Летях в облаците от щастие, но бях свален на земята - внезапно, грубо и безмилостно

Нови попълнения? Да не би да има промени в състава ви?

Не, не, ха-ха-ха! Все така сме си аз, Eric [Brittingham, бас], Jeff [LaBar, китара] и Fred [Coury, ударни], не се притеснявай! Става дума за няколко нови роудита - най-вече китарни техници, които наехме наскоро, това е.

Ха-ха, успя да ме стреснеш, признавам... И така, през юни ви предстои мащабно световно турне, включително и обиколка из Европа за първи път от... Колко години насам?

Миналата година изнесохме едно шоу в Мадрид и свирихме на фестивалите "Sweden Rock" и "Download", но последното ни турне действително бе доста отдавна. Това бе и една от причините да направим споменатите три концерта - да си припомним какво е да излизаш пред европейска публика... Просто да се настроим за това, което предстои. За наше щастие, и трите ни изяви преминаха чудесно, хората ни приеха добре, забавлявахме се и вече сме спокойни, че предстоящото ни лятно турне няма да е провал, ха-ха!

Къде предпочиташ да свириш - в Щатите или на Стария континент?

Обожавам и двете места, наистина. Ето, миналата година в Европа, например, усещането бе неописуемо. Вярно, не бяхме стъпвали там от дълги години и предполагам, че феновете ни приветстваха толкова топло именно поради тази причина, но отношението им нямаше как да не се предаде и на нас.

Лично за мен единственият минус на свиренето в Европа е часовата разлика. Осем часа, човече! Няма да забравя изпълнението ни на "Download 2010" - трябваше да излезем на сцената в ранния следобед, около 15:00 ч., което е 7 сутринта в Нашвил. В един момент си дадох сметка, че това действително се случва - пея с пълно гърло пред многохилядна тълпа в 7 сутринта, ха-ха-ха! Като изключим това, всяко свирене в Европа действително ни доставя неистово удоволствие, най-вече заради публиката.

На 15 юни предстои и първо ви свирене в България, при това заедно с Mr. Big. Това ще е и единственият ви съвместен концерт на турнето, нали?

Така е, да.

Първоначално трябваше да изнесете два отделни концерта в една и съща вечер, но впоследствие изявите ви бяха обединени в едно голямо шоу. Ваше ли бе решението или на мениджмънта ви?

Нямам нищо общо. Всъщност, от теб разбирам, че е трябвало да свирим отделно, ха-ха! Знам само, че ни предстои съвместно шоу - явно мениджърът ни е подредил нещата така.

И все пак, ти лично как възприемаш идеята Cinderella да делят една сцена с Mr. Big?

Категорично положително. С момчетата от Mr. Big се познаваме от години - страхотно са и като хора, и като музиканти, да не говорим за невероятните гласови възможности на Eric [Martin, вокалист на Mr. Big - б.а.]. Обожавам гласа му! Вярвам, че ще се получи незабравима вечер. Двете групи сме доста различни в музикално отношение, но мисля, че ще се допълним добре.

Имаш ли някакви конкретни очаквания от престоя ви в България и местната публика? В крайна сметка, никога досега не сте стъпвали тук...

Не, нищо специално - просто ще ми бъде интересно най-сетне да излезем и пред българските ни фенове. Крайно време е, ха-ха!

Колко дълго се очаква да бъдете на сцената?

Около 75 минути. Шоуто ни е изключително динамично, шумно и... живо. Ще включва песни от четирите ни студийни албума. Задължително ще изпълним всички хитове, както и някои наши любими парчета от изданията ни. Не сме от онези групи, които се качват на сцената и започват да свирят нещо, което никой не е слушал - не, предпочитаме да даваме на публиката това, което иска да чуе.

Кой от албумите на Cinderella харесваш най-много?

Хмм... Колебая се между "Long Cold Winter" (1988) и "Heartbreak Station" (1990), но все пак бих посочил втория. Причината е, че "Heartbreak Station" олицетворява това, към което се стремяхме още от самото начало - и в композиционно отношение, и като продукция. По време на работата по първите ни два албума все още бяхме доста неопитни в студиото и се принуждавахме да слушаме съветите на продуцентите, които се опитваха да ни накарат да звучим като всички останали модерни по онова време групи, докато в "Heartbreak Station" последната дума вече бе наша. Харесвам песните и от четирите ни издания, но единствено в "Heartbreak Station" звученето им е точно такова, каквото искахме.

