Ronnie Parkes от BONFIRE: "Групата е много добра във всеки от съставите си"

13 юни 2018, 17:22 ч. 2347 / 4 5
пред./следв.

   CACUMEN, LESSMANN/ZILLER, EX, CHARADE, EZ LIVIN'... Това са лицата на немската рок банда BONFIRE от началото на 70-те години на миналия век до днес. Понастоящем групата отново се казва BONFIRE и има нов албум ("Temple of Lies"), който ще представи и на българските фенове в края на тази седмица на фестивала "Шумен Рок 2018". Много промени през годините, много имена. Сегашният басист на BONFIRE Ronnie Parkes обаче е категоричен, че бандата може и да е с различни музиканти, но духът е същият.

   Интервюто с Ronnie Parkes е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 11 юни.

 


От другата страна: Привет, Ronnie, знам че преди два часа си се прибрал от един концерт...
Ronnie Parkes: Концертът беше страхотен. Свирихме в Швеция с MICHAEL SCHENKER FEST, ние, HOUSE OF LORDS и няколко шведски групи. На другия ден се изявяваха SLAUGHTER и още няколко банди. В Беларус бяхме на едно "Harley-Davidson" парти, беше страхотно, мястото е невероятно, феновете също.

Звучиш така, все едно изживяваш мечтата си...
Точно така е, изживявам мечтата си!

Но предполагам, че има и трудни дни...
Определено много дни са трудни. Нали казват да внимаваш какво си пожелаваш...

Как започна с рок музиката?
Започнах да свиря на пет години. Музиката винаги е била част от живота ми. Знаеш как е – започваш да свириш и мечтаеш да си в група, когато попаднеш в банда, следващата стъпка са концертите в клубовете. Просто продължих по този път и все още съм на него. На 51 години съм и продължавам да свиря. Без да съм го планирал.

Промени ли се гледната ти точка през годините, докато свириш рок музика?
И още как. Имаше период, в който ми беше писнало от цялата музикална сцена. Бях започнал да усещам, че е по-важно не колко си добър, а кои хора познаваш и колко си известен. Имам приятели, с които обикаляхме баровете, в които свиреха наши познати. Когато бях известен – те ме канеха да свиря с тях, когато обаче популярността ми намаля, а в бара примерно имаше някой по-нашумял, те викаха него. Това отношение ме провокира да се откажа от музиката. В един момент ми писна и повече не ми се свиреше. Останах в сферата, защото това мога, но композирах за различни телевизионни продукции. Продължих по този начин, но сцената взе да ми липсва страшно много и се върнах към концертите.

Явно си осъзнал кои са ти приятелите, когато не си под прожекторите...
Разбрал си ме точно. Аз не гледам на нещата по онзи начин – че щом някой е известен, то той е много добър. Страхотни изпълнители има навсякъде, великолепни музиканти също. Също така някои решават, че трябва да работят, за да живеят - да издържат семейства, т.е. хващат се на работа, защото се нуждаят от пари. Но не го правят, защото някой е по-добър музикант от тях...

На теб музиката достатъчна ли ти е, за да си плащаш сметките?
Да. Днес вече успявам, но съм работил много здраво, за да постигна стандарта да живея от музика. Днес е още по-трудно да изкарваш пари по този начин заради интернета и непрекъснатия даунлоуд. Хората, които композират, няма как да го правят както през 70-те и 80-те. Парите вече не са същите. Времената не са същите. Днес определено е по-трудно, за това и ми се налага да свиря в две банди, което е двойна работа.

Можеш ли по някакъв начин да сравниш музиката с нормалната работа?
Трудната част е в пътуването. Бих сравнил музиката с работа, заради която се налага да си далече от дома. Имам дъщеря, която живее вкъщи, в САЩ, а аз свиря в немска група. Пътувам до Германия. Специално съм тук заради това мини-турне, което направихме. Свирим през цялата години по принцип, но за тези концерти дойдох в началото на април и се прибирам в средата на май. Не съм си бил вкъщи от месец, ще се върна едва за няколко седмици, след което отново поемам на път. Това е трудната част. Семейството ми липсва...

