Интервю с Johnny Gioeli (Axel Rudi Pell, HARDLINE)

   Един от най-добрите рок гласове в света - Johnny Gioeli - ще бъде специален гост на шестото издание на фестивала "Изкуството е..." в град Монтана. Тази година мотото на инициативата е "Изкуството е... свободата да обичаш себе си, такъв какъвто си!" и важен акцент в събитието ще бъде специална среща между децата от "Дневен център за деца и възрастни с увреждания", талантливи деца - от Монтана и Johnny Gioeli. На сцената вокалистът на Axel Rudi Pell и HARDLINE ще бъде с група ERIDAN. Датата е 2 юни, мястото - град Монтана, площад "Жеравица".

   Интервюто с Johnny Gioeli е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 15 май.

От другата страна: Привет, Johnny...
Johnny Gioeli: Привет, Мартин, как си, какво правиш?

Решаваме задачи с малкия по математика. Направо повтарям училище.
И е много забавно, като осъзнаеш, колко си забравил. И започваш да си задаваш въпроси, как всъщност си решавал тази или онази задача. А с всеки клас става все по-трудно. Моят син е на 13 години. Казва се Brendan и повярвай ми, не мога да му реша домашните. Не мога. Не мога да му помогна. Задачите са толкова трудни. Не е за вярване колко. Всъщност е забавно.

Аз уча всичко наново.
Така е. Къде си всъщност? В България, нали?

Да, във Варна, близо до Каварна, където миналата година Axel Rudi Pell имаха концерт.
С теб май сме си говорили преди, нали?

Да, на фестивала в Каварна се видяхме...
Да-а-а, спомням си. Извинявай, но кучето ми лае. Това е наистина интервю на живо - кучето лае, всичко може да се случи, жена ми да се разкрещи, пичът от интернет компанията може да позвъни на вратата. Идея си нямам какво може да стане.

Добре, нека започваме с въпросите. Но първо - ти си в Ню Йорк, нали?
По-скоро в Кънектикът, което е малко извън Ню Йорк. Но е близо.

Представяш ли си как ти си в Кънектикът, аз в България, разликата е седем часа и дори се виждаме, докато говорим...
Направо е откачено. Обаче е страхотно. Но нека ти призная, че новите технологии увеличават възможностите ми да пея и да пътувам и ги правят перфектни. Става все по-лесно. Днес съм вече стар и за да съм на турне, трябва да напусна семейството си. Ако ги нямаше новите технологии, щях много да се замисля дали да тръгна. А сега със скайп и останалите социални мрежи, съм в постоянна връзка с близките ми. И нещата работят. Дори когато сме на турне с Axel Rudi Pell, в автобуса има безжична връзка през цялото време. Можем постоянно да работим, да комуникираме, винаги е много яко преди сън, да пожелая "лека нощ" на семейството си и след това да си легна в койката. Технологиите са абсолютно невероятни. Благодарение на тях, нещата работят.

По какъв начин обаче ти помагат в професията на музикант?
Направиха така, че звукозаписния процес да е по-лесен и по-гъвкав. Когато навремето записвах въобще първия ми албум - "Double Eclipse" от 1992 г. на HARDLINE, ми трябваха шест седмици, за да запиша вокалите, пътувайки всеки ден до студиото и обратно. А днес ми трябват шест секунди, за да сляза в студиото, когато имам идея и веднага мога да започна да пея. Оценявам тази гъвкавост. Не се чувствах добре в студията, а сега мога да ги зачеркна от бизнеса, защото записвам вкъщи. Също така този начин на работа ми позволява да работя с различни музиканти по целия свят. И всичко става по електронен път. В миналото това нямаше как да се случи. Ето сега работя с един пич Alessandro Del Vecchio. С него разменяме файлове. Не ми се налага да съм в Италия, както и на него да пътува до околностите на Ню Йорк, за да работим. Просто е прекрасно. Наистина.

