-
Metal Katehizis: И така, Peter, новият албум на Pain ще бъде официално издаден на 41-ия ти рожден ден - 3 юни. Внимателно планиран ход ли е това съвпадение или чиста случайност?
Peter Tagtgren: По-скоро случайност - "Nuclear Blast" просто определиха тази дата, но не знам дали са знаели, че точно тогава е рожденият ми ден, хе-хе...
-
Как ще отбележиш двете събития?
Предишната вечер, в четвъртък, ще има парти по случай издаването на албума на Pain в Стокхолм, а на самия 3 юни ще репетираме цял ден. Възможно е по някое време да си спретнем барбекю и да празнуваме, но не прекалено бурно, тъй като на следващия ден ще свирим на един от големите фестивали в Швеция, така че трябва да сме във форма. Виждаш, че няма как да купонясвам кой знае колко... поне не и преди концерта, ха-ха-ха!
-
Нека тогава да се концентрираме над албума на Pain. "You Only Live Twice" ("Човек живее само два пъти")... Какво имаш предвид?
Заглавието е пряко свързано с едноименната песен от диска, в която става дума за завистта между хората. За ревността от успеха на околните. За разочарованието от собствения ти живот. В повечето случаи нещата не се развиват така, както сме ги планирали, и ни се приисква да получим втори шанс.
-
Обложката свързана ли е по някакъв начин с тази идея?
Не, ни най-малко. Искахме да направим нещо шантаво с талисмана ни - онова човече със залепена уста и забити в главата пирони, което наричаме Painhead. В крайна сметка, немският художник Heile се справи блестящо и нарисува изображението, което виждате. Лично на мен ми навява асоциации с филмите на Tim Burton...
-
А за какво друго, освен за завистта и надеждата за втори шанс в живота, се разказва в текстовете ти този път?
В албума няма единна концепция, но като цяло пея за случки и ситуации от ежедневието. "Dirty Woman", например, е за нас, мъжете - как оглупяваме, когато наоколо се завърти някоя красива жена, и кръвта от горната ни глава се смъква в долната, ха-ха-ха! Коефициентът ни на интелигентност рязко пада, жените го усещат и започват да ни използват както си поискат... "The Great Pretender" пък е за някой, който се опитва да се изкара най-големият герой на света, но в действителност не е нищо повече от жалък клоун - мъчи се да бъде велик в очите на околните, но единственото, което успява да предизвика, е насмешка и подигравки. "Feed the Demons" е за страха, който трябва да изпитваш от собствените си демони. Да си даваш ясна сметка за съществуването им и да се пазиш от тях, за да не те изненадат... Искам да кажа, че човек никога не знае кога може да откачи и примерно да отиде в училище и да започне да гърми по съучениците си... Ето, за такива неща става дума в текстовете.
-
Ясно... Ами музиката? От това, което чух, албумът е осезаемо по-китарен, отколкото електро-ориентиран, доста по-директен и... едва ли не праволинеен.
Така е, да. Този път композирах всички песни с помощта на електрическата си китара, а не на синтезатора, което е крайно необичайно за мен, що се отнася до обичайния ми начин на писане на песни на Pain. Оказа се, че и тази схема работи, при това по-добре от очакваното! Вече дадох стотина интервюта по повод "You Only Live Twice" и повечето журналисти се кълнат, че това е най-силният албум на Pain, който са слушали, така че няма как да не съм доволен. Моля се само и феновете да мислят по същия начин, тъй като наистина дадох най-доброто от себе си.
-
Прави впечатление и друга промяна в обичайната за Pain практика - този път не си записвал кавър версии, нито си канил гост-музиканти и вокалисти. Защо?
Защото нямаше нужда да го правя. Бях толкова погълнат от работата по албума, че дори за миг не ми е минавало през ума да прибягвам до подобни хитрини. Когато приключих и чух крайния резултат, останах напълно удовлетворен и не изпитах необходимост да подсилвам която и да било песен с чужди вокали или пък да добавям преработки на чужди парчета.
-
Отново ли записа всички инструменти в албума сам?
Да, с изключение на барабаните. David Wallin, който свири в Pain на концертите ни, ми помогна с ударните инструменти във всички песни и им придаде още по-естествено и органично звучене.
-
Обмислял ли си възможността да позволиш и на другите двама от концертния ви състав - Michael Bohlin (китара) и Johan Husgavfel (бас), да участват и в студийни записи на Pain?
Някой ден - може би... Johan живее твърде далеч - чак долу, в южните райони на Швеция, което е на около 700 км от моя дом. Много по-лесно е аз да запиша бас партиите в албума, а той да ги разучи за концертите ни, отколкото да го карам да идва при мен. Що се отнася до Michael, не е седял съвсем без работа - направи няколко ремикса и... Като цяло, не би било честно да кажа, че само аз се занимавам с Pain, тъй като и Michael, и Johan, и David са сериозно отдадени на групата, раздават се докрай по време на турнетата ни, помагат ми с уебсайта и... Изобщо, мога да разчитам на тях по всяко време.
-
Това е чудесно, но проблемът е, че, съдейки по разписанието на предстоящото турне на Pain, което публикувахте на painworldwide.com, няма да ви видим отново в България...
