KREKHAUS: "PURPLE няма да се родят вече, METALLICA остаряха, MAIDEN и те"
Младата българска банда KREKHAUS ще представи на живо дебютния си албум този четвъртък, 26 юли, в софийския клуб "Маймунарника". Групата съществува от няколко години и вече има стабилна концертна история, а сега предстои и повята на първо издание. Това беше поводът да се свържем с музикантите за интервю, което може да прочетете по-долу.
WeRock.bg: Въпреки че групата съществува от 2014 г., вие сте сравнително непознати на нашата аудитория. Бихте ли се представили накратко?
KREKHAUS: Най-краткото възможно: Чета от четирима рокендрол възрожденци.Откъде идва името ви? Първата асоциация е "къща за крек", това ли е наистина?
Може да бъде това, може и да не бъде. Първата асоциация с рокендрол е китарна музика. Но не е задължително да бъде. Рокендролът за нас е вече нещо над самата манифестация на конкретната музика. Недостижим в материалната равнина идеал. KREKHAUS може да се проследи до звукоподражателното crack, до протогерманското *krakojan - да издаваш остър, висок, изненадващ звук, до ранния модерен английски, където думата означава да се говори открито и свободно на висок глас. На съвременен английски има израз the crack of dawn - пропукването на зората. KREKHAUS за нас е онова мисловно-музикално място, което ни позволява да търсим постоянно, да поддържаме любопитството си, да намираме местата, където изгряващото слънце огрява нови за нас музикални открития. KREKHAUS е острият звук на съмнението, че нещата не са такива, каквито ти ги натъпкват в ушите, че са. Това е изненадващ вик на автентичност в град, изграден от посредствена истина. Това е антиполиткоректност, мамка му! Къщата на крека е мястото на разбеснели се поети, художници, философи, писатели, танцьори, музиканти, които не могат да понасят стените на вдъхновенията си, границите на истината, която им се подава, и търсят пролуките. Всички истински артисти търсят пролуките. Останалите са просто замазка върху вече обелена мазилка.На 26 юли представяте дебютния си албум. Песните в него изцяло авторски ли са?
Не би било албум, ако беше с кавъри. И нямаше да го има. Във всяка песен от тавата е оставен заветът на всеки един от нас и имахме честта Станислав Арабаджиев, велики пиано пръсти, да остави мелодиите си в две от тях. Песните са наше творение, но не изцяло авторски. Няма как един артист да избяга от влиянията си, от музикалните си наследства. Чува се Джеймс Браун, RHCP, Deep Purple, QOTSA, Snarky Puppy и може би още куп неща, които ние самите не сме осъзнали, че ги има в нас. Тая музика… тя не ни принадлежи, ние принадлежим на нея. Изтъркано изказване, като да кажеш, че земята е кръгла. Но за да може човек да съгради каквото и да било, дали с двете си ръце, или с ума си, то той трябва да принадлежи към нещо вече установено, да носи опита на предишните, техните грешки и техните успехи. Албумът е наш, албумът не е наш.Описвате се като "рок група с джаз отношение"...
Това дойде от Явчо (Явор Милчев, басист на KREKHAUS, бел. ред.) в един от безкрайните ни разговори в търсене на себеопределение. Засега работи като най-близкото до нас. Това означава, че когато сме заедно в репетиционната или на сцена не свирим, а дискутираме, спорим, викаме си, жалваме се. Всеки има глас, всеки има шанс да се изкаже. Доколкото рокът се свързва с безкрайни китарни сола, при нас всеки има място. Ние сме едно цяло, създадено от личности.На Фейсбук-страницата ви в графа "влияния" има повече литература и поезия, отколкото музика...
Нищо не е затворена система. Човек, като ходи до магазина, не влиза в самотен тунел, който води от входната му врата до щандовете на супермаркета. Дочуваме разговори, вали ни дъждът, ядосваме се на касиерите, касиерите ни се ядосват на нас, трамваят дрънчи и не можем да чуем собствените си мисли, а когато се приберем, се сещаме, че сме забравили маслото. На всеки ден, всеки час има влияния. Музика рядко се пише за музика, не е от себереферентните изкуства. Едно излизане в света е натъпкано като пухена възглавница с влияния и възможности за музика има навсякъде. Разбира се, че в тази възглавница ще има литература.
