LAIBACH: "Ако едно произведение на изкуството не предизвиква реакции, то най-вероятно е скучно"

   Утре, 26 ноември, словенската авангардна електро/индъстриъл/дарк уейв група LAIBACH ще гостува отново в България. Събитието ще се проведе в "Pirotska 5 Event Center" в София от 19:30 ч. Организатори са "DS Music" и "Wrong Events", с чието любезно съдействие WeRock.bg направи интервю с бандата. Какво казаха словенците за музиката си, за международната политика и за гостуването си в Северна Корея може да прочетете по-долу.

Здравейте, LAIBACH идват в София за пети път. Тази година беше доста натоварена за вас. Издадохте нов албум - "Sketches of the Red Districts", EP-то "Love Is Still Alive", саундтрака към филма "Iron Sky: The Coming Race" и преиздадохте втория си албум от 1986 г. "Nova Akropola". При толкова много нови издания, какво да очакват българските ви фенове от вас този път - предимно нова музика или своеобразна разходка из цялата ви дискография? И как успявате от такава богата дискография да съставите сетлист за концертите си?
LAIBACH: Ще представим "Love is Still Alive" - разширено EP за това как последните останали от човешката раса след ядрен катаклизъм на планетата Земя се скитат из Вселената в търсене на нова обитаема планета, на която да заживеят. Този албум, разбира се, е препратка към мрачната филмова Sci-Fi комедия "Iron Sky: The Coming Race", за която LAIBACH създават и саундтрака. Освен това ще представим няколко парчета от някои от последните издадени албуми на групата, включително "Sketches of the Red Districts", както и набор от допълнителни парчета на бис, ако публиката го поиска.

LAIBACH е група, чиято музика винаги е имала послание. Ако погледнете назад във времето към посланията, които са присъствали в музиката, текстовете и видеоклиповете на LAIBACH през 80-те и 90-те години на 20 век, откривате ли неща, с които от днешна гледна точка не сте съгласни и които, ако имахте възможност, бихте променили?
Ако променим нещо, това вече няма да е истинският LAIBACH.

Както споменах, тази година издадохте саундтрака си към филма "Iron Sky: The Coming Race". Това не е първият филм, за който създавате музика, правил сте го няколко пъти преди това. По-трудно ли е да се прави музика за филм, отколкото за албум на LAIBACH? Каква е разликата?
Това е напълно различен вид работа от обикновения албум, може да отнеме повече време и трябва да си сътрудничиш с режисьора на филма. Музиката трябва да следва историята и кинематографично да кореспондира с кадрите на картината, а не обратното - както е обичайно в музикалните клипове. В миналото сме черпили много вдъхновение от Sci-Fi филмите и е справедливо да им върнем нещо.

Наскоро записахте кавър на песента на RAMMSTEIN "Amerika". Много фенове и музикални журналисти смятат, че немската група е заимствала много от вашата музика, визия и концепция. Какво мислите за това? И ако Ivan Novak трябва да направи сравнение между двете групи, какво би било то?
Самите RAMMSTEIN неведнъж са признавали, че без LAIBACH нямаше да съществуват, че накратко казано са научили много, ако не и всичко от нас. Разбира се, те са по-комерсиални и по-циркови от LAIBACH, но това, което правят, го правят перфектно. Често сме се шегували, че RAMMSTEIN са LAIBACH за масите, а LAIBACH са RAMMSTEIN за тези, които нямат уши за музиката и усет за съдържанието.

Вие лично дразните ли се от сравненията между LAIBACH и RAMMSTEIN?
Не, не се дразним, свикнали сме с всякакви сравнения, RAMMSTEIN е само едно от тях.

Често залагате на провокацията в музиката и текстовете си. Защо? Смятате ли, че чрез провокацията посланията достигат по-лесно до публиката?
Ако едно произведение на изкуството не предизвиква, не възбужда и не стимулира никакви реакции, то най-вероятно е скучно и безинтересно. Правилата на художествената провокация всъщност са много сходни с правилата на сексуалното съблазняване.

През 2014 г. ви интервюирахме и ви попитахме за ситуацията в Украйна. Тогава ни казахте: "Украинската реалност е изключително сложна, затова и ситуацията там е крайно опасна. Можем само да се надяваме, че въпросът ще бъде решен по възможно най-мирния начин, т.е. чрез тайни преговори. Уви, ще има още жертви - неизбежно е, но конфликтът просто трябва да приключи по начин, удовлетворяващ интересите на всички замесени страни. Всеки друг компромисен вариант би бил грешка." Какво мислите за ситуацията в Украйна, а и като цяло в Европа и света днес?
Този въпрос е извън нашата компетентност, но ще се опитаме да отговорим на него възможно най-кратко. Ние все още разглеждаме военния конфликт в Украйна като цинична прокси война за геостратегическите интереси на свръхсилите и финансовия капитал (военна индустрия и др.). Разбира се, украинският народ и Украйна като държава са най-застрашени в тази война, а самата Русия и цяла Европа вече усещат катастрофалните последици. Мирът може и трябва да бъде постигнат единствено и само чрез интензивна дипломация, сериозни разговори на масата за преговори, особено между Америка и Китай, които са основните играчи на голямата шахматна дъска, и двете главни действащи лица в непосредствения конфликт - Украйна и Русия. Геостратегическият сблъсък за надмощие между САЩ и Китай е и основният конфликт, който днес движи световната политика (и икономика), диктувайки всичко останало, което се случва. Русия, ЕС, Израел, Иран и всички останали държави са само второстепенни участници в тази - отново и все още - двуполюсна игра на сили. Европа би могла и би трябвало да има по-силно и по-важно място при вземането на важни политически решения, но за съжаление се намира в напълно подчинени колониални отношения с Америка. Това съотношение на силите няма да се промени просто така. Европа би могла да играе по-сериозна геополитическа роля само в един военно-политически съюз с Русия и отново може би с Великобритания, но това, разбира се, няма да се случи.