Може би новите технологии съкращават разстоянията...
Определено. Точно преди да ти се обадя разговарях по "Скайп" с дъщеря ми. Имам айфон обаче той има сериозен проблем. Батерията му е ужасна. Изпуснах го по невнимание и в него всичко се прецака. Батерията му въобще не държи и умира след десет минути. Влизам в самолета и нямам зарядно. Чакам си багажа, за да го заредя, абе въобще...

Интересно е как днес хората стават все по-зависи от технологиите... Не ти работи телефона и вече си в паника...
Абсолютно вярно. Предполагам си забелязал като се завъртиш наоколо поне десетима души са се вперили в телефоните си. Преди години никой не си е помислял, че технологиите ще стигнат толкова далече. Днес дори и не мога да си помисля, че по време на пътуванията, които правя, няма да имам телефон или ще си плащам за разговорите или както беше в миналото – ще се обаждам веднъж в месеца, когато съм далече от дома и не се знае дали ще намеря някого вкъщи. Разбирам защо семейните отношения на хората от музикалния бизнес не вървяха навремето...

Сега пък, ако някой не е онлайн за пет-шест часа и започват притесненията...
Да, така е - къде е приятелката ми, какъв е този, дето ѝ е харесал страницата във "Фейсбук", какво става...


Говорим вече осем минути и нито веднъж не споменахме BONFIRE...

Това е готино...

Започваме с традиционните въпроси – имали сме възможността да гледаме BONFIRE два пъти в България, но в различен състав от този...
Точно така. Днес съставът на BONFIRE е различен. Това не означава, че групата е лоша. Напротив – BONFIRE винаги са били много добра банда. Песните ѝ са велики и всъщност те правят една група велика. В този състав издадохме два албума. "Temple of Lies" е вторият. За две години изкарахме два диска – създадохме всички песни в този състав и за двата – "Byte the Bullet" от миналата и "Temple of Lies" от тази. Не знам дали сте имали възможност да ги чуете, но имаме нов вокалист – Alexx Stahl, който е уникален като певец. Може да хване много от високите тонове, а също така е много подходящ за пауър метъла, който в момента представлява музиката на BONFIRE. Всички идваме от подобни банди. Аз например свиря в SEVEN WITCHES, която е също пауър метъл група. Те съществуват от 1998 г. Alexx също е бил част от стилово подобни състави. Всички тези влияния вече могат да се усетят и в BONFIRE. Мисля, че промяната е за добро. Малко по тежки сме, но в същото време в музиката на групата се усещат всички запазени марки – мелодиите, увличащите припеви, добрите рок композиции и балади. Днес мисля, че BONFIRE са на по-високо ниво от миналото.

Това обяснява, защо днес сте по-метъл, отколкото рок...
Май така се получава в един момент. Hans Ziller, който винаги е бил в групата - единственият оригинален член от самото ѝ начало, преди да преименува бандата на BONFIRE, е свирил в CACUMEN. Ако слушателите си направят труда да чуят, какво са записвали през 70-те години, ще се изненадат, че звучат като копие на JUDAS PRIEST от онзи период. Така че метълът не е чужд на Hans, той го носи в себе си. От друга страна барабанистът ни Tim е най-младият в бандата. Бил е в AT VANCE и също носи тази музикална тежест в себе си, справя се много добре с двойните каси, така че няма нищо чудно, че днес в BONFIRE има повече метъл.

Как феновете приемат тази промяна?
Хората ни харесват. Харесват мощта на групата. Някои твърдят, че за тях преди това бандата им е идвала малко лека. А сега им харесва, защото те са почитатели на метъла. Но песните си остават добри. Всичко онова, което феновете харесват в BONFIRE, не е променено - хващащите песни, които можеш да запееш веднага. Композициите веднага се загнездват в ума ти и по-късно усещаш, че си ги припяваш. Тези неща и сега ги има в музиката на групата. Просто сега има повече сила.

