Сигурно съм по-нетърпелива от българите за третото си гостуване!

Нека поговорим за предстоящия ти втори солов албум, озаглавен “What Lies Beneath” („Това, което лежи под повърхността”). Доколкото разбрах, първо е дошло заглавието, а след това си написала песните, следвайки тази идея. Каква е концепцията на албума?

Да, права си за заглавието, то беше в началото и от него се вдъхнових да напиша и песните. Всички те, по един или друг начин, имат общо с това, което лежи под повърхността. А под повърхността е моят свят - т.е. начинът, по който аз виждам света около себе си - като творец, като жена, като личност. Знаеш ли, още се чувствам... Първо, искам да ти кажа, че желанието ми е да съм свободна. Свободна да пиша за нещата, които ме вълнуват, нещата, които ме тревожат - изобщо за това, което ме кара да чувствам. И най-важното е, че “What Lies Beneath” е определено моят албум. Той е изпълнен с емоцията, думите и музиката, които създавам днес. А моята музика, разбира се, е комбинация от метъл, класическа и филмова музика. Това са трите най-дълбоки влияния за мен като певица и стиловете, които обичам да слушам като фен. Щаслива съм, че вече мога да създавам своя собствена музика. Разбира се, новият ми албум е естествено продължение на първия, “My Winter Storm”, и вече съм съвсем наясно какво искам да правя с живота си. Растем, развиваме се - това е естествено. Самата аз съм доста уверена, че с този албум давам ясно да се разбере за какво се боря, ха-ха-ха! Много е рокаджийски, сериозно ти казвам - много силен албум!

Чудесно, но когато посети за последен път България през октомври миналата година, имахме възможността да чуем откъси от две твои нови парчета, “Wisdom of Wind” и “If You Believe”, за които се предполагаше, че може да влязат в следващия ти албум. И двете са много нежни песни и не съм сигурна дали ще бъдат включени в траклиста, ако казваш, че “What Lies Beneath” е рокаджийски.

Хмммм... “Wisdom of Wind” няма да бъде включена, защото никога не е била предвиждана за втория ми албум, а вече беше пусната като бонус в едно от специалните издания на “My Winter Storm”. А версията на “If You Believe”, тази с пианото, също ще бъде бонус материал за изданията в някои други територии - САЩ, Азия, нещо такова. Новият албум определено е изграден върху по-силно изразени рок или метъл песни, но има и оркестрации, и вдъхновени от филмовите саундтраци композиции. Има ги и красавиците, и зверовете.

След две седмици в Каварна ще свирим някои от новите парчета, голяма част от сетлиста ще представи новия ми албум, така че ще получите идея какво ви очаква, но пък ще има и по-стари песни. Ще бъде много специален сетлист, защото все пак това е България.

Освен нови песни, готвиш ли и други специални изненади за българските си фенове? Разбира се, не очаквам да ми разкажеш всичко, но все пак...

Да, разбира се, нали знаете, че много обичам българската публика. За мене е такова удоволствие да идвам и да пея за вас! Първият път изненадата ми беше огромна - голяма зала, пълна с толкова много хора-а-а-а... ха-ха-ха! О, боже, никога преди не съм била в тази държава, о-о-о... толкова много хора, такава изненада! Определено цялата ми група с нетърпение очаква да дойдем в прекрасната ви страна, а и Каварна е нов град за повечето от нас, не сме били там и не сме разглеждали това красиво място. Така че, мисля, че ще ви направим някоя и друга изненада!

Би ли ми казала кой ще бъде в групата ти на това турне? Първият път ни гостуваше с Maria Ilmoniemi на клавир, при следващото ти посещение я замени Christian Kretschmar; в студиото записваш с басиста Doug Wimbish, а на турнетата си с Oliver Holzwarth. Кого ще видим с тебе на сцената в Каварна?

В Каварна групата ми ще бъде в следния състав - Mike Terrana на барабани; на клавишни Christian Kretschmar, немски музикант, който участва и в записите на албума ми и вече е идвал с мен в България предишния път; Oliver Holzwarth на бас, а Doug е на турне със своята група, Living Colour, но записа бас партиите за новия ми албум; Alex Scholpp е лайв китаристът ми, но и в студиото работя с него; а с виолончелото отново ще бъде Max Lilja, той също участва в записите на албума. А Mike записа барабаните. В студиото имахме и втори барабанист, Will Calhoun от Living Colour. Той изсвири една по-разчупена партия в ново оркестрално парче, но Mike си е силата. В Каварна ще видите познати лица.

Четох в блога ти, че Will и Mike свирят заедно в песента “Crimson Deep” - мисля си, че това е нещо, което ще е интересно да се чуе - песен с двама барабанисти.

Да, определено. Разбира се, да се записва с двама барабанисти си е предизвикателство. Но тези момчета записваха на живо в студиото - седяха един срещу друг, свиреха по едно и също време, в една и съща стая и само подготовката трябваше да бъде идеално изпипана предварително. Те знаеха какво правят и беше фантастично да гледаш как работят заедно двама толкова велики барабанисти.

