Max Cavalera: "Презаписахме първите три албума на SEPULTURA като фенове на самите себе си"

   В рамките на около година братята Max Cavalera и Igor Cavalera презаписаха първите три издания на SEPULTURA - мини-албума "Bestial Devastation", дългосвирещия дебют "Morbid Visions" и "Schizophrenia". Под името CAVALERA Max и Igor ще направят концерт и в София на 15 юли по покана на "Blue Hills Events" (поръчай билет онлайн).

   Интервюто с Max Cavalera, което може да прочетете по-долу, е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 24 юни.

"От другата страна": Привет, Max, скоро идвате с CAVALERA в България. Сетът единствено от песни на SEPULTURA от първите три презаписа, които направихте, ли ще бъде?
Max Cavalera: Голямата част, голямата част със сигурност ще бъде събрана от трите презаписани албума "Bestial Devastation", "Morbid Visions" и сега с допълнение от "Schizophrenia". Планираме да изпълним повече материал от него. Докато дойдем в България се надявам вече да сме включили повече песни от албума в сетлиста. Трябва да ги добавим, за да ги изпробваме, както и да ги научим. И ще го направим. И разбира се, че ще изсвирим и някои неочаквани неща. Няма да разкривам нищо, не искам да развалям изненадата. Но в края на сета винаги можете да очаквате нещо подобно.

Песни на SOULFLY?
Най-вероятно няма да има. Все пак SOULFLY са активна банда и правят турнета. Може би ще добавим материал на CAVALERA CONSPIRACY. Мисля, че ще е страхотно. Примерно от "Inflikted" или "Psychosis". Може да добавим и NAILBOMB. "Point Blank" направи 30 години през март и може и да си го припомним. Това са идеи, които могат и да бъдат осъществени.

Би ли споменал кой е твоят Magnum Opus албум с твое участие?
Що се отнася до тези, които съм създал, най-трудният и удовлетворяващ е едноименният дебют на SOULFLY. Това е най-трудният албум, който съм направил през живота ми. Тогава бандата беше съвсем нова. Имах толкова много да доказвам на света. Всички, целия свят твърдеше, че ме харесва в SEPULTURA. Но се чудеше, дали би ме харесал в друга група. Бяха трудни времена. Самият албум съдържа онова уникално чувство на отчаяние, ярост, безразсъдство. И в същото време чувство на удоволствие, на щастие. Той е комбинация от тези противоположни състояния. По природа дебютът на SOULFLY е някак си шизофреничен. Той е един много странен свят. В него прегръщам лудостта и в същото време се отдавам на радостта. Просто събрах всичко това на едно място в "Soulfly". С него празнувах живота. Празнувах, че съм жив, създавайки нещо уникално. За мен "Soulfly" винаги ще бъде велико противопоставяне на всичко и всички наложени от миналото порядки. Успех, който изглеждаше невъзможен. Един от най-трудните албуми, които съм създал, но в същото време е и албум, който се гордея най-много, че съм направил.

Къде откри енергия да продължиш след напускането на SEPULTURA?
Това беше нито повече, нито по-малко нов избор. Всъщност тогава наистина нямах никакъв друг избор. Музиката беше моето оръжие. Тя е източникът на моята сила. От нея черпя енергията. От много години вече не съм в SEPULTURA, но вътрешно съм същия човек, цялата сила, която преди ме е водила, все още бушува в мен. Мисля, че използвайки този източник, създадох нещо ново. Той ми даде възможност да отворя нова глава в живота си. Точно това направих. Сграбчих шанса, който ми се предостави, за да създам нещо различно. Винаги съм гледал на SOULFLY като ново начало, а не като копие на SEPULTURA. Ние не се опитахме да създадем поредния албум на SEPULTURA. Щеше да бъде грешка, ако бяхме тръгнали в тази посока. От самото начало музикантите в SOULFLY непрекъснато се сменят. Съставът винаги е различен. И може би това ни позволи да сме по-свободни в изследването на различни звуци. Имаш инструментали, елементи от уърлд музиката, гостуващи музиканти, От всичко това се роди нещо много специално и положително. Смятам, че посланията на SOULFLY са по-позитивни и духовни. Албумите на SEPULTURA са мрачни, от тях извира мрак. А на SOULFLY са някак по-приветливи. Самото начало обаче беше много трудно. Когато се махнах от SEPULTURA, бях приключил с музиката. Въобще не исках да се занимавам с нея. Бях натрупал твърде много отрицателни емоции, главоболия, душевни болки и разочарования. Малко по-малко започнах да си връщам силата. Отново започнах да създавам. След което осъзнах, че държа в ръцете си нещо много специално.

