Интервю с Matthew Davies-Kreye (Funeral For A Friend)
Автор: Davidian
Снимки: Edward Taylor, digital-flow.co.uk
Седейки си на удобния диван в емблематичното "Madhouse Studios" и разглеждайки осеяните със снимки, автографи и пожелания стени, където изпъкваха имената на артисти като Black Sabbath, Judas Priest, Ozzy Osbourne, Zakk Wylde, Ritchie Blackmore и много други, си мислех какъв късметлия съм да интервюирам един от най-любимите си музиканти на подобно място. Наоколо всичко кипеше, навсякъде се взимаха интервюта, а разни асистенти бягаха постоянно нервно нанякъде. В този момент чакането ми беше прекъснато от тур-мениджъра на FFAF, който водеше след себе си фронтмена на групата Matthew Davis - Kreye, който услужливо и усмихнато ми предложи от неговия "Pringles" в отговор на моето „Здравей". Как да не го харесваш този човек. След като ни беше казано, че трябва да започнем максимално бързо, намерихме подходящо място в стаята за записване на барабани и започнахме един наистина интересен и запомнящ се разговор относно кариерата на една от най-успелите групи в днешно време, новия им прекрасен албум "Conduit" и каква е модерната сцена в наши дни.
-
Metal Katehizis: Здравей, Мат! Как се движи турнето до този момент?
Matthew Davies-Kreye: Здравей! Ами, много добре. Днес е последната дата, от доста време сме на път, затова съм малко уморен, но всичко върви идеално и си прекарваме много добре.
-
Радвам се да го чуя. Сега директно по въпроса - с какво "Conduit" се различава и превъзхожда предишните ви албуми?
Най-голямата разлика е, че е само 29 минути. Мисля, че е по-вдъхновен от хардкор миналото и от корените ни от всеки друг наш албум, който сме правили, от първите ни EP-та насам, дори повече и от "Casually Dressed Up And Deep In Conversation". Много по-директен и безкомпромисен е. Така че за нас той показва идеално представата и същността на всичко, което ние приемаме и обичаме музикално.
-
Определено го прави. Каква е основната концепция на албума, ако има такава, разбира се?
Ами, едновременно и има, и няма такава. Предполагам, че основната засегната тема е тази за грешната представа за това как музиката, и по-специално, това да си част от хардкор и пънк сцената влияе върху хората и кое, според мен, е най-важно в нея - това как тя събира хората и събаря бариерите, развива комуникацията и обмяната на идеи. През цялото турне перифразирам Toby от H20 за принципите като "passion before fashion", защото сцената е просто залята с банди, които разчитат на имиджа си и всъщност поведението им е различно от това, което изразяват с музиката си. А нашата представа е различна - ние искаме нашите послания и идеи да са преди всичко друго. Предполагам, че това е основната засегната тема.
-
"Conduit" има всички отличителни белези, които един типичен албум на Funeral For A Friend има, в същото време той е по-тежък, по-пънкарлив и притежава по-мрачна атмосфера. Целенасочен ефект ли е това или просто по-този начин успявате да изразите посланието на албума най-добре?
Предполагам, че просто беше най-добрият начин да изразим това, което искахме да кажем на хората. Както казах, ние всички израснахме като част от хардкор/пънк сцената, а когато си част от нещо такова, много по-различно и характерно от всяко друго движение, в теб се затаяват основните ценности, които са характерни за тази среда - да обединяваш хората, като семейство, общество. Поне това означава за мен, така приемам нещата, и смятам, че е важно да търсиш този ефект върху феновете си, вместо просто да създаваш продукти. Да, албумът е агресивен и тежък, но е изпълнен с надежда и позитивизъм и с всички други положителни послания, които сме се стремели винаги да влагаме в музиката си.
-
Всеки ваш албум предлага нова атмосфера, различни послания и настроения, не повтаряйки нищо, което сте правили в миналото. Междувременно, отличителните ви знаци винаги присъстват в музиката ви. Каква е формулата за постигане на този ефект?