А сега - дайте малко фактология за дебюта: брой парчета, времетраене, къде е записан и т.н.?
Записахме го в "Intelligent Music Studios" за три последователни дни. Записахме гръбнака на песните на живо, заедно в студиото, така че да може да се хване онова, което кара хората да се връщат на концертите ни, онзи заряд, който разплаква хора или ги кара да изпадат в транс-танци. Парчетата са четири и отнема двадесет минути скъпоценно време.Българските фенове се разделят предимно на олдскул и модерни такива. Коя аудитория се стремите да привлечете?
Целим се в онези личности, които имат желание за нещо повече, които разбират, че в сегашната музикална сцена нещо липсва и че това, което се предлага, не е това, което се маркетира, че е. Нямаме способността да се себехвалим. Правим това, което ни се струва правилно и доколкото талантите ни го позволяват. Затова не търсим аудитория. Търсим сподвижници, другари, които не се страхуват да се обърнат към себе си, да затворят очи и да танцуват, да дивеят в мисловната си къща на въображението. Отправяме бойния си рог към онези души, на които им треперят краката от желание да бягат, които крещят, когато им е казано да мълчат, които изискват от живота повече от аутсорсинг кариера.Притеснявате ли се, че олдскул настроените слушатели ще ви отрекат?
Притеснявал ли се е Хендрикс, че ще го отрекат? Треперел е над опасността да остане музиката му във вакуум. Самото отричане е комплимент. И присъда за съдиите. На тази територия общественият колектив с удоволствие гледа назад във времето. Но ние отричаме безплодното романтизиране на отминали времена. Purple няма да се родят вече, Metallica остаряха, Maiden и те. Великата им музика ще остане велика, но не искаме да сме иманярите на съкровищата им.
Искате ли да пробиете в чужбина?
Искаме да пробием предубежденията. Свири ни се в чужбина не заради някакво нео-емигранство, а защото е време да се натисне една вълна от нови български групи, които да натрупат опит, да си оближат раните и да се пробват пак. И така след време може би ще се сформира международно успешна рокендрол или алтернативна, или инди, или каквато и да е група. Етикетите нямат значение. Важно е разпознаването, че тукашните музиканти имат да кажат нещо, което си струва.Само географията ли пречи да нямаме успяла зад граница нова рок банда?
В нашия анализ уравнението е малко по-сложно. Техническата обезпеченост на тукашните условия (фестивали, студия, лейбъли, промоутъри, клубове) не предполага достатъчна подготовка, необходима за представяне на групите на едно истински високо ниво. Механизмите на работа на една успешна музикална индустрия са ни все още чужди и тепърва се започва напипването им. Което е жалко, защото пословичната ни високомерност създава трудности в изграждането на една такава система. Намираме повторно топлата вода. А не е необходимо. Всичко вече е направено, иска се някой да се научи. Но дори този някой да разбере тънкостите на успешно промотиране, то се сблъсква с другите все още неразвити брънки, които определят една здрава музикална индустрия. Бандата сама не може. Промоутърът сам не може. Собственикът на клуба не може сам. Само тези три звена (а те са много повече) са зависими едни от други и когато едно от тях не работи, работата на останалите става от трудна до невъзможна.
