John Cooper от SKILLET: "Никога не бих правил изкуство, от което не съм доволен, защото се продава"

   В дискографията на американската крисчън рок банда SKILLET има 11 албума, четири мини-албума, два записа на живо, три сборни албума и 70 сингъла, като 21 от тях са били номер едно в поне една класация. "Awake" от 2009 г. и досега е най-успешното издание на бандата - три пъти платинен в САЩ. Последният албум на SKILLET "Dominion" излезе в началото на тази година, а лидерът на групата John Cooper отдели от времето си, за да отговори на няколко въпроса.

   Интервюто с John Cooper е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 28 февруари.

Привет, John, благодаря, че прие да разговаряме. Каква е основната цел на новия албум на SKILLET "Dominion" и успяхте ли да я постигнете?
Основната цел на албума… Исках да направя запис, който да е много вдъхновяващ, изпълнен с надежда. Искам с него да помогна на хората, да ги вдъхновя да се издигнат над всички тези ужасни неща, които стават по света. И основното да се издигнат над проблемите вътре в тях - имам предвид депресията, страха, пристрастяването и подобните им. И с излизането на диска чух от феновете, че го приемат много положително, че им помага да преминат през трудните времена, което много ми харесва. Всъщност това като цяло е ролята на SKILLET.

Чувстваш ли отговорност заради начина, по който феновете приемат и интерпретират музикалните ви идеи?
Обикновено, винаги се надявам, че феновете харесват изданията ни, защото ние наистина се опитваме да постигнем подобна реакция. Всяка група иска по всяко време да направи лоялните си фенове щастливи. И наистина се чувствам отговорен в този аспект. Но в същото време нося отговорност и към себе си, защото трябва да пиша за онова, което чувствам със сърцето си, за да съм искрен и откровен. И когато съм искрен и откровен в песните си и феновете го оценяват. Опитвам се да кажа, че ситуацията е в полза и на двете страни.

Не се ли страхуваш, че някой би използвал твоята искреност, за да те нарани?
Това със сигурност би могло да стане. И дори се е случвало. Но в края на краищата, когато създаваш изкуство и си искрен и то не само в изкуството си, но и в живота като цяло, искреността и откровеността са точната политика. Англичаните имат една приказка - "Истината ще възтържествува". На мен много ми харесва, защото накрая истината ще стане достояние на всички и ще победи. Не би ми харесало някой да вземе думите ми и да ги представи по неточен начин или да наложи някаква негативна перспектива върху онова, което съм казал, или не ме цитира точно. От друга страна това е част от живота. Приемам нещата такива, каквито са. И се опитвам да съм искрен и честен, защото точно това харесват феновете в SKILLET.

SKILLET са създадени преди 25 години. Когато работихте по "Dominion" коя част от себе си използвахте - младежката наивност или помъдряването със зрелостта?
Интересен въпрос. За да съм честен, трудно ми е да отговоря. Разговарял съм с много хора, които са чули "Dominion" и са го усетили като много зрял албум. Смятам, че е точно така. Текстовете са наистина зрели. Изглежда, че някои от идеите са представени много добре. Доста фенове са усетили "Dominion" по този начин. Ако намесим и музиката, при нея са валидни и двете страни. Тя ми напомня на вълнението, което изпитвахме, когато бяхме млади, когато започвахме и първите ни опити за тежки китарни рифове. Тук в Америка казваме "Извън модните тенденции". Казано по друг начин, когато бях по-млад не ме интересуваше как се създава хит или как ще ме възприемат хората, просто знаех, че правя нещо яко и разбиващо. Част от това присъства в "Dominion" и може да се чуе в някои от китарните рифове. Някои от крясъците са нещо ново за SKILLET. За мен албумът е както зрял, така в него присъства и младежкото вълнение от миналото.

