Прочетете интервю с RAMMSTEIN, дадено специално за KATEHIZIS.COM

Какво сте подготвили този път за българската публика?

За всяко наше турне ние променяме концепцията на шоуто. Турнето, с което бяхме при вас беше след "Liebe ist fur alle da". След това беше обиколката за "Made in Germany", за която, според мен, бяхме подготвили едно от най-добрите ни шоута въобще. В него вкарахме най-силните парчета от компилацията и някои от най-интересните сценични ефекти. Беше много забавно и за нас, а това, повярвай ми, е трудно да се каже след като си представял толкова много сценични трикове през всички тези години. Тогава неизменно ти доскучава от някои от тях. А при нас няма почти никакво място за импровизация - всичко е толкова строго (по германски) организирано, че понякога си е истинска радост да направиш грешка защото това вкарва нещо различно в изпълнението. Но както казах това беше едно от най-добрите ни турнета - за съжаление нямахме възможност да го представим в България, но хората, които са успели да го видят знаят за какво говоря - имахме подвижен мост, чрез който се стигаше до една малка сцена сред множеството и ние свирехме там и др. подобни. На настоящото ни турне ние всъщност правим вариация на това шоу, която е предназначена за фестивали - тоест не ни позволява да представим пълната версия, най-вече заради технически ограничения, но въпреки това си остава страхотна сценична продукция.

А мислиш ли, че някога в бъдеще е възможно да направите турне, в което да можете да се отпуснете, да импровизирате повече?

Мислили сме върху подобна идея. Всъщност аз винаги съм бил изпълнител, който на концерти търси баланса между музиката и шоуто. Но с времето мисля, че го загубих - шоуто при нас надделя. Смятам обаче, че човек трябва да приема нещата, които му се случват - получи се така и трябваше да се адаптираме към фактите. Така че от един момент нататък разбрах, че Rammstein никога няма да бъдат група, в която да има пространство да се отдадеш на музикантски оргазъм. Това си е повече визуално начинание; начинание, което да забавлява. Има си свой собствен характер и е чудесно такова каквото е. А, както добре знаем, човек не може да има всичко. Ако искам да правя нещо различно, то трябва да го правя в някой страничен проект. В крайна сметка има други групи, които просто свирят, импровизират на сцената и го правят по прекрасен начин. Pearl Jam, например. Но човек винаги е устроен така, че да иска повече от колкото има, а аз съм приел, че при Rammstein нещата ще са такива каквито са в момента.

Ти си и единственият музикант в Rammstein, който има страничен проект.

Всъщност, знаеш ли, в последно време научих важно нещо за себе си - много съм добър в това да събирам хората заедно и да карам събитията да се случват. Обичам да го правя. Но когато това нещо е вече създадено (независимо дали става въпрос за запис на албум, създаване на нова банда или пък строеж на къща) и завършено, то аз не искам просто да му се наслаждавам. Не съм такъв тип. Трябва да започна да правя нещо друго. Както е и в случая с Rammstein - работили сме заедно, създали сме група, която е страхотна в настоящия си вид, но понякога ми се ще да се заема с някаква различна инициатива.

Помниш ли емоциите покрай създаването на Rammstein? Каква беше концепцията ви в самото начало?

Да, помня, разбира се. В началото аз лично тръгнах с идеята, че искам просто да свиря музика, но и търсих правилната музикална среда, в която искам да пребивавам. Преди това просто се събирахме с приятели, свирехме пънк и като цяло се забавлявахме. Но имаше един конкретен момент (мисля, че беше на някакъв фестивал във Франкфурт) когато тъкмо бях събрал група единствено за въпросното участие. По някаква причина в онази нощ нещо прищрака в главата ми и разбрах, че трябва да създам своя собствена банда. Помня го защото се оказа ключов момент в моя живот. Малко по-късно събрах предходната ми група, а след това създадохме Rammstein. Бих казал, че тогава бях наивен, но в добрия смисъл. Едва в последствие започнахме да опознаваме музикалния бизнес и да откриваме, че често пъти той се опитва все някак да те прецака.