В песните ви се усеща много енергия...
Невероятно е! Вкарахме някои от новите композиции в концертните сетове. Изпробвахме ги на шоуто в Швеция, след което и в Беларус. Звучат страхотно. Започваме с това супер мощно интро от последния ни албум "Temple of Lies". На него излизаме на сцената. Подготвени сме за всичко. Звучи като силните парчета на BONFIRE от миналото. Енергията е страхотна. Ако още не сте имали шанса да я усетите, скоро и това ще стане.

Къде е този "Замък на лъжите"?
Всъщност заглавието на албума дойде от работата ни с един мениджър, който ни ограби много лошо. Той е от хората, които ти се усмихват, когато те гледат в очите, а зад гърба ти ти пребъркват джобовете без да се усетиш. Лошото е, че всички му вярвахме. За това е и заглавната песен в албума "Temple of Lies". Също така използваме името му в композицията. Не директно, а с помощта на други думи. Получи се нещо като акростих. Забавно изглежда. Но ако прехвърлим концепцията от текста на песента извън музиката на BONFIRE, осъзнаваме, че светът е пълен с лъжи – политика, политици – всичко е лъжи. Това е идеята зад заглавната песен. Бяхме излъгани жестоко. И искахме да разкажем историята по този начин.

Има ли рецепта, за да се избегнат подобни ситуации?
Бих искал да има. Ако имаше рецепта за това, нямаше да има повече лъжи, светът щеше да е едно по-добро място. Щеше да има щастие, дъги и еднорози навсякъде... Нещо като рай на Земята, но не вярвам, че подобно място съществува за съжаление.


По какъв начин "Temple of Lies" отговаря на класическия материал на BONFIRE?

Смятам, че в него има същите припеви, които веднага можеш да запееш, когато чуеш песента. Със сигурност можеш да запомниш композициите и да откриеш, че можеш да ги изтананикаш и по-късно. Обичам песните, с които се опитваме да предадем послание, обаче осъзнавам, че хората слушат музика, за да забравят за проблемите си. Те не искат да се натоварват още, слушайки я - имали са труден работен ден и искат просто да се отпуснат или карайки към къщи, искат да се наслаждават на мелодиите, които слушат. Не навлизаме много навътре в ежедневните проблеми и не размахваме пръст кое е правилно и кое не. Важно е обаче, докато слушат музика, феновете да се свържат с песните. Темите в текстовете да са човешки. Песните трябва да са истински, да ги докоснат, да се превърнат в част от живота им, да са на тяхната вълна. Такива, каквито са композициите, които ние създаваме и които са провокирани от нашия опит. Те са истински и това винаги е било част от BONFIRE. Всичко опира до добрите мелодии и добрите идеи. Всички изпълнители, които продават милиони и са много известни, са в тази позиция заради добрите песни. Музиката им е добре балансирана и добре структурирана. Това са нещата, които правят една композиция добра, и смятам, че в BONFIRE постъпваме по същия начин.

И тези музиканти имат много добър мениджмънт...
Точно така. А ние нямаме, затова и сме записали добър албум...

Има много примери за мениджъри, които са мамили различни групи...
Има, да. Винаги е едно и също. На мен също ми се е случвало преди. Имал съм моменти, в които всичко в бандите, в които съм бил, е било супер. Смятах, че не може да е по-добре. Докато не дойде мениджърът и не ни покани на вечеря с думите, че ще плати всичко, а ние да си изберем, каквото искаме. Тогава един си взема пържола, друг – изпива десет бири. Прибираме се вкъщи, мениджърът ни носи сметката за услугите си и вечерята е включена в нея. Нали той щеше да я плати? И се оказва, че ние трябва да извадим пари за всичко. И когато го видим как стои с приятелката си в скъп ресторант на свещи и хубаво вино, а ние сме се скапали от пътуване и в крайна сметка се оказва, че трябва да платим и тази вечеря, изведнъж ни просветва – чакай малко, какво става тук... Винаги става така. Доста от мениджърите постъпват по този начин...