Какво направихте за "Dominion", което преди не сте си позволявали?
Няколко неща. Едното от тях е скрийм корът, както му казваме тук в Америка. В албума присъстват някои подобни вокали. Не че не сме ги използвали и в миналото, но не и в такива мащаби. По този начин вокалите придобиха повече тежест, което е страхотно. От друга страна в албума има и рапиране. Преди това никога не съм го правил. В диска се усеща и леко хип-хоп влияние. Просто почувствах, че трябва да направя нещо ново, което преди не съм допускал и наистина съм доволен от постигнатото. Другите новости, които мажеш да чуеш в "Dominion", са музикалните прогресии, които не са типични за бандата. Това не са акордите, които ние обикновено използваме в песните. Което подсказва на слушателите, че SKILLET са опитали нещо ново. Намирам го като интересно допълнение към музиката на групата.

И това е резултат от натрупания опит през годините или стремежът към експерименти?
Във всеки албум ние се опитваме по малко и да експериментираме. Да предложим и по нещо ново. Смятам, обаче, че "Dominion" е още по-експериментален, защото работихме по него с други продуценти. Това са Kevin Churko и Kane Churko. Може би заради с тях съм направил нещо, което е по-различно от начина, по който обикновено работя. Обаче го намирам за страхотно постижение, защото звучи свежо и интересно. Така че SKILLET винаги опитват нови неща. И съм убеден, че с новия проект наистина стигнахме по-далече.

В миналото бандата има платинени албуми, а днес печели предимно награди. Какво се промени при вас?
Какво се промени при SKILLET? Трябва да помисля… Наистина не знам. С всяко издание музиката ни се променя по малко. Винаги опитваме нови неща. Това не може да се поставя под съмнение. Също така смятам, че издадохме "Dominion" малко по-рано, отколкото би трябвало. Обикновено изчакваме по три години. Ситуацията днес е различна заради COVID-19. Пандемията удари няколко месеца след излизането на "Victorious". Нямахме възможност да представим албума с достатъчно турнета, както ни се искаше. По този начин дискът не получи необходимото внимание, защото не се появи в правилното време. От друга страна исках да издам "Dominion" и да не го отлагам. Чувствах, че това е точният албум, който трябва да се появи точно сега. Не мога да отговоря на въпроса ти, какво и с какво сме се променили. Аз просто създавам музика, за която смятам, че ще се хареса на феновете. Това е положението.

Най-голямото предизвикателство в създаването на музика днес?
Не се сещам за някакви големи предизвикателства днес. Има толкова много музика. И без съмнение конкуренцията е голяма. Обаче това е съвсем нормално положение, защото Интернет създаде условия за банди като нас и направи положението на банди като нас по-лесно. Ние не знаем дали песните ни се въртят по радиата. Изградихме кариерата си основно разпространявайки информация за групата от уста на уста. И за да го постигнем Интернет ни помогна много в тази посока. През 2009 г. имахме много участия по радиата. За това и "Awake" се превърна в такъв феномен. Песните от него имаха страшно много радио ротации. "Unleashed" от 2016-а също имаше продължително радио присъствие. "Feel Invincible" беше голям радио хит. За това и радиото е причината ние да се придвижим на следващото ниво. Но не можем да сме сигурни, че популярността ни е захранвана единствено и само от онова, което се върти по радиото. Положителната част на днешните времена е, че имаме страшно много възможности музиката ни да бъде забелязана. Негативната е, че има огромна конкуренция. И никога не може да си сигурен дали песента, която си създал, ще попадне точно в средата на онова, което се определя като мейнстрийм в съответния момент. Положението днес е малко като стрелбата в тъмното. За това и винаги съм казвал, че трябва да създавам музика, с която да се гордея.

Кой е най-големият ви критик по отношение на музиката?
Наистина не знам. Не съм много сигурен. Може би това е лейбълът, на който предоставяме песните, когато са завършени. Тяхното мнение е винаги на линия. Понякога феновете харесват онова, което сме направили, а лейбълът го отхвърля. Друг път някой от лейбъла харесва композициите, но трети не ги приема. И почти никога не можеш да избягаш от сравненията със стария материал. Доста често се чува - "Харесвам песента, но тя не е толкова добра, колкото…" - и тук се избира някоя от композициите от стария каталог на групата, която е била хит. "Ето, новата, не е толкова добра, колкото него." Съществува и обратната теза, че новите ни песни са добри, колкото хитовете от миналото. Не знам, не разсъждавам по този въпрос.

