Udo Dirkschneider: "Не бих записал наново стари класики на ACCEPT"

   ACCEPT с Udo Dirkschneider винаги ще останат класика. Mark Tornillo е много добър фронтмен и с него ACCEPT издадоха три невероятни албума. Но онова, което е вечно е желязното начало - дисковете и металните химни, които направиха от групата машината, която е днес. На фестивала "Midalidare, Rock In The Wine Valley" в село Могилово между 9 и 11 юни (поръчай билет онлайн) феновете отново ще чуят класиките, изпети и "изграчени" от оригиналния глас - Udo Dirkschneider.

   Интервюто с Udo Dirkschneider, което може да прочетете по-долу, е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 22 май, както и в предаването "Евробокс" на програма "Хоризонт" по БНР.

От Другата Страна: Привет, мистър Dirkschneider, малко детайли за предстоящото ти гостуване в България?
Udo Dirkschneider: Ще го кажа така - всички класически песни на ACCEPT, които правим. Или казано по-друг начин - най-известните композиции на бившата ми група.

Преди време ми беше споменал, че приключваш с ACCEPT, а сега правиш концерти само с техни песни?
Когато обявих, че ще приключа завинаги с ACCEPT, много хора започнаха да ме питат, защо не изпълнявам повече техни песни като за последно. Заради този наплив в края на 2015 решихме да си вземем почивка от U.D.O. и да направим 10-15 специални концерта, на които да изпълняваме само композиции на ACCEPT. Обаче колелото се завъртя и концертите ставаха все повече. Хората наистина приеха и харесаха идеята. Така че в продължихме и след тези 10-15 концерта. Но въпреки всичко в момента записваме новия албум на U.D.O. Така че един ден наистина ще сложа край на всичко свързано с дискографията на бившата ми група.

Защо според теб хората харесват тези концерти?
Заради това, че ги изпълнявам аз. Направихме вече 120 концерта. И изглежда, че феновете ги искат, искат да чуят песните с оригиналния вокалист, което ме прави щастлив. Но определено един ден краят ще дойде. И както отбелязах вече работим по нов албум на U.D.O., и дори имаме вече няколко потвърдени концерта за следващата година. Не знам кога, но със сигурност проектът DIRKSCHNEIDER ще отиде в килера.

Спомена, че изпълнявате най-доброто от ACCEPT, но защо няма песни от последните три албума на групата с теб?
Това, което ни предстои е, че след летните фестивали, ще направим втора част на турнето с DIRKSCHNEIDER, като тогава сет листът ще бъде различен - ще има песни от "Objection Overruled", "Predator" - песни, които не изпълняваме на сегашните концерти. За това и продължаваме с DIRKSCHNEIDER. Много хора ни питат защо от сета ни липсват определени композиции, получаваме тонове имейли от фенове, които ни молят да продължим с това турне, но с други парчета. Тогава решихме да направим още една обиколка в Европа с DIRKSCHNEIDER, но сетът ще бъде почти 90 процента друг с напълно различни песни от досегашните.

Имаш ли любима песен от ACCEPT, която обичаш да изпълняваш на живо?
Трудно е да отговоря, но страшно много харесвам "Neon Nights" от "Restless and Wild".

Защо според теб, когато хората говорят за ACCEPT, винаги споменават класическите албум като "Restless and Wild", "Balls to the Wall", "Metal Heart"?
Нека го кажем по този начин - обикновено пред мен феновете говорят основно за "Breaker", "Restless and Wild" и "Balls to the Wall". За тях това са най-добрите и добре познати албума на ACCEPT. Мислил съм защо. И стигам до извода, че с тези албуми групата стана много известна.

Може би защото с тях правите пробив...
Пробивът за ACCEPT дойде с "Breaker" в Европа, а с "Balls to the Wall" постигнахме световна популярност.

От много години U.D.O. нямат лейбъл в Америка, това означава ли, че е трудно отново да привлечете публика в САЩ?
Вече сме били там два пъти с U.D.O., сега турнето в Америка с DIRKSCHNEIDER беше много успешно. Там все още има фенове на хеви метъла. Не е много лесно да направиш турне в Щатите, но когато се случи, всичко се получава добре.

