-
Metal Katehizis: Да започнем по същество - с новия ви албум. Заглавието "Kairos" е на старогръцки и означава "идеалният момент", нали?
Derrick Green: Точно така.
-
Идеалният момент за какво?
Хе-хе-хе... Идеалният момент за всичко. Времето е нещо невероятно, ако се замислиш - тече неумолимо, без прекъсване, без край, а всичко друго се променя. Дори и наглед най-обикновените неща в ежедневието ни зависят от точния миг във времето... Например, когато реша да отскоча до Бразилия и да видя какво правят останалите от Sepultura - може да уцеля добър и ползотворен период и да направим някоя и друга силна песен, но може и да се окаже, че пътуването ми е било безсмислено и безплодно. Всичко зависи от точния момент, който, уви, обикновено няма как да се предвиди.
-
Заглавието на албума очевидно е свързано и с обложката, нарисувана от Eric Sayers.
Да.
-
Какво е това изчадие, държащо пясъчния часовник - някакъв демон на времето? Или може би смъртта?
Би могло да бъде и демон на времето, да... Просто попаднахме на подобно изображение преди време и идеята ни хареса, това е.
-
Четири от 15-те песни в диска са озаглавени с числа - "2011", "1433", "5772" и "4648". Това години ли са?
Да, години от различни календари. Как успя да се досетиш?
-
Е, близко е до акъла покрай 2011 плюс заглавието и обложката на албума, но някои неща все още ми се губят...
Хе-хе-хе... Става дума за една и съща година, означена според календарите на различни култури. В момента сме в 2011 г. според грегорианския календар, 1433 според ислямския, 5772 според юдейския и 4648 според китайския.
-
Ясно... Значи "Kairos" е концептуален албум, ако правилно се ориентирам?
Не точно, макар че всички песни са донякъде свързани, но не с конкретна тема, а с различни истории и откровения, свързани по един или друг начин с групата. Вероятно затова и албумът се получи доста личен. В парчетата се пее за борбите, които сме водили през годините, за страховете ни, за мечтите и надеждите ни. За всичко, което сме постигнали дотук и което ни предстои. За важните решения, които ни се е налагало да взимаме, и за някои неща, оказали ни осезаемо влияние - и върху музиката, и върху живота ни като цяло.
-
Кои от песните в "Kairos" са най-добри, лично според теб?
Засега фаворитът ми е едноименното парче. От известно време го свирим на живо и реакцията на публиката е възхитителна - хората го приемат с възторг, близък до този, демонстриран при изпълненията на старите класики на Sepultura. Страшно се кефя и на първата песен от албума, също и на третата... Да, в момента любими са ми първите три - "Spectrum", "Kairos" и "Relentless".
-
Защо решихте да включите и две кавър версии в диска, по-точно "Just One Fix" на Ministry в стандартното му издание и "Firestarter" на The Prodigy в специалното?
Това е типичен пример за уцелването на точния момент във времето, за който стана дума преди малко. Бяхме в студиото и се разгрявахме за репетиция, когато някой подхвана "Just One Fix" ей така, като на шега. Останалите се включихме импулсивно, получи се убийствено и в крайна сметка решихме да запишем резултата и да го вкараме в албума. С "Firestarter" нещата се развиха по сходен начин - просто идеално и непланирано стечение на обстоятелствата. Отделно от това сме големи фенове и на Ministry, и на The Prodigy, а и смятам, че е доста по-интересно да се чуе как Sepultura свирят преработки на техни песни, отколкото на някоя група с подобно на нашето звучене.
-
Като стана дума за звучене, няма как да не обърнем внимание на факта, че продуцент на "Kairos" е Roy Z - човек, известен най-вече с работата си за хеви метъл трубадури като Bruce Dickinson и Rob Halford. Как се спряхте на него?
Мисля, че Roy открай време е искал да работи с група като Sepultura - група, свиреща по-брутална, първична и не толкова шлифована музика. Страхотен продуцент е, а е и изключително добър китарист и изобщо човек на изкуството, което му помага неимоверно в работата. Освен това се оказа, че говори португалски доста сносно, така че нямаше проблеми с общуването с Andreas (Kisser, китара), Paulo (Pinto, бас) и Jean (Dolabella, ударни), хе-хе-хе... Специално за мен най-големият плюс от сътрудничеството ни с Roy бе богатият му опит в записите на вокали, натрупан покрай албумите на Dickinson и Halford - винаги знаеше какъв съвет да ми даде, какво да ме накара да повторя, да променя... Отделно от това, самите ние искахме да пробваме нещо различно в студиото, затова и се спряхме на такъв продуцент.
-
Освен с нов продуцент, Sepultura могат да се похвалят и с нов издател в лицето на "Nuclear Blast Records". Защо не подновихте договора си с досегашните ви партньори "SPV"?
"SPV" си имаха сериозни вътрешни проблеми за решаване, а ние имахме нужда от сигурен лейбъл, с който да се чувстваме спокойни. "Nuclear Blast", освен че са стабилна фирма с богат опит, проявяват и разбиране към желанията ни, приемат ни такива, каквито сме, и като че ли искрено харесват музикалната посока, в която сме поели. Наясно сме какво направи тази компания за не една и две екстремни метъл групи, които мнозина бяха отписали, а ето, че последните им издания се оказаха адски силни... Надяваме се същото да се случи и с нас - най-малкото, хората в "Nuclear Blast" вярват, че с общи усилия ще постигнем сериозен успех с "Kairos".
-
Вече имаш в актива си шест студийни албума като вокалист на Sepultura. Кой от тях считаш за най-силен?
