-
Metal Katehizis: И така, Greg, как върви фестивалният сезон?
Greg Mackintosh: О, чудесно! Общо взето, в края на всяка седмица заминаваме някъде, изнасяме по два-три концерта и се прибираме у дома, така че няма от какво да се оплачем. Лятото по принцип е доста приятен и лежерен сезон за нас, тъй като обикновено не ни се налага да предприемаме безкрайни и изтощителни турнета. Ето, миналия уикенд свирихме в Холандия и оттогава си почиваме... Освен това, обичам фестивалите, тъй като тогава се засичам с хора от други групи, които не съм виждал от миналото лято, а такива срещи винаги са ми били приятни.
-
След по-малко от седмица Paradise Lost ще изнесат третия си концерт в България. Какви асоциации предизвиква у теб името на страната ни, предвид предишните две изяви на групата ти тук, съответно през 2005 и 2010г.?
Знаеш, че не бях на първия концерт, защото точно тогава бях сериозно болен. Що се отнася до шоуто ни миналата година – беше си съвсем добре, честно казано. Не знаех какво да очаквам, тъй като останалите от групата не ми бяха разказвали кой знае колко за България, но помня, че останах приятно впечатлен от публиката. Надявам се и сега, в петък, да се получи не по-малко успешен концерт.
-
Този път ще свирите в рамките на фестивал, който се провежда вече шеста година. Ще бъдете хедлайнъри през първата от трите вечери и предполагам, че ще ни зарадвате с поне час и половина музика, нали?
Да, със сигурност. Тези дни често се чувам по телефона с момчетата и обсъждаме именно това – кои песни да изпълним, кои да си спестим, как да ги подредим и т.н. Засега все още всичко е хаотично, но има време до края на седмица и съм сигурен, че ще бъде интересно и за нас, и за феновете.
-
Между другото, преди вас на сцената ще излязат Katatonia и Sonata Arctica. Какво е мнението ти за тези групи и музиката им?
И двете ми харесват в една или друга степен... Специално Katatonia са доста по-близки до нас като звучене, правили сме съвместно британско турне, засичали сме се по какви ли не фестивали през годините и смея да твърдя, че постепенно станахме добри приятели. Отделно от това, музиката им също искрено ми допада.
-
Да се върнем към сетлиста ви. На конкретен албум ли ще наблегнете в изпълнението си на "Kavarna Rock Fest 2011" или ще ни поднесете своеобразен best-of-коктейл?
Не, няма да се концентрираме над конкретен албум. Идеята ни е да подберем средно по две или три песни от почти всяко наше издание – и от "Draconian Times" (1995), и от "Icon" (1993), и от "Shades of God" (1992), и от "One Second" (1997)... Мисля да включим нещичко дори и от първия ни албум, "Lost Paradise" (1990).
-
Зададох ти този въпрос, тъй като наскоро изнесохте редица концерти, на които изпълнявахте целия "Draconian Times". Какво бе усещането да свириш песни, които не си подхващал от цели 15 години?
Странно, и то не за друго, а защото не сме свирили някои от тези парчета не от 15 години, а никога – абсолютно никога. Това бе и най-интересното в цялото начинание – трябваше едва ли не да учим от нулата част от собствените си песни, ха-ха! Отделно това, стилът ни на свирене се е променил значително през изминалите години и постоянно си мислех, че за нищо на света не бих тръгнал да свиря целия "Draconian Times", ако вече не бяхме поели ангажимента да осъществим това турне. Иначе бе крайно интригуващо да видим всички онези хора, които не са стъпвали на рок концерт сигурно от 15 години – разни банкови чиновници, мениджъри на фирми и прочее, които обаче бяха дошли, за да си припомнят тийнейджърските години.
-
Доколкото разбрах, шоуто ви в Лондон на 1 април е било заснето за бъдещо DVD-издание, нали?
Точно така.
-
Кога да очакваме появата му?
Би трябвало да излезе на пазара до два месеца. Кадрите са монтирани, а наскоро получихме и смесения звук от записа на концерта, дело на Jens Bogren – свършил е наистина страхотна работа. Остава да се довърши само художественото оформление на диска, така че не виждам пречка да го изкараме до месец-два.