Обаче като видиш момчетата и момичетата забили погледи в смартфоните си, явно че технологиите, колкото и да сближават, толкова и разделят хората...
Съгласен съм с теб. И за това в тази посока съм много внимателен с децата си. Опитвам се да съм сигурен, че няма да спрат да си общуват по човешки. Че няма да загубят личните си контакти заради тези нови джаджи. Понякога сам се спирам да ги използвам и в същото време карам, и жена ми, и децата ми да го правят. Не мога постоянно да се вторачвам в телефона. Просто спирам. Или съветвам децата си - да се обадят, да чуят гласовете отсреща, да говорят - "Просто се обадете!". Те пък искат да пуснат съобщение - "Не, не така - обадете се. Кажете здрасти. Излезте някъде, погледнете се в очите, поздравете се, здрависайте се..." Това е различен свят. Уважението е много важно. А какво правят хората - крият се зад монитора, където е много лесно да кажеш каквото и да било, да нараняваш, без чувства, без да знаеш, дали отсреща не стои някой откачен, дали човекът срещу теб е щастлив, само предполагаш за емоциите му. Технологиите са полезни, улесняват живота, но и ограничават човешкото общуване. Виж за записи в света, в който аз живея, тези джаджи са невероятни, защото веднага, когато ми дойде идея, дори и да съм в колата, веднага мога да я изтананикам и да я запиша на телефона си и на момента да изпратя файла на приятеля ми Eric, с когото подготвяме солов албум и да му кажа да прослуша идеята. И след пет минути той да ми отговори, че я харесва. През 1992 г. това нямаше как да стане. Тогава, ако си спомням добре, имах пейджер, който вибрираше и когато позвънеше, идея си нямах, кой ме търси. Новите технологии направиха процеса на създаване на музика много по-бърз.

Смяташ ли, че с новите технологии, групите ще започнат да правят холограмни концерти, докато музикантите с в различни части на света или си стоят в студиото?
Забавно е, че го споменаваш, защото сме се шегували по този въпрос. Подобно идея ми се въртеше в главата преди много време. Дори съпругата ми ме върна скоро на този въпрос. Вярваш или не, скоро това ще стане. Дали е страхотно, новост е, със сигурност ще е забавно. Но дали е правилно? По-скоро не. Няма да е истинско. Но наистина често съм си мислел, дали ще е яко да имам холограма на Elton John, който седи на пианото вкъщи, изпълнявайки неговите песни по време на някой купон, който организирам. Само си представи - парти с приятели и Elton John пее. Невероятно! Това време чука на вратата. Има няколко компании, които всеки момент ще излязат с подобни предложения. Обаче не съм много сигурен, че искам да се видя като холограма.

А как приемаш опита на DIO DISCIPLES с холограмата на Ronnie James Dio?
Не ми харесва. Смятам, че е малко странно. Нека Ronnie James Dio почива в мир. На първо място това. Странно е и много скоро след смъртта му се случи. Не ми харесва.

Сменяме темата - фестивалът в Монтана "Изкуството е..." е благотворителен. Често ли участваш в подобни инициативи?
Колкото е възможно. Когато хората ме поканят. Аз съм благотворителна душа и когато дойдат при мен с идея, и ако тя си струва, пасва на баланса на живота ми, приемам веднага. Когато Нелиан ме покани да участвам на фестивала "Изкуството е...", наистина исках да го направя, но исках да знам повече, за каква благотворителност става дума. Трудната част при подобни инициативи е, че са толкова много. Има толкова много невероятни благотворителни инициативи - от помощ за бездомни животни, семейството ми много често се включва в подобни, до соло проекта за Joe Barber, който подготвям. Това е един млад мъж, от града, в който живея, който е парализиран, след инцидент при гмуркане. Винаги, когато имам възможност да участвам и да помогна, съм на линия. Обожавам да го правя и ми доставя огромно удоволствие.

