AS IT IS - "Never Happy, Ever After"

Никога не съм се и опитвал да прикривам факта, че поп пънкът е един от жанровете, които много трудно приемам и понасям. Винаги съм намирал цялото това течение и съпътстващите го банди за изключително плоски и лишени от музикални достойнства и ми е било трудно да разбера масовото прехласване по определени групи. Такъв беше и случаят, когато в интернет пространството започнаха да валят суперлативи за дебютния албум на някаква английска група, подвизаваща се в тази ниша, която ми изглеждаше просто като поредния клиширан представител на едно скучно явление. Реших да дам шанс на въпросната формация, като след първото изслушване не бях особено впечатлен. Резултатите останаха същите след второто, третото, четвъртото превъртане на записа, след което осъзнах, че вероятно трябва да променя позицията си спрямо този диск, щом в него има нещо, което да ме кара да си го пускам отново и отново.

   "Never Happy, Ever After" е един от онези албуми, които никога не би признал, че слушаш пред познатите си, но който е толкова "хващащ", приятен и запомнящ се, че ще ти трябват няколко седмици да се откъснеш от него. Говорим за гладко полиран, силно мелодичен мейнстрийм продукт, който с тийнейджърската си тематика е новото заглавие, подлудяващо феновете, попадащи в най-ниската възрастова категория. Въпреки струпването на толкова много фактори, които обикновено биха накарали всеки самоуважаващ се почитател на тежката музика да отвърне поглед, има една малка подробност, която всъщност е с ключово значение - песните в този албум са написани с талант, усет и желание. Нещо, което няма как да убегне на един меломан, независимо за какъв жанр, стил или течение говорим. As It Is са успели да създадат изключително позитивен запис, изпълнен със специфична харизма и настроение, които покриват иначе леко отблъскващата наивност и лекота, също съпътстващи обсъжданите единадесет песни. Поп пънкът никога не е бил приеман като придружаващ метъла жанр, имайки предвид, че естеството му е съвсем различно от това на тежките подстилове на китарно ориентираната музика, да не говорим, че повечето представители на този стил просто звучат изключително досадно и натрапчиво лигаво, но от време на време имаме щастието да станем свидетели на албуми като "Never Happy, Ever After", с които спокойно можеш да си отпочинеш, ако в един момент бруталността на любимите ти албуми дойде в повече или просто имаш нужда от нотка позитивизъм след дългото, сиво ежедневие. А нека да си признаем - всеки изпитва подобни моменти понякога. Така че ако не страдате от излишни изисквания към етикетите на дадена група и понякога просто изпитвате желанието да разнообразите обичайните си музикални маратони с нещо съвсем различно, много по-невинно, леко и слънчево - As It Is са се погрижили за това.