VELIAN: "Медийната индустрия е съвременното правителство в сянка"

   След по-малко от седмица, на 19 януари (събота), родната дарк метъл банда VELIAN ще издаде своя дебютен дългосвирещ албум "Godless" - едно забележително творение на родната музикална сцена. Ако трябва да му се сложи някакъв етикет, той е "задължителен за слушане".

   Дискът, съдържащ 10 песни, ще бъде представен с концерт в столичния клуб "Mixtape 5", където VELIAN ще бъдат подкрепени от последните две банди, победители в конкурса "W:O:A Metal Battle Bulgaria" - EUFOBIA и OPHAN.

   По повод издаването на "Godless" WeRock.bg се срещна с Иван Иванов (вокали), Антонио Митов (бас китара) и Велизар Болчев (барабани), за да си поговорим за албума, болезнено актуалните теми, които повдига, и накрая, но не на последно място - за важни неща, засягащи съвременната музикална индустрия и нейните потребители.

Още с първото слушане на албума се потопих в едно доста мрачно и може би меланхолично настроение. През какво преминахте, за да се вдъхновите по този начин, и трудно ли беше да преобразувате вдъхновението в това, което е "Godless"?
Иван: Песните в албума олицетворяват гнева, който всеки един от нас носи спрямо случващото се в съвременния свят и социалната среда в следствие от начина, по който живеем. Има и надежда, която се усеща в романтиката и готиката... Винаги има мрак, който по пътя среща светлина и се превръща в надежда. Това е настроението, което се надяваме, че хората ще усетят, слушайки "Godless". Не бива да забравяме, че изкуството винаги е било и ще продължи да бъде възприемано субективно.

Каквото и да създадеш, всеки човек ще го възприеме по свой собствен начин...
Иван: Да, именно. Изкуството е добро тогава, когато възприетото от слушателя, зрителя или този, който гледа картината, е възможно най-близко до емоцията, която е искал да пресъздаде авторът. Затова и се радвам, че си успял да усетиш този мрак.

Антонио: Нашите приятели понякога се чудят как може да сме толкова весели... Истината е, че целия този мрак го оставихме в албума.

Иван: Тони е абсолютно прав. Ние сме изключително ведри и позитивни хора, но това не ни спира да дадем своя глас срещу някои от механизмите, които мъчат хората в днешно време. Начинът, по който се стремим да постигнем тази цел, е музиката, но тъй като в песните ни не може да има само гняв, интерпретираме и други емоции, които съществуват и са по-красиви за нас.

Можем ли спокойно да твърдим, че с музиката си вие се опитвате да събудите хората, за да осъзнаят последиците от случващото се около тях?
Иван: Лично за мен, Velian не е просто група и амбиция, свързана само с музиката. Velian е концепция и затова аудио-визуалната част от представянето ни, видеоклиповете и шоуто, което правим, водят в посока, която максимално добре репрезентира музиката, която е отражение на това, което мислим и чувстваме.

По какъв начин успявате да балансирате задоволяването на креативната си страна с писането на песни, които ще се харесат на слушателя?
Антонио: Колкото и клиширано да звучи, готиното е, че целият процес на създаване се разви доста естествено, без да ни се налага внимателно да преценяваме съотношението между мрак и по-комерсиално звучене.

Иван: Винаги съм смятал, че от хората, с които съм работил през годините, Дидо (бел. авт. - китара) е един от тези, които се справят най-добре с оформянето на аранжиментите. В самия аранжимент на песните има предвид много неща и това се чува. Знае кое как трябва да бъде, за да може парчетата да не са самоцелно сложни и в същото време да са слушаеми и да се харесат на нас самите. Българският музикант има огромния късмет да прави каквото иска, тъй като няма на кого да дава обяснения. В същото време това е най-големият ни проблем, че няма лейбъли и продуценти, които да споделят гледната си точка, но нека обърнем внимание на позитивната страна. До голяма степен сме късметлии, тъй като можем да творим свободно, без да се притесняваме за предварително наложени рамки.

Кои са страховете и опасенията, които имате относно съвременното общество и посоката, в която се развива съвременният свят?
Иван: Няма да ти стигнат страниците за това интервю, ха-ха. Може да се забележи какво много ни дразни, ако човек обърне внимание на текстовете в албума... Нещо, което малко хора правят, така или иначе. До голяма степен проблемът е и наш, защото не сме ги написали на български език. За това винаги съм съжалявал - че не творим на два езика. Но да започнем с факта, че всяка една от песните отразява нещо, което ни дразни. Заглавната песен "Godless" е свързана с религията, "Silent Assassin" е свързана с опасността от война, която ще унищожи света, а "In the Name of Power" засяга болните амбиции на хората и неща, които не водят до нищо добро в глобален аспект, тъй като тогава, когато амбициите са свързани с лично облагодетелстване, те са деструктивни. Все теми, които, до голяма степен, са ни до болка познати, но това не ги прави по-малко опасни. Фактът, че говорим за тях, може да звучи клиширан, но това са най-големите рискове, пред които стои човечеството. Това е нашата капка в морето на общия глас, който искаме един ден да чуем от всички хора, които трябва да кажат "Стига!".

