Пресконференция на U.D.O. в София, 16.11.2011

След толкова много години като соло изпълнител, ядосваш ли се, когато непрекъснато чуваш въпроси, свързани с бившата ти група Accept?

Udo Dirkschneider: Нямам абсолютно никакви проблеми с това. Нещата между мен и Accept стоят по един съвсем нормален начин и ако някой има да ме пита нещо за тях и за миналото ми - да заповяда. Няма проблем да отговоря на подобни въпроси. Е, не на всички, де, ха-ха-ха!

Помниш ли най-смешния и глупав въпрос, който е свързан с миналото ти в Accept?

Udo Dirkschneider: Не

Може би това е този, който току-що ти зададох?

Udo Dirkschneider: Да, може би, ха-ха-ха! Не, в интерес на истината никога не са ми задавали глупави въпроси относно Accept.

Fitty Wienhold: Най-глупавия въпрос, който аз съм чувал да му задават, без да споменавам къде се случи това, е: "Каква музика би искал да чуеш на погребението си".

И какъв беше отговорът?

Fitty Wienhold: Отговорът беше: "Моля?!"

На последния ви концерт, който беше преди два дена в Будапеща, вие изсвирихте значително съкратен сетлист - 5 или 6 песни по-малко от обичайното. Какво да очакваме довечера в София - същото като в Унгария или обичайния сетлист, който групата изпълнява по време на турнето?

Udo Dirkschneider: В Будапеща имахме проблем със залата, в която имаше вечерен час. За това там не можахме да свирим дори час и половина и се наложи да съкратим сета си. Не бяхме особено щастливи от това стечение на обстоятелствата. Днес няма да бъде така - очаквайте дълъг концерт, с продължителност от около два часа и половина.

Преди малко ти каза, че нямаш нищо против въпросите относно Accept, затова бих искал да ти задам един. Последният ти концерт с тях беше именно в България - през 2005 година в Каварна. Наскоро те направиха реюниън и записаха албум с нов вокалист. Какво мислиш за събирането им и ако си слушал албума - как го намираш?

Udo Dirkschneider: За мен това не е лош албум. Трябва да кажа, че когато те решиха да се събират отново, се обърнаха първо към мен. Аз не им отказах, но имах свои условия, за да се случи това. Wolf Hoffman (китарист в Accept - бел. ред.) каза "Не!" и не се съгласи с условията ми. Тогава аз му отговорих: "ОК, майната ти! Прави си свой собствен реюниън!" Това беше всичко. Аз, разбира се, им желая късмет и успех. Ще видим какво ще направят в бъдеще.

Fitty Wienhold: Феновете, които харесват и Accept, и U.D.O., трябва да са щастливи от това развитие на нещата, защото в момента имат не една, а две любими групи. А и могат свободно да решат коя от двете да предпочетат. От едната страна те имат група, която носи оригиналното име и в нея са китаристът и басистът от старите Accept. От другата страна са U.D.O. Какво повече могат да искат феновете? Те имат избор.

Udo Dirkschneider: Да, така е. В момента Accept ще трябва да изпълняват всички стари класики на групата, а ние от своя страна ще можем да избираме кои от бисерите в дискографията им да свирим, както и песни от цялото творчество на U.D.O. Смятам, че ние сме в по-добра позиция.

Имате цели 13 студийни албума с U.D.O., а, както споменахте, изпълнявате и част от творчеството на Accept. Трудно ли е от толкова много записан материал да изберете точно кои песни ще попаднат в сетлиста за концертите ви?

Udo Dirkschneider: Да, това е истински кошмар! Естествено е, че трябва да изпълним класически парчета от репертоара на Accept, както и някои песни от дискографията на тази група, които хората изобщо не очакват да чуят. След което трябва да избираме песни от 13 албума на U.D.O. Много е трудно и няма как да задоволим желанията на всички. Стараем се да правим най-доброто и максимално количество фенове да са доволни.

Fitty Wienhold: А един ден, когато решим да се оттеглим, ще направим прощално турне, на което всяка вечер ще свирим по 3-4 часа, ха-ха-ха!

Udo Dirkschneider: Ще правим прощално турне?!

Fitty Wienhold: Казах "когато направим", ха-ха-ха!

През следващата година ще имате юбилей - U.D.O. навършват 25 години. Планирате ли нещо по специално по този случай?

Fitty Wienhold: Всъщност през следващата година има и един друг юбилей. Udo Dirkschneider навършва 60 години!

Udo Dirkschneider: Така ли?!