Защо реши да се върнеш в началото обаче?
Добър въпрос. Исках заедно с Igor да се отдадем на носталгията в живота ни. Това бяха наистина непорочни и неопетнени времена. Сърцата и душите ни бяха чисти. Много харесвам песните, но никога не съм харесвал звука на тези албуми. Тогава не разполагахме с възможностите да изградим правилната продукция, да постигнем точния звук така че да звучат добре. Винаги съм си мечтал да имам възможността, да представя на феновете тези записи по начина, по който те могат да са много по-добри. И то изсвирени така, както го можем днес. Също така да ги запишем по-добре, но запазвайки цялата агресия и бруталност на епохата. Просто искахме да направим така, че да звучат по-добре. Носталгията е огромна сила. По някакъв начин всеки един от нас иска да се потопи в нея. Мен самия постоянно ме връхлитат носталгични чувства, породени дори от филми или спортни състезания. Понякога си пускам някой стар филм и отново се превръщам в тийнейджър. Пренасям се в миналото, когато съм го гледал за първи път. Това се получи и с презаписаните албуми на SEPULTURA. Исках да изпитам отново онези емоции заедно с брат ми. Имах щастието да го направя с много специална група. Синът ми Igor свири на бас. Travis "Eviscerator" Stone свири на китара. Невероятно положение - знам, че много фенове оценяват това, което направихме, фенове, които не са били родени тогава, както и хора, които никога не са имали възможност да ни гледат в средата на 80-те. А сега имат шанса да го направят. Уникално преживяване. Просто все едно се качваш на машина на времето и за една нощ се озоваваш в 1987 година. Страхотно е, страхотно чувство.

Това завръщане към корените ще ти помогне ли да продължиш напред и по какъв начин?
Действа ми вдъхновяващо. Не знам. Знаеш ли, чувствам се страхотен късметлия, че мога да направя точно това. Има музиканти, които нямат шанса да преживеят нещо подобно. От една страна имам групи, с които продължавам към бъдещето като SOULFLY и KILLER BE KILLED, както и GO AHEAD AND DIE. И в същото време мога да преживея отново моменти от миналото, които имат голямо значение. Мисля, че е страхотно да мога с единия крак да съм в бъдещето, а с другия в миналото. Виж, миналото е също много важно. Важно е да не го забравяме. Всъщност няма как да го забравиш. То има изключително влияние. Съдържа в себе си нещо прекрасно, което сме създали. С тези презаписани албуми искаме да отбележим и да честваме точно тези моменти. И искам да го направя с брат ми. Използвам всичко това като вдъхновение за бъдещите ми творби. Ако започна да работя по нов албум на SOULFLY, искам да съм вдъхновен така както бях, когато създавах "Schizophrenia". Тук наистина става въпрос за вдъхновенията, които само музиката може да поднесе. Не да се страхуваме от нея, а да я прегърнем. Да прегърнем метъла. Дори понякога да изпадаш в некомфортни ситуации и от тях можеш да извлечеш нещо положително.

С тези презаписи не се ли притеснявате, че заличавате духа на времето, в което са създадени?
Не мисля така. Било е време, в което всичко това е направено. Всеки може да гледа видеа от този период, както и да си пусне оригиналните записи. Но ако искаш да ги преживееш днес, можеш да дойдеш и да ни видиш как ги изпълняваме на живо. Аз като фен откривам магия в това да мога с истинските музиканти в реално време да се пренеса в онези моменти от миналото. И то когато самите албуми са натрупали толкова много години, че едва ли не са станали част от ДНК-то на феновете. Те са се превърнали в неизменна част от кръвта на много хора. Ние презаписахме първите три албума на SEPULTURA като фенове на самите себе си. Това е ключовият момент. Двамата с Igor си говорихме, какво бихме искали да чуем като фенове. И точно това искаме да чуем. Искаме да се насладим на мощни китари, наистина добри барабани, изсвирени по възможно най-добрия начин, все едно усещаш, че в ръцете ти гори огън. Виж, има два варианта. Пускаш си оригиналите и всичко е наред. Ако искаш да чуеш новите записи, нещата също са наред. Не ме притеснява какво ще предпочетат хората. Самият аз харесвам и двете версии. Харесва ми суровостта на оригиналите, но ми харесват и новите записи. Можеш да чуеш рифовете, наистина да почувстваш песента много по-силно, отколкото оригиналните версии позволяват.