Преди няколко дни говорих с Johnny Gioeli от AXEL RUDI PELL и той ми каза, че в Америка радиостанциите вече нямат културата да пускат рок музика и хората не знаят какво да слушат.
Това е вярно. Там почти няма радиостанции, които да излъчват рок музика или метъл. Но има много интернет радиа. Знам, защото дадох много интервюта за тях.

Има ли въпроси, които би искал да ти зададат, но никой не го е направил до сега?
Не... Питали са ме вече всичко...

Създаваш музика почти 40 години - коя е най-голямата промяна за теб през този период в музикално отношение?
Разликите между сега и преди са много. Когато започвах, стилът, който изпълнявахме тогава, се наричаше хард рок. След което дойде промяната и хард рокът стана метъл, хеви метъл. Настъпиха много промени. Музикалните носители, по време на моето начало, бяха винил и касети. След което настъпиха дисковете, а днес всичко е дигитално. Музикалният бизнес се промени много. В миналото нямахме Фейсбук, Ютуб и всички останали платформи, днес можем да разпространим една новина до всяка точка на света за секунди. Това в миналото нямаше как да стане. Също така звукът се промени много. Знаеш ли кое остана същото? Феновете! Те все още предпочитат да слушат музиката, която ние правим и на която са лепнали етикета класически метъл. Музика, която е правена от човешки същества, песни, които можеш да запееш. Това остава същото и след 40 години.

От другата страна - Срещна ли трудности с писането на текстове, след първата ти раздяла с ACCEPT?
Не, наистина. Първият албум на U.D.O. беше "Animal House", обаче това трябваше да е издание на ACCEPT. Дискът беше готов, когато се разделих с тях. "Mean Machine" всъщност е изцяло мой албум. Заедно работихме по песните с китаристите Mathias Dieth и Andy Susemihl. Пишехме текстовете. Така че не беше чак такъв голям проблем да започвам да създавам лирики.

От другата страна - Има ли нещо в класическите албуми на ACCEPT, което днес би направил по друг начин?
Много хора ме питат, защо не презапиша "Balls to the Wall" или "Princess of the Dawn". Отговарям категорично с - Не! Песните са вече създадени и са класики. Не искам да променям нищо по тях или да правя нови версии на "Balls to the Wall" или "Princess of the Dawn", или "Fast as a Shark". Не виждам и смисъл. По-добре да си останат така, както са записани. Все пак това са класики!

Странно е обаче, че правиш турнета под името DIRKSCHNEIDER, а съставът е същия като U.D.O.?
Защото не искам да обърквам хората. Разбира се, че в DIRKSCHNEIDER музикантите са същите, пък и не виждам причина да ги променям. Ако обаче излизам под името U.D.O. и изпълнявам само песни на ACCEPT, за някого ще е леко объркващо. Защото някои хора може би ще очакват да изсвирим и песни на U.D.O. Така разделихме нещата и под името DIRKSCHNEIDER изпълняваме само песни на ACCEPT. За да направим разликата.

Предимствата и недостатъците да свириш в една група със сина си?
Много хубаво предизвикателство. Когато Francesco Jovino напусна групата, не съм мислил директно, че неговото място трябва да бъде заето от сина ми Sven. Знаех, че той е много добър барабанист. Тогава направи няколко концерта със SAXON. Аз пък по това време имах прослушвания с друг за този пост. Един ден отидох да гледам SAXON и да видя как свири синът ми. Беше в Берлин. След шоуто се видях с Biff Byford и поговорихме, споменах му, че си търся барабанист за групата, попитах го дали не познава някой подходящ. Тогава той ми предложи да работя със сина ми - "Защо не го качиш на борда? Той пасва идеално на този музикален стил". Тогава имах много дълъг разговор със Sven. Предложих му, попитах го дали ще се справи. Трябваха му три седмици, за да се съгласи да стане барабанист на групата на баща си. И се справя много добре.

Как реагира, след като му предложи мястото в бандата?
Много е горд, че свири заедно с баща си. Със сигурност много хора са си помислили, че щом синът ми е в групата, нещата в нея ще се променят. Обаче няма такова нещо. Имаме правила. Той е член на бандата. Барабанист в U.D.O. и DIRKSCHNEIDER. Когато имаме да си кажем някои лични неща, не занимаваме останалите с тях. Правим го насаме. В групата всички гледаме на него, като на член на бандата. Така че проблеми не съществуват.