Ако под география разбираме настроенията, специфични за нас, то тогава географията ни е виновна. Защото за да се роди автентичност, то трябва да се търси. Да се страда за нея. И тук е по-важната трудност. Тъй като техническата обезпеченост може да се установи с достатъчно труд, тя не е жизнено-необходима. Живителните сокове на едно автентично изкуство са онова чувство на глад, на физическа невъзможност да се съществува без изкуство. В основата е търсещият, недоволен, прокъсан от терзания артист. Ние нямаме доверие на щастливи артисти. Изкуството се ражда в онзи кехлибарен момент на прояснение, че нещата не са такива, каквито искаме да бъдат. От това знание боли. Разпознаването на сартровата абсурдност е екзистенциална криза, от която се раждат решенията на изкуството. Когато един артист използва вече готови решения, публиката го разпознава. И седят безмълвни да пушат цигари. Географията на нашите смелости не предполага все още автентичност на решенията. Говорим си за рокендрол. Рокендролът не е в кожените якета. Нито в намазаните коси, та да блестят като на Алекс Търнър пластмасовия перчем. Смелостта да използваш собствения си глас и да излезеш открито с твоите мисли не е за всеки. Иги Поп нямаше как да се случи в България. Guns'n'Roses нямаше как да се случат тук. От днешните банди забравете за Queens of The Stone Age или Royal Blood, че можеха да са тукашен продукт. Това са артисти, които творят в отрицание. Нашата география не зачита отрицанието като необходима ценност. Тук сме тихи, малки тарикати срещу голямата власт. Революциите ни са в битови победи. Полюциите ни са в сънищата за съседско отмъщение. Автентичност на недоволството и последвалите го решения няма как да се родят в музикален глас в условия на възпитан рокендрол.Ако знаете, че ще бъдете оставени на безлюден остров и можете да вземете всичката музика, която искате, но само в един от изброените формати - mp3/CD/винил - кое ще изберете?
Нотна тетрадка и пиано.Ако до няколко години успехът не дойде, както сте си го представяли, способни ли сте да продължите?
Не си представяме успех. Копнеем за разпознаване. Успехът идва с решенията на артистичните-екзистенциални терзания, както споменахме в предишния въпрос. Това са лични успехи, по-важни от кариерните. Когато личностите, събрани като публика, плачат, където ние сме плакали, и викат, където ние викаме, то тогава ще знаем, че сме докоснали онази струна на истината, която би си заслужавало да проследим. Ако не стане, то това може да означава, че няма какво толкова да кажем.Докога бихте могли да продължавате?
Продължаваме дотогава, докато има кой да плаче с нас.Разгарът на лятото не е най-доброто време за промоция на албум. Защо решихте да издавате дебюта си точно сега?
Отговорът тук е сух - имахме нужда от техническо време да подготвим всичко, а есента се готвят други неща.Как си представяте групата след една година, спрямо настоящето?
Като чета другари, които не могат да живеят без това, което правят заедно.Благодарим за това интервю, желаем ви успех!
Явор
8.08.2018 09:49:24
отговори
+ 0 – 5
Бандата си е екстра, интервюто също. За всеки влак си има пътници - не може да се харесат на всички. Имат собствено звучене (не напомнят за една или няколко добре познати групи), музиката им не е изградена от банални клишета, владеят инструментите си достатъчно за да се усеща свобода на изразяване и от думите им се разбира , че целият процес на създаване е осъзнат и целенасочен, а не плод на случайности. Ще ми е интересно да ги чуя на живо, както и да видя какво развитие ще имат.
Част от коментарите по-долу са изключително дребнави. Имате право да не ви харесва, музика има много и различна - за всеки от нас. Просто когато някой се опитва да създава оригинално творчество оценете усилието и не сипете безмислени обиди и пренебрежение. Щото трибют/кавър банда се прави доста по-лесно, отколкото собствена музика.
За финал - преди 29 години съм се качил за първи път на сцена и от тогава до сега не съм спирал да се занимавам по един или друг начин. Твърде е възможно никой от вас да не е чувал музика, в която съм участвал, но имам претенции да познавам процеса и възможностите на родната ни сцена.
Rock'N'Troll
28.07.2018 22:23:42
отговори
+ 6 – 2
На мен интервюто ми харесва. Темата за географията е "право в десетката". И коментарите дотук напълно го доказват.
Пенка Раздавачката
27.07.2018 17:13:15
отговори
+ 3 – 5
Драги ми смехурко,
Направи ни услуга,
Преди да ни обесняваш колко сме зле
щото не ги разбираме тия тръст фъндед деца-овчари,
Ходи си вкъщи, хапни си соеви продукти, пусни си Пърпъл,Металика,Пантера,Годсмак/Поп и се самоубий.
П.С. можеш да поканиш и Анти-Елека на соевото парти с последващото го самоубийство
#9/11_беше_вътрешна_работа.
