Sakis Tolis (ROTTING CHRIST): "Ще свирим над 100 минути в Бургас"

   20 години след легендарния им концерт в Бургас през 1998-а гръцките "екстремисти" ROTTING CHRIST отново се завръщат в морския град по покана на "Broken Silence". Датата е 21 април, мястото е спортна зала "Бойчо Брънзов". ROTTING CHRIST ще бъдат подкрепени от българските банди THE REVENGE PROJECT, VRANI VOLOSA, THE OUTER LIMITS и 8M/S, плюс гърците SPIDER KICKERS.

   Интервюто с фронтмена на ROTTING CHRIST Sakis Tolis, което може да прочетете по-долу, е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 19 март.

От другата страна: Привет, Sakis. Можеш ли да ми кажеш, кой е най-запомнящият се концерт на ROTTING CHRIST в България, който сте правили?
Sakis Tolis: Първото шоу, което някога сме правили в България, беше в Бургас. Това според мен беше един от най-важните концерти на групата ни. Свирихме при вас преди много години във време, в което сцената тъкмо започваше да се разраства. Много сме доволни, че имахме възможност да стъпим в България през 90-те години на миналия век. Също така мога да определя онова шоу като едно от най-запомнящите се в моята кариера и в моя живот. Така че нямам търпение да се върнем при вас след толкова много години с надеждата, че отново ще направим концерт, от който всички ще сме доволни.

Какъв сетлист сте подготвили?
Това е самостоятелно шоу. Когато сме на турне обикновено правим по 25 концерта всеки месец и сме на сцената по около 70 минути. Предвиждаме на концерта в Бургас да останем на пред феновете повече от 100 минути - близо два часа. И сетът ще бъде съставен от песни от цялата ни кариера.

Нещо като последния ви проект - "Their Greatest Spells: 30 Years of Rotting Christ"?
Нещо такова. Определено.

Спомняш си първото шоу на ROTTING CHRIST в България, в Бургас - какво се промени в групата 20 години по-късно?
Твърде много неща, приятелю. Всичко се промени при нас. Бандата вече няма нищо общо с онова, което беше в миналото. Днес сме много по-професионално ориентирани, със сигурност нещата в тази посока се забелязват. На концерта в Бургас пред феновете ще се изправи банда, натрупала опит и с над 1000 концерта зад гърба си. Почитателите ни ще видят група с добър звук. Ще видят нещо много по-бомбастично, със сигурност по-голямо, но разбира се, духът е същия. Феновете ще видят същите хора, които са много по-големи професионалисти, но които са запазили духа жив, което означава, че всички в залата ще усетят идеите от началото на ROTTING CHRIST.

В този случай какви са предимствата и недостатъците да имаш група с име като ROTTING CHRIST?
Когато имаш млада банда, с която едва започваш, е предимство. Недостатъците се появяват, когато набереш популярност. Което означава, че за нас някои врати остават затворени. Нашите песни се слушат от много фенове по целия свят, но не можем да вървим напред, защото едно име като ROTTING CHRIST ни ограничава и поставя граници. От друга страна обаче на нас не ни пука особено. Ние не искаме да сме известни толкова много. Не искаме да сме METALLICA или SLAYER. Просто искаме да бъдем ROTTING CHRIST - група от Гърция, която съществува вече 30 години, банда, която започна и направи всичко, което искаше със собствени сили без външна помощ. Групата винаги е била проблем и забранявана заради някакви консервативни разбирания. Точно заради това запазихме и името, с което се гордеем.

Това означава ли, че с вашата музика, разширявате хоризонтите на хората?
Надявам се. Но не само. Много тесногръди хора също слушат ROTTING CHRIST, независимо че не са съгласни с името. Днес времената са други, не е както беше в миналото. Тогава хората бяха много постоянни, праволинейни и стриктни. Днес нещата са други.

Как виждаш промяната в себе си след толкова много години?
Чувствам се по-зрял, което е нормална промяна. Сега съм на 46. Вече не изглеждам толкова млад, но все още пазя духа жив. Променен съм повече в биологичен аспект. Вече не съм толкова агресивен, не съм толкова бунтовнически настроен. От друга страна обаче съм запазил идеята. Дълбоко в себе си аз продължавам да съм Sakis, да съм Necromayhem, да съм онзи, който започна всичко през 80-те и 90-те. Дълбоко в мен огънят продължава да гори.