Мениджърите имат ли същата роля днес, както в миналото?
Дали са производни на Сатаната? Точно така... Малко е забавно. След това, което ни се случи, решихме повече да не се доверяваме на мениджъри, а сами да управляваме бандата. Работата е двойна. Обаче сега сме наясно откъде идват и къде отиват парите, които изкарваме. Знаем какво получаваме от един концерт. Вече знаем колко точно ни се плаща за едно шоу, защото преди това получавахме суми, за които вярвахме, че са максимално възможните, а всъщност се оказа, че повечето пари отиват в джоба на бившия ни вече мениджър. Вече обаче сме наясно. Работата е повече, но ние имаме опита и връзките, защото сме в музикалната индустрия от много време. Което улеснява положението. Всички в групата се занимаваме и с бизнес делата или някой поема, когато останалите не могат. Установихме, че можем да стигнем много по-далеч, ако правим всичко сами. Особено, ако работим отдадено за каузата BONFIRE. Но наистина е трудно. За една прохождаща група мениджърът е важен, защото има връзките, които бандата няма, за да върви напред. Защото се изисква време, за да изградиш контакти и да се запознаеш с правилните хора. За прохождаща група не е толкова лошо да си има мениджър. Но трябва да имаш едно наум, когато мениджърът те покани на вечеря, че може и ти да си я платиш.

Кое е най-лошото решение, което някога сте вземали като музиканти?
Говорихме за него преди малко... Този, последният мениджър – наемането му е най-лошото решение, което някога сме вземали. Той почти унищожи бандата. Бяхме стигнали до момента, в който да се откажем. Бяхме на крачка от спиране на концертите, защото останахме без средства. Той искаше повече пари, отколкото изкарваше. Когато разбрахме, че ни лъже, веднага го изритахме. Още не мога да повярвам, как се отнесе с нас. Но оцеляхме. Новият ни албум се приема много добре. Влезе в германските класации на 29 място. В Швейцария е 54-и. Така, днес имаме добра основа, за да продължим и да сме по-добри от преди.

А тези места в класациите може ли да са заради трите поколения слушатели, които BONFIRE има?
Това определено помага. Има определени моменти от кариерата на групата, когато тя е била много известна. След което не чак толкова. После отново е на върха. След което има спад. Днес бандата е много по-сплотена. Приятели сме, защото това е много важно в музикалната индустрия. На сцената сме за два часа, след което пътуваме 20, след което следват още два часа на сцената и още 20 часа път и ако не се разбирате взаимно, то тогава групата има голям проблем. По-голям от проблемите с мениджъра... А в BONFIRE се разбираме много добре. Изкарваме си страхотно, харесваме се един друг. Радваме се, че свирим заедно. Всеки е много способен музикант. Новите песни, които създадохме, наистина са много добри и днес нещата са по-добре от всякога. Много сме щастливи от това положение!

Като спомена пътуванията, Keith Richards от THE ROLLING STONES беше казал веднъж, че рокендролът е 5 процента музика и 95 процента чакане някъде...
Прав е и ако не сте в добри отношения в групата, това ще е най-отвратителното време в живота ви. Ще бъде адски изнервящо. Така е. Защото трябва да живееш с тези хора. Един приятел – Rob Marcello, китарист на DANGER DANGER, веднъж каза абсолютно същото нещо, когато бяхме излезли да ударим по едно. Той каза, че свиренето е 10 процента, а останалото е мотаене. И за това е важно да има разбирателство в групата. И разбира се, всеки трябва да е добър музикант. Веригата е здрава толкова, колкото са здрави отделните звена, от които е изградена.

