Josh Rand (STONE SOUR): "Не се боим от нови музикални предизвикателства"

   Когато Corey Taylor не е ангажиран със SLIPKNOT, той развива активна дейност с другия си основен проект - STONE SOUR. Групата има едно гостуване у нас - на паметния "Sonisphere" фестивал през 2010 г., когато се изяви на националния стадион в деня след Голямата четворка. А след един месец - на 27 юни предстои втори концерт на STONE SOUR и този път те ще бъдат хедлайнъри. Мястото на събитието е паркът до летище "София", билетите са в продажба в мрежата на Ticketportal.bg.

   WeRock.bg се свърза с ритъм китариста на групата от 2001 г. насам Josh Rand за интервю, което може да прочетете по-долу.

WeRock.bg: "Hydrograd" излезе през юни 2017 г. Поглеждайки назад, доволни ли сте от отзвука, който получи? Ако зависеше от теб, би ли променил нещо в албума?
Josh Rand: Отзвукът за записа беше чудесен. Никога не знаеш как един албум ще бъде приет, докато не го издадеш. Поглеждайки назад, разбира се, че има неща, които аз бих направил по различен начин. Но аз чувствам същото за всеки албум, който записваме.

Стигнахте до "Hydrograd" след като направихте мрачен концептуален албум като "House of Gold and Bones". Проектът с кавъри "Burbank" беше ли необходим, за да се отдалечите от предишния запис или го направихте просто за забавление? Или и двете? Имате ли идеи да продължите с подобни проекти в бъдеще?
Записахме EP-тата "Burbank", защото това беше нещо, което искахме да направим и за което говорехме от дълго време. Мислехме, че ще е забавно да се върнем назад и да запишем някои от песните, които са ни вдъхновили или са ни оказали влияние за първите ни инструменти и да споделим всичко това с нашите фенове.

STONE SOUR никога не са се страхували да експериментират при композирането, а как разбирате кога експериментите са вече достатъчни?
Никога не сме се притеснявали да преминаваме границите както като банда, така и с очакванията на хората да поемем в определена посока. Приемаме нови музикални предизвикателства, които са вълнуващи за нас. Харесва ни да бъде непредсказуеми понякога, това е интересно за нас. А и не само за нас - също и за феновете.

Рокът е бунтарска музика. Но когато музикантите достигнат определено ниво на успех, не става ли по-трудно да намерят срещу какво да се бунтуват? Како те кара теб да се гневиш?
В момента работя по това не гневът ми да ме мотивира, а да използвам позитивната си страна, за да бъда креативен, а не негативната.

Какво мислиш за политическата ситуация в САЩ сега? И конкретно за Доналд Тръмп?
Обикновено не се замесвам в политиката на нашата държава, тъй като мисля, че това изисква коренна промяна, но ще кажа това: Мисля, че е жалко, че имаме телевизионна риалити шоу звезда за президент. По този начин се излагаме много.

Ролята на творците непрекъснато се променя. Какво е твоето мнение (напр. политическо/социално/креативно) за задачите на творците в наши дни и как се опитваш да постигнеш тези цели в работата си?
В края на всеки ден аз съм музикант, китарист и шоумен. Аз искам хората да слушат нашата музика и да идват да ни гледат на живо, за да забравят за политическите и социални проблеми по света и да се насладят на момента.

От всичката музика, която си направил през годините, има ли парчета, които са особено важни за теб на лично ниво?
"Sadist" от "House of Gold & Bones - Part 2" е такова парче. Като музика тя е песен, която обмислях повече от 10 години, а текстът подхожда на това, което се случваше в живота ми по онова време - развеждах се.

Защо починалите музиканти и композитори се ценят повече от живите?
Това е добър въпрос. Някак си изглежда, че е по-лесно да цениш някой, след като е починал, отколкото когато е жив.

Какво предпочиташ - да си виртуоз в музиката или в живота?
В живота, за мен музиката е част от него. Бих предпочел да бъда запомнен като чудесен човек и голям музикант.

Дълъг ли е пътят между наивитета на младостта и реализма на зрелия човек? Бил ли си и от двете страни?
В момента съм по-близо до реализма на зрелия човек. Искам да имам влияние върху хората не само като купуват музиката ми, но и чрез нещата, които правя.

Защо младите поколения приемат музиката като нещо, което им се дава безплатно?
Защото на тях всичко им се дава безплатно и това е очакването им и за музиката. Не е задължително да вършат нещо нередно, просто така виждат света, в който живеят, и не знаят, че има разлика.

Кой е най-болезненият урок, който си научил в музикалната си кариера?
Да не приемам нищо за дадено. Да не участвам в турнето в Канада, за да се боря със зависимостите си, докато някой друг свири вместо мен, беше изключително трудно. Но сега, когато се завърнах, изпитвам ново удоволствие от нещата, които правим.

Кое е по-важно лично за теб в музикалното поприще - да бъдеш харесван или да бъдеш уважаван?
Определено да бъда уважаван.

Ако трябва да избереш един албум от музикалната си кариера, с който да бъдеш запомнен, кой би бил той? И защо би избрал точно него?
"Come Whatever May" (вторият албум на STONE SOUR, издаден 2006 г., бел. ред.). Това беше много специално време за нас в студиото. Всички ние бяхме достигнали максимума от възможностите си, дори и повече, и мисля, че затова тези песни издържат вече повече от десетилетие.

Ще свирите в България на 27 юни. Какво могат да очакват българските фенове от шоуто ви? Някакви изненади?
Могат да очакват разтърсващо рок шоу. А ако ви кажа какви биха били изненадите, то те няма да бъдат изненади.

Благодаря за това интервю, ще се видим в София!
Благодаря и аз!

Автор: Whiplash