Ако се върнем към "Dominion" - за каква "доминация" става въпрос?
Албумът в своята същност е за това, че всеки трябва да вземе контрола върху собствения си живот. За това и албумът е наситен с темите за страха. Има неща, които не можем да контролираме. Само като пример - никой от нас не може да контролира коронавируса. Никой от нас не може да контролира пандемиите или икономическата несигурност, войните, липсата на държавност. Не можем да контролираме нито едно от тези неща. Лошите неща в живота така или иначе се случват. Но онова, което можеш да контролираш, е как да се справиш с тези проблеми в собствения си живот. Албумът "Dominion" е за това да вземеш властта над собственото си тяло и ум. Да надделееш над страха и депресията, които евентуално са те обладали. Имам приятели, които бяха много депресирани по време на ограниченията. Един от тях например отново стана алкохолик, а не докосваше алкохол седем години. Заради локдауна се депресира изключително много и отново започна да пие. А за него алкохолът е противопоказен, както и да го погледнеш, защото не може да се контролира. Този случай много ме натъжава. И за това исках да кажа нещо по въпроса в новия албум на SKILLET. За това и го нарекохме "Dominion". В него не става дума за доминация върху света отвън, а да укротим вътрешните си демони.

Кой е най-големият ти страх като творец?
Страхотен въпрос! Не съм сигурен, че имам такъв страх. Може би, когато бях по-млад, най-големият ми страх, който не съм чувствал постоянно, беше от провала. Страхувах се от това, че никой няма да хареса музиката ми и няма да си купи албумите ми. Днес от този страх няма и помен. Но и той никога не е бил много силен. Причината може би е се крие в това, че винаги съм имал позитивна и стабилна вяра в изкуството. Защото изкуството е субективно. Някои ще го харесват, други ще го мразят. Наблюдава се и при най-големите световни групи. Дори и те имат недоброжелатели. В някои случаи колкото по-известен ставаш, недоброжелателите също нарастват. Получава се така че някои от най-големите групи в света се сдобиват и с най-големите хейтъри в света. Винаги съм гледам реалистично на изкуството и съм наясно, че успехът ми не се крепи на броя албуми, които сме продали. Няма значение дали дискът се разпродава много добре или никой не му обръща внимание. Не казвам, че за мен тези неща са без значение, защото успехът ми носи удоволствие и се вълнувам, но не е това нещото, което ме определя. За това и не знам дали имам някакъв толкова дълбок страх. Единственото нещо обаче, с което никога не бих се примирил или живял, е ако създавам изкуство, от което не съм никак доволен, но го правя, защото се продава. Това никога няма да допусна. Или да използвам песните си, за да разпространявам послания, в които не вярвам. Но да го правя, защото ще продам още повече албуми. Това също няма да го допусна. Не бих могъл да живея със себе си, ако го направя по този начин. Аз съм човек, който вярва в своите убеждения. Останалото е тотално пренебрежение към самия себе си.

Кое е по-лошата част за теб - да се провалиш или никога да не опиташ?
Никога да не опиташ. Всеки се е провалял в някаква сфера от живота. Ако не опиташ , няма как да спечелиш. Подобно поведение е малодушно и страхливо. А никой не иска да го определят по този начин. От провала излизаш по-добър и по-силен. Изграждаш смелост. Казваш си, че ще опиташ нещо, проваляш се и виждаш, че не е най-страшното нещо на света. Все едно да си хлапак, който се учи да кара скейтборд. Малко е страшно, защото трябва да си в постоянен баланс и в повечето случаи си винаги на земята, постоянно се удряш някъде, което е болезнено. Обаче когато си ожулиш коленете няколко пъти, осъзнаваш, че не боли чак толкова много. Тогава без много да му мислиш, скачаш отново на скейтборда и се научаваш да го караш. И е страшно удовлетворяващо, когато успееш да го укротиш. Така че аз не се страхувам да се проваля. Не казвам, че ми харесва, но така ставам по-добър композитор, това ме прави по-добър човек, по-добър съпруг и баща, и по-добър бизнесмен. Така че грабвайте шансовете, които Ви предоставя животът.