Интересно ми е какво търси един американец в германска група?
Истината е, че дойдох в Германия, защото помагах на вокалиста David Reece. Свирех в групата, с която записа един от соловите си албуми. Свърших доста работа за него. Привлякох Joey Vera, Paul Morris и Jack Frost. Наистина направихме много. Тогава той ме взе със себе си. Следващият, който ми се обади, беше Hans Ziller, за да участвам в EZ LIVIN'. Обикаляхме Германия, записахме албум, правихме турнета. Така с Hans станахме много близки и ето ме пет години по-късно, продължавам да съм в Германия.

Как намираш Европа?
Страхотно място. Винаги съм бил повлиян от американския начин на живот. Преди да дойда в Европа, съм вирил основно в Щатите в различни банди. Бил съм на Стария континент един или два пъти, но никога не съм оставал толкова дълго, колкото сега. Обожавам Европа - различни страни, различни преживявания навсякъде. Днес свиря на толкова много различни места - от Карибите до Южна Америка, Европа, Япония, Близкия Изток. Наистина свиря по целия свят! Това е най-удивителното! Ето, че сега се прибрах от Беларус. Виждам толкова много различни места. За мен като американец, който е дошъл тук, това е невероятно преживяване. Напълно различен свят. Харесва ми, харесвам културите, които са толкова различни от моята. Ценя ги и ги харесвам. С две думи - различно е.

Беларус бяха част от СССР, които пък бяха големия враг на САЩ...
Така си беше. За мен да посетя тази страна беше интересно преживяване. Видях неща, които не бях виждал преди. В момента Беларус продължава да е под диктатура, тя не е свободна. Президентът е този, който командва еднолично парада и се чува само неговата дума. Там не можеш да вървиш в друга посока, защото веднага си навличаш проблеми. Но има леки промени - например влизането в страната е улеснено. Преди трябваха визи, а сега имаш пет дни свободно пребиваване, ако идваш от Европа или САЩ...

Точно за един концерт....
Един ден е достатъчен, обаче имат едни цензори. Първо бандата трябва да бъде одобрена, за да направи концерт в Беларус. Преди да свирим там, изпратихме песни и текстове за одобрение. Така получихме разрешение.

Чакай да те попитам за SEVEN WITCHES - последният албум "The Way of the Wicked" излезе преди три години. Jack Frost планира ли нещо ново?
Говорих с него преди два дни. Имаше участие на един фестивал в Средния запад в Щатите. Барабанистът ни Johnny Kelly, който преди това беше в TYPE O NEGATIVE, в момента е зает с DANZIG, аз съм на континента с BONFIRE, та говорихме с Jack да направим нещо ново може би следващата година. Сега няма как да стане, защото всеки е зает с неговите неща. Продължаваме да сме приятели. Не знам дали си забелязал, но Mike LePond е бил част от групата и ме е замествал на баса, когато не съм имал възможност да свиря на някой концерт. Mike от SYMPHONY X попълва понякога състава, а и е бил част от SEVEN WITCHES. Alan Tecchio, например, има запис на последната песен от предишния албум на групата "Rebirth". Композицията е същата, но с различен текст, от този на Anthony Cross. Alan промени и вокалните мелодии. Т.е. всички продължаваме да сме добри приятели, продължавам да поддържам връзка с Jack Frost. В Америка имаме проект FROST METAL COALITION. В него Mike LePond свири в пет песни, аз - в други пет. Alan Tecchio пее, Anthony също. Johnny е на барабаните. Все още сме приятели и се надявам, че следващата година отново ще направим нещо заедно.