Категорично последният. И аз, и колегите ми дадохме действително всичко от себе си в създаването му, възползвахме се максимално от натрупания в миналото опит и смея да твърдя, че "Kairos" се получи един от най-добрите албуми на Sepultura - не само сред последните шест, а като цяло.
-
А кой от първите шест албума - тези с предшественика ти Max Cavalera, харесваш най-много?
Бих казал "Arise" (1991) - това е албумът, с който Sepultura привлякоха вниманието ми. Преди това бях слушал някои от по-старите им издания, но не ми бяха интересни, докато звученето на "Arise" определено ми хареса. Също и текстовете - бяха доста по-добри от тези в предишните албуми, в които си личеше, че момчетата все още учат английски...
-
Значи не си бил кой знае какъв фен на Sepultura, преди да се присъединиш към групата, така ли?
Никога не съм им бил фанатизиран почитател или нещо подобно, но ми харесваха - по-специално "Arise" и "Chaos A.D." (1993), а донякъде и "Roots" (1996).
-
В състава на Sepultura си вече близо 15 години - повече, отколкото предшественикът ти, но това е друга тема... Кои са най-сериозните ти постижения и най-паметните мигове в кариерата ти с групата?
На първо място със сигурност бих откроил участието ни на фестивала "Rock in Rio" през 2001 г. Горд съм, че бях част от това историческо събитие - беше неописуемо! Друг незабравим момент е концертът ни в Куба през 2008 г. - бяхме една от първите метъл групи, свирили там, и излязохме пред над 60-хилядна публика, което си беше като сбъдната мечта за нас... Изобщо, много от мечтите ми се сбъднаха, откакто съм в Sepultura - достатъчно е да спомена стотиците концерти, които изнесохме по целия свят, турнето ни с Motorhead, обиколката ни с In Flames, които се оказаха невероятно свежи образи... Запознах се и с други уникални типове, примерно момчетата от Faith No More, Metallica, Iron Maiden, свирихме на една сцена с тях... Да, действително съм преживял ужасно много хубави моменти със Sepultura. Надявам се бъдещето да ми поднесе не по-малко приятни изненади.
-
А какво става с другата ти група - Musica Diablo? Нищо не се е чувало за този проект от миналата пролет, когато издадохте едноименния си дебют.
Боя се, че нямам новини за Musica Diablo, тъй като от дълго време насам съм изцяло погълнат от работата по "Kairos". Доколкото знам, останалите от групата композират песни и рано или късно ще ги запишат, а аз ще се включва в работата едва тогава, но кога точно ще е това... Нямам никаква представа. Със сигурност няма да е скоро.
-
Нормално, предвид натоварения ти график със Sepultura и намерението ти да публикуваш книга, и то в три тома, нали?
Така е, да. Ако трябва да сме точни, става дума не за книга, а за три фото албума. Много хора не знаят, че освен вокалист в метъл група съм и запален фотограф. С течение на времето, обикаляйки и свирейки по света, натрупах огромна, наистина огромна колекция от снимки, които съм правил. Реших, че би било интересно да подбера най-добрите и да ги издам, за да могат феновете ни да добият известна представа за нещата, които виждаме, когато сме на път.
-
Кога да очакваме появата на тези албуми?
Най-рано догодина. Имам прекалено много ангажименти със Sepultura, а и не желая да претупвам нещата, така че няма да бързам. Все пак се надявам да успея да ги публикувам през 2012 г. - ако не всички, то поне един том.
-
За финал бих искал да те попитам дали има въпроси, които ненавиждаш, но въпреки това чуваш непрекъснато?
Има, разбира се...
-
Например?
Хе-хе-хе... Виж, не ми се иска да зачеквам темата. Мога само да те уверя, че не ми зададе нито един такъв.
-
Радвам се. А дали има въпрос, който винаги си искал да ти бъде зададен от журналист, но така и не се е случвало... досега?
Хм... Не, няма такъв.
-
Добре, в такъв случай би било най-добре да завършим с любимия на цялото журналистическо войнство въпрос за "бъдещите ти творчески планове".
Да, неизбежният въпрос, ха-ха-ха... След издаването на "Kairos" ни чака цяло лято свирене по европейските фестивали. След това, през есента, ще се върнем в Щатите за серия концерти, в края на годината ни предстои европейско турне... Това е, като се замисля - турнета, турнета и пак турнета.
Всичко зависи от точния момент...
Интервю на Envy с Derrick Green от Sepultura
Голяма част от запалените стари почитатели на Sepultura упорито отказват да признаят, че любимата им групата продължава да съществува и след напускането на братята Cavalera. Други спокойно и с удоволствие приемат факта, че квартетът не спира булдозероподобната си аудио дейност и след преломните месеци на 1996 и 1997 - годините, белязали бразилската шайка с на пръв поглед фаталното овакантяване на мястото зад микрофона от вездесъщия Max и заемането му от тъмнокожия американски вокалист Derrick Green. Без значение какво мислим и какво би ни се искало, обаче, фактите говорят сами за себе си: Derrick е неотменна част от Sepultura вече 15 от общо 27-те години история на групата, а гласът му е увековечен в ни повече, ни по-малко от половината й студийни албуми - все "дребни" подробности, които като че ли би трябвало най-сетне да затворят устите и на най-отявлените скептици по отношение на мястото на наскоро навършилият 40 лета певец в състава на екстремната четворка и "правото" й на съществуване в настоящия й вид. Още по-важно е, че самият мистър Green явно се чувства съвсем на място и в свои води, както пролича и от стегнатия ни разговор с него, осъществен благодарение на усилията на музикална компания "Wizard" и проведен по повод задаващия се на 24 юни чрез "Nuclear Blast Records" нов, дванадесети поред звуков удар на Sepultura, "Kairos"...