#Народния_Театър_да стане_Старбъкс
#The "N" Word
хипстиринитиии!
27.07.2018 12:51:50
отговори
+ 13 – 2
Да хвърля и аз пет стотинки по темата.
Преди да сте приключили с четенето на коментара ми, нека посоча, че с години съм слушал и металика и пантера и пърпъл и всичките изпълнители, на които е напълно нормално да отделиш време ако харесваш рок или поджанр.
И на мен не ми харесва, когато умишлено се търси високопарния стил, когато е очевидно, че не това е натуралният изказ на изказващия се. В случая обаче, огромната част от думите имат смисъл и са си на място по АКТУАЛНИ проблеми.
Сигурен съм, че голяма част от коментиращите не са прочели цялото интервю. Също съм сигурен, че голяма част от тях , освен че са keyboard warriors, ами и си слушат музиката, която са слушали и преди 20 години. Ок, няма лошо в това. Имам обаче особено мнение за хора, които не трансформират вкуса си с времето, не ТЪРСЯТ нова музика, те са си намерили вече, знаят най-доброто и точка. Част от тях "слушат метъл на маса". Еми, готини, няма как вкусът ви да е някакво мерило. Познавам много хора, които умират за металика и мейдън и годсмак и също така харесват поп музика и т н. Помислите върху това.
Ходил съм на няколко концерта на Крекхаус, групата няма завършен стил, но какво очаквате от хора с едно издадено EP. За сметка на това си личи добрият вкус във вдъхновенията им, широкият им поглед и най вече-смелостта да представиш собствените си идеи. Колко пъти, коментиращи, сте участвали в банда, на концерт, в запис на албум, в опит да пробиеш (в посткомунистическото ни оскотяло общество). Знам отговора
И когато не разбираш какво е написано, възможно е проблемът да е в теб. Може да пробваш с уикипедия и да се гмурнеш в некомфортната зона на новото познание 
A не да ползваш думи като "хипстър" като обида (не съм хипстър :Д). Впрочем, сигурно и "джендър" с такова удоволствие ползваш (и такова не съм(каквото и да е то според теб, коментиращий)).
И така..
Феникс на грил
27.07.2018 16:39:45
+ 4 – 1
Написал съм бая музика. Чисто количествено - вероятно повече от тях. Не че има някакво значение, всъщност, доколкото не твърдя, че съм по-добър музикант от Krekhaus - но пък и затова не давам високопарни интервюта по медиите.
От друга страна, много ми е чудно дали някой ще се опита да защити творчеството на тая групица, без да обвинява критикуващите в неразбиране или некултурност. За разнообразие, нали, не за друго...
Никъв
27.07.2018 17:20:22
+ 7 – 0
Толкова много приказки...
А хората са си направили кампания - интервюто стои от дни в топа, и то точно в период с много повече посещения заради феста в Пловдив. Заглавието е провокативно - същински клик-бейт, интервюто, умишлено или не, е също толкова провокативно. Новината събра прочитания колкото би събрала новина за смъртта на някоя огромна рокзвезда примерно. В същото време във фейса им върви спонсориран пост с клип с така популярното напоследък "Еди кой си реагира на музиката на еди кого си" с някакви деца - поредната точка от стратегията. И всичко това покрай концерта-промо на новото им там не знам си какво.
Не знам кой кум, кой сват, ама всички, които се вълнуват от рок в тая страна, разбраха, че има такава група. Следователно кампанията е успешна и те ще се почерпят по случая, а ние може да си лаем още две седмици тука.
И да не помислите, че ги защитавам. Използват методи, при които музиката има най-малко значение, следователно не могат да ме спечелят никога.
Но така или иначе, и аз вече знам, че има такава банда.
The Jack
26.07.2018 14:18:23
отговори
+ 8 – 1
Аз онзи ден писах коментар, преди да съм им чул музиката. Вчера им прослушах нещата в тубата. Еми изобщо не ми хареса. По-лошо, остави ме напълно безразличен. Пичовете свирят прилично. Просто музиката им грам не ме докосва. Но това е при мен. На друг може много да му хареса. Всичко е субективно.
