Myles Kennedy: "Определено изживявам мечтата си"

   През миналата година ALTER BRIDGE издадоха концертното DVD "Live at the Royal Albert Hall" - симбиоза на рок група и класически оркестър. В същото време един от най-разпознаваемите съвременни рок гласове - Myles Kennedy, направи албум и със Slash - "Living the Dream". 2018-а се оказа доста ангажираща за певеца. 2019-а се очертава същата за него - турнета и работа по предстоящия албум на ALTER BRIDGE.

   По-долу може да прочетете интервю с Myles Kennedy, което е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 31 декември 2018 г.

"От другата страна": Привет, мистър Kennedy, ако имаше само пет минути, за да представиш DVD-то на ALTER BRIDGE "Live at the Royal Albert Hall", как ще го направиш?
Myles Kennedy: Ами, това е нещо, което никога преди не сме правили като група. Т.е. да свирим с оркестър и да прибавим симфоничен звук към аранжиментите. И не само това. За първи път имахме възможност да свирим в "Royal Albert Hall", която е много хубава и престижна зала в Лондон. За щастие имахме възможността и да документираме цялото изпълнение, както и да издадем DVD и лайв албум. Наистина съм приятно изненадан, ако говоря за себе си, защото идея си нямах как ще се получат нещата. На приказки звучеше страхотно, но за да постигнем крайния резултат, работата, която трябваше да се свърши, беше много. В края на краищата всички смятаме, че се получи невероятно. На мнение сме, че това е абсолютният връх в кариерата ни с ALTER BRIDGE. Много съм доволен, че получихме и шанса да реализираме този проект и да преживеем тази нощ. За нас това беше магия.

Страхуваш ли се за бъдещето на групата след този успех?
Знаеш ли, развълнувам съм. Онази нощ беше един от тези моменти, които се надяваш да имаш възможността да преживееш като творец. Надяваш се, че един ден ще ти се случи. Това е още един начин да вървим напред. Надявам се, че ще го приемем, ще продължим да създаваме музика и да изграждаме образа на ALTER BRIDGE. Надявам се и да продължаваме да правим хората щастливи с нашите песни.

Всяка следваща стъпка трябва да е по-нагоре…
Забавното е, че сега смятам този концерт за върха в кариерата ни, но съм убеден, че следващото нещо, което ще достигнем, отново ще бъде връх в историята на групата.

Как избрахте песните, които да направите със симфоничен оркестър?
Всички от групата бяхме въвлечени в това. Дълго разсъждавахме, които композиции да изберем. Те да бъдат правилните и да им паснат симфонични аранжименти. След което ги дадохме на Simon Dobson. Той е диригент и помогна за аранжиментите. Така бяхме сигурни, че всяка промяна ще е най-добрата за съответната композиция, че всеки инструмент е в правилния регистър. Simon подготви и партитурите. Свърши страхотна работа и уцели баланса между рок групата и оркестъра. Неговата работа надгради онова, което представлява музиката на ALTER BRIDGE и внесе една допълнителна мощ в песните ни. Той придаде на композициите ни едно много хубаво и качествено симфонично звучене.

Откри ли нещо интересно в песните ви, след като ги чу със симфоничен оркестър?
Абсолютно. Един коментар, който направих, когато започнахме репетициите, беше, че симфоничният оркестър е обогатил песните ни и те са станали по-добри. Усетих, че допълнителните аранжименти са ги издигнали на друго ниво. Получи се някаква магия. Винаги съм мислел по този начин, когато симфоничен оркестър прави симбиоза с рок група за концерт. Ако човекът, който се занимава с аранжиментите, знае какво прави, крайният резултат може да бъде много въздействащ. При нас се получи точно това. Оркестърът се представи на ниво, имахме точните аранжименти, като група не се притеснявахме и резултатът е повече от красив.

Идея да направите цял студиен албум със симфонични аранжименти?
Може би един ден… Ще е страхотно. Това, което стана, ни дава идея, че в бъдеще бихме могли да опитаме и нещо такова.

