Matt Tuck (BULLET FOR MY VALENTINE): "Проблемът с жанровите етикети идва, когато от предмет на разговор се превърнат в извор на негативизъм"

   Преди една седмица се състоя четвъртият концерт на уелската банда BULLET FOR MY VALENTINE у нас. Събитието се проведе в рамките на концертната серия "Sofia Solid" в столичния колодрум "Арена София" и бе организирано от "Fest Team".

   Часове преди изпълнението на BULLET FOR MY VALENTINE от WeRock.bg се срещнахме с фронтмена и лидер на групата Matt Tuck, за да обсъдим някои интересни теми като нуждата на феновете да поставят жанрови етикети, плюсовете и минусите на дигиталната трансформация, психичното здраве и т.н.

   Какво точно си казахме с Matt Tuck може да прочетете по-долу в интервюто, което той даде за медията ни.

Предишното ни интервю беше през 2019 г. От тогава насам се случиха много неща в света. Какво се промени за теб в личен и професионален план?
По време на пандемията се наложи да прекараме доста повече време у дома. В музикалния бизнес имаше много неясноти. От една страна, за пръв път от над 15 години насам имах възможността да прекарам значително повече време със семейството си. От друга, това ни даде шанс да вложим много повече време в създаването на новия ни албум. Работната среда беше доста по-спокойна. Не се налагаше да бързаме, за да спазим някакъв краен срок в студиото, да мислим за промотиране, турнета и т.н. Факт е, че последните няколко години бяха кофти, но въпреки това успяхме да извлечем всички възможни позитиви от създалата се ситуация.

Новият ви албум е значително по-тежък от предшественика си. Дължи ли се това на негативните емоции, които изпитахте през последните 4 години?
Имаме удоволствието да създаваме музиката, която искаме да правим. Този процес се случва по естествен път при нас. Докато писахме парчетата за този албум, поради една или друга причина, те бяха по-тежки от тези в предишната ни творба. От няколко години насам феновете ни искат да се върнем към корените си, та се надявам този албум да ги накара най-сетне да млъкнат по тази тема. В добрия смисъл на израза. Издадохме "Bullet For My Valentine" по време на пандемията и започнахме промотирането му с няколко концерта в Обединеното кралство. Истинското турне започна през миналото лято. Феновете ни страшно много се кефят на новите ни песни. Готино е, че хората се радват на BULLET FOR MY VALENTINE. Не че и преди не са го правили, но този албум разпали нещо различно сред почитателите ни. Те винаги са били откровени. Казват си кога нещо им харесва, кога не им допада и т.н., но никога не са си тръгвали от нас. Тази отдаденост е нещо, за което ще им бъдем вечно благодарни.

BULLET FOR MY VALENTINE са смятани за една от бандите, които значително допринесоха за популяризирането на метълкор жанра. Какви са наблюденията ти върху сцената такава, каквато е днес?
Хубавото на метъла като музика и всичките му поджанрове е, че има за всекиго по нещо. В един момент в метълкорът имаше нещо като пренасищане до такава степен, че беше започнал да затихва. Но нещата вече далеч не са така. Може би това е някакъв музикален цикъл, знам ли... С времето силните оцеляха. Ние сме все още тук, както и банди като TRIVIUM и KILLSWITCH ENGAGE. Хората сякаш отново се влюбват в този тип метъл.

Защо, според теб, хората изпитват нуждата да поставят жанрови етикети на групите, които слушат?
Етикетите никога не са били моето нещо, но разбирам хората, които по един или друг начин имат нужда от тях. Жанровите рамки им дават възможност да дискутират любимите си групи като се придържат към определени правила, които вървят ръка за ръка със съответния жанр. Проблемът с етикетите идва когато от предмет на разговора се превърнат в извор на негативизъм, че някой се е променил и вече не прави същата музика и други подобни нападки. Музикалният свят е необятен и най-доброто, което всеки един от нас може да направи, е да намери това, което му харесва, и да му се наслаждава без да гледа на вкуса си като нещо по-добро от този на отсрещния човек.