Наблюдател
26.07.2018 13:12:43
отговори
+ 6 – 5
Чета коментарите и за пореден път виждам една характерна българска черта - това което не го разбирам, го отричам. Дори някои наричат въпросните музиканти "хипстъри" явно влагайки в думата обиден смисъл !!?? Друг пък съвсем амбициозно се беше опитал да направи анализ и разделение на днешната рок сцена. Според мен има два типа музиканти: едните следват наложили се тенденции и не рискуват да експериментират и другите които търсят различното звучене. За тях експеримента е начин на живот. Имат смелостта да създадат и споделят нови музикални усещания. Именно такъв тип хора са основата на Ренесанса и в частност Възрожденството по нашите земи. Понякога не им се получава, но те са създателите на шедьоврите. Затова трябва да се подкрепят и стимулират. Абе пичове, защо след като не можете да разберете и вникнете в нещо, се опитвате да го дъвчете? Защо не си слушате Сузанита и Гери-Никол? Там посланията са по-примитивни и ясни.
Феникс на грил
26.07.2018 14:20:52
+ 10 – 1
Пич, не че нещо, обаче, предвид състоянието на родната рок сцена, "различното звучене" ще е някакъв праволинеен пауър метъл. Примерно това. При положение, че почти всички правят или неслушаема тресня, или претенциозничат, или имитират, де.
И няма какво да не им се разбира на Krekhaus. На тях, реално погледнато, музиката им е по-елементарна от тая на Sabaton. Само претенциите са им повече.
аве
25.07.2018 16:07:48
отговори
+ 13 – 1
кви са тия маргинали, че и оценки на метаика и мейдън дават? Още 1 албум издаден нямат, за Бетовен ли се мислят?
Баба Яга
25.07.2018 14:53:09
отговори
+ 16 – 2
Чух ги тия юнаци, не ставате бабините, скука, даже дедо ви Торбалан не мое си пие пърцуцата на вас. Преди мен добре са написали за нашенската рок/метъл сцена, много малко групи стават за нещо (добре, че поне тях ги има), другото е пълна скръб. Или дрънчат и се дерат, кат че ги колят, да прикрият колко нищо не могат или правят некаква псевдо-интелектуална бълвоч, дето и те май не си я разбират, ама пък претенции до небето. Тия тук са от вторите. Абе, баби, музиката трябва да те грабне, не да те кара да си грабнеш тапите за уши или шапката. Вашта музика е кат манджа с грозде, от тук малко, от там малко, та накрая не се яде.
SiXXX
25.07.2018 13:45:20
отговори
+ 19 – 2
Българската музикална сцена е мега зле. За рок/метъл сцената видовете са два. 95% наистина не могат да свирят и повечето от тях се хвърлят в тежката музика. Половината си признават, че не могат да свирят и се оправдават с това, че го правят за забавление и фенската им маса включва родата и няколко заблудени тийнейджъра които след някоя друга година ще ги е срам да кажат, че са ходили на техни концерти. На тях бих казал, Пичове, музиката не ви е да си правите т***к с нея. Забавлявайте се като слушате и ходите на концерти, а не да се гаврите с това, което са правили Чък Бери, Елвис, Бийтълс, Пърпъл, Цепелин, Сабат, Мейдън и т.н. (нарочно ги подреждам в хронологичен ред). Другата част от тези 95% наистина са във филма, че са музиканти и те са по-опасната част. Тяхната фенска маса включва +40 човека на предходно описаната група. И те са предимно в тежкия регистър, но има и като тези хипстърчета.
Разбира се, има и едни 5%, които или са добри музиканти, или са в стил който не изисква кой знае какви умения но наистина се развиват и набират все по-голяма популярност, някои от тях даже в чужбина. Малки примери, че в такива случай някои ми казват, че съм бил мразел България и за за това така говоря:
рок сцената - Crush, Jeremy, Der Hunds
тежка музика - Odd crew, Last hope.
Има и други, естествено. А тези, ще ми говорят за Хендрикс, Мейдън и Пърпъл. Това все едно футболистите на ФК Мрамор (има такъв) да коментират Реал Мадрид.