В “What Lies Beneath” си сътрудничиш с още известни музиканти. Резултат от едно такова сътрудничество е дуетът, който записа с фронтмена на All That Remains, Phil LaBonte. Как избра да си партнираш точно с него? Какво беше чувството да работиш с Phil?

Песента, в която той участва, се казва “Dark Star”. Всичко се нареди чудесно, защото си търсех партньор за дует, който има хубави чисти вокали, но в същото време има груба нотка в гласа си. За Phil важат и двете неща - може да пее много красиво, но може и яко да крещи и да реве. Точно това търсех. Песента написах заедно с Johnny Andrews, той ми спомена Phil, а на мен идеята ми допадна. Phil също се нави. Справи се страхотно, изпя вокалите си много добре и добави ново измерение към музиката. Пренесе я на друго ниво. По-нататък ще има и версия на тази песен само с моите вокали. Но в албума ще присъства дуетът.

Дочух и за песен, в която братята ти Tony и Timo са записали вокали. Би ли ми разказала за нея?

Ами тя е кавър... Хи-хи-хи, да-а-а... мисля, че вече си я чувала, защото я изпълнявах скоро на живо.

Изпълнявала си я... “Still Of The Night”?

Да, точно. Става дума за “Still of the Night”, но тя няма да влезе в албума. Е, ще бъде издадена някъде, някога, по някакъв начин, ха-ха-ха! Защото беше такова удоволствие да я свирим, всички много се изкефихме и я направихме с малко по-модерно звучене. Любима ми е средната част с оркестрациите. Пробвах да придам друга насока на песента от средата нататък, исках да направим нов оркестрален аранжимент и се получи толкова добре, звучи то-о-о-олкова хубаво, хе-хе-хе! Оркестърът свърши великолепна работа, работих с националната филхармония на Словакия, ще чуете и тях, когато си пуснете новия ми албум. Звучат страхотно. Е, разбира се, за мене беше огромно предизвикателство да изпея тази песен. Мисля, че това е най-трудната песен, която съм пяла откакто почнахме записите за албума. В студиото ме позатрудни, но пък сега звучи су-у-упер, музикантите я свирят яко, хората се радват да я слушат на живо, така че ще видим, да се надяваме, че и вие ще можете да я чуете скоро.

Надяваме се, да! Вече я изпълни пред публиката на Opera Rock Show в Мишколц, Унгария, преди няколко седмици. Разкажи ми малко за това шоу - доколкото знам, това беше третото му издание, предишните години са участвали Therion и Epica, а сега дойде и твоят ред. Как се случи?

Ами, там е работата, че организаторите ме бяха поканили още първата година, когато го подготвяха, но нещо стана с координирането на графиците, не можахме да ги напаснем. И сега, три години по-късно, бяха много щастливи да ме посрещнат. Беше наистина хубаво преживяване. Да излезеш на една сцена с оркестър и хор, да имаш над 100 човека на подиума винаги е вълнуващо. Но се искат и много репетиции, срещи - предварителната подготовка на шоуто е продължителен процес, трябваше внимателно да изберем песните, които ще изпълним и т.н. В крайна сметка обаче беше удоволствие да пея за всички онези хора - забелязах, че много от тях са пътували от други държави. Беше страхотно да видя всички тези знамена в тълпата и си помислих, „О, боже, някои хора са дошли от много далеч, за да присъстват на този спектакъл!”

А вярно ли е, че ти и групата ти ще подгрявате Alice Cooper на турнето му в Германия през ноември?

Да, така е.

Е, представяш ли си как заставаш на сцената до Alice Cooper и пееш “Poison” с него?

Хммммм, вероятно е да стане, ха-ха-ха! При всички случаи няма да изляза да я изпея сама, ха-ха-ха! Не се знае... А Alice е такъв джентълмен, както и всички хора, с които работи. Сигурна съм, че ще си изкараме много хубаво на това турне.

За съжаление времето да приключваме наближава. Исках да те разпитам за още много неща, но сега ти давам думата да кажеш чрез нашия уеб сайт каквото пожелаеш на феновете си в България, които с вълнение очакват третата ти визита у нас.

Нямам търпение да дойда в България за трети път. Съвсем сериозно, сигурно съм по-нетърпелива от българите! Дадохте ми толкова много любов при предишните ми гостувания, страстта ви беше такава, че не мога да ви сравня с никоя друга страна, която съм посещавала преди. Напълно откровено мога да кажа, че българската публика е една от най-добрите в света. Наистина - такава любов, такъв плам - искам да се върна! Цялата банда го иска, затова ви благодаря за страстта и за подкрепата. Там съм! Бъдете и вие!

И ние ти благодарим, Tarja! До скоро виждане в Каварна!

Довиждане!