Tommy Karevik (KAMELOT): "Нямам търпение отново да излезем пред българската публика"

   След по-малко от седмица - следващата събота, 18 август, ще се състои петият концерт на KAMELOT в България и първи във Варна. Събитието е част от фестивала "Varna Mega Rock 2018", организиран от "Кметъла" Цонко Цонев (поръчай билет онлайн). На 6 април излезе новият албум на KAMELOT "The Shadow Theory". Актуалният диск, както и гостуването в Морската столица на страната ни са повод за разговор на "От другата страна" с вокалиста на бандата Tommy Karevik.

   Интервюто с Tommy е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 6 август.

"От другата страна": Привет, Tommy, как се чувстваш след края на записите на новия албум на KAMELOT?
Tommy Karevik: Добре, в момента се чувствам много добре. Точно издадохме албума и той се приема страхотно от феновете. Чувствам се невероятно. Както обикновено, работата по него беше много. Всички сме много щастливи, когато накрая заедно постигнем успех. Цялата предишна година работихме по идеи и демота. Материалът беше даден на Sasha Paith през ноември и декември

Това е третият ти албум с KAMELOT, как виждаш развитието на бандата с твоето участие в нея?
Отговорът на този въпрос не е много лесен заради това, че съм част от целия този процес. В момента се опитвам да съм по-съсредоточен и ангажиран с живите участия. Концертите трябва да са малко по-лични и по-отплащащи се за нас, както и възнаграждение за феновете. За това и сме насочили усилията си в тази посока, когато става дума за публиката, за хората, които ни чувстват близки, които пеят с нас и участват активно в шоуто ни. Опитваме се да направим така, че те да се чувстват като част от преживяването. Мисля, че се справяме много добре в тази посока. Също така, ако погледнеш стила на KAMELOT от началото досега, ще усетиш, че сме малко повече пауър метъл от преди. Бих отбелязал, че новият ни материал е малко по-модерен, оформен в по-съвременна опаковка, така да се каже.

"The Shadow Theory" звучи едновременно епично и модерно, както отбеляза. Естествен процес ли беше това, или беше нарочно търсене на нови пазари и по-млади слушатели?
На първо място не вземаме под внимание мнението на хората за онова, което те си мислят, че ние трябва да правим. В основата на KAMELOT са нашите желания за изграждането на албумите на групата. Също така с времето музикалният ни вкус се промени. Аз например не слушам същата музика, която съм слушал преди десет години. По този начин имаме нови влияния и нови източници на вдъхновение. Това развитие може да се усети в "The Black Halo" през "Ghost Opera", където групата става по-достъпна за всякакъв тип слушатели, а не само за истинските фенове на метъла. Направихме така, че да задържим посоката от тези два албума. Това е музиката, която харесваме и искаме да създаваме. Не знам дали това отговаря добре на твоя въпрос...

KAMELOT са активни повече от 25 години, по-трудно ли е днес да се създава музика за новото технократско общество?
Това, което можем да правим, е онова, което ни определя като група. Този път се спряхме на сюжет, повлиян от научната фантастика за антиутопичното мрачно бъдеще, което ни позволи да пренесем нови елементи в музиката на KAMELOT като футуристични звукови ефекти. Не сме го мислили нарочно, но се получи много добре. Защото от "Silverthorn" и особено с "Haven", както и се надявам още повече сега с "The Shadow Theory", постоянно израстваме и достигаме до по-млада аудитория. Което е страхотно да се види. Концертите ни се посещават от много младежи, които познават бандата основно от последните албуми. Чувствам се много горд, когато мисля за тези процеси.

"The Shadow Theory" е албум, изграден върху три стълба - "Империята на сянката", "Ключът на сянката" и "Стената на сянката"...
"The Shadow Theory" не е концептуален албум като "Silverthorn" или "The Black Halo", в които имахме герои и развивахме техните истории. Този път по-скоро се опитахме да обобщим гледните си точки по отношение на това как изглежда светът за нас днес и как си представяме бъдещето. Thomas предложи идеята, основана на теорията на Карл Густав Юнг, че всеки от нас има сянка - лично несъзнавано или - обикновено потиснати преживявания и спомени, неприемливи за Аз-а. Обаче искахме да направим албума по-реален, да покажем нашата гледна точка за онова, което представлява светът днес. Гледал ли си сериала "Mr. Robot"? В основата му стои същата идея, която е залегнала в концепцията на нашия албум - парите и властта са концентрирани в един процент от обществото и този един процент манипулира останалите 99 процента - принуждава ги да правят онова, което този един процент иска. Процентът с властта и парите кара хората да мислят, да говорят и да действат по определен начин, но без да го осъзнават. Това е "Империята на сянката" или "Империята в сянка" - лидерите на обществото, които не са под прожекторите. "Ключът на сянката" в историята е съпротивителното движение на просветените хора, които са в основата му. Идеята е, че ако си осведомен и имаш информация, решенията, които вземаш, ще бъдат резултат от твоите стремежи и ще бъдат за твое добро, а няма да са породени от желанията на друг. А "Стената на сянката" е димната завеса, с която "Империята на сянката" обгръща очите на хората и замъглява съзнанията им, за да не могат да действат и реагират самостоятелно - това е метафора за войните, религиите, образованието - всичко, което може да ни провокира да мислим по определен начин.

