AC/DC - "Rock or Bust"

2014 година се оказа тежка за AC/DC. Инсултът, от който Malcolm Young така и не се възстанови, нанесе огромна загуба както на групата, така и на хард рока като цяло, а малко по-късно дойдоха и съдебните проблеми на Phil Rudd, които все още не са приключили, макар че най-сериозното обвинение отпадна. Разнесе се и слух, че австралийските рок динозаври ще приключат кариерата си...

   Но не. Напук на всичко, AC/DC издадоха нов албум. Ритъм китарата този път е в ръцете на племенника на братята Young, Stevie Young, и той се представя достойно като заместник на Malcolm. Ударните инструменти са изсвирени от Phil Rudd, но в двата видеоклипа, които бяха заснети към албума, вместо него участва Bob Rischards, свирил и с Adrian Smith от Iron Maiden. Angus Young и Cliff Williams споделиха, че Rudd вече не е човекът, когото познават и на когото са вярвали безрезервно през годините.

   Нищо от това не се усеща в "Rock or Bust". Албумът пращи от енергия, прелива от ентусиазъм и е изпълнен с настроение. Или, с други думи, точно това, което феновете на AC/DC искат и очакват. Изненади няма. Няма и особено разнообразие, което е единственият сериозен минус на албума. Единайсетте песни в "Rock or Bust" са страшно близки като темпо, композиция и звучене. Средната дължина на парчетата е около три минути, което не оставя място за излишни елементи, и със своите по-малко от трийсет и пет минути "Rock or Bust" се явява най-краткият албум в историята на групата. Композициите са стегнати, прости и лесни за запомняне, а ударното звучене властва над всеки изсвирен тон. Разбира се, налице е и привидната елементарност, заради която AC/DC биват отричани от немалко елитарничещи рок фенове. Само че на всеки би трябвало да е ясно, че "просто" не е еквивалентно на "лесно". Преди време в интервю за WeRock.bg Николо Коцев сподели, че се е опитвал да пише подобна музика, но не му се удава - а всички знаем колко добър китарист и композитор е той. Още повече, че дори след едно повърхностно заслушване в работата на Angus Young става ясно, че китаристът е способен на всякакви инструментални ексцесии, но просто не го желае - вместо това използва таланта си, за да осигури на музиката на AC/DC адреналиновата инжекция, заради която феновете от десетилетия насам не спират да пълнят стадионите. Същото важи и за работата на останалите музиканти - усеща се, че ако пожелаят, могат да изкарат нещо много по-сложно, но творчеството на тази група няма нужда от това, дори напротив. Всяка песен звучи все едно е писана специално за концертни изпълнения, а силната връзка между група и публика се усеща дори при слушане вкъщи. Можем само да си представяме какво би било на концерт. При всички случаи обаче всяка от песните в "Rock or Bust" остава със слушателя дълго време, след като я чуе за пръв път.

   2014 е най-тежката година за AC/DC от трагичната смърт на Bon Scott през 1980-а насам. Но въпреки неприятните събития, които ги сполетяха, австралийците успяха да напълнят новия си албум с енергия и настроение така, както само те могат. Затова и "Rock or Bust" трябва да бъде чут - с него AC/DC ясно показват, че с каквито и катаклизми да се сблъскат, музиката им винаги ще живее.