ANGRA - "Secret Garden"

"Secret Garden" ще зарадва както феновете на Angra, така и почитателите на техничния метъл като цяло. Албумът е композиран прекрасно, изсвирен е безупречно и е почти плашещо разнообразен.

   С други думи, "Secret Garden" е това, което се очаква от групата. А може би дори повече - албумът е осезаемо по-добър от издадения през 2010-а "Aqua", който също беше доста силен. Звукът е по-добре изпипан, композициите са по-разнообразни, а и са изпълнени на по-високо ниво. Последното важи особено силно за вокалите. Eduardo Falaschi е много добър певец, който през годините допринесе много за групата, но дошлият през 2012-а Fabio Lione, познат от Rhapsody of Fire, е един от най-даровитите вокалисти в историята на метъла - и това определено дава своето отражение в цялостното звучене на албума. Гласът на италианеца зарежда песните с живот и сила, на каквато са способни много малко хора. Споменаване заслужава и включването на Simone Simons от Epica, на която са поверени вокалите в заглавната песен, "Secret Garden" - именно нейното пеене превръща и без това силната балада в един от върховите моменти в албума. Друг върхов момент е дуетът на китариста Rafael Bittencourt, който се изявява и като вокалист в някои парчета, с обичаната от поколения метъл фенове Doro Pesch в "Crushing Room" - истински смазваща композиция, която ще остане с вас дълго, след като спрете да слушате албума.

   Инструменталните партии обаче приковават вниманието на слушателя дори повече от вокалите. Сякаш двамата китаристи, Rafael Bittencourt и Kiko Loureiro, басистът, Felipe Andreoli, и присъединилият се към групата през 2014-а барабанист Bruno Valverde се надпреварват да демонстрират способностите си. А имат много за показване... Технични сола и рифове и разчупено свирене присъстват във всяко парче, а има и някои доста интересни попадения. Още в първата песен, "Newborn Me", сред цялата агресия слушателят бива изненадан от леко акустично соло с фламенко мотиви. По-късно идва взимащото ума басовото интро на "Storm of Emotions", а в "Upper Levels" имаме възможност да се насладим на бясно надсвирване между бас и китара. Разбира се, композициите в "Secret Garden" са построени така, че да дадат на музикантите максимална възможност за изява.

   Angra се класифицират като прогресив/пауър метъл група и през по-голямата част от албума прогресивът като че надделява. Резки промени в темпото и ритъма, неравноделни тактове, етно и джаз залитания, симфонични елементи и изградени в класически стил хорови аранжименти са нещо, което присъства навсякъде - и именно това може да се окаже трудно за преглъщане за очакващите по-непретенциозен пауър метъл слушатели. Доста от песните изискват повишено внимание, но пък си струва то да им бъде отдадено. Естествено, тези, които искат чист пауър метъл, също ще намерят каквото търсят. А има и един кавър - "Synchronicity II" на The Police бива преработена основно и се вписва в "Secret Garden" дотолкова, че в началото човек дори не осъзнава, че слуша песен, написана преди десетилетия от съвсем друга група.

   За феновете на Angra "Secret Garden" е задължителен - най-малкото защото е сериозна крачка напред спрямо предишната творба на групата, а новият барабанист и новият певец дават всичко от себе си. За почитателите на Rhapsody of Fire също ще е добре да дадат шанс на албума - дори само заради възможността да видят Fabio Lione в съвсем различна светлина. Хората, които искат виртуозни изпълнения и сложни, внимателно обмислени композиции, ще ги намерят тук. Затова и "Secret Garden" си струва отделеното време.