Кое е най-важното правило, което той трябва да спазва?
О, Sven не прави нищо нередно. Забавлява се, запознат е с живота на турне. Разбира се той порасна с мен. Като малък съм го вземал по фестивали. Бил е дръм техник на U.D.O., така че беше наясно с положението. Всичко стана много леко, без никакви проблеми.

Сменяме темата - според теб начинът ти на пеене, повлиял ли е на други вокалисти, основно от немската траш сцена?
Може би, но никой не ми е признавал. Чувал съм обаче, че има вокалисти, за които начинът ми на пеене е бил вдъхновяващ. По някакъв начин гласът ми е уникален. Единственият, който може би се доближава около 95 процента да начинът ми на пеене, е брат ми. Така че можеш да пееш по моя начин, но гласът ми не можеш да наподобиш. За това и всички песни на ACCEPT с моите вокали са уникални!

Как си успял да го съхраниш и на 65 години да изпълняваш толкова дълги сетове?
Не знам, не правя нищо специално. Единственото, което направих е преди 14 години да спра цигарите. Преди шоу не се разпявам. Мисля, че съм много голям късметлия с този глас. Никога не съм имал проблеми. Освен при настинките. Тогава гласът ми го няма никакъв. Никога обаче не съм отменял концерт заради проблеми с него. Наистина съм голям късметлия.

Връщам те на концертите - когато изпълнявате песни на ACCEPT, позволявате ли си импровизации на сцената?
При някои песни има нужда от леки промени, заради различните китаристи. Мелодиите обаче са същите. Но при повечето сола китаристите са свободни да правят, каквото си искат, разбира се като спазват структурата на композициите. Понякога правим малко по-различни аранжименти на някои композиции, паузи при други, разпяване при трети. Но без огромни промени.

Каква музика слуша Udo Dirkschneider извън метъла, който прави?
Когато съм вкъщи си пускам радио. В Германия има няколко наистина много добри радиостанции. Но през повечето време пускат поп музика и малко рок. Имаме едно радио - "Рок Антена" от Бавария, което има много рок музика в схемата си, но не пропуска и мейнстрийма. Вкъщи не слушам постоянно и всеки ден MOTORHEAD, IRON MAIDEN, METALLICA, AC/DC. Когато обаче тези банди издадат нещо ново, ми е любопитно да чуя какво са направили, продукцията, която са постигнали, звукът, който са избрали. През по-голямата част от времето, обаче, когато съм си вкъщи, не слушам хеви метъл.

Щом е така стиловете днес имат ли значение?
Мога да говоря само от моята позиция. Всеки метъл стил има фенове. Много хора слушат дет, дуум, има толкова много неща наоколо. Това, което забелязвам, е, че основните групи по фестивалите навсякъде изпълняват касически метъл. Имат песни, които лесно се запяват. Музиката е правена от човеци, не с помощта на компютри. И това е музиката, която хората искат да чуят. Също така ми прави впечатление по турнетата с U.D.O., че в публиката има много млади хора. Това означава, че младото поколение харесва класическия звук. Същото е и с песните на ACCEPT, които сега изпълняваме под името DIRKSCHNEIDER. Около една трета от публиката е съставена от многогодишни фенове, но има и много млади хора, които не са били родени, когато сме издавали тези албумите на ACCEPT.

Когато изпълняваш песни на ACCEPT на сцената, връхлитат ли те спомени от миналото?
Понякога се случва, но не е каквото си мислиш. Спомням си добре, какво е ставало в миналото, основно хубавите неща, но не се връщам често назад.

Накрая би ли споменал кой е твоят най-рокендрол момент?
Това, което винаги ще помня, е първото шоу, което направих в САЩ като вокалист на ACCEPT. Бяхме съпорт на KISS. За първи път стъпвахме на голяма сцена. Свирихме пред 18 хиляди души. Когато излязохме пред тях, бяхме като ударени. Не осъзнавахме какво ни се случва. Винаги ще помня преживяването. Този момент завинаги си остава запечатан в съзнанието ми.

Кои са най-добрите банди, с които ACCEPT са правили турнета?
Доста са, но винаги отговарям, че сме научили много от JUDAS PRIEST през 1981 година.