Честно казано, нямам си и идея (смее се). Последно време при всички нас се зароди и изпъкна идеята каква група искаме да бъдем, особено в "Conduit" и в "Welcome Home Armageddon". Има няколко албума в средата на кариерата ни, където отношенията между различните членове на групата бяха прекалено сложни и не особено добри, което доведе до тръгване към посока, която не беше комфортна за никого от нас. Това рефлектира върху нас самите и кариерата ни. Просто създадохме два албума, които не приемахме за наши и не чувствахме, че ние сме ги създали. Но положението е такова. Просто записвахме . Горд съм от всичко, което съм създал, дори и от лошите записи, имам предвид - лоши според мен - защото направихме грешки, които не бихме допуснали, ако тогава бяхме музикантите и хората, които сме сега. В момента се чувстваме като група и сме горди с това, което правим. А това не се беше случвало от известно време.
-
Кои от албумите ви приемаш за лоши?
Не мисля, че „лош" всъщност е правилната дума, просто от сегашната си житейска и музикантска позиция приемаме "Tales Don't Tell Themselves" и "Memory And Humanity" като неща, което не бихме направили сега. "Tales Don't Tell Themselves" не звучи като Funeral For A Friend, въпреки че всичко го харесваме и оценяваме като музикални фенове. "Memory And Humanity" беше твърде прибързан и имаше твърде много не-толкова добри песни. Албумите, върху които наистина сме били съсредоточени и решени да създадем нещо стойностно, бяха първите ни EP-та, първите ни и последните ни два албума, където и атмосферата в групата беше много по-позитивна и предразполагаща към създаване на качествена музика. Не ни интересува какво мислят другите, така или иначе. Мисля, че последните ни два записа наистина показват същността на сърцата ни и това какво искаме да правим и показваме на феновете си.
-
Каква е целта на "Conduit"? Какво иска да каже, покаже и означава за слушателите си?
Не съм сигурен, че при създаването му имахме намерението да казваме нещо определено. Когато създавахме албума, просто искахме да напишем музика, която да ни кара да се чувстваме както когато основахме групата, на първо място, и да се върнем към есенцията на желанията и страстта си.
-
Значи наистина сте искали да се върнете към корените си?
Да, това е самата истина. Искахме отново да върнем настроението в студиото, когато всеки е в движение и показва и развива с ентусиазъм идеите си и свири песните с желание. Така беше сега, затова и се радваме изключително много, когато виждаме, че феновете влагат същата страст в новите ни песни, която вложихме и ние.
-
Как би описал "Conduit" за феновете ви, които все още не са имали шанса да го чуят?
Бих казал на всеки, който не е слушал албума, че това е най-интензивният и агресивен запис, който сме правили, и вероятно е най-безкомпромисно- егоистичният също така, в смисъл, че правейки го, не сме мислили да отговаряме на никакви очаквания и претенции, а сложихме нашите желания на първо място. Също така е и … най-хардкор албумът, който сме създавали?
-
Бих се съгласил, да. Коя е любимата ти песен от албума?
Любимата ми песен… Не я свирим по концертите си в момента, но бих казал, че е "Death Comes To Us All", защото, докато я пишех, ми напомни страшно много на най-любимата ми група на всички времена - Boy Sets Fire. Така че да съм написал такава ме песен, ме накара да се чувствам наистина…
-
Горд?
Да, накара ме да се чувствам наистина доволен и горд.
-
Какъв беше процесът на създаване на "Conduit", как протече той?
Всичко беше много просто, много по-изчистено от начина, по който създадохме предишните си албуми. Основно се фокусирахме да хванем и запазим енергията в песните, която често се губи, когато влагаш твърде много мисъл и планове в целия процес. На мен лично ми бяха нужни три опита да запиша вокалите, като при всеки правих всички песни, от началото до края, с агресивните и чистите части, без никакви паузи, почивки и така нататък. Накрая просто избрах най-добре получилите се. Всичко беше много лесно и свободно - ходене в студиото, изпяване на всичко и избиране на най-доброто след това.
-
Да приемем ли, че това е нещо различно, спрямо записите за предишните ви албуми?
Да, може да се каже. При предишните ни албуми нормалният алгоритъм беше първо да се запишат агресивните части, после чистите, после правене на допълнително наслагване и така нататък, а аз никога не съм се чувствал комфортно с тази процедура, защото, за да работиш по този начин, трябва да си запланувал всичко - къде ще добавиш това, къде ще добавиш другото, докато по концерти всичко става спонтанно и изпявам нещата така, както ги чувствам. При "Conduit" исках да хвана тази емоция и спонтанност, така че сега просто отивах до микрофона, без план и без да знам какво всъщност ще правя, и „атакувах" песента.
