ANNEKE VAN GIERSBERGEN & AGUA DE ANNIQUE - "In Your Room"

Настоящото десетилетие явно е доста бурно за вече 36-годишната Anneke van Giersbergen - като се започне от изненадваща й раздяла с The Gathering, мине се през свиването на семейно гнездо и поставянето на началото на нов музикален проект под името Agua de Annique, дебютирал през 2007 г. с нелошия албум "Air", и се стигне до последните месеци, белязани от последователната поява на цели три издания на чаровната холандка. Уви първите две не могат да бъдат определени с чиста съвест за съвсем нови, тъй като едното ("Pure Air" на Agua de Annique) бе изградено предимно от преработки на песни на Frankie Goes to Hollywood, Wetton/Downes, Alanis Morissette, Within Temptation, Ayreon и пр., записани със съответните гост-участия на John Wetton, Sharon den Adel, Arjen Lucassen и пр. (все творци, в чиито записи е гостувала и самата Anneke), а второто ("In Parallel") представляваше концертен запис на съвместен концерт на певицата с Danny Cavanagh от Anathema. Добре, че CD-троицата бе завършена с изтъкания от изцяло свеж авторски материал "In Your Room"...
   ...макар че думите "добре" и "свеж" като че ли не пасват съвсем точно в опита ни за излагане на искрени впечатления от слушането на въпросния диск. Вярно, похвално е, че Anneke се старае да нахлуе "в стаите ни" посредством допускането ни "в собствената й стая" - разбирай чисто новото й домашно студио, където е записан "In Your Room" с помощта тримата музиканти, неизменно съпътстващи я от самото начало на соловата й кариера, а именно съпругът й Rob Snijders (ударни, клавир), Joris Dirks (китара и бекинг вокали) и Jacques de Haard (бас). Радващо е и отсъствието на кавър версии сред 12-те композиции, които този път са стопроцентов резултат от самостоятелните усилия на певицата, с изключение на две парчета - "Just Fine" (създадено в съавторство с Devin Townsend) и "Adore", композирано от басиста на Agua de Annique. Приятен гъдел предизвикват и първата тройка парчета - откриващото "Pearly", пилотният сингъл "Hey Okay!" и игривото "I Want", както и вече споменатото "Just Fine", заразяващи с доброто си настроение и предизвикващ усмивки слънчев звуков живец. Известни тръпки побиват ухото и по време на полу-епичната "Adore", но оттам нататък биваме забити в минорна падина с монотонен релеф, изграден от блудкави поп-рок песнички и баладки, постепенно размиващи се в хомогенна и неоткрояваща се с нищо интересно аудио-маса. Няма и грам от дълбочината, с която сме свикнали да свързваме гласа на Anneke покрай работата й с The Gathering. Останал е само... гласът.