Феникс на грил
25.07.2018 13:21:39
отговори
+ 22 – 2
Гати хипстърите.
Пичове, в момента ви слушам музиката - за самочувствието, дето го демонстрирате горе, покритие няма - свирите като някоя от откриващите групи на "Цвете за Гошо". И, бтв, некой да вземе да ви каже, че като използвате думи като "себереферентните", не звучите интелигентно, а просто префърцунено, като някое недоучило английския второкурсниче от философския факултет. Недейте тъй.
Това вашето, разбира се, е един от симптомите на болестта, тресяща българския рок - музикантите или буквално не могат да свирят, в който случай твърде често тръгват да правят някакво неслушаемо дране с надеждата публиката да не усети колко са зле (справка - Downer Kill, дето още съм им сърдит, че ми изтормозиха тъпанчетата в Каварна преди четири години), или могат да свирят, в който случай или тръгват откровено да имитират (John Steel, примерно, като ги гледах на "Цвете за Гошо", бяха същи Iron Maiden, даже певецът им звучеше точно като Дикинсън), или решават, че трябва да правят интелектуалничеща музика с някакви джаз влияния, евентуално в такт 93/16 или някакво такова, и в резултат какво се получава - родните групи, които дават на българския рок/метъл фен това, което иска, се броят на пръстите на едната ръка - `щото или не могат да свирят, или се правят на други, или решават, че като горе-долу докарват някакъв такт, са наследници на Dream Theater, умножени по Дюк Елингтън. Ами, не става така. Сори.
koito
25.07.2018 02:28:44
отговори
+ 8 – 20
коментиращите са най-спрелите, ограничени хорица. жал ми е за вас!!! успех на момчетата от бандата, аз ще дойда в маймунарника!
КютекХаус
24.07.2018 22:19:29
отговори
+ 5 – 7
Аве пичове, представяте интервю с група и покана за концерта им след 2 дни, а не сте сложили 2-3 песни да чуем малко. Това нали е сайт за музика? Сега ще ме карате сам да им търся траковете ли?
Tutur
24.07.2018 21:47:45
отговори
+ 25 – 2
Прочетох го. Тия имат да ми връщат 5 минути от живота, загубени в четенето на тая високопарна безсмислена повръщня...
Tom.Ar.
24.07.2018 19:13:14
отговори
+ 23 – 2
По-голяма мисловна флатуленция(пръдня) не бях чел отдавна. Все пак-успех!
Хаха
24.07.2018 18:03:44
отговори
+ 9 – 22
Хаха хеви метълите се засегнаха.
А всъщност казаха верни работи, най-вече за състоянието на БГ музикалната индустрия. Ама явно трябва да говорят като Шеки, че да ги разберат тукашните. )
Стефанов
24.07.2018 16:52:25
отговори
+ 34 – 2
Ще спестя времето за четене на колегията, като обобщя в едно изречение долния роман - нямам нищо против момчетата, нека успят да пробият, обаче ако мислят, че с такова държание ще ги вземат на сериозно, сбъркали са брутално.
Арогантността може да бъде и (относително) хубаво нещо, стига да е покрита. Тези обаче... абе да се ядосвам ли, да им съчувствам ли? Съществуват от четири години, въпреки, че никой не ги е чувал, а дават такова интервю и коментари, сякаш са минали по целия музикален път - от дъното до върха и обратното. Опитват се да звучат много ерудирани, давайки дълги и засукани отговори, а са същата куха лейка като мен - много думи, малко или никаква мисъл. Имат дебют, ама в заграден кенеф със съмнителна акустика. А при споменаването на Хендрикс за секунда избеснях. Другари, да не би случайно да се оприличихте на един от най-уважаваните китаристи сред всички рок и метъл (под)жанрове? Нека креквиршите прочетат някоя биография на Джими Хендрикс (след като завършат очерка за Георги Димитров, верния ученик на Ленин и Маркс). Току виж научат, че Хендрикс може да е бил животно на сцената, но зад нея е бил един изключително чувствителен и скромен човек, който, подобно на нас, простосмъртните, също е точел лиги по своите идоли (Кийт Ричардс е един от тях) и не просто се е ПРИТЕСНЯВАЛ, а дори е изпадал в ПАНИКА преди концерт именно, защото не е знаел дали ще го харесат. Интервюто нататък дори не искам да коментирам, то място няма да остане, а и "не'ам нерви"...