Fitty Wienhold: Да! И смятам да направим едно турне по този случай. Така ще празнуваме всеки ден, където и да отидем. И определено ще има разни изненади. Както знаете, догодина сме хедлайнери на фестивала "Wacken" в един от дните му - там също ще празнуваме! Всеки ден ще пеем "Happy Birthday!" и всеки ден ще вдигаме наздравици!

Udo Dirkschneider: Да, но няма да можете да го правите повече от мен!

Fitty Wienhold: Ако говориш за пиенето - определено, ха-ха-ха!

Има ли такова нещо, което да отличава българските метъл фенове?

Udo Dirkschneider: Българските фенове са една от причините да решим да запишем нашето концертно DVD именно в София. Хората тук са наистина много ентусиазирани и публиката е страхотна!

Fitty Wienhold: Ние имаме видео запис от концерта ни в София през 2004 година и го гледаме от време на време. Когато тогава изпълнихме последната си песен, публиката продължи да стои в залата и не спря да пее. В очите ни се появиха сълзи, защото хората просто не искаха да спрат и не си тръгваха! Такова нещо не ми се беше случвало дотогава. И се надявам да направим отново един страхотен концерт за българската публика довечера. Но този път обещавам да не плача!

След толкова много години на сцената имате ли някакви проблеми със слуха?

Fitty Wienhold: А?! Какво каза? Ха-ха-ха!

Udo Dirkschneider: Не, всичко ни е наред. Нямаме такива проблеми.

След падането на Берлинската стена пред вас се отвори един огромен и нов за вашата музика пазар - цяла Източна Европа и Русия. Има ли според вас някаква разлика между феновете в тази част на света и онези, които са в Западна Европа?

Udo Dirkschneider: Трудно е да се отговори на този въпрос еднозначно. Погледнато от една страна, феновете навсякъде по света са почти едни и същи. Но в някои страни публиката е наистина по-дива, по-буйна. Ако трябва да съм по-точен, смятам, че в Източна Европа хората са по-емоционално настроени за нашата музика.

Fitty Wienhold: Също така разлики има и когато свирим в южноевропейските и южноамериканските държави. Може би е заради слънцето, не знам. Може прекалено много да им е изпекло мозъците, но там хората са наистина по-диви и по-луди, в добрия смисъл на думата. Когато пък отиваме в Източна Европа, виждаме, че тук феновете приемат по-дълбоко музиката ни, а и обръщат много по-голямо внимание на текстовете на песните. Така че - да, разлики има, но те не са огромни.

Виждате ли подобни разлики между феновете от Източна и Западна Германия?

Fitty Wienhold: По-скоро бих разделил феновете в Германия на южни и северни. Първо - те говорят по различен начин, заради диалектите. Но по-важното е, че манталитетът на хората е различен. Можете спокойно да разделите Германия с една права черта точно по средата. Хората от едната и от другата страна на тази черта не са еднакви.

Какво мислите за бъдещето на хеви метъла? Примерно, в САЩ единствената истинска метъл група в момента е W.A.S.P.

Udo Dirkschneider: Не мисля, че W.A.S.P. са единствени. Много реюниъни има напоследък в САЩ. Причината вероятно са парите. Аз лично смятам, че там правят повече рок музика, отколкото метъл. Американците никога не са били толкова метъл настроени, колкото хората в Европа. Затова и в момента на много европейски метъл групи им е доста трудно да отидат в САЩ и да имат някакви успехи там. Бизнесът с тази музика в САЩ в момента не е добре развит. По-скоро тези неща се случват в Южна Америка.

След толкова много години на сцената, как успяваш да съхраниш гласа си и той да е на същото ниво, както преди години? Поддържаш ли го по някакъв специален начин, изпълняваш ли някакви лекарски препоръки?

Udo Dirkschneider: Не. Нищо подобно не правя. При мен това е природна даденост. И в това отношение аз съм истински късметлия. Никога през живота си не съм отменял концерт поради някакви проблеми с гласа си. Никога преди концерт не се подготвям по някакъв специален начин, не се разпявам. Просто се качвам на сцената и пея. Това е. Смятам, че наистина съм голям късметлия в това отношение.

Какви въпроси не харесвате да ви бъдат задавани?

Udo Dirkschneider: Аз не харесвам въпросите, които засягат личния ми живот. За мен това са две напълно различни неща, които не желая да смесвам. Когато съм вкъщи, затварям вратата и ставам съвсем различен човек. Тръгна ли на турне - тогава съм на работа. И е нещо съвсем различно. Смятам, че така и трябва да бъде. По този начин оставаш здраво стъпил на земята. И докато си вкъщи, не се чувстваш така, сякаш си на сцената.