Какво мислиш за фестивала в Монтана?
Мисля, че е страхотен. Нелиан е невероятно момиче, много дейна и с неизчерпаема енергия. Влага много усилия, за да го има фестивала. В началото бях малко скептичен, че ще успее да направи всичко, за което ми обясняваше. Но тя ме опроверга. Доказа ми, че ще се справи. Каза ми, че е важно заради децата, заради България. Фестивалът е с вход свободен. Много съм развълнуван, защото ще се срещна с деца със специални нужди. Това ми носи огромно удоволствие, защото погледни ежедневието ни - колко е елементарно - събуждаш се, ставаш от леглото, ходиш, приготвяш си закуска, говориш, слушаш, помирисваш, но не всеки е орисан да има тези елементарни ежедневни благословии. Винаги, когато водя сина ми на училище, му напомням за този момент. Много обичам да го карам до учебното заведение, защото това е нашето време за разговори. Винаги се засичаме с един автобус, специализиран за деца с увреждания. С него те ходят на училище. Винаги му казвам - "Brendan, погледни тези деца и бъди благодарен. Бъди признателен." Той ми отговаря, че е наясно с нещата. Продължавам - "Никога не приемай нито една стъпка в твоя живот за даденост!" И той го прави. Много се гордея с него, с цялото ми семейство. Така че възможността да пея в Монтана дойде от Нелиан. Не знаех тя коя е, не знаех нищо за събитието. Позаинтересувах се, тя ми разказа за какво става въпрос и аз отсякох - това е страхотно! Защото е за хората, за децата, нещо на което просто нямаше как да откажа. А и аз обичам България. Чакай да ти кажа нещо - постоянно бълнувам за слънчогледите, които видях там. Тук при нас няма нищо подобно. Черноморието е много красиво. Шегуваш ли се? Чудно е при Вас!

Тогава от твоята гледна точка, кое е по-важно за децата със специални нужди - парите, не че не са важни наистина или емоционалната подкрепа?
Смятам, че зависи от състоянието на хората. Също така мисля, че между двете трябва да има баланс. Ако диагнозата е точно определена, като парализа например, помощните средства са много важни. Мога да говоря за един мой приятел. До момента семейството му е дало повече от 8 милиона долара за специално оборудване - колички, специални устройства, които да му помагат, превозни средства, в случая при неговото положение при здравните грижи парите играят голяма роля. В емоционален аспект съм напълно убеден, че музиката е лекарство. Тя може да те накара да се почувстваш по определен начин. Хубавата песен и позитивната композиция могат да те разведрят. Музиката може да те накара да се почувстваш тъжен, може да те изпълни с енергия, да те вдъхнови, да ти помогне например да се справиш с трудностите при работа. За мен на емоционалния фронт музиката е лекарство за много душевни състояния. Така че балансът между парите и духовната подкрепа е важен.

Как уменията ти на барабанист ти помагат да бъдеш вокалист?
Виж сега, има много вокалисти, които са и барабанисти като Steven Tyler от AEROSMITH. Той е барабанист. Пеенето не е просто да редиш думи върху мелодията. Пеенето е начин на изразяване. И е много важно къде поставяш всяка една дума в ритъма. В музиката има много пространство, имаш тактове, които отделят място за думите. Намирането на точното място на думите в музиката, ги кара да звучат добре ритмично. Като барабанист, направо подлудявам колегите си, защото мога да усетя разликата, дали думата е точно на удара или маааалко след него или е изкарана много бързо. Така че уменията ми на ударните ми помагат като вокалист да намеря точното място на думите. Това е много важно. Много певци, които не са барабанисти, винаги поставят думите върху бийта. От друга страна има някои певци, за които хората не смятат, че са толкова велики, но те имат способността да се изразяват много точно, да намерят правилното място на думите и се справят брилянтно. Ето ти пример - Frank Sinatra! За много хора гласът му е хубав, но има много момчета, които звучат като него. Онова обаче което прави Frank Sinatra специален е мястото, където поставя думите в контекста на ритъма. Изразяването. При него е невероятно. Така че като барабанист, мога да усетя развитието на лириките в съдържанието на песента. На мен уменията ми на ударните ми помагат страшно много като вокалист.