-
А защо всъщност решихте да направите турне именно в "чест" на "Draconian Times" през 2011 г.? Защо не обиколка по случай две десетилетия от издаването на "Gothic" или 10 години от появата на "Believe in Nothing", например?
Защото повечето хора, които следят кариерата ни отдавна, обикновено сочат "Draconian Times" за най-добрия ни албум. Не знам защо, но е така – просто е изключително популярен сред слушателите на такъв тип музика. Отделно от това, наскоро "Sony Music" откупиха правата върху записа, ремастерираха го и ни помолиха да направим турне, за да рекламираме преизданието. Нямаше причина да не се съгласим, така че, накратко, това е цялата история.
-
В тази връзка, кой албум на Paradise Lost считаш за най-добър?
От чисто композиционна гледна точка харесвам най-вече "One Second", но същевременно се гордея изключително много и с "Shades of God" и "Icon". Няма как да не спомена и последния, "Faith Divides Us - Death Unites Us" (2009), тъй като според мен в него са обединени характерни елементи и от трите току-що споменати албуми.
-
С други думи, предпочиташ по-китарно ориентираните ви записи, така ли?
Да, би могло да се каже.
-
Това означава ли, че от днешна гледна точка не харесваш особено албумите от "междинния" ви период, най-вече "Host" (1999), или просто гледаш на тях като на логична стъпка в еволюцията ви?
О, не – смятам, че "Host" е страхотен албум! Не е метъл, но цялостната атмосфера в него е доста близка до тази в което и да било от останалите ни издания. Песните в "Host" се родиха вследствие на желанието ни да експериментираме с нова и непозната за нас техника и апаратура в студиото, но ако добавиш китара към тях, ще се убедиш, че всъщност не са крайно по-различни от парчетата в "One Second", например. Все пак, ако трябва да съм напълно откровен, няма как да не призная, че от известно време насам отново залитам най-вече по китарното звучене, както личи и от последните ни албуми. Всеки професионален музикант, който се занимава с тази работа достатъчно отдавна, рано или късно преминава през подобен етап – експериментира и пробва нещо различно, но след това обикновено се връща към корените си. Смятам, че това е нормалният ход на нещата... Бих го нарекъл еволюцията или израстване. С напредване на възрастта човек започва да оценява едни неща повече, други – по-малко, но накрая се връща там, откъдето е тръгнал. Вероятно затова и в края на 90-те ми бяха интересни само стилове, които тепърва откривах за себе си, но сега отново слушам с най-голямо удоволствие нещата, по които бях луд на 16-годишна възраст... Всичко е циклично, поне според мен.
-
Кой и какво те вдъхновява като автор на песни понастоящем?
Трудно е да се каже, тъй като през годините съм се вдъхновявал от всевъзможни групи и стилове – от екстремен метъл до класическа музика. Влиянието им постепенно се е наслагвало в подсъзнанието ми и днес вече ми е напълно невъзможно да определя в кой момент какво точно ме вдъхновява. Никога не сме искали да принадлежим към дадена сцена и да насочваме творческите си усилия в който и да било конкретен жанр, така че просто продължаваме да правим това, което ни идва от вътре.
-
И какво ви идва отвътре сега? Казано по друг начин – мислите ли вече за създаването на нов албум на Paradise Lost?
Не само мислим, но и действаме. Всъщност, в момента довършваме писането на песните, а в края на годината влизаме в студио. Ако всичко върви по план, следващият ни албум ще се появи през март 2012 г.
-
Звученето на новите песни в духа на "Faith Divides Us - Death Unites Us" ли е? Или още по-тежко? Или пък по-леко?
Като че ли не са толкова тежки, а по-скоро в посока готик, но здравите китари са си все така налице.
-
Добре, нямам търпение да чуем крайния резултат през март, но доста преди това ни предстои и поредната среща очи в очи. Ако искаш да кажеш нещо на родните фенове на Paradise Lost преди концерта ви в Каварна на 15 юли – имаш думата.
Просто се надявам да дойдат повечко хора и да се получи страхотно шоу, макар че дори не съм сигурен къде точно ще свирим... Имам предвид мястото. На открито или на закрито ще бъде този фестивал?
-
На открито – на един симпатичен малък стадион.
В такъв случай е добре, че ще свирим последни и слънцето вече ще е залязло, защото музиката ни звучи най-добре на тъмно.