Защо музиканти като вас искат да са свързани с реалността?
Защото това се отнася за отговорността, която носим. За нас музиката е и послание. По някакъв начин ние сме вестители. Не мога да говоря за други групи, но за нас е много важно да предоставим на хората нещо истинско, да им отворим очите за действителността. Не пеем за дракони и замъци през цялото време, а по-скоро за реални неща, като чувства, страхове - за всичко онова, с което хората могат да се отъждествят в реалния живот. Така аз гледам на музиката. За мен тя не е нещо измислено. Не е нещо, с което не бихме могли да се свържем и не бихме могли да изпитаме истински чувства.

Много хора смятат, че музиката е за забавление...
Според мен хората искат да се свързват с нещо истинско. Този процес те кара да се чувстваш добре. Ние винаги се опитваме да дадем зрънце надежда, дори когато навираме тази антиутопия в съзнанието на слушателите. Ето, имаме "Ключа на сянката" - Съпротивата - ключа към собственото щастие, така да го кажем. Колкото си по-просветен, толкова по-свободен се чувстваш. Защото не трябва някой да ти казва как да се чувстваш, не трябва да слушаш какво трябва да правиш и как трябва да се държиш. Можеш да бъдеш субект, не обект. Да имаш идентичност. Можеш да бъдеш свободен да вземаш собствени решения, които са резултат от собствените ти желания, а не от заповедите на някой друг.

В "The Shadow Theory" има много гостуващи музиканти, но този път с вокали участва не Alissa White-Gluz, а Lauren Hart...
Направихме промяната, защото постоянно се развиваме. Миналото си е минало. Създаваме нов материал, който е основата да вървим към бъдещето.

В новия албум свири и нов барабанист Johan Nunez - каква е неговата роля за звука на диска?
Той се включи чак за записите на албума. Свърши страхотна работа. Звучи супер в песните. На живо все още не сме свирили, но не се съмнявам, че и на живо ще бъде убийствен. Той следва завета на Casey Grillo, който беше с KAMELOT в продължение на много години. Вписа се в неговия образ от раз. От личен опит знам, че да заместиш някого, не е толкова лесно, но ако си отговорен и полагаш усилия, всичко ще се получи както трябва.

След толкова години в музикалния бизнес, чувствате ли напрежение, че едновременно трябва да сте верни на корените си и в същото време да създавате нещо ново?
Винаги искаме да създаваме нещо ново. Но в същото време, както отбеляза, трябва да сме в унисон с традиционния звук на групата, защото това обичат и очакват хората от KAMELOT. Не можем да си позволим да сме много по-различни от него, а никога не сме си го помисляли. Винаги си позволяваме нови елементи. В "The Shadow Theory" сме по-модерни, китарите са изнесени на преден план. Не винаги трябва да се променя музикалната посока, може да се промени звукът, който в този албум е много по-директен, по-обемен с изнесените китари.

Когато една група се създава, музикантите се стремят да изградят собствен звук. Идва ли момент, в който този звук, поставя ограничения?
Да, по някакъв начин е така. Стига се до момента, в който звукът те ограничава, защото трябва да се съобразяваш с изградения. Обаче това е звукът на групата. Когато искаме да създадем нещо ново, защото ние харесваме различни стилове музика, имаме свободата да го направим на друго място. Но в KAMELOT няма как да си го позволим, защото сме изградили наследство, имаме фенове, които ни харесват такива, каквито сме, и в същото време това е музиката, която обичаме да изпълняваме и да създаваме заедно. Аз например слушам композитори, които създават коренно различна музика, но в KAMELOT правим това и нищо повече.

Когато пееш в KAMELOT, използваш ли целия диапазон на гласа си, или има някакви ограничения, с които трябва да се съобразяваш?
Не точно. Ние свирим много на живо. И трябва да се съобразяваме с това. Защото, ако искаме винаги да сме във форма в продължение на 30 концерта в месеца, както ни се налага да правим днес, трябва да се грижим за себе си. Няма как да си позволя да крещя като за последно. Защото в един момент няма да мога да изпея нито една нота. Това е от една страна. От друга, не харесваме вече супер високите вокали. И това вече опира до личните предпочитания.

Къде се приема по-добре музиката на KAMELOT - в САЩ или в Европа?
Положението при нас изглежда много добре, защото навсякъде ни приемат по един и същи начин. Където и да отидем да свирим. Преди бяхме много по-добре приемани в Европа, но днес и американските фенове се отвориха за KAMELOT, което е наистина страхотно.

Предстои ви концерт в България...
Ще бъде невероятно. Ще свирим на фестивала "Varna Mega Rock". Групите, с които ще бъдем, са страхотни. Нямам търпение отново да излезем пред българската публика. Преди време бяхме в Каварна. Беше фантастично преживяване. Харесва ми да излизам пред вашата публика, а българските фенове са много отдадени. Ще бъде невероятно.