През 2014 г. ни казахте също, че сте решили да създадете международна партия, за да участвате в политиката, където е възможно. Има ли някакво развитие в това ваше начинание? Актуално ли е то сега?
Основахме международна партия "Спектър" и много от нейните членове активно допринасят в рамките на местните политически среди, парламенти и правителства в различни страни по света.

Какво мислите за нарастващата цензура в западните общества, която се налага на тези, които имат различно от официалното мнение по редица въпроси. Като миграцията, например. Или за това колко пола има. Не превръща ли подобна цензура демокрацията в някакъв вид тоталитарно общество?
Разбира се, нима наистина сте вярвали, че демокрацията ще доведе само до безусловна свобода? Най-тоталитарните общества днес всъщност са тези с най-декларативни демократични договорености - например Съединените Щати. Дори Световната мрежа, която гръмко обещаваше Голямата свобода, днес все повече се превръща в отражение на тоталитарния обществен ред.

Живели сте в тоталитарно общество преди 1990 г. Днес живеем, поне на хартия, в демокрация. Ако трябва да направите сравнение между тогава и сега, какво би било то? Някои хора казват, че днес времената са дори по-тоталитарни, отколкото преди 1990 г. Колко истина има в това твърдение?
Напълно вярно, може да се каже, че по време на комунистическия тоталитаризъм живеехме в условията на експлоатация на човек от човека, а сега, при демокрацията, е обратното.

Чували сме ви да казвате, че това, към което хората трябва да се стремят, е свобода, равенство, братство и справедливост за всички. С оглед на всичко, което се случва в света в момента, смятате ли, че това е възможно? Не граничи ли подобно нещо с някаква утопия?
Разбира се, това е едно утопично желание и цел. Стремежът към по-добър свят и по-добър живот винаги е в сферата на утопията. Какво друго остава на човечеството да направи, освен да вярва в утопията? Комунизмът беше утопия, а капитализмът всъщност също е утопична мечта. Дон Кихот вече е водил утопични битки, но именно това го е направило етичен и човечен. И ние можем само да повторим неговата цел и неговата борба и днес.

През 2016 г. LAIBACH имаха концерт в Северна Корея. Защо решихте да направите нещо подобно и как публиката там прие музиката ви?
Отидохме в Пхенян, за да отбележим и отпразнуваме 70-годишнината от освобождението на Корейския полуостров от японската колонизация и последвалото му разделяне на две вражески държави, както и за да подкрепим и стимулираме процеса на обединение между двете Кореи (малко по-късно изнесохме концерт и в Южна Корея със същата програма). Северна Корея, разбира се, е един напълно различен свят от всичко, което можете да си представите, и от европейска гледна точка реалността в тази страна е на практика сюрреалистична. Ето защо изпълнението пред севернокорейската публика в Пхенян беше необикновено преживяване за нас, а също и за тях. Преживяхме много просветления, и то и от двете страни. Въпреки че свирихме песни от филма "The Sound of Music", които те очевидно знаят много добре, тъй като учат английски с помощта на този филм, корейците никога преди не бяха чували такава група, каквато е LAIBACH, така че не знаеха какво да мислят за нас и нашата музика. Въпреки това те реагираха учтиво, аплодираха след всяка песен, а в края на концерта ни дадоха бурни овации. А може би просто се радваха, че всичко е свършило, палестинският посланик със сигурност не хареса много шоуто - той коментира, че "беше прекалено силно - почти като мъчение". Чо Йонг Хван, възрастен корейски посетител, даде изявление след шоуто, в което каза: "Аз съм много доволен: "Не знаех, че такава музика съществува по света, а сега вече знам". И това е най-важното.

Преди 1990 г. вашата музика е била забранена и цензурирана. Това е и една от причините LAIBACH да получи статут на дисидент. Смятате ли, че това е помогнало на музикалната ви кариера или я е възпрепятствало?
Бяхме цензурирани и забранени в Югославия (а след 1990 г. и в някои други европейски страни), но никога не сме били дисиденти и не сме се държали като такива. Просто никога не сме приемали такъв статут и това няма нищо общо с факта, че сме или не сме популярни навсякъде. Музиката ни вероятно е твърде взискателна, за да бъде широко употребявана, а също така е вярно, че широката общественост в днешно време е успешно тоталитаризирана, но не от нас.

Какво според вас е бъдещето на Европейския съюз?
В дългата история на Европа е имало няколко опита за обединение, но нито един от тях не е проработил в дългосрочен план. Много е вероятно подобно нещо да се случи и със сегашния Европейски съюз, въпреки че ние самите сме много за него. Когато всички европейски държави най-накрая се обединят под един покрив, центростремителните и центробежните сили, преследващи различни икономически и политически интереси, вероятно отново ще ни разделят.

Какво мислите за мнението, че музиката и музикантите трябва да стоят настрана от политиката?
Глупости - всяко изкуство, включително музиката, е политическо, или по-точно: всяко изкуство е обект на политическа манипулация, с изключение на онова, което говори на езика на същата тази манипулация. Като LAIBACH.

Автор: Ози
Снимки: Ивайло Хранов, Герасим Трифонов