Променихте ли вашите песни, за да паснат на класическия оркестър или просто добавихте симфонични аранжименти към композициите?
Само добавихме. Това беше интересната част, че не се наложи да ги променяме, а само да изградим около тях симфоничните пасажи, които подчертаха качеството на композициите. Просто внесохме още един елемент, който ги направи още по-добри. Още повече, че имахме само два дни за репетиции преди шоуто. Чувствахме се така, все едно в къщата ни се случват странни неща…

В това DVD има и изненади, като песента "Words Darker than Their Wings", която изпълнявате за първи път на живо…
Точно така. Това е композиция, която много фенове искаха да чуят на живо, за това и ѝ отделихме специално внимание. Защо не… Решихме, че изпълнението ѝ с оркестър ще е най-подходящо за живата ѝ премиера.

Как я почувствахте?
Винаги, когато изпълняваме някоя песен за първи път, го има онзи трепет и пеперудите в стомаха. Все пак представяме нова композиция пред света. След послединя риф си казахме - "Направихме го!" Бяхме съсредоточени през цялото време. Почувствахме облекчение накрая, че ни се е получило. След нейното изпълнение се нуждаехме от време отново да си стъпим на краката образно казано.

Концерт на сцената на "Royal Albert Hall" е голямо постижение за една група. Обаче през какви моменти трябва да мине една банда, за да стигне до големите сцени?
Говорейки за себе си, става дума за години и години свирене къде ли не. В началото започнах с кратки изпълнения на купони пред приятели, след което влязох в клубовете, а след това и в големите зали. Представи си го като прохождането на едно бебе. Така го виждам аз, за да се подготвиш за тези престижни концерти. Това е най-добрият начин за мен. Трябва да се раздаваш и да се развиваш постоянно. Трябва да усъвършенстваш изкуството си и уменията си на живо. Да минеш през целия процес на съзряване. Не можеш да си представиш колко е важно това. Нямаш си и идея колко е стресиращо да се подготвиш добре и наистина да си много добре подготвен, когато се отвори възможност да стъпиш на сцена. Особено на сцена като "Royal Albert Hall" с оркестър зад теб. Трябва всичко до най-малкия детайл да е изпипано, независимо колко време ще отнеме това. И трябва наистина да се забавляваш по време на цялата подготовка. Трябва да си убеден, че концертът ще е преживяване не само за теб, но и за хората пред сцената. Да го направиш така, че силата на музиката да накара всички да се наслаждават на изпълнението. Нещо, което чувствам много специално.

В този случай коя група би споменал като "златен стандарт" за концерти?
Има толкова много групи, които бих споменал и които са страхотни в онова, което правят. Това всъщност е невероятен въпрос. Вземи например METALLICA и онова, което са постигнали. MUSE също. Смятам, че те са една от най-великите лайв банди. Всеки път, когато ги гледам, ме отнасят с музикалните си умения и начина, по който ги съчетават с цялата продукция. Това са двете групи, които са наистина вдъхновяващи изпълнители и които продължават да вдигат летвата.

Паралелно с ALTER BRIDGE издаде и албум със Slash и MYLES KENNEDY AND THE CONSPIRATORS. Той се казва "Living the Dream". Имаш ли все още неосъществени мечти?
Честно, май не. Късметлия съм. Хората постоянно ми задават този въпрос. Обаче като се погледна отстрани, виждам, че съм извървял доста хубав път и имам невероятна кариера, която наистина не съм очаквал. Благодарен съм за онова, което съм постигнал, което имам. Трябва да отбележа, че в това отношение не съм алчен. Ако утре всичко за мен приключи, ще съм щастлив от онова, което съм постигнал. В момента определено изживявам мечтата си.

Би ли споменал една песен, която описва по най-добрия начин живота ти?
Добър въпрос. Не знам. Смятам, че това е страхотен въпрос, на който не мога да дам веднага отговор, защото трябва да помисля. Заби ме с този въпрос...