Всъщност през 2014 г. се навършват 20 години от създаването на Rammstein. Планирали ли сте някакви специални събития, за да отбележите годишнината?

Не - след концерта в София имаме още две участие (в Букурещ и на фестивала във Вакен) - и след това планираме да си вземем малко почивка. В момента аз подготвям вторият албум на Emigrate, записвам китарите и имам желанието да го издадем преди края на годината. Rammstein винаги са били приоритет, но в момента искаме да си починем малко и да видим накъде ще ни отведе това - дали някой има идеи, какви са те и т.н. За момента обаче няма нищо конкретно планирано нито за годишнината, нито за евентуален нов албум. Винаги е страхотно да се съберем отново и да изнесем малко концерти, но… (в случая говоря само за себе си - все пак не вземам аз решенията за това) вече нямам какво да доказвам на когото и да било и (поне засега) нямам никакво желание да записвам нов албум.

Ако трябва да направиш собствена класация на албумите на Rammstein, как би ги подредил?

Мога да ти споделя кой е любимият ми албум - "Mutter". Това е най-болезненият, най-дълбокият, но и вероятно най-енергичният ни запис. Имам толкова добри и лоши спомени от този период… Създаването на един албум е много тежък процес и в този аспект бих казал, че в "Liebe ist fur alle da" имаше стаена повече болка, но по-скоро в негативен смисъл. Да - последният ни диск си остава чудесен албум, но всичко опира до баланса. Именно заради това и "Mutter" ми е любим защото дори днес, когато си го пускам, усещам всички тези емоции, които сме заложили в него.

Да се върнем към предстоящия концерт. Не сте включили "Engel" и "Amerika" в настоящия си сетлист. Защо решихте точно те да отпаднат?

Свирихме тези песни през последните две години на турнето "Made in Germany", но решихме да ги изключим от настоящия си сетлист, защото по-голямата част от концертите са фестивални участия и там не е като на самостоятелен концерт - имаш и времеви ограничения. Все пак свириш с още 10-12 банди на една сцена и трябва да се съобразяваш и да уважаваш даденото им време. Така че се наложи да съкратим малко сета и няма да свирим "Engel" и "Amerika" - съжалявам, хора!

А как всъщност подбирате песните, които ще изпълнявате? Спрямо реакциите на публиката или…?

Събираме се с останалите от групата и започваме да гласуваме за определени песни. Освен това се аргументираме и този, който говори най-високо или вика най-силно обикновено печели. Също така се дават пари под масата, за да може някой да застане на твоя страна - всички са изключително корумпирани, ха-ха-ха! Сега сериозно: в повечето случаи обсъждаме и най-често доводите са резонни спрямо ситуацията. А понякога се съгласяваме да не включваме определени стари песни защото вече сме ги свирили толкова много, че, от честото повтаряне, започват да ни лазят по нервите.

В дискографията ви фигурират някои доста интересни кавърверсии. Как решавате кои песни да претворите по свой начин?

Винаги сме дискутирали този въпрос, но той се е повдигал по-често преди, когато сме били по-продуктивни, за сметка на сега когато вече сме мързеливи, ха-ха-ха. Та именно когато си по-продуктивен е по-интересно да правиш кавъри защото разнообразяваш между авторския си материал. Има определени банди, които страшно много харесваме и, примерно, така се стигна до записа на версията на "Stripped" на Depeche Mode. Всъщност на мен би ми било доста интересно да работя над албум, който да съдържа колекция от кавъри. Но нека да не говоря прекалено, за да може да е изненада ако се случи, ха-ха-ха!

...В този момент отреденото ни време, което даже успяхме леко да надхвърлим, изтече и бяхме вежливо, но категорично прекъснати от мениджмънта на групата. Не можем да им се сърдим - такива са правилата в бизнеса. До петък!