Емоциите са неразделна част от музиката на BULLET FOR MY VALENTINE. Влияем ли на емоциите си, или по-скоро те влияят на нас?
Това е добър въпрос. Мисля, че тук можем да говорим за цикличност на нещата. В този контекст хората и емоциите вървят ръка за ръка. Нещо като кокошката и яйцето. Не можеш да кажеш със сигурност коя страна влияе повече на другата. Бидейки музикант мога да се справям с емоциите си като пиша песни. В новия ни албум има доста повече агресия, докато в предшественика му "Gravity" нещата са значително по-лични. Полезно е да пишеш за нещата, които чувстваш, защото това канализиране на емоциите ти помага да се справиш по-добре с тях. По този начин феновете стават част от емоционалното ти пътешествие. Не знам дали ние влияем на емоциите си или те на нас, но съм сигурен, че едното винаги прелива в другото. Адски важно е когато си креативна личност да почувстваш нещо преди да започнеш да създаваш изкуство.

Една от темите, които разгледахме в предишното ни интервю през 2019 г., беше предстоящият да се случи Брекзит. Сега той е вече факт. Какво се промени за теб в качеството ти на музикант, който обикаля света, за да изнася концерти?
Самите пътувания с автобус или самолет в ЕС не са се променили много. Разликата е в административната част, тъй като абсолютно цялото оборудване, което носим със себе си, трябва да бъде документирано. Това от своя страна създава някои несрещани досега проблеми като, например по-дълго чакане, за да може документите да бъдат обработени. Брекзит се отрази негативно на работата ни. Никой от нас не го искаше, но сме намерили начин как да се справим с нещата. Неприятно е, но искаме или не, е нещо, с което трябва да се съобразим.

Има ли нещо, което не би жертвал, за да продължиш музикалната си кариера?
О, да. В тази фаза на живота ми - определено. Ако трябва да бъда у дома със семейството си или не се чувствам достатъчно подготвен за нещо, се чувствам свободен да кажа "не". Преди години нещата седяха по различен начин. Тогава бях готов да направя всичко за всеки по всяко едно време. Израснах като личност благодарение на успехите ни и житейския опит, който натрупах спрямо себе си, бандата, а и музикалната индустрия като цяло. Вече съм в позиция, в която мога да отказвам определени неща, на които други хора биха казали "да". Все още мога да свърша нещата, които имам за вършене, но разполагам с възможността да го направя по много по-балансиран начин. Така е и по-лесно да се насладя на случващото се, защото знам, че съм имал избор, а не съм се съгласил просто така.

Кои са някои от негативните неща в съвременния свят, които лесно биха могли да бъдат превъзмогнати?
Хм, интересен въпрос. Сещам се за социалните мрежи и възможностите, които предоставят. Особено за новите музиканти, на които тепърва им предстои да градят кариера. Но в същото време Интернет е и благоприятна среда за развитие и разпространение на негативизъм в огромни мащаби. Затова нещото, което ние хората бихме могли да направим, за да предотвратим този негативизъм, е да бъдем по-отговорни спрямо заобикалящия ни свят. Социалните мрежи са като нож с две остриета. Всичко зависи от начина, по който ги използваш, и това как се държиш с хората около теб.

Ти какво би променил в начина, по който хората се държат едни с други?
Независимо от възраст, пол, сексуална ориентация, етнос или религия, хората трябва да проявяват повече уважение спрямо един друг. Времето ни на този свят е ограничено и затова трябва да се държим с другите така, както бихме искали те да се държат с нас. Знам, че това е основен принцип, който би трябвало всички да следваме, но изглежда, че много хора са го забравили.

Кое е нещото в рок и метъл обществото, което не може да бъде намерено в която и да е друга субкултура?
Лично за мен това е емоцията, която изпитвам по време на концертите ни. Работата по един албум продължава между 12 и 18 месеца - писането на текст и музика, записите в студиото и всичко останало... Полагаме огромни усилия, за да създадем нещо истинско и различно от всичко, което сме правили през последните над 20 години. Адски е трудно и изисква много умствен капацитет. Та когато най-сетне след всичко това се качиш на сцената, всичко останало спира да има значение. Това е истински специален момент. А когато видиш, че хората знаят текстовете на песните ти? Безценно. Не е нещо, което мога да опиша с думи.

Привилегировани ли са съвременните музиканти в развитието си благодарение на дигиталната трансформация?
О, да. Определено. Ще дам пример с началото на нашата кариера. В първите ни дни преминаването през целия този процес някой тепърва да те забележи си беше голяма занимавка. Записвахме дискове, обикаляхме по офисите на лейбълите, за да получим обратна връзка от тях и т.н. Не разполагахме с удобствата и предимствата, които в наши дни са вече факт. Тогава Интернет беше нещо ново, а социалните мрежи все още не съществуваха. Днешните креативни личности разполагат с много повече възможности за развитие и платформи, чрез които да бъдат чути и видени.

