Музика за интелигентни хора с отворено съзнание
 Интервю на Адриан "Maldoror" Лазаровски с Thomas Youngblood от Kamelot Всеки, който на 18 април 2008-а бе сред присъстващите в зала "Христо Ботев", съзря с очите си невероятния спектакъл, изнесeн от магьосниците Kamelot. Всички съмнения на скептиците, че препродуцираната, драматична и атмосферична музика на квинтета няма да бъде адекватно претворена на живо, бяха пометени с гръм и трясък от безупречното представяне на бандата, която доказа, че големият професионалист е силен както в студиото, така и извън него. Преди началото на това незабравимо представление "Metal Katehizis" се изправи срещу мозъчния двигател на петорката - загадъчния и вглъбен шестострунник Thomas Youngblood, - за да разбули някои от мистериите, витаещи във и около групата с най-рицарското име в света. |
|
Metal Katehizis: Здрасти, Thomas, как върви турнето? Thomas Youngblood: Страхотно. Навсякъде, където свирим, е претъпкано с народ, билетите са разпродадени до последно... Разбираме се прекрасно с другите групи и си изкарваме супер. Какви са първите ти впечатления от България? Да ти кажа честно, събудих се твърде късно и вече бяхме съвсем близо до залата. Забелязах обаче, че имате невероятни планини. Що се отнася до хората, всички, с които се срещнах досега, са изключително приятни и приятелски настроени. Сега очаквам с нетърпение шоуто довечера, защото чух доста истории за българските фенове. Разбрах, че със сигурност ще има няколко хиляди души. Сега, след като "Ghost Opera" отлежа известно време, къде виждаш основните разлики между него и "The Black Halo", като оставим настрана концептуалността? "Ghost Opera" е доста по-мрачен и меланхоличен, дори потискащ като настроение, а по отношение на звука е доста по-суров и първичен. Знаеш, че с всеки нов албум се стремим да звучим по-различно, ето защо се опитахме да продължим тази тенденция и с "Ghost Opera". Заради това ли не го направихте концептуален? Да, след двете концептуални тави, които излязоха една след друга ("Epica" и "The Black Halo"), решихме да разнообразим малко нещата. Освен това една концептуална творба изисква доста време, проучвания и усилия, каквито не можехме да отделим в конкретния случай. По всяка вероятност следващият албум на Kamelot ще бъде концептуален, ала засега искаме да си починем малко. Имаш ли вече идея за какво ще става въпрос? Имам, но сам разбираш, че на този етап не мога да ти кажа, ха-ха-ха!  Хм... интересен въпрос. Харесвам разнообразието на песните, продукцията, композициите като заглавната, "Rule The World" и "Edenecho", които са сред най-доброто, което сме правили... Виж, аз не гледам на албумите като цяло, а си казвам - тук са тези и тези велики песни, например като се върна към "Karma", веднага в съзнанието ми изплуват едноименната, "Elizabeth" и "Forever"… Възприемам албумите не като големи монолитни късове, а като сбор от различни композиции. Къде виждаш най-големите трудности в създаването на концептуално произведение? Най-трудното е да поднесеш историята така, че да тече равномерно и гладко и да прелива от песен в песен. Да не е накъсана и разводнена и да я разкажеш по такъв начин, че читателят да иска да я чуе от първото до последното парче. Да е в синхрон с музиката и двете да се допълват взаимно. Ще бъдеш ли така добър да обрисуваш с по няколко думи всеки от албумите на Kamelot? "Eternity" (1995) - първият! Бяхме толкова развълнувани, а отгоре на всичко имахме и бюджет, така че не се налагаше да се бръкваме от джобовете си... Бяхме абсолютни новаци в писането на песни и аранжирането и определено мога да заявя, че не знаехме какво точно се опитваме да направим... "Dominion" (1996) - Критичната точка за една банда - вторият албум. При нас се оказа доста критичен, понеже в групата бяха назрели доста конфликти, които в крайна сметка доведоха до промени в състава... "Siege Perilous" (1998) - Добър албум, който ознаменува пристигането на Roy и Casey Grillo (ударни) в бандата на мястото на Mark Vanderbilt и Richard Warner. "The Fourth Legacy" (2000) - Това е дискът, който ознаменува началото на нова глава в историята на Kamelot. Roy се включи активно в композирането, а и започнахме работа с нов продуцентски екип. "Karma" (2001) - Любимият ми албум. Посветихме му страшно много време и усилия, а в същото време аз бях засипан от толкова лични проблеми, че си беше цяло чудо как изобщо успяхме да го завършим. "Epica" (2003) - Първият ни опит да създадем концептуална творба. Вдъхновението е Гьотевият "Фауст". Бляскава продукция. "The Black Halo" (2005) - Продължението на историята. Доста динамичен албум се получи, но съм изключително доволен от крайния резултат и концептуалната ни дилогия като цяло. Между другото, какво става с първия ви вокалист Mark Vanderbilt? Поддържаш ли връзка с него? Да, живеем в един и същи град близо до Тампа... Обаче той вече не се занимава с музика - бачка си нормална работа, има семейство и такива неща...  