Момчета, ако мислите да продължавате с това "фани ме за моркова", най-добре се скрийте някъде. Буквално. СвИрете си там материала пред роднини и приятели и спестете на българската публика резила си.
Bowie му майката
24.07.2018 16:04:03
отговори
+ 5 – 16
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.
The Jack
24.07.2018 15:38:42
отговори
+ 22 – 3
Не става въпрос да се говорят клишета, а неща които значат нещо. Не просто екзистенциални, високопарни, навързани сложни думи без смисъл. Има един израз на анлийски език - '"pretencious prick". Като имаше едно интервю на PartyTr1p Br0s с бандата Nameles Day Ritual. И те така екзистенциално и високопарно говореха, незнам от какво повлияни, но аз нищо не им разбрах. Иначе гледам с интерес всички интервюта на PartyTr1p Br0s, защото там хората споделят опита им на сцената, борбата с нашата мила действителност и дават полезни съвети за музиканти като мен. Което според мен е целта на тези интервюта. А интервюто на Nameles Day Ritual беше едно безкрайно бълване на безмислици. от които човек нищо не научава. Та така и тези момчета. Правят се на интересни и хипстърски поднасят разни безмислици. Не съм им чул музиката все още. може и да е готина. предстои да разберем. Пожелавам им успех.
Не разбира
24.07.2018 15:34:29
отговори
+ 3 – 18
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.
Ванката
24.07.2018 15:09:53
отговори
+ 3 – 13
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.
Бай Марин
24.07.2018 14:31:27
отговори
+ 8 – 11
У нас всеки,който не говори с клишета го смятат за луд или надрусан...те за това и политиците говорят едно и също като папагали.Ако музиката им кореспондира поне малко с изказа биха ми били доста интересни...
Cornhusker
24.07.2018 14:25:17
отговори
+ 25 – 4
Горките! В днешно време желанието да си различен, интересен, "над нещата", много куул и задължително да редиш много и сложни думи, обикновено води само и единствено до това да се направиш на пълен смешник
Въобще хистърското движение на модерните и умни момчета с брадите е толкова жалко, че даже не си заслужава да им се обръща внимание.
bai_Dobri
24.07.2018 14:13:46
отговори
+ 18 – 4
Прочетох заглавието и си помислих, че тия говорят глупости. Реших че може би е просто интерпретация и трябва да прочета интервюто за да си създам реално мнение. Тогава прочетох първия абзац и вече спокойно мога да кажа, че тия момчета не ги слушат главите. Успех в живота!
Сокол
24.07.2018 11:51:22
отговори
+ 37 – 4
В музиката, както и в спорта, няма млади и стари, а можещи и неможещи, мили момчета.
даскал
24.07.2018 12:26:07
+ 9 – 15
Точно пък спортът е идеалният пример, при който стар = неможещ.
Редовно се правят бенефисни мачове на много можещи ветерани. Но никой от тях не игра на Световното, нали?
siXXX
25.07.2018 13:58:31
+ 3 – 1
даскал, Сокол е прав. Да, не са играли на световното. Но един, който е можещ и беше европейски и световен шампион като играещ, стана такъв и като тренер. Футболът е типичен пример, че не само футболистите са от значение, а и тези които са отгоре. Пример: Хърватия са 4 млн и са на финал на световно. Ние сме 6 и половина и не сме никъде. Иначе Музиката не е като спорта. Дейвид Бауи издаде един от най-готините си албуми точно преди да си отиде. Ииииии турнетата на класическите изпълнители са много по успешни от новите. Не може толкова хора да са заблудени. Турнето на Гънс енд роузес има приходи около 700 млд долара за една година!
Pii44
24.07.2018 11:42:53
отговори
+ 25 – 4
Даже няма да им чета глупостите, от заглавието си личи колко са наясно. Ще свирят пред баба, дядо и братовчедите.
WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.
Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.
WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.
ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".