Ще го остави за накрая тогава… Кое е най-странното нещо, което си предприел, за да рекламираш музиката си и музиката на бандите, в които участваш?
Мисля, че има нещо подобно, но то стана преди много години, когато започвах. По някакви причини още си спомням една радио промоция, която трябваше да направя. Тогава трябваше да застана над един контейнер с вода. След което хората трябваше да хвърлят топки към една мишена. И ако уцелеха, аз се озовавах във водата. Дори тогава смятах, че е абсурдно. Май това е едно от най-странните неща, които съм правил , за да рекламирам музиката си. Една радио програма в средата на Щатите имаше невероятната идея да ме понамокри. Това обаче беше преди много години.

Как се справяш с управлението на артистичния си свят?
Просто следвам себе си, търсейки страстта и не отстъпвайки от откровеността. Нещо което наистина научих през годините. Ако правиш нещо и то идва от сърцето, и е наистина истинско и откровено, хората ще откликнат, ще отговорят, ще го усетят, ще го помиришат, те ще разберат, когато нещо е истинско. Не трябва да се опитваш да бъдеш някой, който не си. Хората ще го усетят и ще те изоставят много бързо. Това е нещо, в което вярвам много силно. Прави онова, което обичаш, създавай от себе си и хората ще го усетят и ще го прегърнат.

Следваш ли някакви течения в изкуството?
Научих се да съм много внимателен в това отношение. Опитвам се да слушам съвременна музика и произведенията на творци, които уважавам. Обаче след години в този бизнес разбрах, че има моди, на които всички се нахвърлят. Евентуално след повече или по-малко време, тази мода ще отмине, ще дойде следващата и отново всички ще бъдат там. Трикът е да предлагаш нещо, което наистина представя теб и твоята идентичност. Трябва да оставиш своя отпечатък в индустрията. Това ще е твоята визитна картичка. И ако всичко е честно от твоя страна и е неопетнено, идва от сърцето, тогава ще изживееш мечтите си. Ако положиш основата, те ще се сбъднат. Въпросът е да откриеш собствения си глас и идентичност, да им останеш верен и да не се подлъгваш по онова, което е модерно към момента.

Ако концертът в "Royal Albert Hall" е един от най-щастливите моменти в живота ти, можеш ли да си спомниш най-тъжният?
Да, разбира се, имало е такива. Като певец понякога нещата не ми се получават. Когато съм бил болен или в средата на дълго турне, когато гласът ми ме предава. Тогава е много трудно да дадеш всичко от себе си. Имам много подобни моменти. Излизал съм пред много хора и не съм бил в състояние да направя нищичко. Винаги съм давал най-доброто, на което съм бил способен. Винаги съм искал хората пред сцената да са щастливи. Те са дали пари, надявайки се да получат най-доброто от нас. Като вокалист съм бил болен, ставали са различни неща, които не са ми позволявали да дам онова, което съм искал и съм се надявал, че ще направя. За това в такива моменти се качвам на сцената и пак се опитвам да се свържа с публиката, но без да се правя на онова, което не съм. Защото пасивността ще доведе повече до поражения, отколкото до нещо позитивно. Те ще видят, че имаш трудна вечер, че явно изпитваш болка и ще те подкрепят, когато усетят, че се опитваш да им дадеш онова, за което са дошли. Спомням си един интересен концерт. Преди няколко години на първото ми турне със Slash бяхме в Ирландия. Бяхме за първи път там, в един малък клуб. На сутринта преди концерта се събудих много зле. Гласът ми го нямаше никакъв. Просто едно от онези неща, над които нямаш контрол и трябва да го приемеш. Спомням си, че се качих на сцената, мислейки си, как ще успея да се справя през следващите два часа. Дадох 100 процента от себе си, обърнах се към публиката, давайки ѝ възможност да ме замести. И тя го направи. Беше невероятна. Хората пееха всяка песен. Получи се много добро като усещане и атмосфера. Научих много от този концерт. Дори и да знам, че вокално няма да се справя, защото съм болен и не мога да направя нищо по въпроса, но ако съм се отдал с цялото си сърце на хората, ако се свържа с тях, нощта наистина ще се превърне в нещо специално. Заради това този концерт е един от най-специалните, които някога съм правил. Запомнил съм това шоу заради онова, което ми се случи. Това ми помогна да запазя доброто си отношение и когато не съм във форма.