-
Кой аспект от музиката ви смяташ, че сте развили най-много с времето?
Ако трябва да говоря за себе си, бих казал, че съм развил най-вече писането на текстове. Имам предвид, движението от строго лични и емоционални лирики, които доминираха в първите ни албуми, към по-социални и политически ангажирани текстове. Пораствайки, развивайки се с групата, посещавайки много различни места, срещайки се с различни хора и култури, поведение и начин на живот развих много същността и позициите си по много въпроси, от което се разви и способът ми да пиша. Вече не става въпрос за мен в дадена ситуация, а за това как аз виждам себе си и другите около мен, обективно погледнато.
-
Докато някои групи смекчават звука си, губят страстта си и създават продукти, вместо музика, вие правите точно обратното. "Conduit" е тежък, стегнат и пълен с бунт и емоция. Къде и как намирате вдъхновение и желание да правите всичко това?
Ами, лично аз съм много тъжен, виждайки липсата на интелигентност в голяма част от популярната агресивна музика в наши дни. Всичко звучи като някакъв видоизменен, странен хибрид между глем рок и метълкор. Песни за… Много секситски песни, наистина не мога да разбера защо трябва постоянно да пееш за „кучки" в метъл песни, не разбирам защо това е готино и е толкова популярно. При мен целият процес за правене на това, което правим като група, е да провокираме очакванията на хората, както и самите наши очаквания. И, разбира се, се надяваме да добавим нещо ново и уникално в целия пейзаж от постоянно заливащата ни музика, както и да преборим грешните представи за това какво означава тя, особено ако става въпрос за хардкора и метъла, предвид целия този строго мъжки, мачовски образ, който е приела сцената в последно време. Искам да изравня позициите на всички, двата пола да могат да се чувстват добре приети в музиката, която правим, и да имат възможността да се изразяват по-най-добрия начин.
-
Как Pat обогати бандата след присъединяването си?
Ами, той просто е най-добрият барабанист, с който някога съм свирил.
-
Наистина ли?
Да, определено, свалям му шапка. Налага барабаните си, все едно те го налагат всяка нощ (смее се). Като цяло, поведението му, ентусиазмът му, младостта му - той просто сритва всички предишни членове на групата ни. Все още сме нови и интересни за него, а това помага да вкарва всичко от себе си в това, което прави. Агресията си, емоциите си. Просто сяда зад барабаните и свири, без да мисли за някакви очаквания, предишни записи, членове и така нататък.
-
Вярно ли, че е научил целия сетлист на групата само за няколко дена, веднага щом сте се свързали с него?
Да, нещо такова. Обадихме му се, че си търсим нов барабанист и искаме да научи около 7 песни, а той научи около 25. После дойде на репетиция и беше безгрешен. Изсвири 3 от тях и веднага след това на нас ни беше ясно, че той е човекът, от когото се нуждаем. Той беше направо разочарован, че не му дадохме шанса да свири повече. Така или иначе, ние го познавахме още когато беше в Rise Remain, така че знаехме, че няма да имаме проблеми с личността му. Той е с 11 години по-млад от мен, така че тепърва му предстои да научи много неща, но ентусиазмът му беше ключов компонент, както и уменията му, разбира се.
-
Доколкото знам, Ryan напусна групата заради семейството си. Мислиш ли, че ще дойде момент, в който вие бихте направили същото?
Никой не знае. Едва ли някой би могъл да предвиди подобно нещо. Richard има деца, аз имам съпруга, Kris също. Gavin и Pat също са в сериозно връзки, така че кой знае. Забавляваме се, докато правим и се занимаваме с всичко това, и, както винаги съм казвал, много хора се занимават с нещо, докато е забавно и приятно. Точно сега, при нас положението е точно такова, така че, вероятно, ще продължаваме, докато спре да бъде.
-
Какво място заема музиката в живота ти?
Музиката…Почти най-важният, ако не и най-важният, аспект в живота ми, още откакто бях много малък. Позволява ми да споделям и изразявам нещата, които чувствам и мисля, много по-точно и прецизно, отколкото бих могъл в обикновен разговор. Позволява ми да изкарвам емоциите си. Освен изкуство, тя е и начинът да се изразявам пълноценно. Харесва ми това, което прави с мен. Харесвам почти всякаква музика, като изключим разните денс и поп неща. Никога не съм се отнасял с почит към всичките електронни глупости. Песни, създадени със сърце и душа - това е нещото, което харесвам и което е изиграло и играе важна роля в живота ми и този на другите.
