AMON AMARTH - "Deceiver of the Gods"

В този албум властва измамата. Тя започва от самото заглавие, продължава с протагониста на настоящата творба - Локи, бога на огъня, злото и лъжата, "Лукавия" в скандинавските легенди и се утвърждава с няколко приспиващи бдителността почти нежни сола, които се промъкват тук-там в песните на "Deceiver of the Gods". Amon Amarth прокламираха нуждата от промяна при раздялата с Jens Bogren, продуцент на последните им три албума и наемането на англичанина Andy Sneap за настоящото им произведение. Но не настръхвайте фенове на суровата атмосфера и могъщите дет метъл музикални конвулсии на дългобрадите викинги! Всичко е по местата си, има само някои нови нюанси в палитрата на очакващото ви сражение.

   "Deceiver of the Gods" е творба, която разкрива още повече големия потенциал на групата. Не че някой се е съмнявал в способностите на шведската петорка, но изявите в по-широки хоризонти, отвъд границите на героичния мело-дет, определено вдигат летвата. Като се добави, че това е постигнато без да се изневери на стила и страховитите ревове на "полярната мечка" Johan Hegg, нещата стават изключително интригуващи. И още нещо - Amon Amarth не са надминали себе си в неистово усилие и изтощение на възможностите до краен предел, а много разумно са разширили руслото, в което се движат, като са оставили финала отворен за нови предизвикателства.

   Отново се връщаме към фабулата на албума, която идеално хармонира с ловкия опит на бандата за стилово разнообразяване. Amon Amarth навярно са покровителствани в действията си от коварния и хитроумен Локи, на който е посветена творбата. Локи, син на великани, живее с боговете на Асгард. Той е нещо като храненик на Один и осиновен брат на Тор. Двамата братя са в непрекъсната вражда, но когато се налага стават съюзници. Локи дразни боговете с номерата си, но понякога те се възползват от уменията му. Богът на огъня е баща на три "прекрасни дечица" - змията Йормунганд, опасала цялата земя, вълкът Фенрир, заклет враг на Один, и богинята на подземното царство на мъртвите, Хел, която е наполовина жив човек, наполовина труп. Освен това, Локи превърнат в кобила ражда жребче - прочутия кон на Один - Слейпнир. Мутагенните фактори в потомството явно се запазват, независимо дали Локи е майка или баща - Слейпнир има осем крака.

   Както се спомена още в началото на ревюто, "Deceiver of the Gods" ловко жонглира с елементи на изненада. Още в първото, едноименно с албума парче, се налага динамика, внесена тук от траш повеи, а по-нататък подхранвана по различни начини. В две от най-силните парчета - "As Loke Falls" и "Father of the Wolf" радват ухото мелодични раздвижени пауър сола. Всъщност определението "най-силните" е малко неуместно, тъй като в творбата липсват слаби парчета. Споменатите песни правят впечатление тъкмо в момента, когато се свиква с новата концепция, а "Shape Shifter" и "Under Siege" продължават в същата насока и внасят измамно спокойствие у нищо неподозиращия слушател. Ако наивно сте решили да си похапнете нещо любимо точно в началото на парчето "Blood Eagle", рискувате ястието да се озове обратно в чинията. Крясъците и болезненият вой са толкова реалистични, че почти ставате свидетели на ужасяващия начин за умъртвяване. Ще спестим точното описание на процедурата, за любознателните има “Уикипедия”, а и текстът на песента е доста красноречив. След преживения ужас едва ли ще ви впечатли заканата "We Shall Destroy", а царството на мъртвите "Hel" ще ви се види като курорт. Не се заблуждавайте, "Hel" не е парче на Orphaned Land или Myrath, приказните ориенталски ритми са изсвирени от Amon Amarth, а с чисто пеене се изявява бившият вокалист на Candlemass Messiah Marcolin. В "Coming of the Tide" има известно завръщане към традиционното звучене на Amon Amarth, но подсилено с по-голяма широта и епичност. Смъртта не е край на битките за смелите "Warriors of the North", прославени във финалният над осемминутен опус. В усещането за "следваща серия" на сагата няма вече никаква измама - краят е обещание за нови срещи на бойното поле.

   Единственият набег на викингите Amon Amarth у нас беше на 18 ноември 2011 г. Тогава в и около зала "Юбилейна" се разрази истинско сражение - присъстващите лееха пот, а останалите без "покана за пира във Валхала", т.е. билет, лееха сълзи. Дори неизвестно лице, вероятно под влияние на Локи, се опита чрез измама да отнеме скъпоценния пропуск на пишещата тези редове. Но добрите сили на Один и Тор винаги са били с нея и не позволиха това да се случи. Оставаме в очакване на нови битки, т.е. срещи с групата.