Един от най-големите ни проблеми е, че има адски много неща, които ни разделят, и това превръща едиността в нещо доста трудно достижимо.
Антонио: Аз съм малко по-краен и ще допълня Иван с това, че ни възприемам като съвременните динозаври. Чакам си астероида, който ще ни рестартира, тъй като иначе няма как да се оправим. Човечеството е болест.

Какво бихме могли да променим, за да предотвратим все по-сигурния крах на човечеството?
Иван: Нещото, което хората могат да направят, е, на първо място, да се борят за едни по-чисти медии. До голяма степен в днешно време медиите са главната движеща сила в обществото. Те са нещото, което създава и разваля правила, което казва кое е правилно и кое - грешно.

Сякаш медиите са абсолютното правителство в сянка...
Иван: Медийната индустрия е съвременното правителство в сянка. Трябва да се борим за по-голяма прозрачност и за това да разпознаваме тежестта на написаното. Една новина никога няма да е 100% чиста от субективност, но е нужно да знаем какво репрезентира по отношение на данните и истинност на текста. Оттам нататък ще ни бъде по-лесно да взимаме решения и ефектът на пеперудата ще улесни реагирането ни в определени ситуации.

Антонио: Харесва ми колко оптимистичен е Иван, но аз този момент съм го изпуснал отдавна. Ако във Velian той носи желанието за развитие, явно на мен и някои от другите ни се пада да бъдем декадентската част, ха-ха.

Привилегировани ли са съвременните музиканти благодарение на социалните мрежи и стрийминг платформите?
Велизар: Тези неща са нож с две остриета. Както може да ти донесе популярност, така и може да отблъсне хората. Зависи до каква степен присъствието ти в тях е "дозирано" добре.

Иван: Смятам, че съвременните медии са един огромен плюс. Факт е, че много трудно се филтрира, но от друга страна, чисто на теория в един по-добър свят, качественият продукт би трябвало да бъде в контраст с всичко останало и да изпъкне. Това е много оптимистично твърдение, защото има много качествени неща. Имам предвид, че адски много хора пускат кадърни проекти, музика и т.н. В интернет може да чуеш страхотни неща, но от друга страна, ако трябва да изходим от там, че най-важното за един музикант е да създава музика и да я покаже на хората, след което да продължи да създава, медиите са перфектният инструмент за това нещо. Ако един творец иска да е популярен и да прави пари… В днешно време, без да вложиш пари, което всъщност винаги е било така, няма как да очакваш големи резултати. Нито от платформите, нито от медии и продуценти, нито от когото и да е било. Ако амбициите ти са свързани с това да си креативен и да твориш изкуство, тогава да, думата ти стига до много повече хора.

Колко важно е за една новоизгряваща банда да успее да създаде контакт с правилните хора в индустрията?
Антонио: Предполагам, че има хора, които в тази насока са доста чистосърдечно мислещи. Тук е моментът да им разбием илюзиите, че нещата не са толкова прости. Няма как да се случат, без да им обърнеш сериозно внимание и да започнеш да се лобираш.

Иван: Все пак, ние музиканти ли сме, или сме бизнесмени и искаме да живеем от музика? Ако сме първото, фактът, че можем да стигнем до много хора, би трябвало да ни бъде достатъчен. На този етап разсъждаваме по този начин. Оттук нататък, ако дойде нещо друго, то е добре дошло и е бонус. В качеството си на музиканти трябва да правим това, което е най-важно за нас - музика.

Антонио: Най-елементарен пример е Facebook и начинът, по който до такава степен е ограничил достигането ти до хора, че понякога си принуден да си спонсорираш публикациите, за да достигнеш до повече хора. Това е изкуствено създаден инструмент, чиято единствена цел е да те накара да си платиш.
Велизар: Тук се връщаме на темата с медиите и това, че нещата са доста избирателни. Ако можеш да платиш, отиваш по-напред. Ако не можеш, не се случва.
Иван: Когато споменаваме медиите, нямаме предвид метъл медиите в България, а и метъл медиите по света, които са в графата "невинно набедени", въпреки че не са толкова невинни, защото често срещаме фалшиви и напомпани новини, които ни манипулират и заблуждават.

