ANGERCURE - "Arguing In Dichromatic Days"

Въпреки че готик метълът е сред най-податливите на преобразяване стилове в музиката и понастоящем дори бащиците му рядко приличат на себе си, понякога се натъкваме на ортодоксален образец в жанра. Който сякаш грижливо е консервирал духа от началото на 90-те и нарочно е изчаквал търпеливо, за да го пусне на свобода едва днес. Най-хубавото в случая е, че действието се развива под носа ни. Защото "Arguing In Dichromatic Days" е дело на българска група. И този факт подчертава още по-дебело световната класа на общото му звучене. Неслучайно мастерирането на готовия материал е било поверено на Jens Bogren (Paradise Lost, Opeth, Amon Amarth, Katatоnia) и се е осъществило във "Fascination Street Studios", Швеция.

   Още с първото си проплакване дебютният дългосвирещ албум на Angercure ни въвлича в мистичен ритуал. По време на който музикалните екзорсисти ще влязат в остър спор с демоните, обладали душите и обезцветили дните на слушателите им. С тази цел на присъстващите ще се отпускат антидепресанти без рецепта. Поне в близкия един час.

   Енергичната "Every Cold Second" поставя първата цигара върху все още празния пепелник, по чиято повърхност се отразяват двуцветните сенки на албума. Меко пиано интро придава класически вкус на началната глътка дим, но следващите започват да парят в гърлата ни. Защото китарите постепенно надигат глави, пробудени от дълбокия тембър на фронтмена Атанас Костадинов. Внезапно откриваме, че припевът на парчето пулсира в гърдите ни още преди огънчето му да потъне в пепелявото дъно. Скоро на мястото му започва да тлее "Manage My Fly". Отварящият клавирен мотив бързо отстъпва крехката си позиция пред китарната инвазия, осъществена от бурните струнни пориви на Виктор Михайлов и бръснещите рифове на Христо "Chris" Христов, познат ни от редиците на родните екстремисти Enthrallment. Идва ред на визитната картичка "Angercure" да кипне и изпусне парата си в лицата ни. Мелодични китарни мотиви и химнов припев си пробиват път през мажорното скеле на песента. Начална скорост на "Deliverance in a Narrow Frame" дава ритъм секцията на Angercure. Дебелите струни на Живко Лазаров басово плющят върху извиващия се изпод палките на Христо Петров гръбнак на парчето. Радиоактивната киселина в гърлото на Атанас разяжда крилете му, преди лековитите дамски вокали, дело на Цветелина Кирилова, да успеят да ги погалят.

   Мрачни дуумаджийски рифове и басов грохот от отвъдното си поделят куплетите на поредната никотинова доза "Bloodleak", докато заострени китарни кантове и нагорещено вокално шило пускат кръв от припевите на песента. "Just Decided to Become the Madman" атакува дробовете във вече познатата ни нервна стилистика, подготвяйки почвата за сърдечната аритмия на албума - "Another Longing Nothingness". Най-многопластовата композиция в албума често сменя ритъма си и се радва на великолепно изградена вокална линия, редуваща вокодерни вопли със сурови изригвания. Клавишите на Илина Костадинова тук за пръв път успяват да се домогнат до решаващо участие в същинската музикална текстура.

   Устремените китарни гърчове в "The Windcast" и "Like You I Shadow" раздвижват течността във вече вкочанените вени на слушателите. Единствено гранитният рев на Атанас Костадинов разбива хегемонията на дисторшната хеви метъл приповдигнатост, която господства и в "Tryst Of Laughing Desires". Точно навреме на повърхността изплуват акустичните импресии и отнесените речитативни семпли, които материализират отрезвяващото послание на "Delusion". По подобен начин даркуейв разсейките на "Lonely Man" прозират изпод металния адреналин и мощните китарни преходи.

   Последната таблетка "Pariah Brainrover" окончателно фатализира свръхдозата транквиланти в първия студиен албум на Angercure. Тъжни двугласия от щама "Anathema", обгърнати в съшити от китара и пиано акустични воали, огласят завършващите фрази на куплетите. Напрегнатият гранд финал оповестява успешния завършек на експеримента, наречен "Arguing In Dichromatic Days". Защото той съумява да отведе доброволно подложилите се нему в едно бленувано измерение. Където инакомислието е добродетел. Тъгата е обичайно състояние. И за гнева няма лек.