По-мъдър ли се чувстваш?
Да, по-мъдър. Вече не съм толкова силен, но съм мъдър. Това е положителната страна на остаряването. Някои хора се депресират, защото когато достигнат средна възраст, започват да си правят разни равносметки за това какво са направили с живота си, оплакват се, че вече не са толкова млади, вече не пият всеки ден. Обаче от друга страна има и нещо позитивно в остаряването и това е мъдростта. Защото разполагаме с много повече знания и можем много по-обективно и по-добре да погледнем на нещата.

Как използваш тези знания днес?
Прилагам ги в музиката. Текстовете ми днес са по-дълбоки. Използвам ги при всички договори, които подписвам. Всички сделки, които правя днес, са много по-добре преценени.

Има ли нещо в миналото ти, от което се срамуваш?
Не е точно срам. Просто съжалявам за много неща, но пък онова, което не те убива, те прави по-силен. Изправи се след направена грешка и се опитай да продължиш напред. Направи следващата стъпка! Не се забивам, когато имам лоши моменти. Разбира се, че ги имам. Но няма смисъл да ги споменавам.

Най-болезненият урок, който си научил за тези 30 години?
Това че трябваше да унищожа личния си и социалния си живот, защото съм от хората, които по половин година не се прибират. Това създава страшно много проблеми вкъщи. Но продължавам да се боря с демоните си и се опитвам да бъда себе си, независимо от тези трудни обстоятелства, които ме обграждат.

Чух детски глас около теб…
Да, имам две деца.

Те учат ли те на нещо?
Да, правят го. Научиха ме да не съм егоист. Това е значението на децата. Когато се появи първото ти дете, започваш да споделяш различни неща с него. Без деца, човек е по-голям егоист, което е нещо нормално. Но когато се появят малките и започнеш да харчиш заплатата и доходите си не за себе си, а за тях, егоизмът намалява. Което е добре за мен.

Благодаря ти за личния отговор. И отново към музиката - какви заклинания сте закодирали в сборния "Their Greatest Spells: 30 Years of Rotting Christ"?
Това са заклинания от цялата ни кариера - от първите ни демо записи до "Rituals". Много са - 34 заклинания и една неиздавана досега песен.

Песента е "I Will Not Serve" - една от често използваните теми в текстовете на групата…
Точно така. Това е стара песен, която се опитахме да презапишем, не много професионално, но просто като точка на компилацията. Издадохме я сега като част от сборния албум.

Защо не искаш да служиш на никого?
Защото Аз съм Себе си. Опитвам се да бъда себе си. Разбира се, че служа - на живота. Всеки го прави. Но се опитвам да не го правя по начина, по който искат другите. Опитвам се. Това е важното. Това е значението на живота. За това и съм музикант. За това се казваме ROTTING CHRIST. За това продължаваме да правим турнета.

Това обаче е една безконечна борба?
Така е. През цялото време. Но това в крайна сметка съм Аз! Страдам, но никога не съм се укротявал. Понякога ми се е искало, но така или иначе един ден ще си отида от този свят и ще се успокоя във вечността.

Последният албум на ROTTING CHRIST беше "Rituals", кога ще чуем нещо ново от вас?
Работя по нов материал, но той ще излезе следващата година. Скоро влизаме в студио и се надявам, че ще създадем нещо, което ще бъде вярно на корените ни и може би по-добро от "Rituals", ако е възможно…

Пред мен е постерът от последното турне на ROTTING CHRIST. Половината концерти са разпродадени. Какво означава това според теб?
Това означава, че хората идват да гледат ROTTING CHRIST. Доволни са от този факт. Харесват ни. Те искат да видят онова, което ROTTING CHRIST означават. Нито повече, нито по-малко. Всяка група има по нещо специално, което се появява след много години, изкарани в турнета. За това и много хора посещават нашите концерти.

Скромен си…
Не ми пука за славата. За мен е много по-важно да свиря, да създавам изкуство и някой от другата страна на света, да хареса моята музика. Това ме прави щастлив и богат. Това, че концертите ни се разпродават е хубаво, но не е най-важното. На мен ми се иска чрез музиката си да докосвам душите на хората. За това и продължавам да правя турнета.