-
Коя е най-лошата и най-добрата част от това да бъдеш част от Funeral For A Friend?
Най-хубавото да бъдеш част от групата е този момент, когато си на сцената и се „губиш" в това, което правиш, забравяйки и оставяйки всичко друго настрана. Най-лошата част вероятно е този 23-часов период всеки ден, когато просто не правиш нищо, всичко е толкова не-рокендрол. Всички си мислят, че извън концертите живеем бурен и див живот, но това всъщност е една от най-големите лъжи. Всеки ден просто се будиш, не правиш нищо, ядеш, понякога може да играеш на видеоигри, сърфираш из интернет, четеш книги или Киндъла си или се разхождаш из града и го разучаваш.
-
Като в клипа към "The Distance"?
Именно, да. Всеки си мисли, че живеем луд живот, но наистина не разбирам защо. Това са най-хубавите и най-лошите аспекти. Вероятно някои биха споменали и за напускането на семейството и дома ти, и биха имали право, но положението е такова и в един момент просто свикваш.
-
Кой е най-странният момент, който си имал със свои фенове?
Хм… Не бих казал странен, но се почувствах наистина неловко и неприятно, когато едно момиче се качи на сцената по време на един концерт, който направихме наскоро в Лийдс. Качи се, прегърна ме, целуна ме и после скочи, но никой не я хвана. Падна на пода по лице. Казах си просто: „Това сигурно боли". Ще ти кажа и за друг момент, не е точно свързан с фен, но е доста забавен спомен. Имахме шоу в Кеймбридж, а на сцената постоянно се моткаше една бутилка с вода. Ритнах я към Gavin, той пък просто я изрита с все сила нанякъде. Пред сцената бяха наредени всичките обичайни фотографи, а бутилката уцели един от тях точно в топките, с все сила. Буквално се строполих на земята, смеейки се, дори не можах да довърша песента, плаках от смях до края й. Накрая отидох до фотографа, за да видя как е. Беше добре, просто продължи да снима. Предполагам, че е имал някаква допълнителна защита, знам ли. Ако бях на негово място, не бих бил способен да направя каквото и да е било движение.
-
Коя е най-лошата част да бъдеш на турне?
Предполагам, че е свързано с това, че трябва да търся милиони различни опции да намеря нещо за ядене, предвид, че съм веган. Така че във всеки град трябва да вървя няколко мили, да търся това, което ме устройва, и така нататък. Във Великобритания положението не е толкова лошо, но в Европа е просто мъчително постоянно да вършиш цялата тази процедура. Но, така или иначе, от две години съм веган, преди това четири години бях вегетарианец, така че съм достатъчно отдаден на каузата си и винаги се опитвам да намеря това, което търся. Ако не успея, просто ям хляб (смее се). В един момент оставяш вкуса настрана и просто искаш да си напълниш коремчето.
-
Какво е съобщението, което би разпространил в целия свят, ако имаше тази възможност?
Не се захващайте с групи, чиито поведение говори за това, че имиджът е от първостепенно значение и воденето на луд и безразсъден живот е нещо нормално и готино. Обръщайте внимание на банди, които наистина имат какво да кажат, които говорят за проблеми и неща, които ви вълнуват лично. Защото това са групите, които имат значение и ще се задържат дълго наоколо. Защото това са бандите, които биха променили мисленето ви и света, като цяло. Както споменах: "Passion before fashion", изживейте го.
-
Тази вечер ще ви гледам за първи път на живо. Какво може един фен на FFAF да очаква от ваш концерт?
На първо място, доста агресивно шоу. Сетлистът, който сме подготвили за това турне, е доста егоистичен, имайки се предвид, че сме включили песните, които наистина обичаме да свирим. Има доста позабравени неща, които едва ли някой очаква да изпълним. Просто искаме да накараме феновете ни да почувстват нещо като връзка и контакт с нас. Ще бъде доста интензивно, изискваме много действие от феновете си, така че се пригответе за съркъл питове, стейдж дайвинг и така нататък. Специално тази вечер, искаме да взривим Бирмингам.
-
Ще бъде интересно значи. Последни думи?
Благодаря за интервюто, благодаря, че ви е грижа за моята група, и да се надяваме, че ще харесаш шоуто тази вечер!
