеше да бъде: "С кого би искал да запишеш нещо, ако можеше да избираш?"
   Разбрах те. Категорично Paul Rodgers.

   Какво да очакваме в близко бъдеще от John Lawton?
   Пътуващ из България журналист, ха-ха-ха... Нямам никаква представа. Не знам. Тази вечер работя с Ясен и момчетата. Имаме да направим три концерта заедно. Надявам се да направим още няколко през следващата година. Какво точно ще става догодина - наистина нямам идея. Не съм планирал издаване на албуми. Имам няколко концерта през януари и февруари. Ще се върна тук, за да продължа работата си по филма. Но нямам никакви планове да записвам музика. Което не значи непременно, че няма да се случи. Защото именно това е най-страхотното нещо в музикалния бизнес - никога не знаеш какво те чака зад ъгъла. Ако имаш целодневна работа, то ти ставаш сутрин, отиваш на работа, работиш и вечер се връщаш вкъщи. Следващия ден правиш същото. Когато си музикант, ти просто не знаеш какво следва утре. Може да се прибереш вкъщи, да си легнеш и посред нощ да ти се обадят по телефона и да ти съобщят, че следващата година си на турне. Каквото и да се случи обаче, едно нещо е ясно - догодина ще бъда отново тук. Със сигурност.

   Благодаря ти за това интервю! Накрая би ли казал няколко думи специално за читателите на “Metal Katehizis"?
   На читателите ви ще кажа: Здравейте, аз съм John Lawton. Искам просто да ви кажа да влизате често в KATEHIZIS.COM, ако искате да прочетете това интервю или всичко, което е свързано с хубавата музика. Просто влезте в сайта и вижте!