Всеки презаписан албум съдържа и по една нова песен. По този начин те по-завършени ли са?
Определено смятам така. Мисля, че по този начин те са по-цели. В основата на песента "Burn the Dead", която създадохме за "Morbid Visions", стои риф от онези времена, от 1983-84 година. Пълна лудост е, че си го спомням. Дори се шегувахме с Igor колко е забавно, че имаме припев, който помним и изпълняваме от период преди дори да запишем първия мини-албум на SEPULTURA. В "Schizophrenia" постъпихме по-различно. Създадохме новата песен "Nightmares of Delirium", вдъхновени от албума. Нещата станаха по следния начин. Слушах многократно "Schizophrenia". Влязох в кожата на 17-годишния Max Cavalera, който създава нова песен за албума. Точно сега, в момента, давай! Това е източникът на "Nightmares of Delirium". Мисля, че се получи оригинално. Това е отдаване на почит, нашият трибют към този албум. Самата песен е напълно вдъхновена от звука на "Schizophrenia". По никакъв начин не сме се опитвали да се правим на модерни. Няма нищо общо с днешния модерен метъл. Това, което направихме е, преклонение към този запис от 1987-а, създавайки нова песен, която най-вероятно би могла да намери място в оригиналната версия.

С презаписите на първите албуми на SEPULTURA с миналото ли се помиряваш?
По някакъв начин е точно така. За мен основата цел, която винаги съм преследвал, е да съм с брат си и отново да свирим заедно. Мисля, че се свързахме с миналото с помощта на песните. Но сме заедно и за новите поколения фенове, които се появяват днес. Знаеш ли, интересно е. Наистина ми харесва да виждам как млади хора, са фенове на тези албуми. Напомнят ми на мен, когато открих BLACK SABBATH. Това не е станало от самото начало на групата, защото когато са събрали бандата, съм бил на една годинка. Едва ли по това време е било възможно да бъда фен на BLACK SABBATH. Открих ги по-късно и се върнах назад, за да чуя по-ранните им записи. И успях да почувствам магията на тези албуми. Много години по-късно имах шанса да ги гледам с Ozzy. Беше невероятно! Мисля, че по-този начин твоят въпрос получава отговор. Гледаш Ozzy на концерт. Дори и да не е BLACK SABBATH, а само Ozz. Но когато той пее "Paranoid" и "War Pigs" е брутално яко. Преживяването е изумително. Обичам всичко това. Радвам се, че съм имал шанс да го видя.

Два последни въпроса. Какви бяха SEPULTURA навремето?
Наистина обезумели животни. Бяхме екзотични. Когато свирехме на живо, нищо не можеше да ни спре. Преминавахме през всичко. Без никакви извинения дали звукът е скапан или нещо не се получава, както трябва. Просто продължавахме напред. SEPULTURA беше нещо като диво, побесняло животно. Като звяр. Това беше най-интересната част от концертните преживявания на бандата през 80-те и 90-те. Който е присъствал на живите ни изстъпления, е присъствал на уникални преживявания. Бяхме много естествени и истински. Излизахме без подложки и подобни неща. Истинска енергия.

Когато презаписвахте албумите на SEPULTURA, не помислихте ли да поканите и някого от другите, с които сте записвали оригиналите. Примерно Jairo Guedz, който свири в "Bestial Devastation" и "Morbid Visions"?
Приеми го, че си запазваме правото да поканим някого в бъдеще. За концерт например. Що се отнася до самия презапис на "Morbid Visions", на баса е Igor, а Daniel Gonzalez от POSSESSED е китарист. В "Schizophrenia" китарист е Travis, който е голям фен на траша. Със сигурност можехме да поканим някой по-известен, но не мисля, че би било точното нещо. Не става въпрос за по-известен или по-непознат музикант. По-важното е страстта към тази музика и към онази епоха. Както и за уважението към оригиналните албуми и сериозният подход да ги направим по възможно най-добрия начин, на който сме способни. Но, да, ще запазим идеята. Ще ми е приятно Jairo да се присъедини към нас на сцената за някой концерт.