Знаеш, че Mr. Big представят нов албум с актуалното си турне. Warrant, които също са от "вашето" поколение американски рок групи, изкарват нов диск през май. През последните години и други ваши сънародници, радвали се на небивал успех през втората половина на 80-те и началото на 90-те години, се активизираха и записаха албуми - достатъчно е да споменем Motley Crue или дори Guns N' Roses... Не е ли крайно време и Cinderella да ни зарадват с нещо ново?

Естествено, не сме се отказали от идеята да запишем пети албум, но искаме да го направим в точното време и с достатъчно сериозен издател, който да си свърши работата както трябва - като се започне от записите, мине се през разпространението на диска и се стигне до ефективното му рекламиране. Не искаме някой просто да получи от нас няколко готови песни и да ги издаде - няма смисъл. Освен това, в момента сме заети с доста други неща, така че няма как да отделим време и да се затворим в студиото, но някой ден - кой знае...

А какво стана със соловия ти албум? Доколкото знам, работиш по него от години.

Да, от пет години... Няколко пъти прекъсвах записите, започвах отначало, смесвах наново една или друга песен, презаписвах партиите си, променях мелодиите... Желанието ми е този албум да бъде издаден независимо, без да намесвам звукозаписни компании, за да не се налага да се съобразявам с изискванията и графиците им. Добрата новина е, че дискът все пак е готов. В момента подготвям издаването му и изчаквам подходящия момент, който вероятно ще настъпи в края на настоящата година.

Как звучат песните в албума ти - в духа на Cinderella или...?

Не мога да избягам от звученето на Cinderella, тъй като именно аз бях и продължавам да бъда певецът, китаристът и основният композитор в групата. Изпълнявам същите роли и в самостоятелния си албум, така че приликите са неизбежни. Соловите ми песни отново са в посока хард рок, стъпил на основата на блуса, и са също толкова динамични и разнообразни, колкото и в албумите на Cinderella - от тежки и бързи рок парчета до кахърни акустични балади. Винаги съм харесвал издания с такова съдържание, затова и обожавам да слушам The Rolling Stones и Led Zeppelin - групи, които са майстори в създаването на динамични рок албуми.

Какво ти е оказвало най-силно влияние през всички тези години - и в музикално, и в текстово отношение?

Ако трябва да отговоря с една дума, бих казал: Блус. Дори и рок групите, които са ми повлияли, свирят музика, здраво стъпила на основата блуса - и като мелодии, и като текстове. Имам предвид The Rolling Stones, Led Zeppelin, Bad Company, Janis Joplin... Песните на всички тези изпълнители черпят с пълни шепи от блуса - и по отношение на музиката, и в темите, за които пеят. Теми, засягащи ежедневието и истинския живот - любов, раздяла, радост, мъка, вътрешна борба... Все неща, случващи се непрекъснато на всеки нормален човек. Това е и причината повечето ми собствени композиции да се основават на блуса, включително и по-тежките парчета от "Night Songs".

Изминаха цели 28 години, откакто с Eric Brittingham основахте Cinderella. Кои са най-сериозните ти постижения от професионална гледна точка за това време? Кои бяха най-важните моменти в историята на Cinderella?

Труден въпрос... Гордея се с всичките ни албуми - всеки един от тях би могъл да бъде разгледан като крайъгълен камък в историята на Cinderella. Всеки път, когато сме завършвали работата по даден албум, сме изпитвали неистово удовлетворение и облекчение... Другото нещо, което винаги ми е доставяло неподправено и неповторимо удоволствие, са турнетата. Някои от концертите просто се запечатват в съзнанието ти за цял живот... Веднага се сещам за "Moscow Music Peace Festival" в края на 80-те ["Московският фестивал на мира" се провежда на 12 и 13 август 1989 г. на стадион "Лужники" в руската столица - б. а.], където свирихме заедно с Bon Jovi, Ozzy и Scorpions. Това със сигурност бе една от най-паметните ни изяви на живо.