Стигматизира ли съвременното общество темата за психичното здраве?
Не мисля, че в наши дни това стигматизиране се случва в толкова големи мащаби. Темата за психичното здраве е на дневен ред от съвсем скоро. Хората най-сетне биват окуражавани да говорят за нещата, които се случват в главите им. Особено при младите мъже. При тях проблемите с психичното здраве доскоро сякаш се замитаха под килима и хората се правеха, че не съществуват - "Стегни се и ще бъдеш добре!" и други подобни изрази допълнително усложняваха нещата. Нещата вече не стоят така, което е хубаво. Осъзнаването на тези проблеми е по-видно от всякога. Смятам, че това е нещо страхотно. Надявам се да продължи да се разраства, защото осъзнаването на един проблем е първата крачка в решаването му. Темата е особено важна за децата и тийнейджърите, тъй като заради социалните мрежи получават достъп до неща, които не бива да виждат. Всички тези неща са напълно способни да размътят мозъка на един млад човек. В наши дни е по-важно от всякога когато нещо те измъчва да споделиш за него.

Самият ти как се справяш, когато изпитваш проблеми, които са свързани с психичното ти здраве?
Когато се чувстваш несигурен спрямо нещо, налегнала те е тревожност, или просто имаш някакво странно чувство, най-доброто нещо, което можеш да направиш, е да не го задържаш в себе си. Това правя и аз - споделям на близките си. Жизненоважно е в такива моменти човек да не се чувства сам. Не се притеснявам да говоря за проблемите си. Късметлия съм, тъй като никога през живота си не ми се е случвало нещо, което да ми нанесе травма с много лоши в дългосрочен план последици. Нещо, което е пораждало тъга, странна тревожност и известна несигурност в живота ми, беше един период от живота ми преди излизането на "Gravity" (2018). С жена ми ни се случваха доста неща у дома. Не бих казал, че са били непременно лоши, но бяха неща, които трудно можех да опиша с думи. Създадоха напрежение и дистанция, които се влошиха с времето. Тогава не знаех как да се справя с тях. В един момент споделих на друг човек и това бяха първите стъпки в посока разрешаването на проблема. Благодарен съм на музиката, защото тя ми позволява да канализирам емоциите си. Та в един момент си казах "Майната му!" и започнах да пиша песни. От всички видове терапия, които съм пробвал, музиката си остана най-добрия за мен. В личен план да се обърна към това, което правя от адски много време, се оказа най-подходящото решение.

Би ли описал начина, по който музиката и психичното здраве са обвързани в твоя живот?
Тази връзка идва от самите песни. Усеща се когато музиката е искрена. Тогава разбираш, че не си сам в битките си и има други хора, които изпитват същото като теб. Дали е страх, тревожност или някакво друго странно чувство... Както казах преди малко, усещането, че не си сам, е жизненоважно. Именно в това се крие красотата на музиката. Тази връзка дава началото на процеса на възстановяване от нещата, през които преминаваш. Често в разговори с наши фенове хората ни споделят, че музиката ни им е помогнала по един или друг начин. Било то "Piece of Me", "Over It", "Knives" или която и да е друга наша песен, най-голямото признание, което някога бих могъл да получа е, че това, което оставям след себе си, помага не само на мен самия, но и на хората, които слушат музиката ни. Друг интересен аспект е, че рядко слушам нашите песни. Обикновено е когато някъде са пуснали някое парче или когато ми се налага да си припомня дадена партия. В тези моменти се сещам за ситуацията, в която съм бил и какво ми е коствало, за да се справя с нея и си казвам "О, мамка му, това съм аз!". Странно преживяване е, но виждам откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал. А това, мисля, е добър знак.

Благодаря ти за отделеното време, Matt. Оставям последните думи на теб.
Радвам се, че след повече от 20-годишна кариера, хората все още слушат музиката ни и ни подкрепят. Искрено сме благодарни за вниманието, което получаваме. Без признанието на нашите почитатели нямаше да сме там, където сме в момента. Ще се видим довечера!

Автор: Eino
Снимки: Иво Канин