Не знам, може би просто сме еволюирали до това ниво. Вероятно любовта ми към различните видове изкуства също е допринесла за това. Струва ми се тъпо да излезеш на сцената по тениска, както си ходиш по принцип - искам да давам на хората нещо повече, ето защо нашите концерти са по-скоро представления, даряващи публиката с букет от емоции и интересни преживявания, отколкото гигове. Ти самият откъде черпиш вдъхновение? От класиката, ню ейдж музиката, различните пътувания, които те обогатяват вътрешно, литературата (любимият ми писател е Стивън Кинг), киното... Най-много харесвам съспенс-филмите, по-изтънчените мрачни произведения, а не недодяланите хоръри. Обичам, когато даден филм успее да отвори скрити врати в мен, за чието съществуване дори не съм подозирал. В това отношение обожавам "Гладиатор" и "Боен клуб". Кои са основните ти музикални влияния? Michael Shenker, Yngwie Malmsteen, Queen - голям фен съм на Queen. Всичко, което ти се случва, е вид влияние - нищо чудно, докато съм в България, нещо да ме впечатли, да чуя интересен музикален мотив и впоследствие той да изскочи на повърхността на съзнанието ми като идея за песен. Кой е най-продаваният албум на Kamelot? "Ghost Opera". Всеки следващ албум се продава по-добре от предишния и това много ме радва, понеже напоследък тиражите и продажбите в музикалната индустрия вървят надолу. Нашият случай обаче означава, че имаме стабилна фенска база, която е не само отдадена на групата, но и непрекъснато се разраства. Кои са плюсовете и минусите да сте американска банда с европейски певец? Мисля, че няма минуси. Roy говори перфектно английски, имаме сходни възгледи, сходни социални проблеми... Естествено, фактът, че живее в Норвегия, си казва думата - телефонните разговори и самолетните билети струват пари, - но това си е съвсем нищожна цена на фона на това да имаш перфектния вокалист. Как между впрочем го открихте? Тогава той пееше в Conception, а издателят им беше същата компания като и на Kamelot - Noise. Щом разбрах, че групата се е разпаднала, веднага се обадих в компанията и те ми дадоха координатите на Roy. Останалото е история, ха-ха. Знаеш ли, че Steel Prophet взеха вашата "Song of Roland" от албума "Dominion" и я прекръстиха на "Tragic Flaws" в тавата си "Book of the Dead"? Така ли? Не знаех. Китарният риф е абсолютно идентичен. О, благодаря ти, ще проверя. Не знам дали пък ти си забелязал, че Godsmack ни свиха рифа от "Black Tower"... Да са живи и здрави! Като зачекнахме тази тема, как би коментирал сходствата между "Пер Гинт" на Едвард Григ и вашия хит "Forever"? О, никога не съм крил, че вдъхновението за песента дойде именно оттам. Между другото идеята беше на Roy - все пак Григ е норвежки композитор... Иначе като си говорим за класическа музика, виж колко метъл групи вплитат класически мотиви в парчетата си...  О, нашият клавирист ни помогна. Той е от Германия, също като нея. Момичето пее страхотно на живо и изглежда страхотно на сцената - какво повече да искаме? Ами сещам се едно нещо, ама да се придържаме към музиката. Имаш ли наблюдения какви хора харесват музиката ви? Все пак стилът ви съчетава елементи на хеви, пауър, прогресив, готик, текстовете ви са изключително дълбоки и сериозни, а и емоционалните, нестандартни вокали на Roy ви правят наистина самобитна банда... Прав си. Мисля, че феновете на Kamelot са интелигентни хора с отворено съзнание, необременено от предразсъдъци и тесногръдие. Не се изхвърлям, но фенската ни база е наистина уникална - на концертите ни виждам всякакви хора, от 13-годишни момичета до 50-годишни мъже с фланелки на Manowar. Това означава, че изкуството ни не е адресирано към един строго определен тип хора, както постъпват повечето групи, които се целят в дадена таргет-аудитория. Чия беше идеята да се назовете Kamelot? Всъщност кръстницата на бандата е майка ми. Тя е голяма почитателка на Джон Ф. Кенеди, а не знам дали знаеш, неговото президентство бе известно като "Камелот". Вече не пеем за рицари, но идеята беше наистина добра. Обаче го пишете не "Camelot", както е в легендите за крал Артур, а с "К"... Да, защото искахме да сме различни, сякаш сме немска банда. Пък и така не могат да ни сбъркат с нещо друго, а и в Интернет-търсачките излизаме само ние, ха-ха! Последен въпрос и те пускам да свириш. Кое е най-щурото ти концертно изпълнение? О, те са толкова много! Веднъж на шоу във Вашингтон исках да скоча върху подиума на барабаните, ама не прецених добре височината му. Засилвам се аз, подскачам и туп - обратно по задник върху мониторите! И това се случва още на първата песен! После свирих целия концерт, като се стараех болката в четирибуквието ми да не се изпише на лицето... Явно съм се справил, защото се гледах после на запис и по нищо не ми личи, че съм се изльоскал по най-тъпия възможен начин... Вчера пък тълпата в Солун направо издивя и като се почна един крауд-сърфинг... Важното е и ние, и публиката да си изкарва добре. Благодаря ти много за разговора, Thomas. Желая ти успешно шоу довечера! И аз ти благодаря, Adrian. Надявам се концертът да ти хареса.
Така и стана.
 |