Да, знам, знам... Букинг агентът ни работи здраво по въпроса и силно се надявам да получи добра оферта от някой от промоутърите ви, тъй като наистина искаме да свирим отново в София.
-
Имаше слухове, че дори възнамерявате да снимате DVD при следващото посещение на Pain тук. Така ли е?
Е, не - нали вече го направихме с Hypocrisy. Съгласи се, че би било прекалено да снимам концерти и с двете си групи на едно и също място, нали? Възможно е да заснемем отделни кадри от следващата ни изява с Pain за евентуално бъдещо ползване в клип или DVD, но само ако е в друга, по-голяма зала. Това, обаче, няма как да се планира отсега, тъй като не е ясно какъв ще е интересът към Pain след половин или една година...
-
О, интерес ще има, бъди сигурен! Освен това, няма как да свирите в същата зала, тъй като вече я няма...
Нима? Защо?
-
Появи се опасност от срутване на част от тавана й, най-общо казано.
Сериозно!? Кога?
-
Преди около половин година.
Лошо, много лошо - наистина харесвах тази зала... Къде може да се свири сега в София?
-
Не е като да няма зали, макар и не с капацитета на добрия стар "Blue Box".
Някое място като за 500 души?
-
Ами... Всъщност - да, сравнително наскоро откриха точно такъв клуб в един подлез в центъра на града.
Чудесно! А как е сцената му? Достатъчно голяма ли е?
-
По-малка е от онази в "Blue Box", но мисля, че ще свърши работа.
Дано... Питам, защото ще носим доста апаратура, видеостени и подобни неща, за които ще ни трябва относително голяма сцена...
-
Сигурен съм, че местният промоутър, който ще ви покани, ще измисли нещо.
Да, надявам се... Ще кажа на букинг агента ни да се размърда и да задвижи преговорите за концерт - трябваше да е свършил тази работа още преди половин година... Наистина ми се иска да дойдем отново в София!
-
И на нас, и на нас... А какво стана с концерта, който заснехте с Hypocrisy тук преди повече от година? Кога ще го издадете?
През ноември. Получи се убийствено!
-
Избрахте ли вече заглавие за DVD-то?
Обсъждахме да го кръстим "Live in Bulgaria", но не съм сигурен дали ще остане така, тъй като изданието ще е юбилейно - по случай 20-ата годишнина от създаването на Hypocrisy, и в крайна сметка може да излезе и под друго име... Включихме не само концерта в София, но и 45-минутен документален филм за историята на групата и всичките ни видеоклипове, както и кадри от изпълнения в Южна Америка с продължителност от около половин час.
-
В крайна сметка, доволен ли си, че избрахте именно софийското шоу за заснемане, а не някой от другите концерти от миналогодишното турне на Hypocrisy? Моля те, бъди честен.
Не съжалявам ни най-малко - концертът в София беше перфектен, наистина перфектен! Единственото ни шоу, което може да се мери с българското, бе в Коста Рика, но съм доволен, че заснехме именно софийската ни изява, тъй като сцената при вас бе много по-добра.
-
Като изключим самия концерт, какво те впечатли най-силно по време на престоя ти в София?
Спомням си, че пристигнахме в четвъртък и си заминахме чак в неделя, така че имахме на разположение цял уикенд за разходки, пиене и купонясване. Забавлявахме се неистово, запознахме се цял куп свежи хора... Наистина беше страхотно!
-
С други думи - има шанс да приветстваме Hypocrisy отново в София...
О, да! Категорично искаме да повторим!
-
А има ли шанс да дочакаме и нов албум в близко бъдеще?
Няма да е скоро. В момента съм се посветил изцяло на Pain - издаването на "You Only Live Twice", даване на интервюта, след това фестивални участия, турне до края на есента... В мига, в който си дадем малко почивка, със сигурност ще се заема с композирането на нови песни, но не знам дали ще са за Pain или за Hypocrisy - зависи от настроението ми в конкретния момент. От друга страна, нямам представа с какво се занимава Mikael (Hedlund, бас) напоследък - не сме се чували от няколко седмици, но не бих се изненадал, ако е започнал да пише материал за следващия албум на Hypocrisy, така че не се знае... Току виж сме ви изненадали с нещо ново по-скоро, отколкото очаквате, хе-хе... Сигурно е само, че няма да избързваме и да претупваме нещата. Градили сме тази група в продължение на две десетилетия и категорично няма да позволя да се сринем в очите на хората, издавайки някой недообмислен боклук. Винаги съм предпочитал качеството пред количеството.
-
Като каза "качество", няма как да не се сетя за небезизвестното ти "Abyss Studio" и работата ти като продуцент. Какво ново в "Бездната"?
Ще продуцирам следващия албум на Sabaton, но това ще стане едва през декември. Преди това ще съм твърде зает с Pain, а ако ми остане малко свободно време, бих искал да го посветя на писане на нов материал, както вече стана дума.
-
Най-искрено ти желая успех във всичките ти начинания и ти благодаря за разговора!
И аз ти благодаря! И искрено се надявам да се видим отново в София - би трябвало да е през ноември, стига нещата да се наредят благоприятно...