Това че помагаш на твой приятел, вдъхновява ли те да композираш и да пееш и по какъв начин?
Да. Определено. Когато има за кого или за какво да пишеш, определено това издига процеса на създаване на музиката на друго ниво. Това носи определен фокус върху онова, което се опитваш да постигнеш в песента. Добър пример е новият ми солов албум. В момента организираме дарителска музикална кампания. По този начин феновете по целия свят могат да дарят и да подкрепят албума. Да подкрепят Joe Barber, млад мъж, за който ти разказах малко по-рано. Той е парализиран. И всички тези фенове по света са в течение, как се развива създаването на албума, както и как се създават песните за него. Когато работя по диска, не мисля, че трябва да го направя страхотен за себе си. А точно обратното - искам той да стане як, заради каузата, заради Joe, защото всеки един фен с дарението си, става участник в този запис. Това е техният албум. Една сутрин преди няколко седмици направо се изстрелях от леглото, защото в главата ми се беше зародила песен, буквално се появи изведнъж. Все едно Господ я беше поставил в главата ми. И то композиция, която веднага харесах и знаех, че ще бъде страхотно парче за албум. Тя даде и неговото име - "One Voice". Създадох песента буквално за секунди, надрасках текста моментално. Композицията се роди в мен и се оказа перфектна. "One Voice" означава, че всички ние сме заедно, няма значение къде по света се намираме, заедно гласът ни е едно цяло. Това означава как живеем заедно, как каузата, която съм подхванал в помощ на Joe, обединява хора от България, Афганистан. Те не познават Joe, но с помощта на музиката ние сме едно цяло, един глас. И наистина е така. Всички обичаме тази песен. В случая няма спорове. Всички я харесваме. Тя ни кара да се чувстваме добре. Много съм запален по материала.

Кога ще излезе този албум?
"One Voice" ще излезе през есента. Тази година, септември или октомври. Всъщност този път няма да записвам вкъщи, а по този повод юли ще съм в Италия. Всички песни са готови и остава да бъдат записани.

Каква цел си си поставил с този проект?
Не съм мислил отвъд неговата благотворителна мисия. Наистина не знам. Едва ли ще ти дам добър отговор. Единственото, което искам, е да се получи нещо хубаво. Да създам нещо, с което феновете ще се гордеят, искам да получа албум, резултатът от който да бъде полезен и ефикасен. Също така се надявам финансово да бъде ползотворен за Joe, младият мъж, който е в инвалидна количка. Всичко отвъд това - дали искам да правя турнета, да съм солов артист - не съм мислил за тези аспекти. Основата ми е да направя страхотен албум за Joe, като всеки има принос за това. На гърба на диска ще има 700 лица - лицата на всички, които имат пръст в създаването на албума - няма значение дали са дарили да речем десет долара, няма никакво значение, те ще имат място на корицата. И това ще е якото, защото този диск не е мой, а техен. Това прави целия проект страхотен.

Сменям темата на интервюто - защо американски певец, работи с немска банда?
Веднага ти отговарям. Някога бил ли си в Америка? Не си. Америка е коренно различна от Европа и европейските страни. В Америка няма повече музика. Това, което имам предвид, е, че има хора, които обичат рока от 80-те - SCORPIONS, VAN HALEN, има фенове, които харесват кънтри или рап, но стане ли дума за музика, пускана по радиото, нещата не са добре. В страната няма яснота в тази сфера. Вече не слушаме радио, защото радиостанциите не знаят, какво да пускат. Навремето през 80-те имахме различни рок банди, през 90-те гръндж с PEARL JAM и останалите, а днес няма ясна концепция. Ако попиташ някой местен, какво слушат хората в Америка, той ще повдигне рамене и ще ти отговори, че не знае. Така че за мен и това, което правя, за мястото, в което се намирам и съм изградил за себе си, а аз не искам да експериментирам или да съм кънтри певец, съм решил да отида там, където е музиката. За мен такава възможност се оказа Axel Rudi Pell, изпълнявайки тези рейнбоу-блексабатски песни, които за мен са лесни, носят ми удоволствие и нещата се получават. Това е отговорът на въпроса ти, така стана всичко преди 19 години, приятел, 19 години!