Колко трудно е за един човек да успее да филтрира цялата тази информация?
Иван: Невъзможно е, няма как да стане. Точно поради тази причина, колкото и един човек да се опитва да мисли и филтрира, всеки един от нас неминуемо ще се обърка някъде. Системата е изградена по този начин.

Антонио: Жалкото е, че много хора изобщо не се опитват да мислят. Смятат, че щом дадено нещо е в интернет, значи то е вярно.

Иван: Точно така. В България това нещо важи с пълна сила. До скоро бяхме една от държавите с най-ниска прозрачност на медиите. Хранят ни с това, което искат, и за най-голямо съжаление 90% от хората го приемат за чиста монета и го хапват. Вкусно им е. Както беше казал Warrel Dane "Open wide and eat the worms of the enemy".

Велизар: На това и разчитат. Принципът в "MTV" е същият - пуска се музика, която радва хората и се продава, без значение каква е тя.

Иван: Имаше времена, в които вярвахме, че нещата може би ще се подобрят, но в момента човечеството сякаш задълба прекалено надълбоко... Разбира се, това са личните ми мисли и никого не задължавам с тях. Може би е по-лесно да си песимист за бъдещето на човечеството, отколкото да си оптимист. Въпреки всичко ние се опитваме да живеем с надежда и да правим това, което смятаме, че правим добре - музика.

Колко широкоскроен е съвременният метъл фен?
Велизар: Смятам, че достатъчно. При този обем от музика, с която бива заливан...

Иван: Разбира се, има и отделни единици, които не са толкова широкоскроени. Смятам, че последните поколения са по-широкоскроени от предишните. Това развитие се случи пред очите ми. Има и хора, които са по-големи от мен и са го видели от по-ранен етап, но да кажем, че съм видял зародиша на метъл сцената в България. Навремето метълът до такава степен беше социално заклеймяван, че нещото, което ти идваше като естествен отговор, бе да върнеш същата монета на обратно. Затова и някои от старите метъл фенове трудно приемат нови неща, не е защото са лоши или глупави хора. Ние сме продукт на опита ни като човешки същества. В днешно време на хората спря да им пука кое е метъл, кое не е метъл и т.н. Хората слушат доста неща, тъй като достъпът до медиите е толкова голям, че всеки може да си позволи това нещо, правейки възприемането на нови неща много по-лесно. Навремето жанровите граници бяха ясно определени, а сега нещата са толкова преплетени, че не е толкова лесно да установиш някакви рамки, което стимулира хората да бъдат по-широкоскроени. Това е трудно за онези, които за израснали в миналото, включително и за мен самия понякога. На моменти усещам, че ми е трудно, боря се с времената. Борим се с неща, които усещаме, че са ни чужди, но те не са такива за по-младите.

Велизар: Едно време се търсеха касетки. Събираш и нещата някак си бяха по-чакани. Лошата страна на медиите е, че всичко сякаш идва наготово и се губи стремежът при търсенето.

Иван: За един човек алфата и омегата може да бъде Metallica '86, защото това за пръв път го е накарало да се чувства по определен начин. Като наркотиците... Получаваш допамин, но колкото повече приемаш, толкова по-малко допамин бива създаван, защото става навик.

Антонио: Не искам да звуча като кисел чичак, но днешното поколение в това отношение е разглезено, защото има огромното разнообразие от музика и информация, та не може да оцени музиката истински. Изтегли едно нещо, изтрие друго и т.н. Едно време, когато имаш албум на касетка, научаваш наизуст къде прескача лентата и обръщаш внимание на музиката, която в наши дни се обезцени.

Иван: До един момент във времето бях съгласен с теб, но напоследък се разубедих от тази теория. Преди също е имало страшно много музика. Може би не чак толкова, но също е била в изобилни количества. И тогава, и сега едни и същи банди ти биват пробутвани. Разликата е, че в наши дни това е по-видно.

Антонио: В момента е супер лесно за човек, който желае да открива нови неща. Можеш да ровиш за малки и неизвестни банди колкото искаш, пълно е.

Велизар: Затова адски много обичам препоръките на YouTube... В един момент осъзнаваш, че не разполагаш с нужното време, за да изслушаш всичко, което искаш.

Антонио: Понякога се случва да си кажеш "Само още 15 минути и си лягам", а четири часа по-късно гледаш туториал за разговори с жирафи...

Velian е група, обръщаща специално внимание на визуалния аспект от песните си. Това представлява ли някаква трудност при организирането и провеждането на концерти?
Иван: Чудовищна, та затова на първо място ни е по-трудно, а и не че не ни се иска да свирим навсякъде, но няма как да се случи от техническа гледна точка. Ние чувстваме, че ощетяваме фена, ако не му дадем 100% от това, което сме подготвили за него. Държим ниво, което за нас е важно, и се надяваме, че хората го оценяват под някаква форма.