Отново към BONFIRE - как усещаш песните на групата, в които не си участвал, тези преди ти да хванеш баса?
Има страхотни парчета. Целият албум "Fireworks" е много известен. Има невероятни композиции, които все още изпълняваме на концертите и ги харесвам много. В цялата история на групата има невероятни песни. Ако се заслушаш, ще откриеш, че наистина са много добри и от тях има по много. Постоянно искам да изпълним тази или онази. Някои от тях са много добре познати като "You Make Me Feel", "Sweet Obsession" и "American Nights". Няма как да не ги изсвирим, защото всеки ги познава и те трябва да присъстват в сета ни. Става трудно, когато го оформяме за концертите, защото трябва да добавим и нови композиции. Няма как обаче да махнем "S.D.I." и на нейно място да изсвирим нещо, което никой не познава. Става все по-трудно. Смятам, че всички песни на BONFIRE са много добри. Харесвам всичко, което са издали.

Как BONFIRE се приемат в Америка? Имаш ли наблюдения?
Тук в Германия всички познават групата. В САЩ обаче като спомена къде свиря, все ме питат кои пък са тези, защото не са ни чували. В Щатите единствено ACCEPT и SCORPIONS са известни. При BONFIRE заради лейбъла или времето, тъкмо да пробият и всичко изведнъж спира. Така и никога не получават широко разпространение отвъд океана. Със сигурност има хора, които знаят за групата. Случвало ми се е да си стоя в бара и някой да напише текста на "Sweet Obsession" на салфетка и да ми го подаде. Оказва са, че е голям фен на BONFIRE и има всичките албуми на групата. Така че има хора, които са чували за нас, но бандата не е добре известна.

И BONFIRE са най-американската група от Германия...
Да, откакто в нея свири американец...

 



Коментари   (5)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Cronos 13.06.2018 23:30:18 отговори + 1 11
Тоя гаден интернет и тия пирати пак са ви ограбили значи. Иначе да сте милионери с тия 3% от продажбата дето взимате, и щяха да ви знаят тамън роднините до леля. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

MalmSuite 14.06.2018 11:49:17 + 4 0
Моите разбирания са, че трябва да се дават пари за музика. Излезе нов албум - купуваш си го. 20-25 лв не са непосилна сума. А цените падат до 15лв след няколко месеца. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Cronos 14.06.2018 16:59:35 + 2 4
@MalmSuite За много хора са непосилна сума, гледай деца с заплата 600 лв. извън оазиса в който много тук живеят. Иначе съм съгласен пари за музика трябва да се дават. Като дойдат на концерт, с удоволствие ще отида, ще си купя билет и те ще вземат доволнен дял от негол. От копие на албума ще вземат 3% ако е електонно и по-малко за физически диск. Останалите пари отиват за паразити в индустрията унищожвващи музиката и маричковци. Въпросния басист е от многото дето им пречи прогреса и искат да го спрат вместо да го яхнат. Ако нямаше пиратство никога нямаше да станат известни и никой не би им идвал на концертите. Пиратите ги правят известни и повечето ако не пиратстват, така или иначе не биха дали пари за албума им. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

MalmSuite 15.06.2018 09:09:03 + 5 0
Хубаво. Непосилни са. Аз съм фен на 3-4 групи и производните им. Това означава, че на година си купувам по 3-4 диска или двд-та. Това ми е достатъчно. А не да свалям на "килограм" мп3-ки. Голяма част от българския народ хвърля многократно повече пари за пиене, цигари и заведения. Това което искам да кажа е, че е въпрос на приоритети. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Exciter 13.06.2018 20:43:29 отговори + 14 0
Много хубаво и интересно интервю. Поздравления, за което.
Между другото, двата последни албума на Bonfire са наистина много добри. Честно казано не очаквах, че без Клаус Лесман ще се справят толкова добре. Новият им вокалист наистина е на топ ниво, а и споменатото от Рони Паркс в интервюто "пауър метъл" звучене на места също много им пасва. Който не е слушал двата албума да поправи тази грешка. Според мен дори и лееееко се доближават до класиките им от 80-те.
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".