Може би следващият въпрос тогава трябва да бъде: "Кажи ни нещо свързано с личния ти живот"?

Udo Dirkschneider: Ха-ха-ха! В интерес на истината много телевизии и списания са искали да правят предавания и статии за личния ми живот и за дома ми, но винаги съм им отказвал. Няма как да стане. Никога.

Fitty Wienhold: Съгласен съм. И аз смятам, че семейството и домът трябва да бъдат разделени от работата, която вършиш. Веднъж се ядосах много, когато видях снимка на къщата си в интернет. Някакъв фен, който знае къде живея, минал покрай къщата, снимал я и пуснал снимката в интернет. Не мисля, че това е хубава постъпка. Когато ние напускаме домовете си и тръгваме на турне, го правим заради феновете и се стараем да им дадем всичко, което поискат. Когато сме си у дома, ние имаме нужда от свободно време за нас и семействата ни. Съвсем нормални хора сме, имаме нужда да почетем книга или да отидем на риболов.

Udo Dirkschneider: Риболов?! Май ще трябва да си търся нов басист!

От колко време сте на турне?

Udo Dirkschneider: От около 5-6 месеца.

Кои са любимите ви групи?

Udo Dirkschneider: Lady Gaga! Rihanna! Ха-ха-ха!!! Не, сериозно - любими групи имам много. Rammstein, Judas Priest, Motorhead и доста други. Не мога да кажа само една. Ако все пак трябва да спомена само едно име, то това би бил Ronnie James Dio. А ти, Fitty?

Fitty Wienhold: Естествено е, че сме фенове на по-старите рок и метъл групи. Някои от тях свирят от преди вие да се родите. Но за да си музикант, трябва да си отворен за всичко. Слушам всякаква музика, с изключение на фламенко. Корените на различните видове музика са общо взето едни и същи, така че трябва да се слуша всичко. Аз лично съм отворен към всякакъв вид музика.

Защо Stefan Kaufmann (дългогодишен барабанист и композитор в Accept и настоящ китарист в U.D.O. - бел. ред.) спря да свири на барабани и се насочи към китарата?

Udo Dirkschneider: През 1995 година той имаше много сериозен здравословен проблем. Това стана малко след записите на албума на Accept "Death Row". Докторите казаха, че е по-добре да се откаже от барабаните, защото в противен случай може да се парализира от врата надолу. Тогава той реши да напусне групата. Малко по-късно аз отново сформирах U.D.O. За мен Stefan винаги е бил повече китарист, отколкото барабанист, и затова се обърнах към него с предложение да стане част от U.D.O. Той се съгласи.

Stefan е също така и много добър композитор, нали?

Udo Dirkschneider: О, да. Той може да прави много работи - композира, свири на барабани и китари, занимава се с техниката ни.

Защо сега той не е тук с вас?

Udo Dirkschneider: Както току-що казах, Stefan се занимава и с техническите въпроси около U.D.O. Много го бива в тези неща и в момента е в залата, в която ще свирим днес. Проверява дали всичко е наред и доизпипва нещата за записа на DVD-то довечера.

Кога можем да очакваме DVD-то в музикалните магазини?

Udo Dirkschneider: Мисля, че около месеците март, април или май, 2012 година. Горе-долу тогава.

Последен въпрос - мислите ли, че пресконференции като тази са скучни и досадни?

Fitty Wienhold: За кого?

За всички.

Udo Dirkschneider: Всичко зависи от това какви са въпросите. Случвало ми се е понякога да седя, а срещу мен само един или двама души да задават въпроси. Останалите само гледат и слушат. Все пак когато отиваш на пресконференция, възползвай се от възможността и попитай нещо.

Fitty Wienhold: Аз обичам пресконференциите, които се превръщат в нещо като разговори между нас и онези, които задават въпроси. А не когато има само въпроси и отговори. Ако отговаряш механично, нещата стават наистина скучни и някак сухи. Но когато се получи един нормален разговор, тогава е далеч по-интересно и за двете страни. Това наистина зависи от въпросите. Ако те са хубави и смислени, ние можем да отговаряме по-дълго и да кажем по-интересни неща. Но когато ме попитат нещо глупаво, моят отговор също ще бъде глупав. И скучен.

Нали каза, че това е последният въпрос? Така ли е наистина?

Да.

Fitty Wienhold: Ужасно си скучен! Ха-ха-ха!!!

Udo Dirkschneider: Ха-ха-ха! Благодаря ви, че дойдохте!