Каква е ролята ти при Slash и в ALTER BRIDGE?
Определено е различна. Начинът на мислене за мен е различен. Едно от хубавите неща на това просто да пея без китара, е че мога да се фокусирам повече върху техниката си на пеене и на връзката ми с публиката. Но на първо място аз винаги съм се считал за китарист. Обичм да свиря на китара и се чувствам най-удобно в ролята ми на китарист. Винаги, когато китарата не е с мен се чувствам така, сякаш съм гол. Обаче участвайки в групата на Slash и в ALTER BRIDGE, имам възможност да свиря с двама фантастични китаристи. Когато човек се заобикаля с хора, които имат определени умения, той се надява да научи нещо от тях и да интегрира нови елементи в своя собствен стил. Така че определено се опитвам да внимавам, за да мога да усвоя нови неща, докато свирим заедно.

Чух, че правите много джемсешъни, за да създадете музиката на Slash...
Не допринасям много като китарист. Главно развивам мелодиите и моите текстове. Над това се фокусирам.

Като говорим за съвместната работа със Slash, новият ви албум "Living the Dream" дори и да е естественото продължение на "World on Fire", е много по-разнообразен, непредвидим, но в същото време някак си по-сбит. Към това ли се стремихте? Фокусирахте ли се върху тези аспекти докато го създавахте?
Знаеш ли, забавно е, поне за мен. Аз просто се потапям във всеки албум, в който участвам, и просто чакам да видя какво ще се получи. Много рядко подхождам към създаването на нещо с мисълта: "ОК, ще направим такъв вид албум", защото мисля, че музата вдъхновява в процеса на творене. И когато всичко вече е завършено, мога да направя крачка назад и да си кажа "О, това беше много рокендрол албум". И мисля, че "Living the Dream" е точно такъв. Определено изживявам мига и го изразявам в песните, а след това виждам крайния резултат.

Забавно е, понеже албумът се казва "Living the Dream"...
Интересно е, защото идеята за това име - "Да изживееш мечтата си" е всъщност на Slash. Той подхвърли да кръстим албума така. Мисля, че той се вдъхнови от нашия звукорежисьор. Всеки път щом стигнехме до мястото на концерта Slash го питаше "Как върви?" , а той шеговито отговаряше "Изживявам мечтите си", защото не всеки ден върви по мед и масло. Понякога свирим на места, на които трябва да се справяме с различни проблеми и не винаги нещата изглеждат такива, каквито са в действителност. Винаги имаш някакви очаквания, но те не винаги се оправдават. Затова си мисля, че заглавието има двоен смисъл. Изживявайки мечтите си - да, абсолютно, чувствам се по този начин всеки ден, защото имам шанса да правя музика. В същото време обаче хората не винаги могат да го разберат, че понякога има и друга страна, която те не виждат. Не съм сигурен какво точно е имал предвид Slash, когато предложи това заглавие, но мисля, че е хубаво, защото всеки може да го покрие със свое собствено значение.

В албума "Living the Dream" има всякакви изненади...
Всичко зависи от мелодията. Има една песен, която се казва "Serve You Right". Тя ми е една от любимите. Когато слушам музиката, особено частите, в които Slash свири на своята китара, те ми напомнят на един от най-любимите ми китаристи - Billy Gibbons от ZZ TOP. Мисля, че музиката на Slash съдържа много елементи от тексаския блус, които Billy също свири много добре. Това определено беше неочаквано за мен. Когато чух солото на Slash си помислих, че това е много готин елемент от албума и е нещо, което не го бях чувал да прави преди.

