ASKING ALEXANDRIA - "The Black"

След излизането на нестандартния "From Death to Destiny" повечето мнения поставяха под съмнение стремежа на Asking Alexandria да установи свой собствен подход към създаването на метълкор, включващ откровени хард рок влияния. Очевидно, утвърждаването на тези нови музикални тенденции е породило разногласия не само сред феновете на англичаните, но и между самите членове на групата. Така, много скоро след появата на предшественика на "The Black", емблематичният Danny Worsnop обяви решението си да освободи поста на вокалист в бандата, изразявайки искреното си нежелание да създава тежка музика. Напълно нормално това събитие породи и даде началото както на изключително много драми между Danny и бившите му колеги , така и на значителни съмнения и притеснения от страна на почитатели на формацията, които (напълно логично) нямаха никаква представа как всички тези неща ще се отразят на, до този момент, възходящата кариера на любимците им. Привличането на Denis Stoff за нов фронтмен на групата само допълнително увеличи медийния интерес към приближаващия четвърти студиен албум, а очакванията на феновете започнаха да гравитират във всякакви посоки.

   След няколко изслушвания на предоставения ни диск следното заключение звучи все по-правдоподобно - "The Black" е албумът, който феновете на Asking Alexandria бленуваха да получат много дълго време. Припознаващ аспектите от дебютния "Stand Up And Scream" и (най-вече) последвалия го "Reckless & Relentless", които превърнаха AA в една от най-успешните и интересни модерни групи, "The Black" не изпада в излишна носталгия, а се опитва да актуализира тези елементи и да ги представи през призмата на музиканти, придобили самочувствие и опит. Преобладаващите нови елементи, които Denis Stoff, Ben Bruce, Cameron Liddell, Sam Bettley и James Cassells са включили в най-новите си разработки, със сигурност са отличаващата се мрачна атмосфера и изключително директната насоченост на лириките в основата на новото музикално амплоа на квинтета. Прибавяйки и впечатляващия вокален диапазон на Denis, спокойно може да се заключи, че музикантите в Asking Alexandria са постигнали изключително трудната задача да развият и обогатят звученето си, без това да предизвиква сериозни турбуленции в асоциирането на новата музика със стария им материал. Финалният продукт създава впечатлението за много добре подредено и обмислено разнообразие, което може да се приеме не само като описание на целия запис, но и като характеристика на всяка една от композициите поотделно. Налице са изключително агресивни, тежки и динамични парчета, които са достатъчно умело и балансирано композирани за да не създават чувство за монотонност ("Let It Sleep", "The Black", "Sometimes It Ends"), както и стоящите в пълен противовес радиофонични, но също толкова емоционални "I Won't Give In", "Here I Am" и "Send Me Home", целящи незабавен комерсиален успех и допълнително разширяване на фен аудиторията на групата. Все пак, наличието на посредствени композиции, чиито спорадични силни моменти не успяват да внушат високо качество (прекалено шаблонната "Undivided" или непретенциозната и мудна "Gone"), е причината да се предположи, че този диск едва ли е най-добрият продукт, който Asking Alexandria могат да ни предоставят, въпреки неоспоримите му качества и потенциал. Едно е сигурно – AA е не само все още са в състояние да задържат профила си на едно от най-обещаващите и интригуващи явления в тежката музика, но с "The Black" показват, че са по-амбицирани и способни от всякога да развият кариерата си до още по-високо ниво.