След токова години в музикалния бизнес - ти си повече артист или шоумен?
Иска ми се да се чувствам артист, но в края на деня гледам на себе си повече като на шоумен, защото правя това всеки ден. И понякога се чудя на себе си - аз артист ли съм или шоумен…

Спомена, че в сборния "Their Greatest Spells: 30 Years of Rotting Christ" има песни от първите демо записи на групата - как се чувстваш днес, когато слушаш "Leprosy of Death" или "Decline's Return"?
Припомнят ми за младия Sakis, който всъщност съм аз днес. Това е всичко. Когато си ги пусна, чувам част от себе си, усещам част от душата си. Което е много важно. Може би вече не изпълнявам онази музика, но от друга страна обожавам и уважавам създаденото, защото оттам започна всичко за мен и това също съм Аз. Важното е да вървя напред и нагоре, важното е да се движа стъпка по стъпка в живота, но е много важно да уважавам и да обичам миналото си, защото без него днес щях да съм нищо.

Има ли червена линия между лудостта и креативността?
Лудост и креативност… Ако ги приемаш сериозно, вярвай ми, че това е безкрайна битка с вътрешните демони. Това съм Аз. В момента създавам нов албум. Влизаме в студиото. Вярвай ми, не искам да съм в тази роля, искам да я зарежа… Това е нещо истинско. Буквално съм близо до полудяването. Защото, за да създам нещо, трябва да изключа света около себе си. Трябва да забравя за задълженията си, да забравя за всичко. Което е много трудно. Имам деца, имам ангажименти, за които да мисля, имам задължения. Повярвай ми - създаването на една песен за мен е непрекъсната борба с демоните в мен, до полудяване.

Демоните успокояват ли се, когато албумът е готов?
Да, когато той е факт, аз съм в мир със себе си. Но на следващия ден започвам да мисля за следващия албум. Такъв съм си. Непрекъсната борба с мен самия.

Решенията, които вземаш твои ли са или някой те подтиква към тях?
Щастлив съм, че решенията, които вземам, са лично мои.

Без значение дали са погрешни?
И правилни, и грешни. Не съм от тези хора, които с прибирането си вкъщи започват да натякват какво не харесват. Подобни хора са решили да не вземат решения. Решенията се вземат заради вярата в нещо, което е по-трудно за постигане и за него трябва повече време. Аз поемам рискове. Действам там, където други не смеят. И продължавам да го правя.

Най-големият компромис, който си правил в кариерата си?
Правил съм и правя компромиси. Понякога, когато отивам на летището или пътувам до мястото на следващия концерт, си казвам, че "ето, отново трябва да летя, отново трябва да ставам в пет сутринта, мрън, мрън, мрън…" Обаче всичко се променя по време и след концерта, когато се чувствам щастлив и когато виждам, че хората са щастливи. В края на краищата това оправя дена ми. Намери смисъл в онова, което правиш.

Какво е името на успеха за теб?
Успехът не е нещо, което се яде. Всеки човек е успешен в някаква област. Аз съм музикант и съм успял в музиката, но ти не си и може би си по-успешен в друго, в което аз няма да се справя и ти се справяш по-добре от мен. Не вярвам в определенията за успех.

Понеже се занимаваш от много време с музика, какво загуби тя през последните години?
Духа, романтиката. Духът на музиката е изгубен. Аз съм олдсдкул, обаче трябва да се справям с крайните срокове. Надпреварвам се с времето, боря се с големи продукции, надцаквам се с лейбъли, опитвам се да се справям с числа, бройки, дигитални копия. Определено днес, не е както беше в миналото. Но винаги се опитвам да запазя духа жив!

Кои са героите на твоя живот днес?
Уважавам групите, които са започнали заедно в миналото, никога не са се предали, продължават да са в действие и днес все още поддържат огъня буен. Всички те имат моето уважение. Защото тези неща са важни. Убеден съм, че тези хора са пожертвали много в живота си, за да продължават да бъдат групи вече 30 години. Уважавам всички банди, с които започнахме тази сцена през 80-те и 90-те, които са живи и продължават да обикалят света и да изнасят концерти.