Записали сте "Living the Dream" със същия продуцент, с когото сте работили и по "World on Fire" - Michael "Elvis" Baskette. Но този път сте използвали собственото студио на Slash - "Snakepit Studios". Можеш ли да опишеш това място - каква е атмосферата там?
Много е готино, определено е и 100% в стила на Slash. Вътре има доста снимки на велики китаристи, които са повлияли на стила му през годините. Много е рокендрол!

Мислиш ли, че това място подпомага креативния процес? Slash споменава, че сесиите там не отнемат много време.
Да, доста бързо приключихме, но мисля че това се дължи на факта, че много от тези песни бяха замислени отдавна, още докато бяхме на турне с албума "World on Fire". Много от тези песни "отлежаваха" през годините, защото бяхме заети с различни проекти. Затова и процесът сега беше доста бърз, трябваше просто да изтупаме прахта от тях и да натиснем копчето за запис.

Добре, нека да се върнем на ALTER BRIDGE. Какво да очакваме от вас през следващите няколко месеца?
В момента сме в режим на композиране. С Mark си разменяме идеи и се подготвяме за записа, който ще направим следващата година. Ние, хората които пишем песните, обикновенно се опитваме да започнем работата месеци преди записите. Вече сме започнали подготвителния процес. Така че това ще правим, но ще трябва да го съчетая и с турнето със Slash. През този период ще бъдем доста заети, което е хубаво. Определено не се оплаквам.

В следващия албум на ALTER BRIDGE ще има много китарни рифове. Откъде идват те? От соло кариерата на Mark, който свири главно музика, основана на рифовете или от теб?
Все още е прекалено рано да се каже. Мога да говоря само за онова, което аз пиша в момента. Много от нещата, които правя са определено рифово-ориентирани . Ще видим какво ще се получи, когато се съберем и изберем песните за албума. Но да, динамиката на диска е много по-различна от онова, което правим със Slash. При него се фокусирам върху мелодиите и текстовете, докато с ALTER BRIDGE се събираме и сглобяваме музиката заедно с Mark. Опитваме се да построим звуковата картина и след това аз измислям текста. Така че процесът е различен.

Замесен си и с фондацията "Future Song"...
Да. Това е една фондация, която преди няколко години основахме с няколко приятели от моя роден град. Мисията ѝ е да осигури инструменти, както и да даде възможност на деца да имат музикални изяви. Деца, които не биха могли да си го позволят по друг начин. Силата на музиката промени моя живот. Искаме да се уверим, че децата, които искат да се занимават с музика, да свирят и да изразяват своите емоции чрез музика, ще имат тази възможност.

Усещаш ли различни емоции, когато свирят различни инструменти?
Със сигурност. Когато чуя много здрав китарен риф, ме изпълва мощ и агресия. Когато чуя красива и завладяваща мелодия, изсвирена на чело, се настройвам меланхолично. Всеки инструмент има собствена характеристика, която допълва палитрата от чувства, която музиката носи. Това е една от причините да обичам китарата. Китарата е инструментът, който може да провокира толкова много различни емоции. С тези шест струни можеш да изразиш толкова много, в зависимост от усилията, които полагаш и начина, по който си развил свиренето и звука си. Това е много богат начин за използването на инструментите и начините, по които те могат да влияят на изпълненията.

Последен въпрос - връщам те на песента, която описва живота ти…
Това е "All Ends Well" на ALTER BRIDGE. Текстът е много личен и е вдъхновен от онова, което майка ми ми е споделяла, докато съм бил дете. Тя е за бъдещето и за вярата, че всичко ще бъде наред, всичко ще се нареди. Това е нещо, което бих казал и на младия Myles. Онова, което възрастният Myles знае днес, е да не се тревожи и да работи здраво. Онова, което вече знам е, че накрая всичко ще бъде наред.