Tim Lambesis (AS I LAY DYING): "Престоят в затвора ми помогна да прогледна за страданието, което причинявам"

   На 2 април американската метълкор банда AS I LAY DYING осъществи втория си концерт в България. Събитието се състоя в Зала 3 на НДК по покана на "Fest Team". Преди Tim Lambesis и компания, на сцената се качиха родните метъли от THIS BURNING DAY.

   Най-скорошната глава от историята на AS I LAY DYING е изпълнена с противоречия. През 2013 г. Lambesis се опита да организира убийството на жена си и през 2014-а беше осъден на шест години зад решетките. През 2017 г. излезе от затвора, след като излежа по-малко от половината си присъда.

   Тогава Lambesis се извини публично и възроди AS I LAY DYING в класическия им състав. Музикантите издадоха албума "Shaped by Fire" през 2019 г., но в следващите няколко години един след друг групата напуснаха Nick Hippa (китара), Josh Gilbert (бас/вокали) и Jordan Mancino (барабани). С Lambesis остана единствено Phil Sgrosso (китара). Двамата попълниха липсите в състава и продължиха напред.

   Преди изпълнението на AS I LAY DYING в София Tim Lambesis даде интервю за WeRock.bg, в което говори най-вече за преживяванията му през последните години и на какво са го научили те. Какво точно каза той може да прочетете по-долу.

WeRock.bg: Започнал си с AS I LAY DYING през 2000 г. На какво се дължи това дълголетие?
Tim Lambesis: Гордея се с това, че повече от 20 години по-късно бандата все още съществува. Когато започнах си мислех, че ще е просто хоби, с което ще се забавлявам. Винаги съм искал да направя възможно най-много албуми и концерти, но никога не съм си представял, че този тип музика всъщност ще ми позволи не само да си плащам сметките, но и да водя живота, който искам да имам.
Когато започнах, Phil все още не беше част от AS I LAY DYING. Той се присъедини към бандата преди записите за третия ни албум "Shadows Are Security". Преди той да дойде, писането на китарните партии беше моя отговорност, затова бяха една идея по-опростени. След като Phil се появи музиката ни стана по-мелодична, а самите песни по-сложни за свирене. В последствие всички продължихме да израстваме като музиканти и идеите ни се подобриха с времето.

Кои от тези идеи оставиха по-дълготраен отпечатък в съзнанието ти?
Трудно ми е да преценя кои биха се откроили повече от останалите. Всяка една представлява различно чувство. Хубавото е, че написаното си остава. Ако преминавам през нещо, което ми напомня на песен, която сме написали, то тя ми помага доста в този момент. Концепцията за личностните битки, които водим, е универсална. На всеки един от нас му се случват неща, след които трябва да намери начин да продължи напред и да намери вътрешен мир. Може би затова съм вечно свързан с песента ни "Through Struggle".

Каква е ролята, която музиката играе във воденето на тези вътрешни битки?
Като текстописец винаги пиша от гледната точка на човек, който иска да е по-добър. Понякога пиша за човека, който искам да бъда, а не за този, който съм сега. Мисля, че обществото ни може да се развива тогава, когато хората отделят време на личните си недостатъци и работят върху преодоляването им.
Интересен феномен е когато дадена банда се концентрира върху политиката и се опитва да казва на другите в какво да вярват. Това в повечето случаи не работи, защото хората вече са си изградили мнение по въпроса и не искат някой да им казва какво да мислят. Затова смятам, че като музикант мога много повече да въздействам върху феновете си, ако ги подтикна да погледнат вътре в себе си, за да открият грешките си и да рефлектират върху тях.
Във всичките си песни пиша за начините, по които искам да израсна като личност. Мисля, че текстописецът трябва да е смирен човек, защото хората често правим грешки. Пиша за това какъв съм, какъв искам да бъда и къде искам да стигна в живота. Разбирам недостатъците си. Човек има по-големи шансове да се подобри когато е наясно с грешките си.

Как съчетаваш тези си вътрешни битки с публичния живот, който трябва да водиш?
Прав си, че личния ми живот има някои доста публични моменти. Всичките ми недостатъци излязоха наяве. Хубавите неща остават скрити и това е освежаващо, но всичко най-лошо, което някога съм правил, е публично достояние. Есенцията на този разговор се състои в това възможно ли е за човек като мен, който е допуснал грешка, да продължи напред. Изкуплението възможно ли е?

Каква е нагласата ти спрямо втория шанс, който получи?
Може би ще прозвучи странно, но не се опитвам да променям мнението на хората за мен. Ако някой погледне към миналото ми и реши, че вече не може да подкрепя AS I LAY DYING и не иска да се асоциира с мен, то той има пълното право да се чувства по този начин. Не се обиждам от това, защото го разбирам.
Вярвам, че хората, които допускат грешки и ги осъзнават, имат изцяло нова перспектива върху живота си. Да вземем за пример кариерата ми. Групата се развиваше много добре и в един момент всичко се срути. Потрудих се за това ново начало. Този втори шанс ме научи да оценявам това, което имам. Надявам се хората да разберат, че дори тези, които са допускали ужасни грешки, могат да водят продуктивен живот, изпълнен с благодарност.

Разкажи ми повече за пътя, който извървя през последните няколко години от престоя ти в затвора до завръщането към музиката.
В сравнение с миналото сега имам повече житейски опит и гледам по друг начин на нещата. Когато бях по-млад имах нагласата, че всичко съм измислил, че съм много умен и т.н. Мислих си, че моите вярвания са по-добри от тези на останалите хора. След това се случиха нещата, които доведоха до ареста ми.
Всичко това ми показа колко много греша. Разбрах, че самия манталитет да имам отговор за всичко, е нездравословен. Сега съм окей с това, че не разполагам с всички отговори. Наясно съм кои са най-важните неща и мисля, че извират от чувството за съпричастност и състрадание.
Престоят в затвора ми помогна да прогледна за страданието, което причинявам. Осъзнах, че за мен е важно да водя живот, който свежда до минимум страданието на другите хора. Това е сърцевината, върху която изграждам чувството си за любов.

Смяташ ли за част от житейската си мисия да помагаш на други да не тръгват по същия път на саморазруха? Ако да - какво би ги посъветвал?
Разбира се. Текстовете в актуалния ни албум "Shaped by Fire" са до голяма степен на тази тематика. Повечето грешки в живота ми съм допускал в моменти, в които съм се опитвал да се изолирам и да не говоря със семейството и приятелите си. Бих посъветвал хората да говорят с близките си. Да им споделят какво се случва в главата им. Това е много, много терапевтично. Повечето хора се изненадват, когато говорят за своите недостатъци с тези които обичат. Дават си сметка колко благородни са всъщност и как винаги има път напред.

Оставям последните думи на теб.
Радвам се, че сме в София. Снощи вечеряхме тук и се разходихме. Градът е хубав и нямам търпение за концерта. Надявам се, че скоро ще можем да се завърнем.

Снимки: Маруш "Луци" Денчев