Друг незабравим концерт е първото ни участие на фестивала "Download", който тогава се наричаше "Monsters of Rock" - става дума за 1986 г. Имахме честта да открием изданието на фестивала и изведнъж се озовахме пред най-чудовищната тълпа, която бяхме виждали дотогава - трябва да е имало над 100 хиляди души, които бяха напълно откачили! Подобни концерти осмислят съществуването на всяка група... Бих добавил и миналогодишното ни шоу в Мадрид, макар да бе в зала за едва 2000 човека, тъй като бе първото ни излизане на сцена в Европа от дълги години. Усещането бе... вълшебно! Просто знаеш, че никога няма да изпиташ същите емоции отново. Ето, заради такива мигове си струва да продължаваме. По принцип обожавам свиренето на живо. Излизаш на сцената и си наясно, че трябва да дадеш най-доброто от себе си - тук и сега. В студиото напрежението не е толкова силно, тъй като знаеш, че дори и да сгрешиш, можеш да запишеш партиите си отново, но пред публика не е така. Хората чуват онова, което им поднасяш в момента, и именно това покачва адреналина и те стимулира да се раздаваш докрай. Адски уморително е, но си струва!

Сбъднаха ли се всичките ти мечти?

Хе-хе-хе, сложен въпрос... Да, сбъднаха се, но впоследствие ми бяха отнети. Говоря за началото на 90-те години, когато се оказах с парализа на гласните струни... Наскоро бяхме издали "Heartbreak Station", бяхме на върха и изнасяхме концерти в разпродадени зали и стадиони, и изведнъж - наистина изведнъж, гласът ми изчезна. Преглеждаха ме безброй лекари, ни никой не успя да установи какво ми е. Всички се опитваха да ме залъгват, че всичко ми е наред, докато най-сетне един доктор ме подложи на действително щателни изследвания и стигна до заключението, че проблемът е неврологичен и се свежда до частична парализа на една от гласните ми струни. Бях съсипан, човече! Дали мечтите ми са се сбъднали? Да, бяха се сбъднали и летях в облаците от щастие, но бях свален на земята - внезапно, грубо и безмилостно.

Това се случи преди около 19 години. Проблемите с гласа ми бяха и причината за дългата пауза между "Heartbreak Station" и четвъртия ни албум, "Still Climbing" (1994) - просто трябваше отново да се уча как да пея. Успях дотолкова, колкото да запиша вокалните си партии, макар и не наведнъж, а на малки порции. Не бях свикнал да работя така - преди това влизах в студиото, заставах пред микрофона, изпявах всичко от раз и приключвах, а за "Still Climbing" се влачих с месеци... Имаше дни, в които успявах да изпея само по една дума, буквално! В крайна сметка успях, получи се добър албум и потеглихме на турне, за да го представим, но вече не бе същото...

Не съм спирал да имам проблеми с гласа си оттогава, а през 2006 г. го изгубих напълно. Напълно! В началото на 90-те проблемът бе сериозен, но не чак толкова, че да ме направи абсолютно безпомощен, докато сега, при последната криза, не бях в състояние дори да говоря. В продължение на четири години ходих на терапия при всевъзможни лекари и вокални педагози, но едва преди две години попаднах на точния човек. Човек, който промени живота ми. Преподава класическо пеене и вокални техники на бъдещи оперни певци и ме научи на толкова неща, за които преди дори не бях подозирал, че ще му бъде вечно признателен - още повече, че сега гласът ми е по-силен от всякога и... Да, мечтите ми като че ли отново започват да се сбъдват, хе-хе...

Усеща се - звучиш изключително оптимистично и... положително.

Да - защото получих втори шанс. Държа обаче да уточня, че дори и в най-тежките мигове животът не е спирал да ми доставя удоволствие - в крайна сметка, има хиляди други неща, на които да се наслаждаваш. Винаги съм се опитвал да извличам ползи от всичко, без значение в каква ситуация се намирам. Вярно, въпросната ситуация с гласните ми струни продължи много, много по-дълго от необходимото, но се радвам, че не се отчаях. Човек не бива да се предава. Трябва да вярваш в мечтите си. Навремето всички ми разправяха, че никога вече няма да мога да пея. Ако ги бях послушал, сега нямаше да разговаряме... Именно това искам да кажа на всички, които ще прочетат думите ми: Никога не се предавайте.