Към края на разговора сме, какво всъщност ще изпълниш в България?
Събрахме сет листа заедно с група ERIDAN. Сетлистът е пред мен и ще ти разкрия някои от композициите. Ето го сетът за България! Винаги съм много организиран. Това, което се опитвам да направя е, да представя на феновете при Вас моята кариера, така че те ще чуят малка част от това, което съм записал - песни от "Double Eclipse" като "Dr. Love" - от първия албум на HARDLINE, след което скачаме към "Fever Dreams" от "Danger Zone" на HARDLINE. Ще има песни като "Mystica" на Axel Rudi Pell и разбира се "Temple of the King", "Holy Diver" на DIO - песни, които феновете познават, о, да и един кавър на WHITESNAKE. Всичко това го правим, за да се забавляваме. Ще направим "Here I Go Again". Със сигурност ще изпълним "Hot Cherie" от "Double Eclipse". Останалото е строго секретно.

Последни въпроси - кой е твоят най-Спайнъл Тап момент?
Такъв момент имах в щата Тексас, където по време на шоуто, което правихме, имаше конфети. Навсякъде. Бях много мокър от концерта и в един момент паднах на сцената. След като се изправих приличах на кокошка - целият в конфети. Както едно време, когато са ги заливали с катран и са ги посипвали с перушина. Това е най-Спайнъл Тап моментът ми.

А кой е най-рокендрол момента ти?
Това е моментът, в който излизахме заедно с VAN HALEN по време на съвместното ни турне с тях. Първото ми въобще турне с HARDLINE като артист на "MCA", най-първото ми въобще шоу като международен артист беше с VAN HALEN. Така че това беше рокендрол момент. Шегуваш ли се? Беше невероятно!

Ако имаш възможност да срещнеш 20-годишния Johnny Gioeli, какъв съвет би му дал?
Това е много добър въпрос. Какво бих си казал? Май ще го посъветвам да яде повече протеини и по-малко въглехидрати. Труден въпрос... Започнах кариерата си на 11. Професионалист на 11. Бях строго фокусиран върху това. Като малък не бях объркан, а точно обратното - много ясно знаех какво искам да правя. Ако се срещна, докато съм на 20-ет, щях да си кажа, да влагам малко повече усилия в работата, да бъда по-отворен за различната музика. Когато бях на 20-ет, мислех само за рок за нищо друго. Нямах колекция от албуми. Дори не исках да работя с други композитори, които да ми повлияят, не исках да слушам чужда музика, за да не се увлека по нея. Само рокендрол и това е. така че щях да отвъртя един на 20-ст годишния Johnny Gioeli и да го посъветвам да слуша джаз, кънтри, рап, всичко. Да се вдъхновява, а да не бъде кон с капаци.

Задавам този въпрос на всички, с които правя интервюта, защото съветите, които биха си дали, могат да се използват от начинаещите музиканти...
Точно така. Това е отговорът ми - надявам се, че младите музиканти, ще бъдат широкоскроени и ще слушат, и възприемат всякаква музика. Защото ако си композитор, можеш да вземеш по нещо от всичко, което е музика, без значение дали харесваш песента или не. Винаги има детайл, който може да се окаже полезен. Защото тук става дума за креативност. Така че провокирайте се да слушате различни стилове. Например в колата аз слушам джаз, слушам как се развиват ударните, как се оформя композицията, всичко е креативност. Песента е като празно платно, по което музикантът рисува, каквото пожелае, като създава Свобода. Така че бъдете свободни и широкоскроени, за да приемете всякакви музикални стилове.

Има ли връзка между креативността и лудостта?
Разбирам какво имаш предвид и е истина, че креативните хора са малко странни. Музикантите и артистите са леко различни от останалите, защото в главите им протичат малко по-различни процеси. При мен например всичко, което правя, е свързано с музиката, защото постоянно търся нещо, което да ме вдъхнови, да ме промени, да ме мотивира, да ме кара да се почувствам по определен начин. Това е странността на музиканта. Защото приемаме тези неща и ги превръщаме в песни. Когато видя двама възрастни, които хванати за ръка, вървят по улица, по протежението на която от двете страни има редици от дървета, се опитвам да превърна видяното в музика. За някои хора това е странно, защото те виждат просто двама души, които се разхождат. При мен не е така. Аз виждам песен. Това е изкуство. Виж колко перфектно се получи за фестивала "Изкуството е..." Всъщност точно това е изкуството. Художникът вижда картина, актьорът - сцена от филм, а аз - песен. Така че креативните хора наистина са малко странни.